№ 222
гр. Сливен, 08.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Димитрова Наказателно
дело частен характер № 20222230200600 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Тъжител с пор. № 1, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Г. Х.
от АК – Сливен, надлежно упълномощена.
Подсъдима с пор. № 2, редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява адв. Т. Р.
от АК-Сливен, преупълномощена от адв. С. С. от АК – Сливен, надлежно упълномощен.
Свид. с пор. № 5 и 6, редовно призован се явяват лично.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Делото е във фаза на съдебно следствие.
Адв. Х.: По доказателствата моля да допуснете до разпит двете лица.
Адв. Р.: Аз също моля да бъдат допуснати до разпит явилите се свидетели.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит свидетели Д. И.А Н. и С. С. Ч.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Д. И.А Н. - на 36 г., бълг. гражданин, с висше образование, неомъжена, работи,
неосъждана, без родство с подсъдимата;
1
С. С. Ч. - на 41 г., бълг. гражданка, без образование, неомъжена, не работи,
неосъждана, майка на подсъдимата;
Съдът предупреди майката на подсъдимата, че има право да откаже да даде
показания.
С. Ч.: Отказвам се от това право ще дам показания.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават да кажат
истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.
СВИД. Д. Н., РАЗПИТАНА КАЗА: Работя в отдел Закрила на детето, като началник
отдел. Не съм присъствала при предаване на децата И. и Д. на бащата К. К.. Работила съм
по случая във връзка с подаден сигнал от К., тъй като майката не изпълнява режима на
лични контакти и от 16.03., миналата година има отворена работа по случая. В момента
децата са в дома на майката при нейните близки, тъй като нея я няма. Майката не знам къде
е към днешна дата, но от към средата на октомври зная, че е в Германия. За детето И.
получихме писмо на 30.01.2023 г., че е изключено от училище, а за детето Д. имаме
информация, че не посещава училище от 03.01.2023 г. Издавали сме задължително
предписание до майката, да изпълнява съдебното решение и да се грижи за децата и че
детето И. трябва да посещава училище. Не мога да кажа обща бройка на подадените
сигнали от бащата, но са над 10, търсейки съдействие за връщане на децата и за изпълнение
на съдебното решение. Преди заминаването на майката съм говорила с нея. Подсъдимата не
е заявявала пред мен, че не иска да върне децата, а като причина за невръщането на децата
на бащата посочва, че децата не желаят да ходят и друга причина не посочва. Подсъдимата
е обяснявала на децата пред мен за решението на съда. В случая беше за детето И., тъй като
Д. беше в дома на бащата. Обясняваше на детето, че тя трябва да го заведе при баща му или
на училище и баща му от там да го вземе и той категорично отказваше. Имаше промяна в
детето спираше да говори и отказва категорично да слуша и напускаше разговора. Не съм
чувала Ф. да е казвала на детето И., че след като не иска да отиде при бащата, ще стой при
нея. Сигналите се отнасяха за детето И. и за детето Д.. За детето Д. са пъстъпили 1-2 сигнала
за периода 2022 г. Имаше сигнал за 16.03.2022 г. за предаване на децата, но не сме
инициирали такава среща съвместно с ДПС. Има две предписания едно на майката и едно
на бащата, да си изпълняват родителските задължения спрямо децата, за тяхното развитие –
емоционално и образователно и да се въздържат от конфликтни ситуации пред децата. При
положение, че Ф. ни ги връща на бащата им, е осуетяване. Пред мен не е имало някакви
действия от майката с които да попречи да отиде детето И. при баща си. Сега децата са при
нейните близки, след като тя замина. Имаше през месец декември бягство на децата, като
става въпрос за двете деца. Установихме, че желаят да живеят в дома на близките на майка
си. С нея не съм осъществявала директна връзка след като замина. В периода 2022 г. докато
бащата се грижеше за тях не са постъпвали сигнали от бащата за това, че не посещават
училище и детска градина. Търсили сме причината по която не ходят на училище. Обяснили
сме на майката на Ф., че трябва да води децата на училище. Възпитателните функции се
2
изпълняват от майката на Ф.. К. Р. е собственик на къщата и той е част от близките на
майката. С него също сме говорили относно детето И., че трябва да посещава училище. К.
при разговора ни, който беше миналата година, каза че е ходил до училището и е разговарял
с класната и е поел ангажимент, че следващата седмица ще започне да го води лично той,
но в крайна сметка не го е водил. До нас не е постъпвал сигнал, че детето е отвлечено от
дядото. Не съм сигурна дали от ДПС или от бащата получихме информация, че детето е
било на училище и по време на учебните занятия е напуснало, като си е тръгнало с дядо си.
По време на социалната работа не съм усетила да има въздействие от подсъдимата към
децата, да не се връщат при бащата. Не сме установили и такова въздействие от близките с
които живеят.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля в залата
СВИД. С. Ч. РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм майка на Ф.. Ф. е в Германия от октомври
2022 г. И. и Д. са при мен. Децата са при мен защото не искат да са при баща си. И. през
нощта е избягал, а Д. през деня е избягала и дойдоха. Не искат при него. Според мен при
баща си трябва да стоят. Хванах ги и исках да ги заведа, но те не искаха. Не искат да ходят
на училище, защото се плашат от баща си, че ще ги вземе от училище. Ф. живееше при нас
и като идваха децата пак бяха при нас. От 01- 05.2022 г. Ф. се опитваше да ги връща. Ф. ги
хващаше и искаше да ги кара при баща им, но те плачат. Не са идвали с полиция да вземат
децата през 2022 г. ОЗД са идвали в нас. К. не е идвал да си взима децата. Ф. ги хващаше и
те викат, пищят и не искат да ходят. Ф. е казвала, че не може да ги върне защото не искат да
ходят при него. Ф. им казва, че трябва да са при него, казва им „отивайте при баща си пак
ще дойдете“. Никога не им е казвала да не ходят и на сила не ги е държала. Ф. не е казвала
лошо за К. пред децата и К. не съм чувала да казва лошо за Ф.. Питам децата защо не искат
да ходят и нищо не казват. Защо не искате при него и казват само, че не искат. Казвам им,
че са малки и не могат сами да решават но те не искат да ходят. Никой не е идвал от
близките на К. да ги иска. Не съм чувала да казва, че носи наказателна отговорност за това,
че децата не ходят при него. Не знам какво се промени. Те бяха при баща си и после при нас
решиха. К. се държи добре с тях, не ни бие и не ни е страх от него. Излязохме с лопатите и
К. идва миналия месец, тъй като то избяга босо и наранено и затова го скрихме в гората и
излязохме с лопатите. Не иска да ходи, защото се плаши и защото му показвал на
телевизора Закрила на детето и го заплашвал, че ще го даде там защото идват при мен. Аз
не ги търся те бягат. Дъщеря ми е един боклук и той е боклук. Отиде в германия и ми
устави и най-малкото си дете и без пари. Защо си взе циганка, да ние сме цигани. Децата за
нищо не стават. Детето И. спи при дядо си К.. Никога Ф. не им е казвала да не ходят при
баща си. Не водя децата на училище защото не искат. Моето ходи, но неговите се плашат,
че ще ги вземе.
Адв. Х.: Няма да соча други доказателства по делото.
Адв. Р.: Няма да соча други доказателства по делото.
3
На осн. 283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени материали приложени по делото.
Адв. Х.: Нямам възражения по писмените материали приложени по делото.
Адв. Р.: Нямам възражения по писмените материали приложени по делото.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:
Адв. Х.: Г-жо съдия, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи по безспорен и категоричен начин изложеното в тъжбата, а именно, че за периода
от месец януари 2022 г. до месец май 2022 г. и по точно посочените дати, подсъдимата Ф.
С. е извършила престъпление по смисъла на чл. 182, ал. 2 от НК, като считам, че деянието е
извършено с пряк умисъл, като същата е съзнавала обществено опасния характер на
деянието, но от волева страна е искала настъпването на последици на деянието. Моля да
кредитирате изцяло разпитаните свидетелки, а именно майката на тъжителя Донка И.а и
Атанаска Руснакова, които установиха деянието точно по посочените инкриминирани дати,
моля да кредитирате писмените доказателства от които се установяват многократно
подаваните сигнали, както за посочените дати до РУ-Твърдица, както и до ДСП-Твърдица
от които бащата е търсил съдействие от посочените институции за неизпълнение на влязло в
сила Решение за упражняване на предоставените му родителски права. Моля да не
кредитирате в частта показанията дадени от майката на С. в днешното с.з. с които
установява, че майката не възпрепятствала в инкриминирания период предаването на
децата, че същата ги била водила до дома на родителя упражняващ постоянни родителски
права, тъй като те са в противоречие със събрания доказателствен материал. Ако същата
предаваше децата на бащата, то нямаше да търси съдействие от съответните институции,
освен това щеше да изгради и у децата съответните навици, изразяващи се в съответните
мерки предоставени по отношение на нея, че следа да се приберат след гостуване след
предоставяне в определения им режим. Моля да не кредитирате изложеното, че като мотив,
както от майката на С. така и от социалната работничка, както и от защитника на
подсъдимата, че децата не се връщали в дома на баща си, понеже не искали. Децата са на
възраст в която не могат да изградят самостоятелна воля, не могат да изразят без чуждо
въздействие желание за това къде да бъдат отглеждани, както и дали да посещават учебни
заведения. В този смисъл, както се установи от доказателствения материал до 2022 г., а
именно между 5 и 7 години бащата безупречно е упражнявал родителските си права, като се
е грижил за децата, водил ги е на училище, възпитавал ги е и им е създал изключително
добри битови условия за живот, каквито майката никога не е създавала. Моля да
4
кредитирате показанията на свидетелката С., че дъщеря й е боклук и е зарязала и най-
малкото си дете, което е от друг мъж, а не от тъжителя да го отглежда и е заминала за
Германия. За съжаление от събрания доказателствения материал освен неизпълнение на
съдебно Решение се установи, че подсъдимата не е спазила и издаденото предписание от
АСП – Твърдица, също така е осуетила работата на психолозите с детето в които
инкриминиран период беше включено по програма към ОЗД и цялото това поведение
доведе до доведе до изключването на детето И. от училище. Настоящото производство не е
самоцелно за да си отмъщава по един или друг начин бащата на майката, а действително да
потърси защита с цел бранене интересите изцяло на своите деца, а не на лични такива. След
като съдебния състав постановил Протоколно определение от 18.12.2020 г. по гр. дело №
3282/2020 г. е преценил, че бащата е по пригодния родител за упражняване на родителските
права. В тази връзка ще изложа и това, че към настоящия момент се води и производство по
ГРД № 167/2022 г. по описа на СлРС за ограничаване на режима предоставен на майката, а
именно с цел осуетяване негативното влияние върху психиката и израстването на децата. В
това производство подсъдимата се конституира и като ищец като претендираше тя да
упражнява родителските права върху децата, към днешна дата производството е висящо, но
последната не изпълнява и разпореждане на съда за лично явяване и изслушване съобразно
изискването на разпоредбите на СК, както и неглижира процеса и всъщност депозирането
на такава насрещна молба единствено беше с цел да обслужи моментно състояние, а не
действителна претенция за реално упражняване на родителските права. В този смисъл ако
дотук изразеното становище, че децата не искат при баща си, то майката в периода от
началото 2022 г. до настоящия момент имаше възможност да промени родителските права
със съдебен акт, децата да бъдат изслушани пред психолози и в синя стая, както работим по
настоящото производство за да разберем действителната причина за промяна на
обстоятелствата каквито по настоящем липсват. В този смисъл считам, че за посочените
дати 09.01.2022 г., 23.01.2022 г., 06.02.2022 г., 20.02.2022 г., 06.03.2022 г., 20.03.2022 г.,
03.04.2022 г., 17.04.2022 г., 08.05.2022 г. и 22.05.2022 г., същата съзнателно не е изпълнила
влязъл в сила съдебен акт, поради което моля да я признаете за виновна по посоченото в
тъжбата престъпление. В този смисъл Ви моля за вашия съдебен акт. Претендираме
разноски.
ТЪЖИТЕЛЯТ: Съгласен съм с това което изложи адвоката ми. Моля да я признаете
за виновна.
Адв. Р.: Г-жо председател, аз ще помоля да бъде постановен съдебен акт по силата на
който подзащитната ми Ф. С. С. да бъде оправдана по повдигнатото обвинение по смисъла
на чл. 182, ал. 2 от НК, като няма да анализирам подробно всички доказателства по делото,
но ще се опитам да направя един съвсем кратък анализ на онези доказателства, които
безспорно сочат липсата на фактическия състав на престъплението за което е подведена под
наказателна отговорност моята подзащитна. В тъжбата са посочени няколко дати и ще се
спра персонално на всяка една от тях и ще направя изявление за всяка една от тях. По
отношение на датата 09.01.2012 г./посочена в тъжбата/ – безспорно е, че подсъдимата не е
5
имала задължение на тази дата да предаде децата, тъй като по смисъла постановения
съдебния акт е от 2020 г., а е визирана 2012 г. По отношение на следващата дата 23.01.2022
г., обръщам внимание на състава на съда, че това е четвърта седмица според календара за
2022 г., което означава, че на тази дата подсъдимата също не е имала задължение да предаде
децата, по смисъла на постановения съдебен акт, чието изпълнение се твърди, че
подсъдимата имала право на режим с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
а на посочената дата 23.01.2022 г. се явява четвърта седмица, като същото е релевантно за
посочената дата 03.04., предполагам, че става въпрос за 2022 г., защото е поставена само
запетайка. 17.04., предполагам 2022 г. е втора седмица от календара за 2022 г. и
подсъдимата също не е имала задължение да предаде децата. По отношение на останалите
инкриминирани дати за които се твърди, че е осъществен „от обективна страна елемент от
състава на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, а именно на 06.02., 20.02., 06.03., 20.03.,
08.05. и 22.05.2022 г.“, да действително от така събраните доказателства безспорно
установяват, че фактически липсва предаване на тези дати на децата от страна на подсъдима
на тъжителя, но от субективна страна, безспорно от събраните доказателства е че няма
никакъв умисъл от страна на подсъдимата за извършване на инкриминирано деяние.
Считам, че по безспорен начин от не само от разпита на свидетелите, тоест от събраните
гласни доказателства по делото, но и от събраните писмените доказателства, в частност
визирам всички социалните доклади и работи по социални услуги, междинни доклади
които са предоставени по делото, както и съответно от РУ-Твърдица информация за
постъпили сигнали се установява, че между страните има създадено огромно напрежение по
отношение на двете деца. В началото доминиращо беше напрежението за едно от децата на
момчето И., но в последствие след инкриминираните дати се установи, че и другото дете не
желае да отиде при бащата. Безспорно от всички доказателства по делото се установява, че
със семейството се работи интензивно, не само от ОЗД, а колко е интензивно ще предоставя
на съда да прецени, но факта, че са издадени задължителни предписания и на двамата
родители и на тъжителя и на подсъдимата. Факта че са издадени направления и е работено в
посока реализиране определени социални услуги, извършвани са периодични посещения в
дома където се отглеждат децата и въпреки всички тези обстоятелства намеса на
компетентни органи и институции към настоящия момент нищо не е успяло да промени
нагласата на децата и те да отидат там където трябва действително да бъдат отглеждани,
като това е безспорно. Никой не отрича силата на съдебният акт с който родителските права
спрямо децата са предоставени на тъжителя, както стана ясно и от разпита на социалния
работник и от майката на подсъдимата, по никакъв начин в хода на комуникацията си с
децата, подсъдимата не е осъществила спрямо тях въздействие и влияние в такава степен да
промени нагласите спрямо бащата в негативна насока, тоест по някакъв начин по метода на
убеждение или по друг начин тя целенасочено да възпрепятства връщането на децата, там
където те трябва да бъдат отглеждани, а именно дома на бащата. Безспорно се установи, че
майката е полагала каквито според нейното интелектуално развитие и възпитание и
възможности има, да предаде децата, тоест с това което тя като родител е могла е направила
всичко зависещо от нея, а доколко са били успешни тези усилията, на всички ни е ясно, но
6
считам, че с оглед на своя собствен родителски капацитет, който очевидно е твърде
ограничен и това е безспорно тя не е съумяла да промени нагласата на децата спрямо
бащата и да ги върне в дома му. В подкрепа на това което аз твърдя е и обстоятелството, че
дори и след напускането на пределите на страната от подсъдимата, децата са продължили
да живеят в дома на нейните близки, продължили са да отхвърлят възможността да се
върнат при бащата, като както стана известно на съда, дори при едно такова предаване
против волята на децата, те са направили опити за бягство и те са реализирани, всъщност те
са избягали от дома на бащата без изобщо майката да е участвала в тази ситуация. Трябва
ли в този смисъл да бъде ангажирана нейната наказателна отговорност, тъй като тя по
никакъв начин не рефлектирала пряко върху децата. Считам, че не е налице субективния
елемент от състава на престъплението по смисъла на чл. 182 ал. 2 от НК. Безспорно за да е
налице съставомерност на деянието, не само от обективна, да от обективна страна са налице
признаци за извършен състав. Реално не е изпълнено Решението, но доколко е било
осуетено от страна на подсъдимата считам, че не бяха ангажирани никакви доказателства в
подкрепа на това твърдение. По отношение на защитната теза на пълномощника на
тъжителя, ще направя едно уточнение във връзка със заявеното висящо гражданско
производство. Действително към настоящия момент на производството в Районен съд
Сливен е ГРД 167/2022 г. по описа на СлРС, което дело е започнало по искова молба
депозирана от бащата на децата за стесняване на режима на срещи с майката. Аз съм
пълномощник на подсъдимата по това дело и съм в течение на всичко което се случва по
него,. Вярно е, че освен писмен отговор сме депозирали и насрещна искова молба с която
сме поискали промяна на постановените мерки спрямо децата, като респективно сме
поискали упражняването на родителски права спрямо децата да бъдат предоставени на
майката. Искам да направя уточнението, че това производство беше спряно по взаимно
съгласие на страните, тъй като фактическата ситуация, такава каквато е известна в
настоящия процес, свързана с мястото на отглеждане на децата, по никакъв начин не се
промени във времето в което законодателят ни е дал възможност да спрем съдебно
производство, ние с моята подзащитна бяхме принудени да поискаме възобновяване на това
дело и затова искам да кажа, че гражданското производство е активно по наша инициатива,
тоест ние бяхме страната, която депозирахме молба за възобновяване на това производство,
поради факта, че юридическото положение установено със силата на цитираният от
колегата съдебен акт от 2020 с който са предоставени правата на бащата, не отговарят на
фактическото положение, защото децата продължаваха да бъдат в дома на майката и на
нейните близките. Тогава подсъдимата ме помоли да възобновим това производство с цел,
именно да има релевантност между двете положения, визирам фактическото и
юридическото, което от друга страна е безспорен и красноречив факт, за това, че тя много
добре познава правните последици от неизпълнението на съдебното решение. Аз лично съм
я уведомила какви ще бъдат те, а именно че ще й се търси наказателна отговорност и че тя
ще бъде уязвима, ако децата продължават, независимо с нейно или без нейно съгласие
тяхна воля те да бъдат в нейния дом, когато те трябва да бъдат в дома на бащата. Трябва да
ви кажа, че подсъдимата поддържаше една абсолютна категоричност по въпроса за
7
желанието си да упражнява родителските правата, към онзи момент, когато възобновихме
производството. В този смисъл не мога да се съглася с тезата на колежката, че това било
някакво моментното решение, напротив мина много време в което ние осъзнавахме
ситуацията, като неизбежна и нямахме абсолютно никакъв друг полезен правен ход.
Действително не след дълго след като беше възобновено гражданското производство,
подсъдимата замина по икономически причини, така ми съобщи, поради липсата на
възможност на трудова реализация в страната, тя замина за да работи, защото има и трето
дете и в този смисъл аз не мога да кажа към настоящия момент нейното поведение, а
именно пасивно по отношение за водените съдебни процеси, визирам настоящия съдебен
процес, визирам гражданския процес, визирам изпълнителни дела които в момента вървят за
принудителното предаване на децата и т.н. Аз не мога да го дефинирам, като незачитане на
институцията Съд от страна на подсъдимата, а по скоро действително я оправдавам, че тя в
момента, все пак се реализира по някакъв начин на пазара на труда в Германия и се надявам
до края на този месец да се върне в страната за да продължим тези съдебните битки заедно.
Считам, че всички тези обстоятелства, макар и косвено да ангажират настоящия процес в
тяхната съвкупност са показателни за това, че от страна на подсъдимата няма никакъв
умисъл за извършване на състава на престъплението за което се води това наказателно
производство. Безспорно считам, че тя със своя капацитет е направила необходимото, вече
й беше ангажирана наказателна отговорност, макар и с липса на финализирало
производство, тъй като тъжбата беше оттеглена от страна на тъжителя, но така или иначе
там също нямаше как да се случат нещата по причини които са известни на пълномощника
на тъжителя. В този смисъл аз моля подзащитната ми да бъде оправдана по повдигнатото
обвинение. Безспорно ако тя бъде призната за виновна в параметрите на този инкриминиран
период, които е визиран тук в тази тъжба, ще са налице обстоятелства срещу нея да бъдат
заведени още поредица от подобен тип дела за друг инкриминиран период, който пак казвам
по безспорен начин стана ясно, че тя в момента не в наложи практика и ще възникнат
обстоятелства срещу нея да бъдат заведени още поредица от подобен тип дела, за друг
инкриминиран период в който, пак казвам по безспорен начин стана ясно, че тя дори не е в
момента на територията на страната и не осъществява никакви преки и непосредствени
грижи за тези деца, респективно никакво влияние върху по отношение за нагласата им към
бащата. За това, че моля за отхвърляне на тъжбата с постановяване на разноски, като ще
представя и списък.
Адв. Хачидурян: С оглед заявеното от защитника на подсъдимата за дата 09.01.2012
г. ако същата е посочена такава в тъжбата, това е техническа грешка и става въпрос за
09.01.2022 г., а по отношение на ретроспекцията, която направи защитникът, вероятно, че за
09.01.2022 г. същата не е имала задължение да върне детето, вероятно става въпрос за
различен начин на броене на датите и седмиците, а за 23.01.2022 г. процесуалният
представител приема, че се явява четвърта седмица, а за 03 и 17.04.2022 г., се явява втора, а
не първа. Умисъл има, защото децата не, че не искат, а не са пускани, не са водени и не са
предавани, какъвто е ангажимента на родителя, да предаде лично на другия родител детето,
което се доказа и установи с непрестанното търсене на съдействие от институции за
8
предаване на децата.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна и след съвещание обяви
диспозитива на присъдата си, като съобщи на страните, че мотивите ще бъдат изготвени в
срока по чл. 308, ал. 2 от НПК и им разясни правото на жалба или протест.
В случай на жалба насрочва делото пред СлОС.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 15:08 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9