РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Враца, 04.11.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.10.2022 г.
/осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 402 по описа на АдмС –
Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на С.К.С. *** против Решение №153/03.05.2022 г., постановено по АНД №124
по описа на Районен съд – Враца за 2022 г. С оспореното решение е потвърдено НП
№ 22-0967-000044/26.01.2022 г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
Враца, сектор „Пътна полиция“ – Враца, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В касационната жалба
се съдържат доводи за неправилност на решение, поради противоречие с
материалните и процесуални норми на закона. Оспорва се като неправилен извода
на съда, че НП е правилно и законосъобразно издадено и са отхвърлени като
неоснователни доводите за наличие на
„крайна необходимост“ и съда не приема, че са налице условията на чл. 13
от НК.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.
Г.А., касаторът поддържа жалбата и развива доводи, че е било налице „крайна
необходимост“. Твърди се, че решението е постановено при несъществуваща
фактическа обстановка и в тази си връзка се явява неправилно и
незаконосъобразно. Заявява, че майката на касатора не е била в болнично
заведение, което се установява от приложените по делото писмени доказателства,
както и от разпитаните по делото свидетели. Претендира се отмяна на решението
на първоинстанционния съд.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Враца, редовно призован, представител не се явява и не е
ангажирано становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и излага становище, че приложението на института на крайната
необходимост не са били налице условията за настъпване на непоправими вреди по
отношение на личността.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и
след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е 153/03.05.2022 г., постановено по АНД №124 по описа на Районен съд –
Враца за 2022 г. с което е потвърдено №22-0967-000044/26.01.2022 г., издадено
от Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ – Враца. С
последното, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
За да постанови този
резултат първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидените срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
изискуемите реквизити в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, изчерпателно е
описано нарушението от фактическа страна, посочена е нарушената законова
разпоредба, както и съответната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Указани са и всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират вмененото във вина на
нарушителя административно нарушение. В процеса по съставяне на АУАН и издаване
на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Въз основа на
обсъдените писмени и гласни доказателства е счетено от
първоинстанционният съд за безспорно установено и категорично доказано, че
жалбоподателят С. е осъществил нарушението – притежава качеството „водач“ по
смисъла на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП
и е управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация 1,08 промила,
установено с техническо средство.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба и в съдебно заседание
доводи са неоснователни.
Съдът е обсъдил
подробно събраните по делото доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел
фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на
решението. От правилно установените факти съдът е извел обоснован извод за
доказаност на визираното в НП административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че наложените наказания глоба в размер на 1000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца са фиксирани в
посочената разпоредба като вид, размер и продължителност, правилно районният
съд не е обсъждал въпросът за индивидуализацията им. Конкретните факти и
обстоятелства, при които С. е предприел управление на МПС въпреки, че е знаел,
че преди това е бил употребил алкохол не могат да обосноват извод и за наличие
на крайна необходимост.
В случая не е имало
пречки да поръча такси, с което да се придвижи по конкретен маршрут.
Не са
налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на
административните нарушения. Нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин,
а деянието е с особено висока степен на обществена опасност, поради което
правилно не е била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН от АНО.
Правни аргументи,
факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите на АНО и изводите
на първоинстанционния съд не са сочени и представени от касатора. Това, че е
недоволен от НП и счита същото за незаконосъобразно е негово становище, а не
релевантен към случая факт.
Наказващият орган ясно е изложил точно какво е нарушението,
къде и как е извършено, което се установява и от събраните по делото
доказателства.
Конкретните факти и обстоятелства, при които касаторът е предприел
управление на МПС, въпреки, че е знаел, че преди това е бил употребил алкохол
не могат да обосноват извод и за наличие на крайна необходимост. Правилно РС-Враца
е отчел, че в случая не е имало пречки да ползва такси или да се сигнализира на
спешна помощ, за да бъде оказана медицинска грижа. Основателно въззивният съд е
заключил, че в случая е имало и друг начин да се реши въпроса с оказването на
помощ. Правилно в Решението е заключено, че предприетото управление на МПС
въпреки употребения преди това алкохол не е било единствено възможния начин да
се окаже нужната помощ, а този вид административно нарушение сериозно
застрашава живота и здравето на всички участници в движението, а същевременно
причинените от него вреди не може да се приеме, че са по-малко значителни от
предотвратените. Поради това основателно РС е счел, че за конкретното нарушение
чл. 8 от ЗАНН, във вр. с чл.13 от НК е неприложим, а е издадено НП, с което
правилно са наложени кумулативно предвидените в чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП,
административни наказания 1000 лева глоба и 12 месеца - лишаване от право да се
управлява МПС, които са фиксирани по размер за хипотезата на управление на МПС
с концентрация на алкохол над 0,8 до 1,2 на хиляда включително.
Неправилно приложение на материалния закон съгласно чл. 348, ал. 2
от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон,
който е трябвало да бъде приложен. По изложените съображения оплакванията в
касационната жалба за неправилно приложение на закона са неоснователни.
Правилно РС-Враца е приложил ЗАНН и ЗДвП като е оставил жалбата без уважение и
потвърдил НП.
Непрецизното
посочване от страна на РС на мястото където се е намирала майката на касатора
не влияе върху правилността на решаващите мотиви и върху годността на съдебния
акт.
При служебна проверка
на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съдебният състав не намира такива, сочещи на отмяната му.
Обжалваното решение е постановено от законен състав, в рамките на неговата
компетентност и на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
Предвид изложените
съображения, обжалваното решение се
явява материално и процесуално законосъобразно, обосновано и правилно, с оглед
на което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен
съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 153/03.05.2022
г., постановено по АНД № 124/2022 г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.