Решение по дело №35/2020 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 42/10.04.2020 г.

гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в откритно съдебно заседание, проведено на 26.02.2020 год, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                    РОСИЦА СТАНЧЕВА

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 35/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Срещу решение № 1267/04.11.2019 год по гр.д. № 159/2019 год на Окръжен съд Варна, г.о., са подадени въззивни жалби, както следва:

1. От Б.Ю. ***, чрез процесуалния му представител адв. Д.Б. *** – в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск срещу М.Ю.Т. с правно осн. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди, за разликата над 8000 лв до претендираните 30 000 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.10.2016 год до окончателното изплащане. По съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен, с присъждане на разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор от М.Ю.Т. *** чрез процесуалния му представител адв. Ц.П. ***  е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.

2. От М.Ю.Т. *** чрез процесуалния му представител адв. Ц.П. *** – в осъдителната част в размер на 8000 лв – обезщетение за неимуществени вреди. По съображения, че исковата претенция е останала недоказана и поради това – неоснователна, въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което същата бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор от Б.Ю. ***, чрез процесуалния му представител адв. Д.Б. *** с искане за потвърждаване на решението в обжалваната осъдителна част.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната  и насрещната въззивни жалби са подадени в срок от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

С влязло в сила споразумение по НОХД № 408/2017 год на Районен съд Провадия подсъдимият М.Ю.Т. се е признал за виновен в това, че на 26.10.2016 год в гр. Провадия причинил средна телесна повреда на Б.Ю.Ю., изразяваща се в счупване на пета дланна кост на лявата ръка със значително разместване на фрагментите – престъпление по чл. 129 ал.1 от НК.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда (и приравненото на нея споразумение по реда на чл. 384 от НПК) е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно факта на извършването му, неговата противоправност и виновността на дееца.

Обстоятелствата, които подлежат на установяване в гражданския процес са свързани с вида и характера на причинените вреди, причинната връзка с деянието и евентуалното наличие на съпричиняване от пострадалия. За установяване на релевантните факти, по делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключения на съдебно медицинска експертиза и повторна комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-медицинска експертиза, от които се установява от фактическа страна следното:

Между семействата на ищеца и ответника е съществувала стара вражда, която в деня на инцидента ескалирала до масово сбиване. Конкретната причина за конфликта не е установена в достатъчна степен от показанията на свидетелите, но става ясно, че и двете групи са били въоръжени с камъни, колове, брадви и са си нанасяли взаимни удари. В резултат от това ищецът получил счупване на петата дланна кост на лявата ръка с разместване на фрагментите, както и контузии и охлузвания по тялото. Лечението на травмата е продължило в период от около 40 дни, през който ищецът претърпял медицински интервенции за отстраняване на уврежданията. По време на възстановителния период той чувствал ограничения в движенията на лявата ръка, затруднен бил при осъществяване на ежедневните дейности по самообслужване и хигиена. Това състояние на физически дискомфорт продължило около 1,5 – 2 месеца, като в момента функциите на ръката са напълно възстановени. Ищецът е възвърнал работоспособността си, доказателство за което е започнатата сравнително скоро след инцидента трудова дейност в Германия.

Засегната е била и психиката на ищеца в резултат от случилото се, и то в значителна степен, като се има предвид интензитета на агресията – нападението е било осъществено от мнозина, въоръжени с брадви, колове и камъни. Стаховите изживявания са подсилени от заканите, които ответникът е отправял към ищеца и семейството му.

По отношение наличието на съпричиняване, данните по делото са оскъдни и противоречиви и не дават основание за категоричен извод.  Настъпило е масово сбиване, при което и двете групи участници са носили брадви и колове, но няма свидетелски показания, които да подкрепят тезата, че ищецът с поведението си е предизвикал или допринесъл за последиците. Конфликтната ситуация е предизвикна от взаимоотношения между брата на ищеца и ответника. Самият ищец не е пряко замесен в тези отношения, а няма данни по делото и за непосредствено участие в свадата.  Нараняванията си той получил при опит да се притече на помощ на съпругата си, която също е пострадала.

При определяне размера на обезщетението съът следва да се ръководи от принципа за справедливост, отчитайки всички обстоятелства от значение за отговорността.

Безспорно ищецът е понесъл болки и страдания – както физически, така и в психологичен план в резултат от противоправните действия на ответника. Те обаче са отзвучали в сравнително кратък период от време и не са попречили на ищеца отново да се върне към трудовата си дейност. Вероятно стресът ще оказва по-продължително отражение върху психиката, но очевидно и той е вече преодолян, включително и чрез дистанциране от агресивната среда (от 2017 год ищецът е започнал работа в Германия). Следва да се отчете също, че присъединявайки се към враждуващите, без да е лично ангажиран с техните конфликти, ищецът е създал предпоставки за увреждането, а е могъл да го избегне.

С оглед на това, настоящият състав намира, че сумата от 8000 лв в достатъчна степен удовлетворява причинените вреди.

Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е постановил зеконосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Поради отхвърлянето жалбите на двете страни, разноски не се присъждат, а следва да бъдат понесени от тях така, както са направени.

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1267/04.11.2019 год по гр.д. № 159/2019 год на Окръжен съд Варна, г.о

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           2.