ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

                                    гр.Пазарджик, 21.06.2018 година

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД , гражданска  колегия, в закрито заседание на   двадесет и първи юни, две хиляди и осемнадесета   година, в състав:

 

                                                                                          РАЙОНЕН   СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ПОПОВА

 

при секретаря……................ и с участието на прокурора ………………………, като разгледа докладваното от съдия Попова гр.дело № 3490 / 2016   година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.  248 ал.1 ГПК.

            По делото е постъпила молба от ответника С.Ж.П.,  с която се моли  да бъде изменено постановеното  съдебно решение № 675/ 30.05.2018  г.   по настоящото дело в частта за разноските , като  бъде намален размера на претендираните от молителката  разноски за адвокатски хонорар поради прекомерност.

В дадения от съда седмичен срок   е постъпил писмен отговор от ответницата  по подадената молба , в който се поддържат доводи за неоснователност на молбата.

Предвид характера  на депозираната молба  и конкретните данни по делото  , съдът счита на основание  чл. 248 ал.3 ГПК  , че молбата не следва да се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на страните, тъй като същото не е необходимо с оглед изясняване на конкретния правен спор.

                    Районният   съд, след  преценка на доводите на страните  и на конкретните данни в настоящото производство,  приема, че  молбата  с правно  основание чл. 248 ал.1  ГПК  е подадена в предвидения в закона срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 22 от   Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,/ обн.ДВ, бр.64/23.07.2004г. с последващи изменения и допълнения /, за процесуално представителство , защита и съдействие  в производства по Закона за защита от домашно насилие , минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лв. В настоящия случай ответникът в срока по чл. 248 ал.1 ГПК   е направил своевременно възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцовата  страна възнаграждение , което възражение съдът намира за неоснователно, тъй като от представените по делото : договор за правна защита и съдействие / л.66 от делото /  и приложената декларация  се установява, че договореното и заплатено от молителката възнаграждение е в минималния размер от 400,00 лв. Освен това съгласно чл. 7 ал.8 от НМРАВ  при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100,00 лв. В настоящия случай по делото са насрочени общо 11 съдебни заседания , като 9 от тях са проведени с участие на защитника на молителката. При това положение намаляването на  размера на заплатено от молителката адвокатско възнаграждение не  би съответствало както на посочените по-горе норми , така и на  действителната и правна сложност на делото. При определянето на този размер , съдът е длъжен да се съобрази  с посочения в нормата на чл. 78 ал.5 ГПК  критерии, като преценката кога конкретно дело представлява фактическа и правна сложност  се извършва от решаващия състав. Признаците на фактическата и правна сложност не са посочени в закона . Законодателят  е предоставил възможността на съда да прецени наличието на тези признаци  с оглед на всички данни и обстоятелства  по конкретното дело. Най –общо в съдебната практика се приема, че фактическа сложност е налице , когато делото съдържа значителни  по обем  фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти. Съответно правната сложност е свързана  с точното спазване  и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. Съдът  намира ,че казусът предмет на настоящото дело има сравнително висока фактическа и правна сложност, като се вземат  предвид развитите от страните фактически доводи, покриващи съставите на определени правни конструкции. Освен това по делото са събрани всички допустими от закона доказателства/ гласни , писмени, социални доклади  /  с активното участие на защитата на молителката. Поради това съдът намира, че размера на претендираното от молителката за заплащане   адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв.  – е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения, съдът приема, че не са налице предпоставките за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

Предвид гореизложеното , ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД :

 

                                                        ОПРЕДЕЛИ  :

           

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ   молбата на ответника С.Ж.П. за изменение  на решение  № 675/ 30.05.2018  г.   постановено по  гр. дело № 3490/ 2016  г.  по описа на ПзРС  , в частта досежно разноските .

Определението   подлежи на обжалване с въззивна  жалба пред ПзОС в 7- дневен срок   от датата на връчването  му на страните.

 

 

 

                          РАЙОНЕН   СЪДИЯ :