№ 112
гр. Бургас , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100500412 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на И.
Н. Р. против Решение № 260864/14.12.2020г., постановено по гр.д.№ 2118/2020г. по описа
на БРС, с което са отхвърлени предявените от ищеца Р. срещу ответника Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, бул. "Ген. Н.
Скоблелев" 21, искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 от Закона за защита от
дискриминацията /ЗЗДискр. /: за установяване наличието на дискриминационното
отношение на ответника към ищеца в качеството му на изтърпяващ наказание "доживотен
затвор без право на замяна" в Затвора Бургас, изразяващо се в различно третиране и
прилагане на двойни стандарти към лишените от свобода в затвора в Бургас, спрямо
лишените от свобода в затворите в София и Варна, свързани със следните дейности –
престой на открито, възможност за спортна дейност, хигиенни условия, като неоснователни.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила,нарушение на материалния закон,
необоснованост на акта, в противоречие със съществуващата практика на съдилищата , със
съществени пропуски при изготвяне на доклада, непоправени при поискване от ищеца в с.з.;
възпрепятстване събиране на доказателства по делото, поискани от ищеца. Твърди се, че
1
съдът не е уведомил заинтересовани лица за съдебното производство, а ищецът уведомил
същите и те имали желание да се включат в съдебното производство като необходими
другари ;твърди се и се изброяват нарушения при събиране на доказателства по делото,като
се сочи и липса на равнопоставеност и състезателност по делото;изтъкват се и се
обосновават конкретни дискриминационни признаци; сочи се съдебно решение,
постановено по гр.д.№ 3069/2020г. на БРС, което дело било разгледано от същия съдия-
докладчик, с което се нарушавал принципа на правовата държава; извършва се анализ на
конкретни разпоредби от ЗИНЗС; излагат се съображения за постановяване на съдебното
решение в противоречие със съдебна практика, която включва конкретно посочени решения
на съдилища в страната.Моли се включване в качеството на ищци по делото на четири
физически лица; моли се Заявяват се доказателствени искания: изискване на графици за
дейност на осъдени лица от ГД“ИН“ затвор Бургас, София, Варна за периода от 01.01.2020г.
до 22.07.2020г.; справка от ГД“ИН“-затвор Бургас за налични свободни помещения за
периода 01.01.2016г.-22.07.2020г.,заповеди за назначаване на работа,от АС-Бургас да се
изискат сведения под формата на справки по адм.д.№ 2178819г. и 2176/2019г.; да се изискат
от БХК и от Омбудсман доклади за 2013,2015г. и 2016г.; съдът служебно да се запознае с
доклади на КПИ;поддържа искането си за становища от заинтересовани страни ,направено
пред БРС и за оглед на местата за престой на открито и описване на същите. С отделна
молба, предявена от адвокат Сава Каров като назначен представител на въззивника по чл.
21,т.3 ЗПрП, се заявява становище за допустимост и основателност на въззивната жалба и за
допускане на доказателствените искания по същата жалба.В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание въззивника-ищец И.Р. се явява лично; поддържа въззивната жалба, като
заявява и доводи в подкрепа на същата ; представя доказателства; моли
първоинстанционното решение да бъде отменено, като се постанови съдебен акт , с който да
се уважи жалбата му.Адвокат Сава Каров-процесуален представител на въззивника-ищец
И.Р. ,моли уважаване на въззивната жалба като допустима, основателна и доказана,като в
съдебно заседание излага доводите си за това.
Постъпил е писмен отговор по жалбата, предявен от ГД“ИН“-София чрез старши
юрисконсулт Милен Георгиев, в който се заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба; заявяват се конкретни доводи по фактите и ЗЗДискриминация;цитират се
мотиви от съдебни решения на ВКС, СГС и др.Сочи се недопустимост на доказателствените
искания, заявени от въззивника;моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение .В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание представител на въззиваемата страна
ГД“Изпълнение на наказанията“ , не се явява.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на
2
въззивника И.Р., понастоящем в Затвора – Бургас, срещу ГД „Изпълнение на наказанията“,
за установяване наличието на дискриминационно отношение на ответната ГД“ИН“ към
ищеца в качеството му на изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна" в
Затвора Бургас, изразяващо се в нееднакво третиране на лишени от свобода в Затвора-
гр.София; Затвора- гр.Варна и Затвора-гр. Бургас,т.е. прилагали се двойни стандарти към
лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор и търпяши наказанието в Затвора-
гр.Бургас от тези, търпящи същото наказание в затворите в гр.София и гр.Варна , по
отношение на :
1/ продължителността и периодичността на ползване на каре/престой на открито/;
2/ възможност за спортна дейност по време на каре, като в Затвора-гр.София
имало изградена спортна зала и оборудване с уреди тежести каре, докато в Затвора-
гр.Бургас на карето нямало дори пейки;
3/ след престой на открито лишените от свобода в Затвора-гр.София и Затвора-
гр.Варна имали възможност да ползват баня, за да поддържат нормална лична хигиена и
имали изградена баня в помещенията, в които са настанени;
4/ в Затворите в гр.Варна и гр.София имали изградена стая /ППС/ /клуб/, съобразно
чл.43 ,ал.2 от ЗИНЗС ,където провеждат дейности, спортни игри,кръжоци, събеседват и
поддържат комуникация помежду си;
5/ в Затворите в гр.Варна и в гр.София имали обособено помещение, което се
ползвало като кухня и столова , в което да се хранят;
6/ В Затвора-гр.София било осигурено на лишените от свобода след работния ден
да посетят баня с топла вода с цел поддържане на добра лична хигиена. Изтъкнатите
условия не били налице в Затвора –гр.Бургас, в който дори банята с топла вода, 2 пъти
седмично с официален график , не се давала поради амортизирана водопреносна мрежа,
стара инсталация, бойлер и съпътстващи проблеми.Ищецът твърди, че е в равностойно
правно положение с лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор в Затворите в
гр.София и в гр.Варна, но на него, като изтърпяващ наказанието в Затвор–гр.Бургас , са му
наложени ограничения относно описаните дейности, поради което намира, че спрямо него е
проявена дискриминация.
Предявеният иск е с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от
дискриминацията /ЗЗДискр./.
В законовия срок ответникът ГД „ИН“ чрез представляващия го юрисконсулт
Чинев, е представил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността
на предявените искове.Заявява, че от приложените към писмения отговор справки се
установявало, че в действителност има разлика в условията, при които се търпи наказанието
„доживотен затвор без замяна“ в затворите в гр.София и в гр.Варна, но това не
обосновавало извод за наличие на двойни стандарти,каквото е твърдението на ищеца., тъй
3
като не се нарушавали права на ЛС по ЗИНЗК,респ.-изискванията на ЗИНЗС били
спазени.Твърди се, че до месец март 2020г. лишените от свобода от всички категории,
настанени в Затвора-Бургас, провеждали престой на открито с обща продължителност 1час
и 45 минути. С Решение №382/25.09.218г. по преписка №317/2015г. на Комисия за защита
от дискриминация, трети специализиран състав, били дадени указания при провеждане на
престой на открито да се спазват законовите разпоредби, като престоя на открито да бъде 1
час и 30 минути на всички лишени от свобода. , поради което от 23.03.2020г. бил изпълнен
нов график с тази продължителност на открито: 1час и 30 минути.Твърди се, че обособените
зони за престой на открито разполагали с необходимото пространство, съоръжения и
екипировка за провеждане на мероприятия за поддържане и насърчаване на добро
физическо, като местата за престой на открито в Затвора-Бургас разполагали с пейки,
фитнес уреди, тенис на маса и спортна площадка.На територията на Затвора-Бургас нямало
изградена“ фитнес зала“, каквато имало на територията на ЗО“Дебелт“.; по съображения за
сигурност лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен
затвор без право на замяна“, от съображения за сигурност били настанени в корпуса на
Затвор-Бургас и нямали достъп до фитнес-зала.Съгласно чл.151,ал.1,т.3 ЗИНЗС къпането на
лишените от свобода се осъществява по възможност всеки ден, но най-малко два пъти
седмично, като в Затвора-Бургас то се осъществявало 2 пъти седмично, като относно
къпането и поддържането на лична хигиена Р. бил поставен при равни други условия с
останалите лишени от свобода, настанени в корпуса. В коридора на 1-ва Зона за повишена
сигурност, където били настанени осъдените на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор
без право на замяна“, не било предвидено и не било обособено помещение, функциониращо
като клуб по см. на чл.22а от ППЗИНЗС, но в Затвор-Бургас им била предоставена
възможност за регламентиран достъп до библиотека, спортни дейности и трудова дейност;
спалните били оборудвани с кабелна телевизия; ежеседмично Затвор-Бургас се посещавал от
представители на различни религиозни общности,провеждащи беседи с осъдените
лица.Заявява се, че в І-ва Зона за повишена сигурност, където бил настанен ищецът Р., не
било изградено обособено помещение, което да се ползва като „кухня и столова“, като
намира това за съобразено с чл.213 ППЗИНЗ,поради което изтърпяващите наказание
„доживотен затвор“ се хранели индивидуално в спалните помещения. Ежедневно баня се
осигурявала на работещите лишени от свобода, които не били осъдени на наказание
„доживотен затвор“.За част от лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен
затвор“ или „доживотен затвор без право на замяна“, била осигурена работа в помещенията,
в които били настанени; в спалните им имало санитарен възел и мивки за постоянен достъп
до течаща вода. Съгласно чл.151 ,ал.1,т.3 ЗИНЗС следвало да им се осигурява най-малко
два пъти в седмицата „баня“, което било осигурено в Затвора-Бургас, за което било
регламентирано в графика за подаване на топла вода и в графика за разпределение на
времето в затворническите групи.Приложени са писмени доказателства.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователни и недоказани исковете за установяване на наличието на дискриминационно
отношение на ответника към ищеца,изразяващо се в различно третиране и прилагане на
двойни стандарти към лишените от свобода в Затвора –Бургас спрямо лишените от свобода
в Затворите в София и във Варна, свързани със следните дейности:престой на открито,
възможност за спортна дейност ,хигиенни условия.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
4
По делото не е спорно, че въззивникът-ищец Р. търпи наказание „доживотен
затвор без замяна“ в ЗПС на Затвор Бургас, където е в Първа група.
От представена от ищеца справка ,изготвена на 14.01.2020г. за административно
дело № 2177/2019г. по описа на Административен съд-Бургас от Началник на Затвора-
Бургас е видно, че при изтърпяване на наказанието „доживотен затвор без право на замяна“
първоначалният му режим е специален, заменен е със строг на 11.04.2013г.; на 15.04.2014г. е
настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода и право на участие в
колективни мероприятия; на 14.12.2016г. режимът му е променен на специален и към
момента на изготвяне на справката е настанен при условията на чл.197,ал.1 от ЗИНЗС и
чл.213 от ППЗИНЗС.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Л. /инспектор „социална
дейност и възпитателна работа“ в Затвора-Бургас от 2002, а понастоящем инспектор първа
група, където са настанени лишените от свобода, изтърпяващи доживотен затвор и
доживотен затвор без право на замяна/, се установява , че в Затвор- гр.Бургас има две места
за престой на открито: каре 1 и каре 2, които места за престой се използват едновременно от
всички лишени от свобода, настанени в корпуса, в различен времеви период. Времето за
престой на открито е 1час и 30 минути на ден,всеки ден, за всеки лишен от свобода.На тези
две места за престой имало изградени и обособени места за провеждане на спортни и
физически упражнения: на каре 1 имало лежанка, уред за набиране/лост, успоредка/, имало
поставени тежести, имало изградена спортна площадка за игра на мини-футбол, волейбол и
баскетбол, имало и тенис на маса, която била монолитна, от бетон, за да може да изтърпи
атмосферните влияния на открито и постоянно закрепена.На каре 2 имало успоредка,
лежанка и отново лост за набиране. На обособените места за престой / и на двете карета/
имало пейки; нямало пренаселване, което да пречи на лишените от свобода да ги
ползват.При лошо време за лишените от свобода, настанени в ЗПС, не се осигурявало
престой на открито в коридора, като по желание на лишения от свобода можел да излезе на
открито/нямало ограничение за това/. В спалните, в които били настанени лишените от
свобода, нямало възможност да се къпят, но имало изградени мивки с постоянно течаща
студена вода и тоалетна.Според свидетеля Л. банята била разположена в коридора на Зона
за повишена сигурност и се ползвала по график от настанените в тази зона, като те имали
право да ползват тази баня два пъти седмично- в понеделник и в четвъртък. Свидетелят
установява, че в помещенията, в които са настанени лишените от свобода, периодично се
констатира наличие на мухъл и влага, което е резултат на аварии във водопроводната
система на етажите, които са разположени над Зоната за повишена сигурност
От районен съд-Бургас е разпитан и свидетеля К. С. Р., изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в Затвора-Бургас от 24.08.2018г., когато бил преместен от Затвора-
Варна; от 04.08.2020г. бил изведен от Зоната за повишена сигурност, в общите помещения.
Според този свидетел, от края на миналата година или от началото на тази година /т.е.
2020г., тъй като показанията са дадени в с.з. на 13.11.2020г./ всеки ден от седмицата,
5
включая и събота и неделя, каретата / престой на открито/ се провеждал по график- по 1 час
и 30 минути , като била преустановена практиката отпреди това. Свидетелят К. Р.
установява, че на малкото каре има висилка, една успоредка, една лежанка, един лост и
няколко диска; имало една бетонна маса, която по тази причина трудно можело да се каже,
че е „тенис на маса“ .Според свидетеля К. Р., в Зона за повишена сигурност имало
обособена баня, като банята била осигурена по график 2 пъти в седмицата, но не и след
работа.Свидетелят установява, че имало продължителен период от време с проблеми във
водоподаването в дните за баня, като в дните, в които било горещо, ползвали т.н. стара баня,
но за много малко време- около 5 до 10 минути, през което време трябвало да се избръснат,
изперат и изкъпят.Свидетелят заявява, че не работело пералното помещение, което и към
датата на разпита не работело, а нямали простори.
Представена е Заповед № 13/08.01.2020г. на Началника на Затвора-Бургас, в която
във връзка с повреда на бойлер за подаване на топла вода към корпуса на Затвора и
необходимост от аварийно подаване на топла вода към Затвора , са предприети посочени в
същата Заповед мерки, както и е определен график за баня на лишените от свобода
;представен е График за престой на открито на лишените от свобода в затвор-Бургас/ л. 65
от делото на БРС/.
С оглед твърдението на ищеца-въззивник: за наличие на „двоен стандарт“ спрямо
изтърпяващите наказание „доживотен затвор“ в Затвора- Бургас, спрямо тези в Затвора във
Варна и в гр.София, пред БОС са представени писмени доказателства както следва: График
на Началник Затвор-гр.Варна на „ЗПС“, от който е видно времето за престой на открито/ от
09.50 до 11.10 часа/, както и закуска, обяд и вечеря в столова. От справка на инспектор
СДВР Милена Манева, Затвор-гр.София се установява, че при престоя на ищеца И.Р. в
Затвор-София за периода от 31.03.2021г. до 02.04.2021г. са му били осигурени за 1 час и 30
минути престой на открито; всеки ден можел да посещава клуба по интереси в групата от
08.00 часа до 09.00 часа; фитнес във вторник, сряда и четвъртък от 10,45 часа до 11,45 часа;
освен санитарното помещение в спалното си помещение, може да ползва общата баня във
вторник и четвъртък от 14.00 часа до 15.00 часа. Представеният от въззивника Р. пред БОС
график за провеждане на мероприятия за периода от 01.01.2020г.- до 30.06.2021г. / л. 51 от
делото на БОС/, явно касае Затвора-София с оглед записването в текста „Съгласувал н-к
сектор СДВР“. От този график става ясно , че за група „Зона за повишена сигурност“ се
предвижда престой на открито от 1 час и 30 минути, както и фитнес за 1 час от понеделник-
петък. Представена е докладна записка до началника на Затвор-София/ л.31 от делото на
БРС, от която се установява, че лишените от свобода, осъдени на „доживотен затвор“, са със
спални помещения със санитарен възел- тоалетна и баня, т.е. могат да ползват баня, когато
пожелаят, като отделно имат и обща баня, която се ползва по утвърден график; в Затвор-
София има обособен клуб, където лишените от свобода, осъдени на „доживотен затвор“,
поддържат социална комуникация помежду си; посещава се всеки работен ден по установен
график, по 1,30 ч.
6
Представена е справка на Затвор-гр.София по искова молба по гр.д.№
6621782014г. по описа на РСР / л. 68 от делото на БРС/, от която се установява, че в Затвор-
гр.София от 2006 година функционира Клуб за провеждане на социални и възпитателни
дейности, предназначен за осъдени на доживотен затвор, който клуб според планираните
дейности удовлетворявал религиозни потребности/ чрез срещи и беседи/, както и провеждал
образователни курсове,изброени в справката /начална компютърна грамотност, английски
език и италиански език; специализирани дейности; периодични срещи и беседи/.
Представена е информация, обективирана в писмо на Затвора-Варна до Затвора-
Бургас, вх.№ 832819.06.2020г., от което се установява, че на лишените от свобода,
изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в Затвор-Варна се предоставя ежедневно
възможност, след приключване на престоя на открито да ползват „баня“ по утвърден
график.; в Затвор-Варна,„Зоната за повишена сигурност“ нямало специално обособена
стая-„клуб“, където да се провеждат дейности на лишените от свобода „Доживотен затвор“ и
„Доживотен затвор без замяна“ ; в Затвор-Варна, в „Зоната за повишена сигурност“ имало
обособена столова, в която се извършва храненето на лишените от свобода, осъдени на
доживотен затвор; в Затвор-Варна и подразделенията му/Общежитие-Разделна и
Общежитие-Варна/, имало осигурена непрекъснато топла течаща вода и работещите,
лишени от свобода, им е предоставена възможност след приключване на работния процес,
ако желаят, да ползват баня, находяща се във всеки един коридор.
Представен е график на Затвор-Плевен към 14.03.2011г./ л. 70 от делото на БРС/,
от който график се установява както времето за престой на открито, така и обстоятелството,
че „ баня и пране“ се предвиждат в събота и вторник / т.е. два пъти в седмицата/.
От показанията на свидетелите по делото се установява, че помещенията, в които
ищецът Р. и останалите лишени от свобода са настанени в І-ва ЗПС в Затвор-гр.Бургас , са
отремонтирани и във всяко от помещенията има санитарен възел – мивка със студена вода и
тоалетно гърне,което отговаря на разпоредбата на на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС , според
която ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в спалното
помещение.
Не е спорно, а се установява и от събраните по делото доказателства , че на
лишените от свобода в Затвор-гр.Бургас, в съответствие с чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и чл.
чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗС/ „на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-
малко от два пъти седмично“ / , е осигурена възможност за къпане два пъти седмично в баня,
разположена в общите части – в коридора на ЗПС.Установява се, че при наличие на
проблем и авария с водоподаването /които засегнали квартала, според показанията на св.Л./
са били предприети мерки от администрацията на Затвора-гр.Бургас, за осигуряване на
лишените от свобода на баня, съгласно изискванията на закона . Не е спорно и се установи,
че лишените от свобода, вкл.изтърпяващите наказание „доживотен затвор без право на
замяна", настанени в І ЗПС в Затвора- гр.Бургас , имат изискуемото време за престой на
7
открито, съгласно приложения по делото график,както и се установи, че има изградени и
съществуват спортни съоръжения.Не се спори от ответника ГД“ИК“, че в Затвор-Бургас за
лишените от свобода,изтърпяващи „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без право на
замяна“, не било предвидено и не било обособено помещение, функциониращо като клуб по
см. на чл.22а от ППЗИНЗС, но на лишените от свобода е предоставена възможност за
регламентиран достъп до библиотека, спортни дейности и трудова дейност; спалните били
оборудвани с кабелна телевизия; ежеседмично Затвор-Бургас се посещавал от
представители на различни религиозни общности,провеждащи беседи с осъдените лица.Не
се оспорва от ответника ГД“ИК“, че в Затвор-Бургас, в І-ва Зона за повишена сигурност,
където е настанен ищецът Р., не било изградено обособено помещение, което да се ползва
като „кухня и столова“, поради което изтърпяващите наказание „доживотен затвор“ се
хранели индивидуално в спалните помещения
При тази фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:
В чл. 4 от ЗЗДискр., по реда на който нормативен акт се развива настоящото
производство, законодателят ясно е регламентирал забраната за " всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна".
В случая, ищецът И.Р. твърди, че е поставен в по-неблагоприятно положение от
изтърпяващите наказание "доживотен затвор" в Затвор–гр.Варна и Затвор-
гр.София/представени са писмени доказателства и за други затвори в страната- Затвора-
Плевен и Затвора- Ловеч,които съдът не цени с оглед зададените от ищеца параметри за
съпоставка : Затворите в гр.София и в гр.Варна/.Според твърденията на ищеца Р. на лицата,
изтърпяващи в Затвор-София и Затвор-Варна, наказание лишаване от свобода „ доживотен
затвор“ и „доживотен затвор без право на замяна“ била осигурена възможност: 1/ за
физическа и спортна активност извън времето за престой на открито с по-добри условия за
спорт/ наличие на спортна зала, оборудване и уреди/ ;2/ по-добри хигиенни условия-
ежедневно ползване на баня/включая и след работа/,тъй като в помещенията, в които са
настанени лишените от свобода ,изтърпяващи „доживотен затвор“, имало сифон и топла
вода; 3/ изградена стая-клуб съгласно чл. 43,ал.2 от ЗИНЗС, където да се провеждат
дейности, кръжоци, събеседване помежду си и поддържане на социални контакти.
Както в исковата молба,така и във въззивната жалба, ищецът Р. обаче не твърди
поставянето му в по-неблагоприятно положение от това на други лица, изтърпяващи
наказание "лишаване от свобода-доживотен затвор" и „лишаване от свобода- доживотен
затвор без право на замяна“, в Затвора- гр. Бургас.Нещо повече- в събраните по делото
доказателства липсват факти и обстоятелства, които да обосновават друг извод, освен този:
8
че всички лишени от свобода в Затвор–гр. Бургас,които са с еднакви наказания и режим на
изтърпяване, са третирани по идентичен начин.
Установено по делото е, че осъдените на "доживотен затвор", изтърпяващи
наказанието си в Затвора – Бургас са настанени в зона с повишена сигурност /ЗПС/.Престоят
на открито се извършва съобразно график за разпределение на времето/л. 24 от делото на
БРС/, който от 23.03.2020г. е с обща продължителност 1час и 30 минути.От показанията на
разпитания по делото свидетел Л. се установява, че обособените зони за престой на открито
разполагат с необходимото пространство; че са оборудвани със спортни уреди ;при лошо
време по желание на лишеният от свобода можел да излезе на открито ; организират се
спортни мероприятия, като участието в същите зависи от Зоната за сигурност, в която е
настанен лишеният от свобода. За лицата, настанени в Зоната за повишена сигурност,
спортни мероприятия не се организират с оглед изискването на закона да са в постоянно
заключени помещения.На лишените от свобода в Затвора-Бургас е осигурено къпане два
пъти седмично в общата баня в коридора,каквото е минималното изискване на закона; след
извършване ремонт на Затвор-Бургас в спалните помещения са изградени санитарен възел и
мивки с постоянен достъп до течаща студена вода/изискване на чл. 21,ал.6 ППЗИНЗС/. При
възникване на авария с водоподаването, засягаща целия квартал, както и авария с
подаването на топла вода,за което със Заповед № 13/08.01.2020г. на Началника на Затвора-
Бургас,са били предприети мерки по отстраняване на възникналите затруднения и е
изработен график за „баня“ на лишените от свобода с оглед тези затруднения/ Заповед №
13/08.01.2020г. на Началника на Затвора-Бургас /.
Действително, установява се разлика в условията за физическа активност и спорт
между лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в затворите в гр. София и в
гр.Варна; установяват се различия относно възможностите за къпане/баня/ в затворите в
София и във Варна; установяват се различия относно мястото за хранене на лишените от
свобода в затвор в гр.Варна, разполагащ с обособена столова; установяват се различия при
организиране на социално-културни дейности в Затвор-Бургас и Затвор-София, в който
има специално обособен клуб за поддържане на социална комуникация между лишените от
свобода.
Това обаче не обосновава извод за наличие на дискриминационно отношение
спрямо ищеца И.Р., каквито са твърденията му в сезиращата съда искова молба.Наличието
на различни условия за живот на осъдените във всеки затвор са обективно обусловени от
редица обстоятелства, като например: различното местоположение в страната, различният
брой осъдени, пребиваващи в затворите, редът, наложен от вътрешните правилници,
констатирани нарушения, поведение на осъдените и др. Доколкото обаче не се твърди и не
се установи изтъкнатите от ищеца Р. дейности като престой на открито,възможност за
спортна дейност,хигиенни условия и организиране на изхранването в Затвор-Бургас да се
провеждат по различен начин с лицата, изтърпяващи същото наказание /доживотен затвор
и доживотен затвор без замяна/ в същия затвор,категоричният извод на настоящия съдебен
9
състав е за липса на осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по
смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., доколкото не може да се приеме, че е налице по-
неблагоприятно му третиране "при сходни обстоятелства и спрямо други лица, намиращи се
в идентично положение като него"т.е. в Затвора-гр.Бургас.Това е така, тъй като в подобни
"сравними сходни обстоятелства" / по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискриминация/ ищецът
И.Р. се намира единствено и само с лицата, изтърпяващи същото наказание /доживотен
затвор и доживотен затвор без замяна/, в същия затвор и само сравнението с тях е от
значение за преценката: дали е налице спрямо него дискриминация. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, която настоящия състав споделя /напр. Решение №
244/14.08.2012 г. по гр. дело № № 777/2011 г. ВКС, IV гр. о.; Определение № 291 от
27.02.2014 г. по гр. д. № 6840/2013 г. на ВКС, ІV г. о. /
По изложените съображения съдът приема, че искът за установяване на
дискриминация по отношение на ищеца И.Р. на заявените основания е неоснователен и
недоказан.
За пълнота следва да се посочи, че заявените от въззивника процесуални
нарушения на БРС във връзка със събирането на доказателства са изправени в настоящото
производство с допускане на всички представени от въззивника доказателства.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход по спора и на основание чл. 78,ал.3 ГПК вр. чл. 78,ал.8
ГПК на въззивника следва да се възложат разноски за юрисконсултско възнаграждение на
въззиваемия.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260864/14.12.2020г., постановено по гр.д.№
2118/2020г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА И. Н. Р. с ЕГН ********** д адрес: Затвор-гр.Бургас, да заплати на
Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“,БУЛСТАТ ********* с адрес:
гр.София,бул.“Ген Н.Скобелев“ №21 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева/ сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11