№ 14
Гр. Дулово, 26.01.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДУЛОВСКИ районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на пети септември две хиляди и
седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил
Николаев
при участието на
секретаря Н.С., като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 281/2017 г.
по описа на съда, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.2,
ал.1, т. 3 ЗОДОВ.
Ищецът П.Р.Т. ***,
ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. С.С. *** - претендира от
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците Прокуратурата на
Република България и ОД МВР - Силистра солидарно да му заплатят сумата от 5 500
лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се във физически и психически дискомфорт, силен стрес, срам, неудобство,
унижение, накърняване на честта и достойнството му, нарушение на нормалните му
социални контакти, страх от бъдещо наказание лишаване от свобода, препятстване
на възможността да си намери работа, лишаване от възможността да управлява МПС,
временно ограничаване на личната му свобода поради незаконното му задържане и
поради наложената мярка за неотклонение, ведно със законната лихва от деня на
влизане в сила на оправдателната присъда - 13.01.2017 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар,
ведно със законната лихва от 13.01.2017 г. до окончателното изплащане.
За да обоснове
претенцията си, ищецът излага обстоятелствата, че на 05.09.2016 г. бил спрян за
проверка от служителите на РУ-Тутракан при ОД на МВР-Силистра, след което по
разпореждане на полицейските органи е отишъл в РУ-Тутракан, където му е била
извършена и проба с „Dreger Drug Check 3000” за употреба на наркотични или
упойващи вещества, който е отчел положителен резултат, след което му е бил
съставен АУАН и на основание ЗПАМ му е отнето свидетелството за управление на
МПС и е бил задържан за срок от 24 часа, след което срещу него било образувано
и водено бързо досъдебно наказателно производство - ДП № 362-ЗМ 202/2016 г. по
описа на РУ-Тутракан, като разследването е осъществявано от разследващ полицай
в Отдел „Разследване“ при ОДМВР - Силистра с местоизпълнение на служебните му
задължения РУ на МВР - Тутракан. Досъдебното производство е образувано за
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за това, че на 05.09.2016 г. в гр.
Тутракан Ищецът П.Т. е управлявал МПС - лек автомобил след употреба на
наркотични вещества или други упойващи средства, установено по надлежния ред с
техническо средство (Наредба № 30/27.06.2001г. на M3, МВР и МП за реда за
установяване употребата на алкохол и друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства). С присъда от 28.12.2016 г. по НОХД № 340/2016 г.,
вл. в законна сила на 13.01.2017 г. Тутраканският районен съд го признал за
невинен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. Като последица
от оправдаването му, свидетелството за управление на МПС му било върнато.
Според ищеца от момента на задържането на 05.09.2016 г. до влизане в сила на
оправдателната присъда животът му се превърнал в кошмар.
Към исковата
молба са представени писмени доказателства, които ищецът моли да бъдат приети
по делото, като моли освен това да бъде изискано и приложено НОХД № 340/2016 г.
по описа на ТРС, както и за възможност да ангажира показанията на двама
свидетели при режим на довеждане.
До ответниците
са изпратени преписи от исковата молба заедно с приложенията към нея, като
съгласно изискването на чл. 131 от ГПК е даден едномесечен срок за подаване на
писмен отговор и са указани задължителното съдържание на отговора, последиците
от неподаване на отговор или упражняването на права, както и възможностите за
ползване на правна помощ, ако има необходимост от такава.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен
отговор, с който изцяло оспорва исковата претенция. Счита, че при анализ на
изложеното в иска и приложените към него доказателства, безспорно се налага
извода, че фактическият състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во
от ЗОДОВ не е осъществен. Аргументира се, че не са ангажирани доказателства за
наличие на пряка причинно-следствена връзка между твърдените морални вреди и
незаконното обвинение. Посочва, че са налице доказателства, които да
установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението. Намира, че са недоказани твърденията на ищеца за унижение,
невъзможност да си намери работа и преживян стрес по причина на обвинението.
Навежда доводи, че липсват доказателства, че е имал осигурена работа на
туристически кораб и наказателното производство му е попречило да я заеме.
Акцентира се, че Прокуратурата не следва да отговаря и за претендирани вреди от
ищеца за задържането му по реда на ЗМВР, тъй като той е имал възможност да
обжалва същото по административен ред, като в тази връзка твърдението му за
незаконност на това задържане е неоснователно и недоказано. Посочва, че
разследването по досъдебното производство, по което ищецът е бил привлечен в
качеството на обвиняем е проведено в разумни срокове. Счита, че ищецът не е
ангажирал доказателства за незаконни актове и действия на Прокуратурата, от
които пряко да са причинени действително търпени вреди - физически и психически
дискомфорт, силен стрес, срам, препятстване възможността да си намери работа и
др. Не е представил доказателства, от които да се направи извод, че вредите, за
които се търси обезщетението, са пряка последица от конкретна дейност на
Прокуратурата. Отделно от това, алтернативно, оспорва иска за обезщетение на
неимуществени вреди по размер, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Ответникът
намира, че претендираното обезщетение е силно завишено и не е съответно на
твърдените вреди и утвърдената съдебна практика за аналогични случаи. По
воденото наказателно дело липсва изпълнявана най - тежка мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, наказателното производство е протекло в разумен срок, на
ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление, което не е тежко по смисъла
на чл.93 т.7 НК, налице е предходно осъждане на ищеца, което сочи по-нисък
интензитет на отрицателни преживявания, а също така е налице и хипотезата на
чл.5 ЗОДОВ, тъй като с процесуалното си поведение (направени самопризнания)
ищецът е дал повод за наказателното си преследване. Предявеният от ищеца иск за
имуществени вреди Прокуратурата намира за недоказан, тъй като приложения към
исковата молба договор не установява по кое наказателно производство е било
договорено и изплатено възнаграждение. На осн. чл.5 ЗОДОВ, се моли
Прокуратурата на Р. България да бъде освободена от отговорност за причинени
имуществени вреди поради съпричиняване на увреждането. Също желае да се ползва
от материалите по НОХД № 340/2016 г. по описа на ТРС.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът ОД на МВР - Силистра е подал писмен отговор, с
който изцяло оспорва исковата претенция. Счита, че с исковата молба не са
ангажирани доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между
твърдените имуществени и неимуществени вреди и воденото досъдебно производство.
Намира исковата претенция на ищеца за неоснователна по отношение на ОД на
МВР-Силистра. Аргументира се, че посоченият размер на обезщетение е необосновано
завишен и несъответстващ на действително претърпените от ищеца вреди, на
икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи,
включително и тази на ЕСПЧ.
След като обсъди
събраните в хода на производството доказателства - Заповед за задържане на лице
рег. № 362зз-42/05.09.2016 г.; Талон за медицинско изследване №
03044419/05.09.2016 г.; Протокол за личен обиск на лице; АУАН бл. №
485012/05.09.2016 г.; Протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни
средства; Заверено копие от постановление за привличането на обвиняем и вземащ
на мярка за неотклонение от 09.09.2016 г.; Заверено копие от обвинителен акт от
14.09.2016 г.; Заверено копие от разпореждане от 15.09.2016 г. на ТРС Заверено
копие от протокол от съдебно заседание по НОХД № 340/2016 г. от 17.09.2016 г.; Заверено
копие от определение № 169/17.10.2016 г. по ВЧНД № 269/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Силистра; Заверено копие от разпореждане на ТРС от 21.10.2016 г.;
Заверено копие от присъда № 248/28.12.2016г. на ТРС по НОХД № 340/2016 г.; справка
за съдимост на П.Р.Т.; копие на справка за липса на образувани, приключени и
неприключени ДП срещу П. Т.,***, ведно със становищата и доводите на страните
съдът намери следното:
1. Срещу ищеца П.Р.Т.
е било водено бързо досъдебно производство № 362-ЗМ 202/2016 г. по описа на
РУ-Тутракан, като разследването е осъществявано от разследващ полицай в Отдел
„Разследване“ при ОД на МВР - Силистра с местоизпълнение на служебните му
задължения РУ на МВР - Тутракан, пр. пр. № 473/2016 г. по описа на РП –
Тутракан, като на същия е повдигнато обвинение, привлечен е в качеството на
обвиняемо лице и е определена МНО „подписка“.
2. След
приключване на разследването по делото е изготвен и внесен в съда обвинителен
акт, като П.Р.Т. е предаден на съд с обвинение, че е извършил престъпление по
чл.343б, ал.3 НК.
3. След няколко заседания проведени по НОХД №
340/2016 г. на Районен съд - Тутракан, съдът е признал П.Р.Т. за невиновен по
обвинението, за което е предаден на съд и го е оправдал.
4. Оправдателната Присъда № 248/28.12.2016 г. на
Районен съд - Тутракан по НОХД № 340/2016 г. е влязла в сила на 13.01.2017 г.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът намира, че
пасивно процесуално легитимирани да отговарят по настоящия иск са както
Прокуратурата на РБ, така и ОД на МВР - Силистра, тъй като осъществяването на
наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство е
комплект от действия и актовете на органите на досъдебното производство, които
са взаимосвързани, но от различна компетентност и които в своята съвкупност са
довели до причиняването на вреди на ищцата. За да се достигне до повдигане на
обвинение на ищеца, безспорно по бързо досъдебно производство № 362-ЗМ 202/2016
г. по описа на РУ-Тутракан е била осъществявана дейност от оперативни работници
и разследващи полицаи при РУ-Тутракан, което представлява структурна част на ОД
на МВР - Силистра, което в качеството си на юридическо лице на бюджетна
издръжка се явява надлежен ответник по иска по чл. 2 ЗОДОВ /цит. ТР/. От друга
страна органите на прокуратурата имат водеща и контролираща функция в
досъдебното производство, като в случая привличането на ищеца като обвиняем,
внасянето на обвинителен акт в съда, поддържането на обвинението в съда са все
действия, които са извършвани от представители на ответника Районна прокуратура
– Тутракан. Ето защо Прокуратурата на РБ
и ОД на МВР - Силистра отговарят солидарно към увреденото лице /в т.см.
Определение № 930/24.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 459/2010 г., IV г.о/.
С петитума на
исковата молба е поискано постановяването на решение, с което съдът да осъди
ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 5 500 лева, ведно със законната лихва от деня на
влизане в сила на оправдателната присъда - 13.01.2017 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар
или общо 6
000 лв., ведно със законната лихва от 13.01.2017 г. до окончателното изплащане.
Претенцията на ищеца срещу ответниците за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди при прекратено наказателно производство се
явява принципно основателна по следните съображения:
В нормата на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ изрично е посочено, че Държавата в лицето на своите
органи отговаря в случаите при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. Не съществува никаква презумпция за законосъобразност на
извършените от органите на наказателното производство действия, след като то е
приключило с оправдателна присъда. Тъкмо обратното - презумпцията за
невиновност остава необорена и не е доказано, че е съществувало основание за
предприемане на наказателно преследване, включително и за налагане на мярка за
неотклонение. Ако производството по делото е приключило чрез постановяване на
оправдателна присъда, с обратна сила всички действия и актове на правозащитните
органи, с които са накърнени права на невиновното лице - неправилно привлечено
като обвиняем с произтичащите от това последици, се явяват незаконосъобразни.
Подобно оправдаване на подсъдимия може само да демонстрира, че на лицето
неправилно и незаконосъобразно е повдигнато обвинение /при липсата на
достатъчно доказателства за виновността и/или авторството/, ограничени са
негови права, накърнени са лични права като чест, достойнство, авторитет, право
на спокоен живот. Нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ има за обект защита и на
нематериални блага -причинени страдания от психически характер, свързани с
незаконно обвинение в извършване на престъпление, накърняване честта,
достойнството и доброто име на гражданина, тъй като всяко обвинение в
извършване на престъпление неизбежно засяга тези ценности.
В чл.32, ал.1,
изр.2 от Конституцията изрично е посочено, че всеки има право на защита срещу
посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Зачитането на тези
ценности е задължение на всички правни субекти, включително и на органите на
прокуратурата и полицията. Неоснователността на претенцията на държавата (чрез
органите на полицията и прокуратурата) спрямо едно лице по образувано
наказателно дело задължително води до незаконност на предприетите с оглед
нейното реализиране процесуални действия. Дали определено лице е изглеждало виновно
в извършването на престъпление, когато му повдигнато обвинение, не може да има
никакво значение. Държавата няма право да накърнява неговата лична сфера, чест,
достойнство или добро име чрез повдигане на обвинение за извършването на
престъпление, ако съответният държавен орган не може да обори презумпцията за
невиновност. След като до приключване на производството /в случая с издаването
на Присъда № 248/28.12.2016 г. на Районен съд - Тутракан по НОХД № 340/2016 г./
събраните доказателства не могат да оборят презумпцията на чл.16 от НПК, то
обвинението е незаконно. Т. е. обвинението е незаконно, когато неговата
основателност не е доказана по предвидения в закона ред.
След като с
влязла в сила присъда ищецът е оправдан, то явно е, че действията и актовете на
правозащитните органи, реализирани спрямо него в хода на бързо производство №
362 ЗМ -202/2016 г. по описа на РУ на МВР - Тутракан са незаконосъобразни.
Незаконосъобразни са и действията на прокуратурата при поддържане на
обвинението в съдебното производство срещу П.Р.Т.. По същество влязлата в сила
присъда има характер на прекратяване на незаконни служебни действия по смисъла
на чл.3 от ЗОДОВ, които незаконни действия се изразяват в повдигане на
обвинение, привличане в качеството на обвиняем на лице, което не е извършител
на престъпното деяние, вземане на МНО, внасяне на обвинителен акт и поддържане
на обвинението пред съда.
В резултат на
тези неправомерни действия и актовете, с които са осъществени, на ищеца са
накърнени законни права и интереси - негативно са повлияни отношенията с близки
и други членове на обществото, увредено с самочувствието и доброто име. П.Р.Т.
е бил в качеството на обвиняемо, а по-късно и подсъдимо лице, без да са били
налице основанията на закона за това. В този смисъл безспорно е, че актовете и
действията, проведени по бързо производство № 362 ЗМ -202/2016 г. по описа на
РУ на МВР - Тутракан, а по-късно и действията на прокуратурата в хода на
съдебното производство пред РС - Тутракан са незаконни по смисъла на закона,
тъй като наказателното производство срещу ищеца е приключило с оправдателна
присъда. Предвид горните съображения, безспорно е, че актовете, действията и
бездействията на органите на прокуратурата и полицията с оглед последвалата оправдателна
присъда се явяват незаконосъобразни и неправилни - поради което незаконни, по
смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Относно вредите:
Причинената
вреда се изразява в засягане на имуществените и неимуществените права и блага
на пострадалия, като се състои в смущение, накърняване или унищожаване на
такива блага. Вреда е всяко отрицателно въздействие върху право или благо,
което се охранява от правото - здраве, работоспособност, вещи, парични средства
или др. Тя се състои в отрицателно изменение, настъпващо в материалната и/или
духовната сфера на един правен субект.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ,
обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
С оглед
установяване размера на причинените неимуществени вреди в хода на настоящия
процес е разпитан само един свидетел – З.Г.Т.– майка на ищеца. Предвид
емоционалната пристрастност и противоречието с писмените доказателства,
приложени в кориците на делото, съдът не кредитира показанията ѝ относно
причинно-следствената връзка между наказателното производство, водено срещу
сина ѝ и твърдените от нея провалено сключване на трудов договор и приключила
връзка с момиче от гр. Русе.
Майката на ищеца
твърди, че ако не е било воденото срещу сина ѝ дело за наркотици, той е
щял да кандидатства за работа като моряк. Но по делото липсват доказателства в
тази насока. Нещо повече, самата тя посочва, че повече от година след влизане
на оправдателната присъда в сила: „официално сина ми в момента не упражнява
трудова дейност“. Опитът да се оправдае това с бързо производство № 362 ЗМ
-202/2016 г. по описа на РУ на МВР - Тутракан, се опровергава от приложеното
свидетелство за съдимост, от което е видно, че ищецът е бил осъден и е изтърпял
ефективно наказание Лишаване от свобода
за участие в организирана престъпна група за разпространение на
наркотици. Самата майка на ищеца твърди, че „Свидетелството за съдимост беше
много грозно“ и „Всеки в града си мисли, че не е способен да работи. Заради
първото дело, заради което беше осъден, е така“. Същевременно тя е категорична,
че „Приятелите му го обичат и не са си променили отношението“. Тезата, че
обвинението за употреба на наркотици е станало причина за раздялата на ищеца с
неговата приятелка също се опровергава от показанията на неговата майка, която
посочва, че „2016 г. тръгна с предходната си приятелка. Синът ми има присъда за
наркотици. Когато започна връзка с това момиче, беше осъждан за наркотици“.
От горните показания е видно, че воденото
наказателно производство не се е отразило изключително неблагоприятно върху
личната сфера, честта, достойнството и името на ищеца, като същият е имал
проблеми с намирането на работа преди, по време и след приключване на
наказателното производство с оправдателна присъда.
Обезщетението за
тези претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да
се присъди обезщетение за неимуществени вреди от незаконен акт, трябва се стигне
до обоснован извод, че е повлияно психическото и моралното състояние на
пострадалия. Справедливото обезщетение за претърпени морални вреди трябва да
бъде определено според степента на засягане на психическата сфера на увредения.
/в този см. Решение № 1757/2002 г. по гр. д. № 131/2001 г., Решение № 724/1997
г. по гр. д. № 376/1996 г./. С оглед съдебната практика и конкретните данни по
делото, предявените искове за обезщетение на неимуществени вреди се явяват
основателни, но не в размера, претендиран от ищеца.
Причинна връзка
между актовете и действията и вредите.
По-горе
многократно са посочени и анализирани причините за настъпване на вредите, за
които се претендира обезвреда. Пряка причинна връзка между незаконното
обвинение и настъпилите вреди е налице и когато то е само един от факторите за
тяхното настъпване, щом без него те не биха настъпили. /Решение №
2324/14.03.2000г. по гр.д. № 1023/1999г./. Т.е. наличието на причинна връзка
между подробно посочените в ИМ актове и действия на органите и настъпилите
вреди е доказано по делото.
По отношение
размера на дължимото на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от обвинението, по което е оправдан, съдът съобрази, че същото се определя с
оглед обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като се вземат
предвид всички особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК
на ВКС и Р № 832-2010-IV г.о. на ВКС). В тази насока съдът отчете, че
престъплението по чл.343б, ал.3 НК, в извършването на което ищецът е бил
обвинен, е от общ характер и е умишлено, но не е тежко, тъй като за него е
предвидено по закон наказание „лишаване от свобода” по-малко от пет години (чл.
93, т. 7 от НК). Съдът отчита, че обвинението в извършване на такова
престъпление е свързано със значителен стрес, но то е повдигнато на лице, което
вече е било осъждано и е изтърпявало наказание „лишаване от свобода”. Следва да
се отчете и обстоятелството, че наказателното производство е образувано на
05.09.2016 г., на 14.09.2016 г. е изготвен обвинителен акт, образувано е НОХД №
340/2016 г. на Районен съд – Тутракан, чието първо заседание е на 17.09.2016
г., а оправдателната присъда № 248 е произнесена на 8.12.2016 г., т. е. в
рамките на три месеца и производството е приключило в един разумен срок.
Поради това съдът
счита, че необходима и достатъчна за
репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от общо 2 550
(две хиляди и петстотин и петдесет) лв., т. е. по 850 лв. (малко над дойния
размер на МРЗ) за всеки месец наказателно преследване при 420 лв. минимална
работна заплата за страната съгласно ПМС № 375/28.12.2015 г., както и сумата от
500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по наказателното
производство или общо
сумата от 3 050 (три хиляди и петдесет) лева.
Същата следва да
се заплати от ответниците (ОД на МВР-Силистра. и ПРБ- София) като самостоятелни
ЮЛ - публичноправни органи, които отговарят за всички противозаконни действие,
актове и бездействия на своите органи и служители (разследващи полицаи и
прокурори). Съдът счита, че в този му размер искът за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди е напълно основателен, мотивиран, доказан,
съобразен е с естеството на претърпените неимуществени вреди, продължителността
на наказателното преследване, претърпения дискомфорт, морални болки и терзания,
отразили се в значителна степен на неговия личен, семеен и служебен живот. В
останалата част над доказаните общо 2 550 лв. до общо претендираните 5 500 лева
исковата претенция се явява твърде завишена, необоснована, неоснователна и
недоказана в този си размер, и следва да се отхвърли частично, ведно със
законните последици от това.
Съгласно
разпоредбата на чл.121-127 от ЗЗД, двамата ответници дължат на ищеца солидарно горепосочените
суми за главници и лихви, ведно със законните последици, тъй като благодарение
на взаимосвързаните, комбинирани и наказателно- процесуално обвързани действия
на техните служители се е стигнало до претърпените от пострадалия ищец
неимуществени вреди, които следва да бъдат парично обезщетени. Напълно е
възможно да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта,
стига да се установят елементите от приложимата правна норма, съгласно
разпоредбите на § 1 от ПР на ЗОДОВ, чийто текст изрично прогласява
приложимостта на разпоредбите на гражданските и трудовите закони за неуредените
въпроси. Следователно щом вредите са причинени от неколцина при условията па
чл.53 от ЗЗД, те ще отговарят солидарно за тях, и кредиторът (ищец) може да иска
изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от длъжниците (ответниците),
съгласно чл.122, ал.1 от ЗЗД и той може да предяви правата си срещу един или
срещу всички длъжници за цялото вземане.
Тъй като се
касае за неоснователно обогатяване по специалния ред на чл.2, ал.1, т.3 от
специалния закон (ЗОДОВ) във вр. с общия ред на чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86
от общия закон (ЗЗД), съдът счита, че всички суми за паричните обезщетения на
имуществени и неимуществени вреди в уважените размери като главници, се дължат
от виновните - 2 ответника (ОД на МВР-Силистра. и ПРБ- София) към пострадалия-
ищеца, считано от датата на увреждането му /датата на повдигане на обвинение
против него с Постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 09.09.2016 г. /л.17
от бързо досъдебно производство № 362-ЗМ 202/2016 г. по описа на РУ-Тутракан/,
до окончателното изплащане на сумите, ведно с всички законни последици от това,
но тъй като исковата претенция е за „законната лихва от деня на влизане в сила
на оправдателната присъда - 13.01.2017 г.“ същата следва да бъде уважена.
На осн. чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ, предвид изхода на делото, ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца сумата
от 312,60 лв. – адвокатски хонорар и внесена държавна такса съразмерно с
уважената част от иска (50,83%).
На осн. чл. 10
ал. 3 вр. с § 1 ЗОДОВ вр. с чл. 78 ал. 8 ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ищцата
следва да заплати на ответника ОД на МВР – Силистра юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска за обезщетение за
неимуществени вреди (49,17%) в размер на 279,33 лв.
Воден от горните
мотиви, Дуловският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ответниците Областна дирекция на МВР –
Силистра, бул. „Македония”, № 144 и Прокуратурата на Република България (ПРБ) –
гр. София, бул. „Витоша”, № 2, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, да
заплатят солидарно на ищеца П.Р.Т.,*** , ЕГН **********, общо сумата от 3 050 (три хиляди и петдесет) лева,
представляваща: 1. сумата от 2 550 (две хиляди и петстотин и петдесет) лв. парично
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по бързо досъдебно производство
№ 362-ЗМ 202/2016 г. по описа на РУ-Тутракан, пр. пр. № 473/2016 г. по описа на
РП – Тутракан, по което е оправдан с Присъда № 248/28.12.2016 г. на Районен съд
- Тутракан по НОХД № 340/2016 г. е влязла в сила на 13.01.2017 г., 2. сумата 500
(петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по наказателното производство, ведно
със законната лихва върху главницата от 3 050 лв. от датата на увреждането (13.01.2017
г.), до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 312,60 лв. (триста и дванадесет лева и 60
ст.) – разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди в
останалата му част - над размера от 2 550 лв. до претендирания размер от 5 500
лв. (пет хиляди и петстотин лева)
ОСЪЖДА П.Р.Т.,***,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Силистра, бул.
„Македония”, № 144, сумата от 279,33 лв./двеста седемдесет и девет лева и 33
ст./ - дължимо юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
иска за обезщетение за неимуществени вреди.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Силистренския
окръжен съд.
СЪДИЯ: