Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и девети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Р.Стоев като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 13838 по описа
на съда за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Д.Т.Д. срещу П.на Република България, с която е
предявил иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на
нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Ищецът претендира обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от обвинение за периода от 18.11.2016 г. до
12.05.2017 г. в извършване на престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, във вр.с ал.1, пр.2 НК и за престъпление по чл.234, ал.2, т.3, вр.с ал.1, пр.2 от НК. Поддържа се, че ищецът бил задържан
за срок от 24 часа, а впоследствие с постановление от 19.11.2016 г. на прокурор
към СП е задържан под стража за срок до 72 часа. Твърди се, че задържането на
ищеца е осъществено на 18.11.2016 г. в кафене, находящо
се в търговски център в столицата, след обяд, на публично място, в присъствието
на десетки очевидци. Поддържа се, че на ищеца е извършен личен обиск и обиск в
дома му, от където са иззети вещи и парични суми, върнати му на 09.01.2018 г.,
в резултат на което и за срок от почти 14 месеца ищецът е лишен от възможността
да ползва собствените си вещи и парични средства. С постановление на
наблюдаващия прокурор по преписка 441/2016 г. по описа на СП, на ищеца е
определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв.,
изменена с определение от 18.12.2016 г. по н.ч.х.д. № 3412/16 г. на 18 състав
на СНС на 10 000 лв., която е внесена от ищеца. Твърди се, че също така на
ищеца е наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на
пределите на Република България“, отменена от съда на 01.02.2017 г. С
постановление за частично прекратяване на наказателното производство по пр.пр.441/16 г. по описа на СП, ДП № 48/16 г. по описа на
СО-СП от 04.05.2017 г., наказателното производство срещу ищеца е прекратено,
поради недоказаност на обвинението. С определение на СНС от 12.05.2017 г.
искането на ищеца да бъде изменено основанието за прекратяване на наказателното
производство е оставено без уважение и постановлението за прекратяване е влязло
в сила.
Твърди се, че фактът на повдигане
на обвинението става широко известен сред приятелите на ищеца, негови познати и
роднини, от което ищецът изпитва силно неудобство и притеснение. Дало негативно
влияние и върху децата му и неговите близки, което предизвикало у ищеца силно
притеснение и вина. Ищецът се затворил в себе си, станал затворен и умислен
силно, ограничил социалните си контакти, постоянното вътрешно напрежение което
изпитва, генерира и междуличностни конфликти с близките му. Твърди се, че
ищецът претърпял и имуществена вреда в размер на 1 500 лв., изразяваща се в
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 90 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди и сумата от 1500
лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2017 г. до
окончателното издължаване. Претендира сторените по делото разноски.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Република
България на 13.11.2018 г.
В законоустановения
едномесечен срок на 23.11.2018 г. е постъпил отговор от ответника.
Оспорва претенцията като
неоснователна. Твърди се, че от датата на повдигане на обвинение-18.11.2016 г.
до датата на частичното прекратяване-04.05.2017 г. са минали по-малко от шест
месеца. Възразява срещу твърденията за оказан негативен ефект върху личността
на ищеца от воденото наказателно производство, наличието на предишна съдимост
установява по-ниска степен на отрицателни преживявания. Претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната.
Оспорва иска за обезщетяване на имуществени вреди с твърдението, че приложеният
договор за правна помощ установява само договореното адвокатско възнаграждение,
но не и действително платеното.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове
и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Съображения
излага в представената по делото писмена
защита. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Заявява възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка
на твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
С
постановление изх.№ 441/2016 г. от 08.08.2016 г. на
Прокурор при Специализирана Прокуратура, е образувано ДП по пр.пр. № 7-2165/2016 г. (пр.пр. № 441/2016 г.-явен) по описа на Специализираната прокуратура, срещу неизвестни
извършители-група лица за това, че от неустановена дата през 2009 г. и
понастоящем на територията на Р.България, Р.Сърбия и Р.Румъния участват в
организирана престъпна група, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл.234, ал.1 и по чл.242, ал.1 НК. Образувано е ДП № 48/2016 г.
по описа на СП, следствен отдел.
С
постановление от 18.11.2016 г. по ДП № 48/2016 г. по описа на СО-СП, ищецът Д.Т.Д. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпления по
чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1, пр.2 НК и по
чл.234, ал.2, т.3, вр. с ал.1, пр.2 НК. При
извършване на това следствено действие, ищецът е бил представляван от адвокат В.Т.,
за което е представено пълномощно, както и договор 0552118 за правна защита и
съдействие от 19.11.2016 г., с който договор се установява, че страните по
него-Д.Т.Д. и Адвокатско дружество Т., Йочева и ко,
са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Самият договор не
удостоверява заплащането на сумата в брой.
С
постановление от 19.11.2016 г. на Прокурор при СП, ищецът е задържан под стража
за срок до 72 часа, считано от датата и часа на задържането му по реда на ЗМВР
за осигуряването му пред Специализирания наказателен съд.
Видно от
Заповед за задържане на лице рег. № 1266зз-203 от 18.11.2016 г., ищецът е
задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на 18.11.2016 г. в 18 часа. В
същият ден и за времето от 19,50 ч. до 23,30 часа са извършени личен обиск и
изземване от ищеца, както и претърсване и изземване от собствения му автомобил
„Мерцедес“ с ДК № *******, както и от дома му в гр.София, ул. „*******.
На
19.11.2016 г. е извършен и разпит на ищеца в присъствието на неговия защитник.
С
постановление от 21.11.2016 г. на Прокурор при СП е отказано внасяне на искане
за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Д. и
е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 15 000 лв.
Със същото постановление е наложена и мярка за процесуална принуда „Забрана за
напускане на пределите на Р.България“. С определение от 08.12.2016 г.,
постановено по н.ч.д.№ 3412/16 г. по описа на СпНС,
18 състав, размерът на паричната гаранция е намален на сумата от 10 000
лв.
С
постановление от 13.12.2016 г. на Прокурор при СП е оставена без уважение
молбата на ищеца да се вдигне забраната му да напуска Р.България за периода от
16.12.2016 г.-18.12.2016 г. с цел пътуване до Австрия със семейството му.
С
определение от 01.02.2017 г., постановено по н.ч.д.№ 117/2017 г. по описа на СпНС, 17 състав, е отменена наложената с Постановление от
21.11.2016 г. на Д. мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на
пределите на Р.България“.
На 12.04.2017
г. е извършен повторен разпит на обвиняемия Д..
На
19.04.2017 г. на обвиняемия са предявени материалите по разследването, като
производството по воденото досъдебно производство е приключило на 26.04.2017 г.
със заключително постановление с мнение за предаване на съд.
С
постановление от 04.05.2017 г. на Прокурор в СП, наказателното производство
водено срещу обвиняемия Д. е прекратено, като това постановление е потвърдено
от СпНС окончателно на 12.05.2017 г.
Пред настоящата съдебна инстанция
е разпитана свидетелката Т.К.Д.-съпруга на ищеца.
Свидетелката установява, че на
18.11.2016 г. съпругът й бил задържан при акция на публично място, пред много
хора, за което разбрала впоследствие. След около два часа бил доведен в дома им
и извършено претърсване. Това се случило пред двете им деца, пред съпругата му
и пред двама съседи-свидетели. Децата били безкрайно уплашени, не знаели какво
се случва, нито пък свидетелката знаела. Двете деца видели баща си в светлина,
в която не го познавали, а той винаги е бил пример за тях като баща и като
съпруг. Семейството за ищеца е било на първо място. Всичко в дома на
семейството било обърнато с главата надолу. Децата дълго време след това се
срамували от съседите, не смеели да слязат пред блока да играят. Питали майка
си дали баща им е престъпник и ще влезе ли в затвора. Д. като човек бил много
ведър, обичал да се среща с приятели, събирали се с компании, канели гости, ходили
на пикници със семейството. Ищецът бил с прекрасно чувство за хумор, занимавал с
децата, обичали да излизат заедно, да се забавляват. Това всичко било променено
след задържането му и образуване на наказателното производство. Д. коренно се
променил, затворил се в себе си, дори отказал да извършва ежедневните си
занимавания, включително спрял да спортува, не искал да се среща с приятели,
тъй като трябвало да се обяснява какво се е случило, защо. Затворил се в себе
си и все по-често започнал да боледува. Зачестили оплакванията с психо-емоционалното му здраве. Реномето му пред децата било
сринато. Чувствал се неудобно пред съпругата си. Отношенията в семейството се
променили. По време на обиска от ищеца били иззети сума пари, телефони, ключове
от апартамента, от къщата на родителите му, което съответно довело до
затруднения от финансово естество. Поне година минало докато му върнат иззетите
вещи. Било му забранено да напуска страната. Имали подготвена коледна изненада
за децата-купени билети за Виена, за да заведат децата си на Виенския коледен
базар, но това така и не било реализирано, заради наложената забрана за
напускане на страната.
Съдът кредитира
показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични
са, непротиворечиви и последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното
от правна страна:
Предявените против П.на
РБ искове са с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава
с отговорността на държавата за незаконната
дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност
са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата
дължи обезщетение на всеки гражданин
при незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно
основателността на иска си:
На първо
място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно
е установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение
се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл.
2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди.
Пасивно легитимирани по тези искове
са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.
П.на Република България е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София
- чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът следва
да докаже факта на
деянието, което в случая се
заключава в обвинение
в извършване на престъпления, за което образуваното наказателно производство е било прекратено поради
това, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, респ., ако има установени
претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на
взетата спрямо него мярка за неотклонение.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приобщеното към доказателствата по делото ДП № 48/2016 г. по
описа на СО-СП, пр.пр.№ 7-2165/2016 г. (пр.пр. № 441/2016 г.-явен)
по описа на Специализираната прокуратура. Фактът на деянието не е бил спорен между страните
Също така се установява, че за
времето от 18,00 часа на 18.11.2016 г. до 21.11.2016 г. ищецът е бил задържан
под стража, след което му е била определена мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 10 000 лв. Също така в периода от 21.11.2016 г. до
01.02.2017 г. спрямо ищеца е била наложена и мярка за процесуална принуда
„забрана да напуска територията на Република България“, което е довело и до
проваляне плановете на семейството да заведе децата си в Австрия на Виенски
коледен базар. Това обстоятелство се установява, както с показанията на
разпитаната свидетелка, така и с постановление от 13.12.2016 г. на Прокурор при
СП, с което е оставена без уважение молбата на ищеца да се вдигне забраната му
да напуска Р.България за периода от 16.12.2016 г.-18.12.2016 г. с цел пътуване
до Австрия със семейството му.
Тези причинени в по-голяма степен
неудобства на ищеца от взетите спрямо него мерки за неотклонение и процесуална
принуда, следва да бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото
обезщетение.
С ангажираните гласни и писмени доказателства
ищецът установи и фактът на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в изживени емоционални
страдания - негативни чувства от факта
на обвинението, изолиране от близки и приятели,
преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти.
Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради
което установяването на този факт е в доказателствена тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него неимуществени вреди
като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатите му обвинения.
Съгласно ППВС №
4/1968 г. при определяне
обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от
съда по справедливост
като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно
отражение в психиката, но и социален дискомфорт
в определен период от време.
Предвид горното съдът следва да
определи паричен
еквивалент, който да възмезди ищеца.
Наказателното производство спрямо
ищеца е продължило по-малко от шест месеца, през който период безспорно е
изпитвал неудобства,
чувствал се е унизен, притеснен и несигурен.
От неоснователното обвиняване в
извършване на престъпления, ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи се
в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно
повдигнатите обвинения и страха от осъждане. Безспорно е, че по време на цялото
наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения
и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства
неминуемо търпи.
Освен тези вреди с ангажираните
доказателства ищецът доказа, че е претърпял и други, а именно: повдигнатото
обвинение коренно го променило, ищецът се затворил в себе си, отказал да
извършва ежедневните си занимавания, включително спрял да спортува, не искал да
се среща с приятели, тъй като трябвало да се обяснява какво се е случило, защо,
все по-често започнал да боледува, зачестили
оплакванията с психо-емоционалното му здраве.
Реномето му пред децата било сринато, предвид обстоятелството, че действията по
претърсване и изземване били извършени в дома му пред техните очи и пред съседи.
Чувствал се неудобно пред съпругата си. Отношенията в семейството се променили.
Всички тези вреди са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на
престъпления и са в причинна връзка с него.
При определяне на дължимото
обезщетение съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата
на личността – около 6 месеца.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск за обезщетение
за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 8 000 лв.,
тъй като в този размер той
е съобразен със събраните по делото
доказателства, с принципа на справедливост по чл.
52 от ЗЗД и е адекватен
да репарира претърпените от
ищеца морални вреди.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 8 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 90 000 лв. като
неоснователен.
Така определения размер удовлетворява обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот,
с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
Искът за
претърпени имуществени вреди в размер на 1500 лв. следва да бъде отхвърлен
изцяло като недоказан, тъй като както бе посочено по-горе в настоящото решение,
няма доказателства ищецът да е заплатил реално така уговорения размер на
адвокатското възнаграждение. В представения в досъдебното производство /том
пети/ договор за правна помощ, а и представеното с исковата молба копие, не е
удостоверено че сумата е платена в брой, поради което и договорът не може да
служи за разписка, удостоверяваща заплащането на сумата. Други писмени
доказателства за заплащане не са представени, поради което този иск подлежи на
отхвърляне.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, в случая 12.05.2017 г. – това е и денят на увреждането.
Ето защо акцесорния
иск следва да бъде уважен, считано от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата.
По
разноските в процеса:
При този
изход на делото на ищеца се дължат разноски за държавна такса и възнаграждение
за един адвокат, съответни на уважената част от исковете.
Основателно
е възражението на ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лв.
Съобразно
чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Първият
предявен иск е с материален интерес от 90 000 лв. При този материален
интерес и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на сумата от 3 230 лв., а при материален интерес от 1500 лв.-по
т.2 в размер на сумата от 335 лв., или общо възнаграждението възлиза на сумата
от 3 565 лв. Очевидно и при липсата на каквато и да било фактическа и
правна сложност на делото, приключило в едно единствено съдебно заседание,
сумата от 9000 лв. се явява прекомерна, поради което и по възражение на
ответната страна, съдът я намалява до минималния й размер от 3 565 лв.
По този
начин ищецът е направил общо разноски в размер на 3 575 лв. /с включена 10
лв. заплатена държавна такса/. От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 311,69 лв., която
съответства на уважената част от исковете /8000 лв./
Ответникът дължи горните разноски
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника
да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Република България,
гр. София, бул. „Витоша” № 2, Съдебната палата да заплати на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от
2012 г. ДВ/ на Д.Т.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, партер сумата от 8 000 лв. /осем хиляди лв./,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
настъпили в пряка причинна връзка от незаконно повдигнати и поддържани от П.на
РБ обвинения в извършване на престъпления по чл.321, ал.3,
пр.2, т.1, вр. с ал.1, пр.2 НК и по
чл.234, ал.2, т.3, вр. с ал.1, пр.2 НК, за които воденото наказателно
производство ДП № 48/2016 г. по описа на
СО-СП, пр.пр.№ 7-2165/2016 г. (пр.пр.
№ 441/2016 г.-явен) по описа на Специализираната
прокуратура е било прекратено с влязло в сила на 12.05.2017 г.
Постановление от 04.05.2017 г. на Прокурор при СП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.05.2017 г. до окончателното издължаване на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявения иск за неимуществени вреди за
сумата над 8000 лв. до пълния претендиран размер от
90 000 лв. и искът за имуществени вреди изцяло за сумата от 1500 лв.
ОСЪЖДА П.на Република България, гр.
София, бул. „Витоша” № 2, Съдебната палата да заплати на основание чл.78, ал.1
от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на Д.Т.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, партер
сумата от 311,69 лв. /триста и единадесет и 0,69 лв./ разноски направени от
ищеца пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: