О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 7022 18.07.2016
година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд
ХVIІІ граждански състав
В закрито заседание на 18.07.2016 г.
в следния
състав:
Председател: Николай Стоянов
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело номер
9257 по
описа на ПРС за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
В деловодството на съда е постъпила
на 13.07.2017 г. уточняваща молба с вх. № *****/13.07.2017 г. от ищеца „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК175074752 със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В, с която не са отстранени нередовностите на исковата молба, съобразно
изрично дадените указания на съда с Разпореждане от 03,07,2017 г., поради
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба с вх. № *****/21.06.2017 г. от Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№
49, бл.53Е вх.В, представ лявано от управителите С. Н. Н., Я. В.и Д. Х., с която са предявени искове с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи следните суми: сумата от 2005,17 лева – главница, дължима по
договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.04.2017 г.
до окончателното погасяване, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/02.05.2017 г.,
издадена по ч.гр.д. № 6193/2017 г. по описа на ПдРС.
С уточняваща молба с вх. № *****/13.07.2017
г., ищецът твърди, че сумата която претендира в общ размер от 2005,17 лв. по потребителски кредит № ********** включва – 1024,15 лв. – главница, 310,68
лв. договорно възнаграждение, 670,34 лв. – вноска по възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги.
Видно от изисканото за послужване
ч.гр.д. № 6193/2017 г. по описа на ПдРС, е депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № *****/27.04.2017 г., депозирано от
„Профи
Кредит България” ЕООД, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, против длъжника П.С.П. и Й. И.
Ч., за следните суми: 3804,38 лв. – главница по договор зо потребителски кредит № ********** и 23,91 лв. – мораторна лихва за периода
от 11,09,2016 г. до 22,11,2016 г. Съдът е издал Заповед № **** за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.05.2017 г. за процесните суми.
В двуседмичния срок по чл. 414, ал.
2 ГПК е подадено възражение за недължимост от единия длъжник – П.С..
В едномесечния срок по чл. 415, ал.
1 ГПК ищцовото дружество е предявило искова молба, по която е образувано
настоящото производство.
Съдът, след преценка на доводите на
ищеца, включително и тези изложени в допълнителни молби от ищеца, счита, че в
конкретния случай, предявените установителни искове за главница са недопустим,
поради следното:
За допустимостта на
установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на
претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се
установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано
заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът
по чл. 422 ГПК
се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и
съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се
приеме, че искът по чл. 422 ГПК
трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично
със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване,
процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за
надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция.
Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде
признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което
в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства,
които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът,
който разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че
с него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на
длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя
материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо
различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за
идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата
индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за
съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените
основание и петитум.
В
настоящия случай, подобен идентитет не е налице, дори напротив. При липса на
идентичност в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би
се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите. Отделен е въпросът, че
правото на защита на длъжника би било сериозно накърнено.
В конкретния случай, не е налице
идентитет на претенциите, заявени в двете производства по основание и по размер
– доколкото в заповедното производство, ищцовото дружество изрично претендира
процесно вземане да е в размер на 3804,38 лв. – главница. Докато в настоящото исково производство претендира вземания, които не са били
предмет на заповедното производство – 310,68 лв. - договорно възнаграждение,
670,34 лв. – вноска по възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
Налице е разминаване в обстоятелствената част
на заявлението по заповедното производство и обстоятелствената част на исковата
молба по установителния иск. Такова разминаване е налице, както в основанието –
само главница и мораторна лихва се претендира в заповедното производство, а в исковото
се претендира и други акцесорни вземания за договорно възнаграждение и вноска
по възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, така и в самия размер.
Безспорно, в случая се установява, че в исковата молба и в издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, са посочени
различни обстоятелства, от които се твърди да произтичат вземанията на ищцово дружество, т.е. не е налице
идентитет на претенциите, заявени в двете производства по основание и размер.
Ето защо и, на основание чл. 130 ГПК,
производството по делото следва да се прекрати, тъй като така предявения иск е
недопустими.
Съгласно т.13 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по
делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист
по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на
чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е
постановил определението за прекратяване.
Ето
защо следва да бъдат обезсилена издадената по ч.гр.д .№ 6193/2017 г. на ПдРС Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/02.05.2017 г. по отношение
на длъжника П.С.П..
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9257/2017 г.
по описа на ПдРС, ХVIII-ти състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/02.05.2017 г., издадена по ч.гр.д .№ 6193/2017 г. на ПдРС
по отношение на длъжника П.С.П., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните с частна
жалба пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала : П.П.