Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 566 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство А.Н.Х.,
чрез адв. В.Т. срещу Решение № 114 от 02.05.2018 г.,
постановено по гр.д. № 832/2017 г. по описа на РС- гр. Костинброд, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен,
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на С.Б.Н.,
ЕГН: ********** ***, съществуване на вземане за сумата в размер на 300
лева-главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. № 765/2017 г. по описа на СРС – 10.08.2017 г. до изплащане на
вземането. С постановеното решение А.Н.Х. е осъден да заплати на С.Б.Н. съдебно
деловодни разноски от 650 лева.
Постановено решение е обжалвано изцяло
от ищеца с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди,
че от събраните доказателства не могло да се установи идентичността на МПС,
предмет на предварителните преговори за покупко-продажба. Съгласно разписка от
08.07.2017 г. било видно, че платеното капаро е за лек автомобил В. М.. с ДК № ………….., а пред нотариус било представено Удостоверение за
застрахователна стойност № ………………………. г. на МПС В.М.. с ДК № ………….. Намира за неправилен извода на съда, че сделката
не е осъществена по вина на ищеца, поради поставяне от негова страна на
неизпълними и недействителни модалитети на
облигационното съглашение. Твърди, че продавача не е подготвил всички
необходими за прехвърлянето на автомобила документи, в рамките на едномесечния
срок. По изложените съображения моли да бъде отменено постановеното решение
изцяло и да бъде уважен предявения иск, както и присъдени разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С.Б.Н. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че
сделката не се осъществила по вина на купувача.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ищеца по иска А.Н.Х., в законоустановения
срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът А.Н.Х. е предявил срещу С.Б.Н.,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД за установяване, че ответникът С.Б.Н. му дължи вземанията, за които е
издадена заповед № 674 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.08.2017 г. по ч. гр.д. № 765/2017 г. по описа на РС-Костинброд, както
следва: сумата –300 лева-главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 10.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 25, 00 лева, представляваща платена държавна такса по заповедното
производство и 350 лева платено адвокатско възнаграждение. Претендира разноски
по делото.
В постъпилият отговор от ответника С.Б.Н.
исковете се оспорват като неоснователни и недоказани.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
От приложеното ч.гр.д. № 765/2017 г. по
описа на РС-Костинброд се установява, че на осн. чл.
410 от ГПК на 11.08.2017 г. е разпоредено по искане
на ищеца издаване на заповед № 674/11.08.2017 г. за претендираните
суми.
От приложената разписка се установява,
че на 08.07.2017 г. С.Б.Н. е получил сумата от 300, 00 лева от А.Н.Х.,
представляваща капаро за покупка на автомобил В.
М.. с ДК № ………., с уговорката
до един месец да се уредят документите по прехвърляне на собствеността.
Представено е удостоверение № ………………………… г. за застрахователна стойност на лек
автомобил В. М.. с ДК № ……………..
С определение от 02.05.2018 г. на
РС-Костинброд е прието, че действителния регистрационен номер на автомобила е …………………..
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1 ЗЗД, задатъкът служи за доказателство, че е сключен
договора и обезпечава неговото изпълнение, като според ал.2, пр. 1 – ако
страната, която е дала задатъка не изпълни
задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Безспорно е, че задатъкът
или капарото е тази парична сума, която едната страна дава при сключването на
договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото
изпълнение.
За да е налице уговорка за задатък, договорът следва да съдържа клаузи относно
предоставянето на вещ или на парична сума, с което се установява обезпечителната
функция на задатъка.Възможността за отказ от договора
по смисъла на чл.93, ал.2 ЗЗД следва да се разбира като преустановяване на
облигационната връзка чрез разваляне на договора поради неизпълнение, като за
развалянето не е необходимо спазването на правилата на чл.87 ЗЗД и същото може
да се осъществи и с конклудентни действия – задържане
на задатъка.
От събраните по делото
доказателства не се установява, че
договорът за продажба на процесния автомобил не е бил
сключен по вина на продавача. В проведеното
о.с.з. на 28.03.2018 г. страните са направили искане да им бъде дадена
възможност да постигнат спогодба, като са изразили готовност да изповядат
сделката пред нотариус още същия ден. В проведеното по-късно о.с.з. на същата
дата 28.03.2018 г. ищецът, чрез адв. Т. е заявил, че
сделката не се осъществила, поради това, че купувачът изискал от продавача
нотариално заверена декларация, че всички части по автомобила са оригинални.
При тази фактическа обстановка е
правилен извода на първоинстанционния съд, че
сделката не е осъществена по вина на ищеца-купувач, тъй като същият е поставил
неизпълними модалитети на облигационното съглашение.
Автомобилът е произведен 1962 г., поради което собственика не може да помни и
гарантира кои части по него са оригинални и кои са подменени.
Неоснователно е и възражението, че не
могло да се установи идентичността на МПС, предмет на предварителните преговори
за покупко-продажба. С определение от 02.05.2018 г. на РС-Костинброд е прието,
че действителния регистрационен номер на автомобила е ………………..
С оглед изложеното ответникът- продавач
има право да се откаже от договора и задържи задатъка,
тъй като другата страна не е изпълнила задължението си /да заплати договорената
цена/.
Съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на районния съд в обжалваното решение
налагат същото да бъде потвърдено.
Разноски от въззиваемата
страна не са претендирани.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 114
от 02.05.2018 г., постановено по гр. д. № 832/2017 г. по описа на РС-Костинброд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.