РЕШЕНИЕ
№1280 дата 05 юли 2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 24 юни
2019г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 3163 по описа за 2018г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.225 а,
ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2
от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на С.Ц.Ц. и Г.Я.Р.,*** против Заповед № РД-16-985/24.10.2018г. на
кмета на Община Поморие, с която, на основание чл.225а и чл.225, ал.2, т.1 и
т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на строеж, квалифициран като незаконен и
описан като постройка на допълващо застрояване с два броя външни стълби,
изграден в УПИ ІІ-751, кв.5 по плана на гр.Поморие, в който са включени обект
1.2 – тоалетна с площ от 7,24кв.м., обект 1.3 – складово помещение с площ от
8,95кв.м., обект 1.4 – тоалетна с площ от 1,25кв.м., обект 2 – външно стълбище
№ 1, обект 3 – външно стълбище № 2 и обект 4 – две стоманобетонови колони. Двамата
жалбоподатели оспорват заповедта като незаконосъобразна, постановена при
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. По-конкретно
възразяват, че описанието на разпоредения за премахване строеж е непълно,
неточно и несъответстващо на действителния характер на строеж, поради което не
може да се разбере предмета и обема на счетения за незаконен строеж. Възразяват
също, че част от същия строеж, който се ползва от съседите, по същество се
запазва, което за тях буди недоумение, както и това, че само за част от строежа
е било изискано становището на главния архитект относно неговата търпимост. Възразяват
също така, че ако се премахнат стълбищата, до втория етаж на жилищната сграда
няма да има достъп. Иска се отмяна на
заповедта и присъждане на разноските по делото.
В
съдебно заседание двамата жалбоподатели се представляват от пълномощници, който
поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажират допълнителни
доказателства.
Административният
орган – кмет на Община Поморие се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и
поддържа становището за незаконност на процесния строеж, поради липса на
издадени за него строителни книжа, представя допълнителни доказателства, също
претендира разноски.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежни страни,
засегнати от действието на издадената заповед и депозирана в предвидения от
закона срок.
Разгледана
по същество е основателна.
Данните
от административната преписка сочат, че от служители на Община Поморие е била
извършена проверка на място в поземлен имот УПИ ІІ-751, кв.5 по плана на
гр.Поморие, за която е бил съставен Констативен акт № 03/25.08.2017г. Видно от
записаното в него, на място е констатиран строеж – постройка на допълващо
застрояване с два броя външни стълби. Посочени са собствениците на имота, като
такива са освен жалбоподателите, но и други физически лица, но те нямат
отношение към изпълнението на процесния строеж, за който е посочено, че е
осъществен преди 1971г., респ. не са заинтересовани, като качеството им на
собственици на част от поземления имот, не ги прави такива страни. Установено
е, че са извършени строително-монтажни работи, при които е реализирана масивна
постройка на допълващо застрояване с два броя външни стълби, ситуирана в
югоизточната част на имота, с приблизителни размери 8,00м/4,00м и височина от
около 2,50м. външните и вътрешните преградни стени са изпълнени от тухлена
зидария, като покривната конструкция представлява стоманобетонова плоча.
Посочено е, че от северозападната страна на постройката са монтирани врата и
прозорец от дървена дограма, а стените в помещенията са с напукана и обрушена
мазилка, както и таванът е с компрометирано бетоново покритие, с оголена на
места арматура. Уточнено е, че част от стоманобетоновата плоча представлява
тераса, описана в съдебно-техническа експертиза по адм.дело № 221/2016г. на Административен
съд Бургас, като частично е възпроизведено нейното съдържание. Констатирано е
също така, че на югозападната стена на постройката е реализирано външно
еднораменно стълбище № 1 по съставената окомерна скица, чрез което се осигурява
достъп от прилежащия терен на уличния тротоар до стоманобетоновата покривна
плоча, което стълбище е изградено от тухлена зидария и е с приблизителна
дължина 5,50м, с 10броя стъпала. Под това стълбище № 1 е реализирано помещение,
представляващо тоалетна с площ около 1,24кв.м. на следващо място е
констатирано, че върху част от същата стоманобетонова плоча, представляваща и
тераса, е изпълнено още едно еднораменно стълбище, означено с № 2 по окомерната
скица, като то е свързано към втория етаж на находящата се в имота жилищна
сграда, като също е изпълнено от тухлена зидария и е подпряно на две
стоманобетонови колони. По-нататък в констативния акт е посочено, че от главния
архитект на общината е било изискано становище дали така изпълнената постройка
на допълващо застрояване с външни стълби представлява търпим строеж по смисъла
на ЗУТ, в отговор на което е постъпило писмо, видно от което, главният архитект
е дал становище за нетърпимост на строежа. В заключение е констатирано, че за
строежа не са налични строителни книжа, както и че той не е предвиден в
действащия ПУП на града.
Против
констативния акт е постъпило възражение от други двама собственици на имота – Л.
и Ж. Страволемови, които са се позовали на съдебно-техническата експертиза по
адм.дело № 221/2016г., че същата стоманобетонова плоча (тераса) покрива
помещение – склад с площ от 13,51м, тяхна собственост, който следва да се
запази.
Въз основа на данните, съдържащи се в
съставения констативен акт, кметът на Община Поморие издал процесната Заповед №
РД-16-985/24.10.2018г., в мотивите на която възпроизвел фактическите
констатации по съставения констативен акт, като приел, че установената на място
в УПИ ІІ-751, кв.5 по плана на гр.Поморие постройка на допълващо застрояване с
два броя външни стълби, в която са включени тоалетна с площ от 7,24кв.м.,
складово помещение с площ от 8,95кв.м., тоалетна с площ от 1,25кв.м., външно
стълбище № 1, външно стълбище № 2 и две стоманобетонови колони, представляват
незаконен строеж поради липса на издадени за тях строителни книжа, както и
поради несъответствие с предвижданията на плана, поради което и на основание
чл.225а и чл.225, ал.2, т. 1 и т.2 от ЗУТ, разпоредил тяхното премахване,
представляващо т.1 от диспозитива на заповедта. В т.2 от диспозитива посочил,
че за обект складово помещение с площ от 13,51кв.м. се запазва съществуващата
плоча.
Заповедта е незаконосъобразна.
За изясняване на фактическите обстоятелства, касаещи изграждането на
процесния строеж, по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която внесе допълнителна яснота относно изпълнението му.
Експертът констатира, че процесното застрояване
представлява масивна конструкция, състояща се от две складови помещения
и две тоалетни, обособени чрез вътрешни тухлени зидове със стоманобетонна
покривна плоча. От уличната регулация е осигурен достъп до покривната плоча
чрез първото стоманобетонно външно стълбище, а второто стълбище е ситуирано в
североизточния край на тази стоманоетонова плоча, като започва от там и достига
до площадка, която води до втория етаж на основното застрояване – жилищна
сграда, от който етаж двамата жалбоподатели имат право на собстевност. Тази
площадка е подпряна на две стоманобетонови колони, които също стъпват върху
стоманобетоновата покривна плоча. Вещото лице също уточнява, че процесната постройката
представлява едно цяло и не могат отделните елементи от нея да съществуват
самостоятелно. При конструиране на
стълбищата надлъжната им армировка преминава в плочата и по този начин се
осигурява свързаност на двата елемента - стълбище и плоча. Също така посочва,
че двете колони, които са разпоредени да бъдат премахнати стъпват върху
плочата, която се явява покрив на помещенията, като при бетонирането им (на
колоните) е било премахнато част от бетоновото покритие на плочата, за да може
бетона на колоните при изливането им да навлезе в плочата и да осигури нужната
сързаност между колона и плоча, което според вещото лице е видно и от липсата
на фуга между бетон колона и бетон плоча. Експертът отбелязва също така, че
елементите плоча, колони и стълбища, стоманобетонови пояси, не могат да се
разглеждат отделно, те представляват един общ стоманобетонов скелет и не могат
да функционират самостоятелно, като дори и да са извършвани през различен
времеви период е необходимо от конструктивна гледка точка да се осигури
свързаност за здравина и коравина на конструкцията. По отношение на двете
стоманобетонни колони посочва, че в случай, че те бъдат премахнати, то плочата
на подхода ще провисне, което ще доведе до нейното разрушаване и ще се прекъсне
достъпа до втория жилищен етаж, като достъпът до него се осигурява посредством
външно стълбище № 1 от тротоара на
уличната регулация до покривната стоманобетонова плоча и от там чрез стълбище №
2 се достига до тераса - подход към втория жилищен етаж. Друг достъп до този
етаж няма, поради което посочва, че разрушаването на двете стълбища и колоните
ще прекъсне влизането към втори жилищен етаж. Вещото лице посочва, че
изпълнените складово помещение и тоалетна обслужват жилището на
жалбоподателите, находящо се на втория етаж на жилищната сграда и според
експерта следва да се приемат за част от основното застрояване. Вещото лице представи графично и разрез на
изпълненото строителство, видно от който, стоманобетоновата плоча е всъщност
покрив на всички обекти намиращи се под нея – не само процесните, но и складово
помещение с площ от 13,51кв.м., отграничено в т.2 от разпоредителната част на
заповедта. По отношение на предвижданията на плана констатацията на експерта е
аналогична на тази на административния орган, че по действащия ПУП-ПРЗ
процесното строителство е нанесено в плана като съществуващо, но не попада в
неговите предвиждания (становището е по допълнително изготвеното
заключение).
Другите
доказателства по делото сочат, че праводателите на жалбоподателите са закупили
само една част от жилището на втория етаж на жилищната сграда в имота, като видно
от отбелязването в нотариалния акт за покупко-продажба от 1960г. продадена е
само една част от втория етаж на къщата, която част е с площ от 52,70кв.м. и
представлява две стаи – едната от които с площ 18,80кв.м., а другата – 20кв.м.,
както и два балкона към тях – от 3,40кв.м. и от 4,50кв.м., както и тераса от
6кв.м. По-късно този имот е придобит чрез дарение от двамата жалбоподатели,
както видно от съставените нотариален акт от 29.10.2003г. и нотариален акт за
допълването му от 13.11.2003г. е описан по напълно аналогичен начин, поради
което възражението на пълномощника на ответника, че в него „вече се появява“
процесното строителство, извършено с цел придобитият обект да стане
самостоятелен, не се подкрепя от записванията в нотариалния акт.
Видно е, че
процесното строителство е незаконно, тъй като за него не са налични строителни
книжа, както и за него не е налице хипотеза на търпимост по смисъла на § 16,
ал.1 от ДР на ЗУТ, предвид несъответствието му с плановете, действали по време
на изграждането му или понастоящем.
От друга
страна обаче, съдът приема, че премахването на процесното строителство се явява
непропорционално на преследваната цел на приложения Закон за устройство на
територията за премахване на незаконен строеж и в този смисъл е налице несъразмерност
по смисъла на чл.6, ал.5 от АПК. Видно е, че разпроредените за премахване
тоалетна и склад обслужват жилищен обект, представляващ част от втория етаж на
жилищната сграда. Дали целта на изградените склад и тоалетна е била да му
придадат статут на самостоятелен обект, е без правно значение. Обстоятелството,
че те обслужват жилищните помещения е основание за тяхното запазване, в
противен случай и самите жилищни помещения остават непълноценни за упражняване
правото на собственост. В случая не се касае за разпределение на ползването, а
за самостоятелно придобити жилищни помещения, което очевидно е било възможно
към 1960г. В този смисъл, съдът приема, че процесната заповед и нейното
изпълнение засягат правата и законните интереси на жалбоподателите, респ.
тяхното право на упражняване на собствеността, в по-голяма степен от целта - да
се премахне незаконен строеж, в нарушение нормата на чл.6, ал.2 от АПК.
Аналогично е виждането на съда и по отношение на разпоредените за премахване
стълбища. Тяхното разрушаване ще направи практически невъзможен достъпа до
притежаваните от жалбоподателите жилищни обекти, което напълно ще усети
упражняване правата им на собственост. Установи се, че откакто са придобили
имота, това е единствения достъп до него, като преди изграждане на процесното
стълбище е съществувало дървено такова, т.е. друг възможен подход няма.
Прекъсване на достъпа до жилището във всички случаи представлява
непропорционална мярка, явно несъизмерима с преследваната цел да се премахне
незаконен строеж. Аналогични са и изводите на съда относно премахването на
двете стоманобетонови колони, които поддържат площадката за подход към частта
от втория етаж на жилищната сграда към обектите на жалбоподателите. Без тяхното
наличие вещото лице посочва, че тази площадка (плоча) ще провисне, ще се стигне
до нейното разрушаване, което напълно ще прекъсне достъпа до втория жилищен
етаж. В този смисъл, и по отношение на разпореденото премахване на двете
колони, следва да се приеме, че е налице несъразмерност по смисъла на чл.6,
ал.2 от АПК.
В заключение,
независимо от констатираната незаконност на процесното строителство, неговото
премахване съдът счете, че се явява непропорционално на преследваната цел по
ЗУТ и издадената заповед е била постановена в условията на несъразмерност по
смисъла на чл.6 от АПК – отменителни основания по чл.146, т.4 и 5 от с.к.
На основание
изложените мотиви процесната заповед следва да се отмени, като съобразно този
изход на процеса в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноските по
делото – съответно в размер на 1210лв. за жалбоподателя Ц. и 710лв. за
жалбоподателя Р.. Възражението на пълномощника на ответната страна за
присъждане на разноски само за един адвокат съдът счете за неоснователно, при
липса на законова опора, като всеки един от двамата жалбоподатели е бил
представляван от един пълномощник, т.е. не е налице хипотеза на
представителство от повече от един адвокат за един жалбоподател.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от ЗУТ, Административен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед № РД-16-985/24.10.2018г. на кмета на Община Поморие.
ОСЪЖДА Община
Поморие, гр.Поморие, ул.“Солна“ № 5 да заплати на С.Ц.Ц. ***, сумата от 1210лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Поморие, гр.Поморие, ул.“Солна“ № 5 да
заплати на Г.Я.Р. ***, сумата от 710лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: