Гр.София, 01.09.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI 11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 3628 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е молба с правно основание чл.66,ал.6 от ЗБН.
Молителя Н.Б.ЕАД ЕИК ******* е предявил
възражение срещу РЕШЕНИЕ № ЗБН66 - 334 от 14.01.2016г, на синдиците на КТБ АД /н./, с което са оставени без уважение възражението по чл.66,ал.1 от ЗБН.
Възражение е предявено и от Б. ЕАД ЕИК ********* срещу РЕШЕНИЕ № ЗБН66 - 333 от 15.01.2016г. на синдиците на КТБ АД /н./, с което са оставени без уважение възражението по чл.66,ал.1 от ЗБН.
Твърди, че като вложител в КТБ АД / н./ има вземания по отношение на банката по три разплащателни сметки - лева, в евро и в щатски долари, всяка от която открита по силата на Рамков договор за платежни услуги за юр.лица и еднолични търговци, открити всяка една от тях на 26.07.201 Ог. Твърди, че към 22.04.2015г. по всяка една от тези сметки е имало следните наличности :
в левовата - 3 461 723.68 лева , включваща главница и начислени договорни и законни лихви, с поредност на вземането по т.4 на чл.94 от ЗБН, както и вземане за законна лихва върху тази сума считано от 22.04.2015г. и до окончателното изплащане с поредност по т.9.
Евровата - 63 040.43 лева левова равностойност на 32 232.06 евро , включващи главница и начислени договорни и законни лихви с поредност на удовлетворяване по т.4 на чл.94 от ЗБН, както и законната лихва от 22.04.2015г. с поредност т.9 на чл.94 ЗБН.
Доларова - 2 929.79 лв., представляващо левовата
Равностойност на 1 609.28 долара, както и начислени договорни и законни суми и всякакви други дължими суми от КТБ, с поредност по т.4 на чл.94, както и законна лихва върху тази сума от 22.04.2015г. с поредност на удовлетворяване по т.9 на чл.94 от ЗБН.
Наред с това възразилия кредитор твърди, че освен вземанията за сумите по разплащателните сметки, има и вземания придобити чрез две цесии, както следва:
вземане в размер на 39 294 045 лева по договор за прехвърляне на вземане от 03.09.2014г. , сключен между БТК АД в качеството му на дедент и Н.Б.ЕАД в качеството му на цесионер, за което на цесионера е открита специална разплащателна сметка и КТБ АД /н./ е уведомена от дедента на осн.чл.99,ал.З от ЗЗД, с уведомление от 04.09.14г.. Крайното салдо по разплащателната сметка към 22.04.2015г. в едно с договорни и законни лихви и всички други дължими суми от КТБ АД възлиза в размер на 39 328 844. 24 лв.
вземане в размер на 7 369 000 лв. лева по договор за прехвърляне на вземане от 03.09.2014г. , сключен между Н.Д.ЕАД в качеството му на дедент и Н.Б.ЕАД в качеството му на цесионер, за което на цесионера е открита специална разплащателна сметка и КТБ АД /н./ е уведомена от цедента на осн.чл.99,ал.З от ЗЗД, от 04.09.2017г.. Крайното салдо по разплащателната сметка към 22.04.2015г. в едно с договорни и законни лихви и всички други дължими суми от КТБ АД възлиза в размер на 7 373 107.74 лв.
ОБЩО вземанията на възразилия кредитор по разплащателните му сметки вкл. и от двете цесии възлиза в размер на 50 229 645. 88 лв. Твърди, че е отправил към банката изявление за прихващане - на 05.09.2014г. и на 27.11.2014г. между неговите вземания и вземанията на банката, които тя има към този кредитор, на основание притежаваните от КТБ АД 25 723 броя облигации издадени от Н.Б.и регистрирани в Централен депозитар.
В обявения списък на 21.08.2015г. на приетите вземания, вземанията на възразилия кредитор са включени, както следва - 3 528 023.16 лева, като вземания на вложител непокрити от системата за гарантиране на влоговете, наред с тях получените вземания, като цесионер в размер на 46 705 454.62 лв. са включени като вземания , възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
С възражението до синдиците подадено на осн.чл.66,ал. 1 ЗБН кредитора е поискал да бъде изключен от списъка на приетите вземания в размер на 50 233 477.78 лв., тъй като това вземане е погасено чрез направеното изявление за прихващане. , с изключение на следните суми, по разплащателните сметки - в лева - 50 527.05 лв., в евро - 63 059.26 лв. /левова равностойност/, - в долари - 2 930.68 лв. При евентуалност и в случай, че не се уважи искането вземанията да се изключат от списъка на приетите такива, то всички, вкл. и тези придобити чрез цесия да са с поредност на удовлетворяване по т.4 на чл.94 от ЗБН, вместо по т.7.
Твърди, че синдиците са оставили без уважение възражението му неоснователно, като в него са налице превратно или погрешно изложени факти и неправилни изводи. Намира, че ефекта на прихващането е настъпил, тъй като към момента на извършване на волеизявлението за това е било налице задължение за изплащане на главница по облигациите в размер на 25 723 000 евро, а не 27 723 000 евро, както е посочено в решението на синдиците. Натрупаните върху главницата лихви са в размер на 690 233.83 евро, а не както е прието в решението 257 230 евро. Синдиците са посочили, че прехвърлянето на вземанията са отразени счетоводно, но прихващането в частта за главницата не е. Посочили са, че счетоводно е отразено само прихващането в частта за неплатеното лихвено плащане с падеж 27.09.2014г. в размер на 788 838.68 евро и дължимото възнаграждение съгласно договора за банка довереник в размер на 20 000 евро. Мотив за отказа в останалата част е, че до датата на падежа е било възможно облигациите, които са свободно прехвърляеми, да бъдат прехвърлени от КТБ АД на друго лице, като този мотив за отказа е несъстоятелен, доколкото нито към датата на изявлението за прихващане, нито към следващата дата 5.09.2014г. е налице такова прехвърляне, видно от книгата на облигационерите, при Централния депозитар. Предвид на това кредитор по вземанията по облигациите както за лихва, така и за главница и към 4 и към 5 .09. 2014г. е КТБ АД / н./ Изводите на синдиците за евентуална възможност за прехвърлянето на облигациите, води до абсурдния извод, че не би могло да се извърши прихващане и с обикновен заем по чл.240 ЗЗД, поради теоретично съществуващата възможност, вземанията по този заем да бъдат цедирани. НАмира, че синдиците въвеждат изискване прихващането да се извърши само на падежа на пасивното вземане, каквото изискване законът не съдържа. Съгласно чл.103,ал.1 ЗЗД за валидно извършване на прихващането е достатъчно да съществува само активното вземане - това на прихващащия кредитор НУРТС БЪЛГАРИЯ. Това последно изискване е налице и е без значение, че вземането на КТБ АД не е с настъпил падеж. Към момента на извършване изявлението за прихващане са били налице всички предпоставки за настъпване ефекта на прихващането, тъй като са налице две насрещни вземания, които са еднородни, като активното вземане е изискуемо. Наред с това срокът е в полза на длъжника и длъжника има право да изпълни лихвоносните си парични задължения и преди срока и да приспадне лихвите, поради което намира, че това негово задължение е годен обект за прихващане и преди срока. Втория аргумент на синдиците също е неоснователен, доколкото независимо, че в централния депозитар продължава да бъде вписана пълната емисица ценни книжа 40 000, тъй като в Правилника му е предвидено, че се заличава емисия облигации само след изтичане срока на емисията - чл.86 от Правилника на централния депозитар. В правилника не се обхващат хипотези на заличаване, и когато има обратно изкупуване на облигации, или общия способ на погасяване чрез опрощаване на задължение. Поради тове и кредитора твърди, че на 18.09.14г.е поискал Централния депозитар да блокира прехвърлянето на притежаваните от КТБ АД / н./ облигации, вземанията по които са погасени с прихващането. Заличаването в регистъра е вторична последица и не може да се отрази на валидността на прихващането.
По отношение на евентуалното искане за промяна поредността на вземането , намира, че отново е отхвърлено без основание от синдиците. Изхожда се от грешния извод, че договорите за банков влог и платежна сметка са с оглед ан личността на вложителя, съответно кредитора по това вземане. От друга страна този извод е взаимно изключващ се с извода, че е възможно цедиране на вземането по този влог или сметка. Намира, че след като е възможно цедиране на едно такова вземане, то правоотношение между банката и вложителите няма личен характер.Наред с това приложима е разпоредбата на чл.99,ал.2 от ЗЗД, която предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, поради което следва при цесиите вземанията да са преминали, с поредността която са имали. Договора за цесия не създава ново вземане, а прехвърля съществуващо такова, поради което не е в съответствие с чл.94,ал.1,т.7 от ЗБН, които визира нововъзникнали вземания до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Наред с това намира, че цесионера попада в хипотезата на пар.1,т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗБН.
Моли възражението да бъде уважено, като ако се приеме настъпване ефекта на прихващането, вземанията, така както са приети, а са погасени от прихващането да се изключат от списъка на приетите вземания, или да се уважи евентуалното искане и съответно всички вземания да са с поредност по т.4, а лихвите върху главниците от решението за откриване на производството да се включат в списъка по т.9 .
Б. ЕАД излага във възражението си сходни съображения, тъй като като цедент по една от цесиите, намира, че така прехвърленото вземане и придобито от Н.Б.ЕАД следва да послужи за погасяване на неговите задължения към банката и съответно излага изцяло сходни съображения във връзка с отказа на синдиците да споделят възраженията и се произнесат по прихващането и изключване вземанията, които са погасени от списъка.
Ответната страна с отговора оспорва исковата молба. Твърди, че възражението е недопустимо, като поддържа липсата на правен интерес от жалбата и съответно неоснователно. Намира, че изявлението за прихващане за главницата по облигациите притежавани от банката и натрупани, но непадежирали лихви не е произвело действие. Липсват към този момент насрещни задължения,| тъй като облигациите са свободно прехвърляеми. Предвид на това намира, че вземането на КТБ АД по облигационния заем продължава да съществува. Намира и за неоснователно възражението в частта за поредността на удовлетворяване на приетите вземания придобити чрез цесии. Цесионерът придобива качеството кредитор на банката, но не и качеството вложител. Банката има право да подбира вложителите си и има право да откаже сключването на влог без да мотивира отказа си - чл.2,ал.6 от Наредба № 3 на БНБ, те. качествата на личността страна по договора за влог е от значение за банката. Цесията не е обикновена банкова сделка, поради което вземанията на цесионера не представляват салдо произтичащо от такъв тип сделка. Договорът за паричен банков влог по своята правна природа е разновидност на договор за неправилен влог по см. на чл.257 от ЗЗД, като тази сделка е реална. Тя съчетава в себе си договор за влог и на договор за заем, а това означава, че с влагането на парите в банката настъпва транслативния ефект на договора - собственик на вложените пари става банката и в нейна тежест възниква парично задължение спрямо влогодателя. В този смисъл качеството вложител е присъщо единствено на лицето , което е вложило от свое име парични средства в банката , т.е. осъществило е престацията , с която завършва фактически състав на сключването на реалния договор за банков влог. Цесионерът не е извършил подобна престация в полза на банката, не е предоставил парични средства, поради което не може да се квалифицира като вложител. Поради което намира, че вземанията предявени от възразилия кредитор, придобити чрез цесия следва да се удовлетворят по т.7 на чл.94 от ЗБН, тъй като не попада под понятието вложител по см. на пар.1,т.4 от ДР на ЗБН. Осчетоводяването на вземането на цесионера не означава откриване на банкова сметка ***.
Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:
С оспореното решение на КТБ АД е отхвърлено възражението на Н.Б.ЕАД. Прието е, че вземанията на този кредитор не могат да се изключат от списъка на приетите вземания поради липса на валидно извършено прихващане. Не се оспорва, че КТБ АД е притежател на облигации в твърдения размер - 25 723 броя, емитирани от възразилия кредитор, но след отнемане на лиценза й и предвид ограниченията по чл.100г.,ал.З и ал.4 от ЗППЦК на 04.03.2015г. е проведено общо събрание на облигационерите, като е одобрена предложената от емитента кандидатура на ОББ АД. Въпреки TOBa jpe е сключен договор с новата банка, гъй като емитента не е постигнал съгласие новата банка - довереник., поради което и на осн.чл.100г,ал.З от ЗППЦК КТБ АД / н./ е продължила да осъществява функцията на довереник, до скючване на договор с нова банка - довереник.
Наред с това не се се спори, че КТБ АД / н./ е и облигационер о посочената емисия, като притежаваните от нея облигация са с номинал от 1 000 евро всяка или общата им номиманлна стойност е 25 723 000 евро, а останалите облигации до пуснатите 40 000 са собственост на БТК АД. Съгласно условията на облигационната емисия крайния падеж на облигациите е 27.09.2017г. Лихвите по тях се изплащат два пъти годишно - на 6 месеца - до 27 март и до 27.09. всяка година. Не се оспорва наличието на вземания на кредитора нито досежно депозитните му сметки, нито относно размера на сумите, както и извършените цесии и уведомяване банката за това. Прехвърлянето на вземанията е отразено в счетоводството на банката, но не и волеизявленията за прихващане в частта за главницата/ счетоводно е отразено само прихващането в частта , отнасяща се до неплатеното лихвено плащане с падеж 27.09.2014г. в размер на 788 838.67 евро и дължимото се по договора възнаграждение съгласно договора за банка довереник в размер на 20 000 евро. Намира, че към момента на волеизявлението за прихващане вземанията по гланицата и непадежиралите лихви не са били изискуеми и съответно прихващането не е произвело действие. Облигациите на КТБ АД са свободно прехвърлими безналични ценни книги, които дават право на плащане на съответна дата, но до настъпването на този момент е възможно облигациите да бъдат прехвърлени. Поради това приема, че прихващане е възможно само към момента на настъпване на датата на съответния падеж и ако облигациите не са превърлени. Поради това намира и че вземането на банката по облигационния заем съществува независимо от направеното от кредитора прихващане. Намира, че вземането на кредитора за вземанията придобити от него чрез цесия правилно са включени с поредност на удовлетворяване по т.7 на чл.94 от ЗБН, а не по т.4, тъй като цесионера не придобива качеството вложител. Договорите за банков влог и платежна сметка са с оглед личността на кредитора, като нормативните актове отчитат правото на банката да подбира вложителите си. Вложителя има задължение да декларира произхода на своите средства , като декларирането е действие, което следва да се извърши лично, лична е и отговорността при невярно деклариране на обстоятелства. Цесионера е само носител на правото на вземане по съответния депозит, но не става страна по договора с банката и не става титуляр на банковата сметка, поради което той придобива качеството кредитор, но не и вложител.
Между страните няма спор, както за вземанията на кредитора по неговите депозитни сметки при ответника, така и за придобитите от него вземания по двете цесии. Не се спори, че ответника е уведомен за цесиите, както и че е получил уведомлението за прихващане. Спорът е правен, за погасителното действие на прихващането и необходимостта от включване на вземанията на кредитора в списъка на приетите вземания, предвид волеизявлението за прихващане, така и за поредността на удовлетворяне на тези вземания.
Съдът намира, че след като възразилия кредитор има вземания срещу КТБ АД/ н./ то при изготвяне на списъците банката следва да включи тези вземания в списъка на приетите такива. Прихващането между вземания на кредиторите към банката и насрещните такива -вземания на банката към кредитор е предвидено изрично като възможност в ЗБН, като съответно при определени предпоставки, предвидени в разпоредбите на закона едно такова прихващане може да е нищожно или относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността. За установяване на последното се провежда исково производство, каквото страните в последното заседание, заявиха че е образувано. Съдът споделя тезата, че лицата, които са вложители в банката, така и тези, които са предявили своите вземания, без да са вложители, и имат вземане, независимо от правените от тях прихващания, следва да се включват със вземанията, които имат в списъка на приетите вземания. Това е така, тъй като ако някое от прихващанията се обяви за недействително при предвидените в закона хипотези, то вземанията следва да бъдат удовлетворени, така както са приети. Предвид на тези съображения и доколкото липсва какъвто и да е правен интерес да се оспорва включване в списъците със вземания, на вземанията които ти самия си предявил, дори и да са погасени, поради породило действие прихващане, то съдът намира, че в тази част отново следва да се постанови прекратяване на възражението на всеки един от възразилите. При приети вземания и направени прихващания, които са породили действия и не се оспорват от длъжника, то в този случай тези вземания няма да бъдат удовлетворени при осребряването от страна на синдиците, т.е. тези кредитори ще се изключат от разпределението. В хипотезата на оспорване на прихващането и неговата недействителност, тези вземания, ако не са включени в списъците ще останат неудовлетворени, макар и да са съществуващи и неудовлетворени. Това е още един аргумент за липса на правен интерес от такива възражения.
По отношение поредността на вземанията, придобити чрез цесии от кредитора в размер на 46 705 454.62 лв.. Синдиците са ги включили в списъка по т.7 на чл.94 от ЗБН - вземания придобити до една година от решението за откриване на производството по несъстоятелност. Тезата изложена от банката относно качеството вложител на лицата предоставили своите средства в банката е съответна на вложител в действаща банка. За производството по несъстоятелност законодателя изрично е извел понятието вложител в пap. 1, т.4 от ДР на ЗБН и възразилия кредитор, отговаря на всички предпоставки за това, дори и когато е придобил вземането чрез цесия, защото понятието определя като вложител, всеки който има право съгласно законовите и договорни условия да получи паричните средства по дадена банкова сметка .
***, цесионера го придобива с всички привилегии, съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД. Предвид, че се купува вземане от вложител, съответно това вземане, следва да се удовлетворява по поредността, която се е следвала за този, който го е продал. Ако това вземане не бе прехвърлено, поредността за удовлетворяване би била именно т.4. След като цесията е породила действие то следва цедента да се замести в правоотношението по вземането от цесионера и с правото да го реализира така, както го е притежавал цедента. Ответника в настоящата хипотеза не упражнява банкова дейност, средствата са такива, каквито са като налични по съответните банкови сметки, към момента на изготвяне на списъците и вземанията по тези сметки подлежат единствено на изплащане, след като са събрани средства, които да подлежат на удовлетворяване на тези вземания. Следователно личността на вложителя има значение при упражняване на банкова дейност, но при производството по несъстоятелност следва да се съобразяв изрично изведеното понятие в закона за банкова несъстоятелност. Предвид на тези съображения, съдът намира, че неоснователно вземането на първия възразил кредитор е с поредност на удовлетворяване по т.7 на чл.94 от ЗБН и следва да бъде по т.4, за размера на вземането придобито чрез цесия, в какъвто й смисъл съдът следва да допусне изменение в списъка на приетите вземания, досежно този кредитор. В този смисъл решенията, които се оспорват в тази им част са неправилни, а жалбите на всеки от кредиторите следва да се приеме за основателна.
По отношение на разноските и държавната такса в настоящото производство. Доколкото се разглежда само част от възраженията по същество, съдът следва да определи държавна такса само в тази им част и същата следва да е в размер на 25 лева, тъй като производството няма характер на исково за да се приеме, че искът е неоценяем поради което следва да се определи държавна такса по Тарифата, за хипотезите, които не са изрично предвидени в нея.
Ответникът претендира разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 1 507 419.37 лв. за юристконсултско възнаграждение по приложен списък. На осн. чл.31,ал.3 ЗБН синдиците могат да упълномощават лица, които да ги представляват в производството по делата, по които той или банката е страна. В разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК право на разноски за юр.възнаграждение е предоставено обаче само на юридическите лица или еднолични търговци, а синдикът не е из между тях. Предвид на това съдът приема, че в съдебните производствата, в които синдиците се явяват страна, като ответник и се представляват, включително и от юристконсулт на банката, разноски за юристконсултско възнаграждение не се следват.
Водим от горното съдът РЕШИ :
ПРЕКРАТЯВА производството по възражението на Н.Б.ЕАД ЕИК ******* в ЧАСТТА, с която е предявил възражение срещу РЕШЕНИЕ № ЗБН66 - 334 от 14.01.2016г, на синдиците на КТБ АД /н./, с което е отказано изключване на вземанията на кредитора от списъка на приетите вземания , като недопустимо поради липса на правен интерес.
ПРЕКРАТЯВА производството по възражението на Б.Т.К.ЕАД ЕИК ********** в ЧАСТТА, с която е предявил възражение срещу РЕШЕНИЕ № ЗБН66 - 333 от 15.01.2016г, на синдиците на КТБ АД /н./, с което е отказано изключване на вземанията на кредитора Н.Б.ЕАД от списъка на приетите вземания , като недопустимо поради липса на правен интерес.
ОТМЕНЯ решенията на синдиците на КТБ АД в частта, с която възраженията са отхвърлени,досежно поредността на вземанията на кредитора на Н.Б.ЕАД ЕИК *******, като постановява:
ИЗМЕНЯ поредността на удовлетворяване приетите вземания придобити чрез цесии в общ размер от 46 705 454.62 лв. на кредитора Н.Б.ЕАД ЕИК ******* от т.7 на т.4 по чл.94 от ЗБН.
ОСЪЖДА Н.Б.ЕАД ЕИК ******* да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул.Витоша №2 сумата от 25 лева / двадесет и пет лева / за държавна такса платими от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА Б.Т.К. ЕАД ЕИК *********** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул.**** сумата от 25 лева / двадесет и пет лева / за държавна такса платими от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяване то пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: