ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2341
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502400 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; против Разпореждане №
17018/21,07,2022 г., постановено по ч. гр. д. № 9487/2022 г. на РС Пловдив, ХIХ
гр. състав, с което е отхвърлено заявление с вх. № 53028/29,06,2022 г. от
дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично
вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник М. И. А. с ЕГН **********; за вземания,
произтичащи от договор за кредит, сключен на 02,03,2019 г. между длъжника и
„4финанс“ ЕООД, придобити от заявителя по договор за цесия от 18,11,2021 г.,
представляващи: главница в размер на 500 лв., договорна лихва в размер на 13,75
лв., обезщетение за забава в размер на 618,22 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на заявлението, както и деловодни разноски.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и иска то да бъде отменено и вместо това да се разпореди
издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
53028/29,06,2022 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.
1
София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК срещу М. И. А. с ЕГН **********; за вземания по договор за кредит,
сключен на 02,03,2019 г. между длъжника и „4финанс“ ЕООД, придобити от
заявителя по договор за цесия от 18,11,2021 г.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че
е налице обоснована вероятност вземанията да се основават на неравноправни
клаузи.
Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем,
предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП.
Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за
наличие на неравноправни клаузи в договора.
В договора за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен
процент е 40,99 %, а ГПР е 49,70 %. В договора за кредит не е посочена
методиката на определяне на ГПР. Доколкото по делото липсват данни, относно
риска за заемодателя вземането му да остане неудовлетворено, както и с оглед на
обстоятелството, че в настоящото производство не могат да се събират
доказателства в този смисъл, не може да се извърши преценка дали размерът на
така определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен,
респ. дали е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и
с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която всяка клауза уговорена във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, съществува вероятност уговорката за дължимата по договора
възнаградителна лихва да е неравноправна.
Наред с това в договора е предвидено заплащане на такса за експресно
разглеждане, която представлява общ разход по кредита по см.на чл.19,ал.1 от
ЗПК и следва да се включи в ГПР. При това положение съществува вероятност да
е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че годишният
процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е създадена
за защита на икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в
правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на
същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му кредит необосновано
високо възнаграждение на кредитора.
2
И доколкото от заявлението не става ясно дали са заплащани суми по
кредита и съответно дали са отнасяни като погашения по договорни лихви и
неустойки, то не би могло да се приеме, че цялата претендирана със заявлението
главница е дължима, поради което заявлението следва да се отхвърли изцяло.
Следователно като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на посочените по-горе суми РС е постановил законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 17018/21,07,2022 г., постановено по ч.
гр. д. № 9487/2022 г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав, с което е отхвърлено
заявление с вх. № 53028/29,06,2022 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник М. И. А. с ЕГН
**********; за вземания, произтичащи от договор за кредит, сключен на
02,03,2019 г. между длъжника и „4финанс“ ЕООД, придобити от заявителя по
договор за цесия от 18,11,2021 г., представляващи: главница в размер на 500 лв.,
договорна лихва в размер на 13,75 лв., обезщетение за забава в размер на 618,22
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
заявлението, както и деловодни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3