Р Е Ш Е Н И Е
…/19.3.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14
състав, гражданско отделение, в открито съдебно
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Даниела
Павлова
при участието на секретаря
Кичка И. като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 21017 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД от Д.Н. Р. – Г. с ЕГН **********
и С.Г.С. с ЕГН **********, двамата с адрес *** срещу „У.Б.“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, пл.“Света Неделя“ 7 за
заплащане на сумата 6226.28 евро, /след
допуснато изменение на иск/, представляваща
получена от ответника при начална липса на основание
за периода от 10.01.2015 г. до 10.12.2019 г.
чрез служебно инкасо от разплащателната сметка на Д.Р. – Г. за
погасяване на задължение по договор за кредит № 6876/20.08.2007 г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване
на исковата молба до нейното окончателно
плащане. Направено е искане за заплащане на разноски за производството на осн.чл.78, ал.1 ГПК и е посочен начин на плащане.
Твърденията в
молбата от които ищците черпят права са, че
двамата са съпрузи към датата на подписване на договор за кредит № 6876/20.08.2007 г., който е сключен с
ответника ТБ „У.Б.“ АД. По силата на същия договор банката им е предоставила ипотечен кредит в размер на 55 000 евро,
който следва да се погасява на 240 месечни анюитетни вноски. Срока на
договора за кредит, вписан в член 4.1.а. като „Лихвен план" е от
10.09.2007 г. до 10.08.2027 г. вкл. В член 4 е договорено годишния лихвен
процент, представляващ лихвата по кредита да се изчислява от две компоненти -
базисен лихвен процент по т.т. 10.3 и 10.4. от условията по кредити и надбавка.
Кредита е договорен в евро и базисния лихвен процент е договорен в съответствие
с текста на т.10.3.2.от Условия по кредити на физически лица.
Договорното
възнаграждение на ответника е формирано по следния начин:
1.Първата
компонента, определена в условията на ответника, като базисен лихвен процент е
равна на едномесечен EUROBOR, закръглен до третия десетичен знак. Тази
компонента е променлива за срока на договора,
определя се всеки месец, като е равна на индекса на едномесечен EUROBOR
публикуван на страница „EURIBOR" на REUTERS в 11.00 часа
централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки
месец. Тази част от лихвата се прилага
от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на
следващия месец включително. При подписване на договора за кредит, променливата
компонента от лихвата по кредита, определена по приложимите правила е била в
размер от 4.355%. Тази променлива компонента от лихвата към 1 януари 2015 г. е
била в размер на 0.016%, а към 1
декември 2019 г. е била в размер на „минус 0,453 %“ .
2. Втората
компонента от лихвата по кредита, определена в условията на ответника, като
надбавка върху базов лихвен процент е в размер на 2.645%. Тази компонента е
постоянна за целия срок на договора.
Плащането на
вноските по кредита се извършва чрез служебно инкасо от разплащателната сметка
на ищцата Д.Р. – Г. на основание член
12.6. от договора. В месечните уведомления по кредита, получавани по електронен
път за периода от 1 януари 2015 г. до 1
септември 2018 г., ищците са установили, че е вписан лихвен процент по кредита
в размер на 7.065%, а за периода от 1 септември 2018 г. до 1 ноември 2019 г. е
вписан лихвен процент в размер на 2.652%. Именно в този размер са направени
удържания от сметката на ищцата в полза на банката. Тъй като същият е различен от договорената лихва, ищците
поискали разяснения от ответника. Не
получили отговор. Ответникът е получил
парична сума в размери, различни и по-големи от договорените между
страните по договора за кредит от 20.08.2007 г., същите са получени без
основание. Искането е съдът да постанови
решение с което да осъди ответника да
върне на ищците получената при липса на
основание сума в размер на исковата
претенция ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно текста
на член 7.2. от договора, погасяването по кредита се извършва на равни месечни
вноски, всяка с падеж на 10-то число на месеца. Сумата по всяка месечна вноска
се разпределя от ответника за погасяване на негово лихвено възнаграждение и на
част от главницата по кредита. Въз основа на начина за определяне на лихвения процент
по кредита, съгласно член 4.1.а. от
договора, за периода от 10 Януари 2015
година до 10 Декември 2019 година, ответникът е получил от ищците сумата в размер на общо 6149.57 евро, която сума
представлява сбора на недължимо получени месечни вноски за възнаградителна
лихва на ответника. Плащанията са
извършени чрез служебно инкасо от разплащателната сметка на Д.Р. - Г., съгласно
текста на член 12.6. от договора.
Искът е предявен
от двамата ищци, тъй като от подписване на договора за кредит с ответника и
през процесния период те са съпрузи и плащанията са извършени със средства,
представляващи съпружеска имуществена
общност.
Посочват банкова
сметка ***анка - „Тексим банк" АД, IBAN - ***, титуляр - Д.Н.Р. – Г. и банкова
сметка ***вото в Банка - „Тексим банк" АД, IBAN
- ***, титуляр Д.Н.Р. – Г..
Ответникът е
представил отговор в срока по чл.131 ГПК с който оспорва изцяло предявеният иск
по основание и размер.
Не оспорва
твърденията, че между банката – кредитор и Д.Н.Р.-Г. – кредитополучател е
сключен Договор за банков ипотечен кредит № 6886 от 20.08.2007г. със срок за
погасяване 20 години като ищецът С. е
солидарно задължено лице.
I. Оспорва
активната процесуална легитимация на ищеца С.С., тъй
като същият има качеството на солидарен
длъжник по договора, а не кредитополучател. Погасителните вноски по кредита са
извършвани само от банковата сметка на кредитополучателя Д.Н.Р.-Г.. По иск за
недължимо платено активната процесуална легитимация е на платеца.
Обстоятелството, че солидарния длъжник е пасивно легитимиран при неизпълнение,
не води до активна процесуална легитимация. Възникването на активна солидарност
в процеса е възможно само по силата на закона или по силата на договора.
Активна солидарност между двамата ищци по иск за недължимо платено не е
възникнала по силата на закон. По
отношение на активната солидарност по иск по чл. 55 има съдебна практика. С
решение по гр.д. № 11169/2014г. на СГС (потвърдено от ВКС с решение №
424/02.12.205г.), съдът е приел, че „Титулярството на сметката определя и
лицето, което се явява юридически платец на сумите и което има право да получи
неоснователно събраните суми". Приел е и, че „Няма основание за активна
солидарност между двете ищци, при какъвто петитум е предявен иска ".
Основният
аргумент на ищците за съвместно предявяване на иска е сключения между тях брак.
Твърди се също, че плащанията са били „в режим на съпружеска имуществена
общност". Исковият период е от м. 09. 2015 до м. 10.2019 включително. В
този период действа Семейният кодекс от 2009 г. Според него, банковите сметки
са лични - аргумент за противното от чл. 21 СК. Съгласно §4, ал. 1 от ПЗР на
СК, правилата относно имуществените отношения по този кодекс се прилагат и за
заварените бракове. Претенцията на ищеца
С.С. е неоснователна само поради факта, че той не е
платец.
II. Възразява
срещу иска като сочи, че по процесния договор няма недължимо плащане по
следните съображения:
Между страните
са водени дела за предходни периоди от
изпълнението на процесния договор. По едно от тях, със сила на пресъдено нещо,
ВКС е прогласил нищожност на точки 11.1.1., 11.1.2. и 11.1.3 от договора за
кредит № 6876, сключен между страните - решение № 6 от 17.07.2018г. по т.д. №
2111/2016г. Поради това тези текстове от договора са неприложими и дължимата по
договора възнаградителна лихва следва да се определя съобразно останалите
текстове на договора. Съгласно т. 4.1. от договора годишния лихвен процент за
кредити изплащани чрез анюитетни вноски по лихвения план от 2007 до 2027г. е
бил 7 на сто, като сбор от двете компоненти едната от които е определена
съгласно т.11.1.1., обявена за нищожна. Поради това приложимия лихвен процент следва
да се определя по действителната точка 10.5. от Условията по кредити на
физически лица - ипотечни кредити (приложени към исковата молба). Съгласно този
текст, при изплащане с анюитетни вноски, какъвто е процесния случай, годишния
лихвен процент се фиксира към датата на договора за кредит и остава такъв до
евентуални промени - нарастване на индекс или поредна промяна. Тъй като
текстовете, предвиждащи възможност за нарастване и промени са обявени за
недействителни, то дължимата лихва е първоначално договорената, фиксирана
лихва.
В идентични
случаи, когато текстове от договора са обявени да недействителни, съдилищата
приемат, че единствения валидно договорен процент на възнаградителната лихва
остава първоначално договорения.
С Решение № 115 по т.д. № 939/2009г. ВКС е
приел, че при тълкуване волята на страните се извежда меродавната и изявената,
а не предполагаема воля на страните. Тълкуването цели установяване на точния
смисъл, в случаите когато са налице неясноти в уговорките, предмет на спор
между страните. В процесния случай, след отстраняване действието на
недействителна клауза в общи условия, въззивният съд е тълкувал договора в
частта му за размера на договорената възнаградителна лихва.
С Определение №
758 по т.д. №1259/2018г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение, в
което въззивният съд е приел, че липсва съгласие и установен допустим начин за
едностранна промяна на лихвата, от която и да е от страните, а за изявено
съгласие, че лихвения процент по т. 4.1.а е минимален. С Определение № 336 по
т.д. №2887/2018г. ВКС не е допуснал касационно обжалване, тъй като е приел, че
възприетия от въззивния съд първоначално договорен лихвен процент е приложен
правилно, защото нищожните клаузи се отнасят единствено до едностранното право
на банката да променя лихвения процент. С Решение № 146 по т.д. № 2615/2016г.
ВКС е отменил решение на въззивен съд и е дал указания при новото разглеждане
на делото възнаградителната лихва да се изчисли според първоначалния
погасителен план без да се съобразяват едностранни изменения и допълнителни
споразумения за промяна на лихвата. С Решение № 231 по т.д. №875/2017г. ВКС е
отменил въззивно решение и след обявяване на клауза за увеличение на лихвата за
нищожна, е приел че получената от банката лихва в процент над първоначално
уговорения е платен недължимо. С Определение №485 по т.д. № 339/2018г. ВКС не е
допуснал касационно обжалване на решение, в което въззивният съд е приел, че
договорът действа без нищожната клауза, но тя не може да бъде заместена
съобразно икономическия интерес на потребителя с уговорка, предвиждаща
автоматично намаляване на лихвения процент, съобразно изменението на Юрибор. С
решение №424 по гр.д. № 1899/2015г. ВКС е оставил в сила решение на СГС по гр.д.
№ 11169/2014г. СГС след направен подробен анализ на договора и след обявяване
на клаузи за едностранно увеличение за нищожни е приел, че първоначално
договорената лихва е фиксирана. Отбелязването на начина, по който тази лихва е
формирана според СГС има информативен характер. Според СГС уговарянето на точен
лихвен процент е нормалния начин за договарянето на цената на услугата и той не
противоречи на закона, нито е неравноправен. Затова посочването на Юрибор плюс
надбавка има информативен характер. С определение №179 по т.д. №60347/2016г.
ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение, в което съдът е
приел, че с оглед липсата на постигната договореност лихвата да подлежи на
автоматично намаляване при намаляване на Юрибор, платеното до размера,
определен при подписване на договора не е платено без основание. По гр.д.
№15893/2017г. съдът е приел, че кредитополучателят няма правен интерес от
възражението за неравноправност/недействителност на клауза, защото дори при
уважаване на това възражение годишния лихвен процент не следва да се намалява,
защото не е предвидено в договора. Обратното би довело до „допълване на
договора" от съда (стр.З от решението). Пловдивският окръжен съд - по един
и същ договор, е постановил решения, по едното от които уважава иска по чл. 55
от ЗЗД, а по другото - го отхвърля. И в двата случая едни и същи клаузи по
договора и общите условия са обявени за нищожни. По гр.д. № 85/2019г. (при вече
прогласена нищожност) ПОС е отменил решението на ПРС в частта по чл. 55 от ЗЗД,
като е приел, че лихвата по договора е непроменяема, тъй като промяната зависи
от неясни критерии и се определя от УС на банката.
В съдебно
заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат молбата и
отговора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, като взе предвид становището на страните, по свое убеждение и
въз основа на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск на осн.
чл.55, ал.1 от ЗЗД в тежест на ответника е да докаже факта от който
произтича вземането му, както и че заплатената от ищеца сума му се дължи
на договорно или законно основание.
В настоящия случай съдът намира, че между страните няма спор относно
твърденията, че се намират в договорно
правоотношение, възникнало на основание договор за банков кредит №
6876/20.08.2007 г. Същия договор е
сключен между Банка „У.Б.“ АД от една страна като кредитор и Д.Н.Р. – Генадиена от друга страна като кредитополучател и С.Г.С. като солидарен длъжник. Със същия
договор банката – ответник е предоставила
на ищцата кредит в размер на 55000 евро
със срок 20.09.2027 г. Заетата сума ведно с всички лихви и надбавки следва да
се върне на 240 бр.вноски от които 239 анюитетни вноски /главница +
лихва/ по 426.41 евро, дължими до 10-то
число по посочена бавкова сметка и едн последна погасителна вноска, дължима на
10.08.2027 г. В т.4 е посочено как се формира годишния лихвен процент за
съответния процент на олихвяване: период на лихвения план от 10.09.2007 г. до
10.08.2027 г., базисен лихвен процент по т.10.3 и т.10.4 от условията по
кредити, определен съгласно т.11.1.1 при подписване на договора 4.355 %, надбавка 2645 %, годишен лихвен процент 7%.
В общите условия към
договора е регламентирано, че базовият лихвен процент в евро се формира от едномесечния
EURIBOR, публикувана на страницата на REUTERS в 11.00 часа два
работни дни преди първия работен ден от всеки месец, приложима от първия работен ден на месеца до деня,
предхождащ първия работен ден на следващия месец включително. Не са оспорени
твърденията, че към датата на подписване на договора променливата компонента от лихвата по
кредита, определена по приложимите правила е била 4.355%.
Към 1 януари 2015 г. тази променлива компонента от лихвата е била в размер на 0.016%, а към 1 декември 2019 г.
е била в размер на „минус 0,453 %“. Втората компонента от
лихвата по кредита, определена в условията на банката се формира като надбавка върху базов лихвен процент е в
размер на 2.645% и е постоянна за целия
срок на договора. Месечните вноски се
епогасяват чрез служебно инкасо от
разплащателната сметка на ищцата Д.Р. – Г. на основание член 12.6. от договора. Същата е
получавала месечни уведомления по
кредита по електронен път и от тях
се установява, че за периода от 1
януари 2015 г. до 1 септември 2018 г. е вписан лихвен процент по кредита в
размер на 7.065%, а за периода от 1 септември 2018 г. до 1 ноември 2019 г. е
вписан лихвен процент в размер на 2.652%. При тези обстоятелства ищците
считат, че служебно удържаните суми в
посочения размер за погасителни вноски за процесния период от разплащателната
сметка на ищцата са недължими и подлежат
на връщане на съпрузите.
Спорът между
страните се свежда до въпроса дължима ли е процесната сума от ищците на
ответника по договор за кредит №
6876/20.08.2007 г. и подлежи ли на връщане от последния.
С окончателно
решение № 6 от 17.7.2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по т.д.№
2111/2016 г. е отменено въззивното решение, постановено по в.т.д.№ 1926/2015 г.
в частта в която е потвърдено решение № 3994/14.10.2015 г. на ВРС по гр.д.№ 14081/14
г. на ВРС и ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на чл.11.1.1, чл.11.1.2 е чл.11.1.3
от договора за кредит № 6876 от 20 август 2007 г, сключен между страните по
делото на осн.чл.146, ал.1 ЗЗП, вр.чл.143, т.10 ЗЗП.
ОБЕЗСИЛВА решението в отменителната му част.>Dллг14081/2014 г
и ВРЪЩА делото за ново разглеждане за произнасяне по предявения иск с
пр.осн.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
С определение № 731/19.12.2019 г. на ВКС по т.д.№ 793/2019
г. не е допуснато касационно обжалване
на решение № 894 от 19.11.2018 г. по в.т.д.№ 1213/2018 г. на ВОС. Със същото
решение въззивния съд е осъдил „У.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, пл.“Света Неделя“ 7 да заплати на Д.Н. Р.
– Г. с ЕГН ********** и С.Г.С. с ЕГН **********,*** сумата в размер на 10316.11
евро, представляваща общия размер на получените за периода от 10.11.2009 г. до
10.10.2014 г., чрез извършено служебно инкасо от разплащателната сметка на Д.Н.Р.-Г. - кредитополучател по сключения между
страните договор за кредит № 6876 от 20.08.2007 г., със солидарен длъжник С.Г.С.
суми при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата
от 10316.11 евро, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 06.11.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн.чл.55, ал.1, предл.първо и чл.86, ал.1 ЗЗД.Решението е влязло в
сила на 21.02.2020 г.
От
заключението на ССЕ от 21.09.2020 г., изготвена от вещото лице А.В., което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че
общия размер на изчислената възнаградителна лихва за процесния период,
изчислена в размер на 7 % е 10 450.29
евро. – приложение № 1. Общия размер на платената възнаградителна лихва по
редовна главница за всеки месец от периода е 9262.97 евро. Общия размер на погасените
суми по договора за кредит за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2019 г. е 28 533.91
евро. Получаната сума в този размер е
разпределена от ответника за погасяване на следните задължения: 18748.96 евро – главница, 9262.97 евро –
лихва за редовна главница, 0.41 евро – лихва за просрочена главница, 163.38
евро – наказателна лихва, 358.19 евро – такса управление. Сумите са посочени в
табличен вид в приложение № 2 към заключението.
В приложение № 3, колона 7 е посочен сумата, която е формирана като
производна между сбора на 1-месечния Юрибор и 2.645 % умножени по главницата по
кредита към всеки месец от процесния период. Общия размер на така изчислената
сума за процесния период е 3520.30 евро.
От
заключението на ССЕ от 11.01.2021 г., изготвена от вещото лице М.И., което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че
частта от получената сума от ответника е разпределена за погасяване на следните
задължения: за главница 18748.96 евро, за лихва авърху редовна главница 9262.97
евро, за лихва за просрочена главница. Размера на главницата, образувана като
разлика между размера на главницата от предния месец и частта от сумата от
удържана анюитетна вноска без тази за дължима лихва, получена от сбора между 1-месечния Юрибор и надбавка от 2.645 %
към края на процесния период е 14784.81 евро. Дължимата такса за управление по
т.5.1 от договора за всяка година от процесния период, изчислена след
приспадане на всяка анюитетна вноска на частта за лихва, получена от сбора
между 1-месечния Юрибор и надбавка от 2.645 % е на обща стойност 307.56 евро. Заключението
е, че общия размер на
изчислената съгласно договора възнаградителна лихва за процесния период е в размер на 3087.32 евро.
Действително платената такава лихва е в размер на 9262.97 евро. Разликата между
двете суми – дължимата по договора и платената е 6262.97 евро.
Обявените за
нищожни клаузи на договор за кредит № 6876 от 20 август 2007 г, сключен между
страните по делото с решение №6 от 17.7.2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение,
постановено по т.д.№ 2111/2016 г. на чл.11.1.1, чл.11.1.2 и чл.11.1.3, предвиждат, че банката – кредитор може едностранно да определя базовия
лихвен процент, представляващ първи компонент при определяне на лихвения процент и задължителност на така определения
и променен едностранно лихвен процент за кредитополучателя и солидарния длъжник.
Същите клаузи са в противоречие с разпоредбите на чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.143,
т.10 ЗЗП. Релевантни в този случай са обстоятелствата, че клаузите не са уговорени
индивидуално, потребителят не е имал възможност да влияе върху предварително
изготвените клаузи, които са част от типов договор на банката, на
кредитополучателя и солидарния длъжник не е предоставена предварително достатъчно
конкретна информация за условията при които подлежи на изменение
възнаградителната лихва на банката, задължените лица не са информирани за
конкретните причини, налагащи увеличението.
Съдът намира, че тази клауза е
неравноправна, тъй като предвижда единствено механизъм на увеличаване на
лихвения процент по договора за кредит при увеличаване на разходите по
ликвидността едностранно от банката и в нейна полза, но не предвижда механизъм за намаляване на
лихвения процент при намаляване на разходите по ликвидността в полза на
потребителя. В случай на сериозни колебания в размера на разходите по
ликвидността, при които същите периодично нарастват и спадат всяко едно
нарастване ще е основание за увеличаване на лихвата, а спадането няма да е
основание да бъде намалена. Така в един момент, дори разходите по ликвидността
да са равни на първоначалните, ако те междувременно са нараствали и спадали
многократно, може да се окаже, че лихвата се е повишила значително въпреки, че
условията са същите като при подписване на договора. По тези съображения
спорната клауза е неравноправна, следователно същата е недействителна. Тази
клауза е недействителна и поради нейната неопределеност, доколкото не е посочен
никакъв измерител на разходите по ликвидността, не е посочен праг на изменението
на тези разходи, при който ще се пристъпва към промяна на лихвения процент, не
е посочен и период през който ще се променя лихвения процент на това основание.
Липсата на конкретност е равнозначна на липса на съгласие, респ. липса на
договор или поне на някоя от клаузите му. Преди подписване на договора на
практика кредитополучателят няма възможност да се запознае с общите условия на
кредитора. Потребителят като по-слаба страна е поставен в условие да няма право
да се противопостави на по-силната страна – банка в момента на подписване на
договора за кредит. Доколкото влязлото в сила решение на ВКС е задължително за
страните и за съдилищата и по изложените мотиви, съдът намира, че предявения иск от ищцата Д.Р.
– Г. е основателен.
По отношение на неговия размер, съдът намира,
че същият е установен от заключението на повторната ССЕ. След извършването на
математически операции размерът е установен като разлика между действително
платената сума от ищцата за изследвания период в размер на 9262.97 евро и
дължимата такава по договора, които математически
операции са съобразени с методиката, посочена
в решение № 6 от 17.7.2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено
по т.д.№ 2111/2016 г., тъй като същото е
задължително както за страните, така и за решаващия съд. Разликата между горните стойности е в размер
на 6226.28 евро, която сума съответства
на цената на иска. Банката не е установила основанието на което е инкасирала
тази сума, представляваща разликата между дължимата и получената чрез служебно
инкасо от сметката на ищцата, поради което същата сума подлежи на връщане като
получена при липса на основание.
По отношение на
активната легитимация и възражението на ответника:
Между страните няма
спор, че двамата ищци са съпрузи към
датата на подписване на договора за кредит и към датата на подаване на исковата
молба, както и че ищецът има качеството на
солидарен длъжник заедно с ищцата в качеството й на кредитополучател за
цялото задължение. От доказателствата по
делото се установи, че подлежащата на връщане сума е получена от банката –
ответник чрез извършено служебно инкасо от личната сметка на ищцата Д.Р.-Г..
Титуляр на същата разплащателна сметка е единствено ищцата, но не и ответника.
Съгласно
действащите Общи условия за откриване, обслужване и закриване на
банкови сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги и инструменти на „У.Б.“ АД,
вписано в търговския регистър към Агенцията по вписвания, Банката открива и
обслужва банкови сметки в местна и чуждестранна валута на физически лица,
спазвайки разпоредбите на Наредба № 3 от 18.04.2018 г. на Българската народна
банка за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за кредитните институциии, Закон за
гарантиране на влоговете в банките, настоящите Общи условия, Тарифата за
таксите и комисионите на Банката за физически лица и останалите относими
нормативни актове. Банкова сметка ***/депозанта или
чрез упълномощено от него лице, след като Банката извърши идентификация на
влогодателя и упълномощеното от него лице, в случай, че има такова. Разплащателна
сметка е платежна сметка, водена на името на един или повече ползватели на
платежни услуги („титуляр/и”), използвана за съхранение на пари, платими на
виждане без срок на предизвестие от Титуляря до Банката и за изпълнението на
платежни операции.
Правната уредба на договора за
разплащателна сметка към датата на подписване на договора за кредит 20.08.2007
г. се съдържа в разпоредбите на чл.426 -
чл.428 от ТЗ /отменени със Закона за платежните услуги и платежните системи,
обн. в ДВ бр.23/27.03.2009 г./. Според легалното определение на чл.426, ал.1 от ТЗ /отм./, с договора за разплащателна сметка банката открива сметка на едно
лице, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва по негово нареждане
плащания в границите на наличната сума. По изключение е допустимо разпореждане
и от трето упълномощено от титуляра лице, което следва да докаже овластяването
си с изрично пълномощно по утвърден от банката образец. В този смисъл р №
110/9.7.2010 г., постановено по к.т.д.№ 911/2009 г. на ВКС, ТК и други.
По делото няма
доказателства, че ищецът С.С. е титуляр на цитираната
в извлеченията по кредита банкова сметка ***метка банката
е извършвала служебно инкасо, поради което съдът намира, че предявеният от С. осъдителен иск с пр.осн.чл.55,
ал.1, предл.първо и чл.86, ал.1 ЗЗД е неоснователен и
следва да се отхвърли. Отношенията между съпрузите за произхода на средствата, които са набрани по разплащателна сметка на
името на единия от тях, която сметка е използвана
за съхранение на пари са регламентирани
в Семейния кодекс. Ищецът не е
доказал в настоящото производство твърденията за произхода на средствата,
набрани по цитираната сметка с титуляр само
ищцата по делото. Въпросът за
произхода на средствата, които са набрани по личната сметка на ищцата е
ирелевантен за настоящото производство по осъдителния иск срещу кредитора. От
значение за спора е единствено факта, кое лице е извършило плащания, съответно кой е
титуляр на сметката от която е извършено
служебното инкасо. Единствено платецът има право да иска връщане на
недължимо платени суми по осъдителен иск с пр.осн.чл.55,
ал.1 ЗЗД. Както се установи от доказателствата апо
делото сумите са инкасирани от личната
сметка на ищцата и именно пред нея отговаря ответника и на нея дължи връщане
на получените суми, които не му се дължат. Предявения иск
от Св.С. е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
въпроса за разноските:
При този изход на спора и направено искане по чл.78 ГПК от ищцата, ответникът следва да й заплати
разноските за производството в размер на 987.11 лева, която сума включва
заплатена държавна такса и депозит на експертизи. Към молбата са представени списък
по чл.80 ГПК и доказателства за разходи, поради което същата следва да се
уважи.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„У. Б.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, пл. „Света Неделя” № 7 да заплати на Д.Н. Р. – Г. с ЕГН ********** сумата в размер
на 6226.28 /шест хиляди двеста
двадесет и шест евро и 28 евроцента/ евро, получена от ответника при начална липса на основание
за периода от 10.01.2015 г. до 10.12.2019 г. чрез извършено служебно инкасо от
разплащателната сметка на Д.Н.Р.-Г. - кредитополучател по сключения между
страните договор за кредит № 6876 от 20.08.2007 г., със солидарен длъжник С.Г.С.,
ведно със законната лихва върху главницата от
6226.28 евро, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.12.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.55, ал.1, предл.първо и
чл.86, ал.1 ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 987.11 /деветстотин осемдесет и седем
лева и 11 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
иска на
С.Г.С. с ЕГН **********
срещу „У. Б.” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, пл. „Света Неделя”
№ 7 за осъждане на ответника да му
заплати заедно с Д.Н. Р.
– Г. с ЕГН ********** на сумата 6226.28
евро, получена при начална липса на основание за периода от 10.01.2015 г. до 10.12.2019 г.,
чрез извършено служебно инкасо от разплащателната сметка на Д.Н.Р.-Г. -
кредитополучател по сключения между страните договор за кредит № 6876 от
20.08.2007 г., със солидарен длъжник С.Г.С., ведно със законната лихва върху
главницата от 6226.28 евро, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн.чл.55, ал.1, предл.първо и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и
разноски за производството, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се
обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: