№ 362
гр. Б., 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т.а А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т.а А. Гражданско дело №
20251810100689 по описа за 2025 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД и във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
и чл.19, ал.4 от ЗПК.
Р. Б. В. от Б., ул.С. С.№*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Б. Г. Й. от
САК моли да бъде прогласен по отношение на „Н.“ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н И., ул.Л.С. /Л. Т./№*, ет.* за нищожен сключения между тях Договор
за потребителски кредит № * от 19.04.2024г., тъй като същият противоречи със закона-чл.26,
ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за
потребителския кредит/, както да заплати и направените разноски по делото, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отпазен в молба с вх.№ 9322 от
30.09.2025г./л.51/.
В с.з ищецът Р. Б. В. от Б., чрез пълномощник адв. Б. Г. Й. от САК е депозирал
писмена молба с вх.№ 9322 от 30.09.2025г., в която заявява, че моли да бъде уважен иска,
както и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът-„Н.“ООД с ЕИК: *, чрез пълномощник мл. юрк. Д. Д. е направила
възражения по иска и е представила писмен отговор с с вх.№ 6036 от 02.07.2025г., изпратен
чрез ел. поща на съда, в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът признава следните факти: сключването между
страните на 19.04.2024г. на договор за кредит № * с описаното от ищеца съдържание и
параметри; предоставянето и усвояването от ищеца на заемната сума в размер на 2
500.00лева; при изчисляване на ГПР по процесния договор за заем кредиторът не е включил
разход за неустойка; кредиторът е изчислил процесният ГПР съгласно Приложение № 2 към
ЗПК, включвайки в ГПР единствено разход за възнаградителпа лихва; добавянето на разход
за неустойка към приложимия ГПР по договора за кредит неминуемо би надвишило
законоустановения праг по чл. 19 от ЗПК.
1
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, отразени в исковата молбаза това, че:
договорът за кредит е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;
изискванията за обезпечение, предвидени в договора за кредит и приложимите общи
условия са неизпълними; в договора за кредит трябвало да бъде посочена методиката, по
която се изчислява ГПР; кредиторът не е изпълнил задълженията по чл. 16 от ЗПК; на
кредитополучателя е начислена неустойка в размер на 2004лева.
В писмения отговор ответникът оспорва иска заявява, че сключеният между
страните договор за кредит е действителен. На основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът
не е включил неустойката в размера на ГПР, тъй като същата представлява разход за
неизпълнение на договорно задължение. Според ответника липсва правна и житейска логика
да е налице ГПР да се изчислява при допускането, че страните ще изпълняват задълженията
си и в същото време кредиторът да включва в неговия размер разход за неизпълнение на
задължение. Освен това ответникът твърди, че като кредитор е изпълнил задълженията се
по чл.16 от ЗПК и преди сключването на договора за кредит, финансовата институция е
оценила кредитоспособността на потребителя въз основа на информация, получена от
потребителя (данни за трудовата му заетост - вид заетост, позиция, трудов стаж, нетен
месечен доход, работодател, извършена е и справка в Централния кредитен регистър.
Ответникът заявява, че така формулираната неустоечна клауза и изискванията на
кредитора относно формите на обезпечаване на кредита са одобрени от КЗП по реда на чл.
148, ал. 3 ЗЗП с писмо изх. № У-03-4121/10.05.2016 г., с което КЗП е уведомила финансовата
институция, че с Решение на КЗП по Протокол № 03/12.02.2016г. е прието, че в общите
условия за потребителски кредити на „Н.“ ООД „не се съдържат неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП“. Също така заявява, че няма данни да е начислило неустойка по
процесния договор за кредит. Моли да се отхвърли иска и се присъдят разноски по делото в
размер на 200лв. юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ответникът „Н.“ООД с ЕИК: *, чрез пълномощник мл. юрк. Д. Д. е депозирала
писмени молби с вх.№№ 8591 от 15.09.2025г. и с вх.№ 9449 от 03.10.2025г., подадени чрез
ЕПЕП, с които моли да се отхвърли иска и се присъдят разноски на ответника за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв., за което представя списък за разноските
по чл.80 от ГПК, отразен в молба с вх.№ 9449 от 03.10.2025г./л.53/.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че на 19.04.2024г. са сключили Договор за потребителски
кредит № *.
Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за кредит.
Видно от приложения договор за кредит, се установява, че на 19.04.2024г. между
„Н.“ООД в качеството на кредитор и ищеца Р. Б. В. в качеството на кредитополучател е
сключен Договор за потребителски кредит № *, по силата на който кредиторът се е
задължил да предостави на клиента паричен заем в размер на 2500лв., а
кредитополучателятт се е задължил да върне заетата сума в срок до 20.04.2025г. на 12 броя
отделни месечни погасителни вноски посочени в Погасителния план, който е неразделна
част от договора, при лихвен процент в размер на 40.65 % и ГПР в размер на 49.15%.
2
В чл. 4, ал.3 от договора страните са уговорили, че до края на следващия ден от
сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция
по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банкова
гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за
сума в размер на 3084лв. със срок на валидност до 21.04.2025г.
Съгласно чл.6, ал.1 от описания по-горе договор за кредит страните са постигнали
съгласие затова, че в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по
кредита по чл.4, ал.3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията
предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер
на 2004лв. видно от чл.6, ал.2 от договора-неустойката се начислява на месец, считано от
изтичане на срока по чл.4, ал.3 от договора.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/ с вх.№ 9206 от
29.09.2025г., изготвена от в.л. В. Л. Т., както и обясненията, дадени в открито съдебно
заседание от вещото лице Л., се установява, че по процесния договор за кредит, при който в
заем е предоставена сумата от 2500лв., следва да се върне главница от 2500лв., лихва в
размер на 584лв. и неустойка в размер на 2004лв. или общо 5088лв. Годишният процент на
разходите/ГПР/ по процесния договор за кредит, включвайки и неустойката от 2004лв. е в
размер на 103.52%. Основният лихвен процент на БНБ към датата на сключване на
договора/19.04.2024г./ е 3.79%.
С оглед на горното ГПР от 103.52% надвишава петкратния размер от 68.95%,
изчислен съгласно основния лихвен процент на БНБ от 3.79% + 10 пункта за просрочие или
/13.79 х 5 / към датата на сключване на договора на 19.04.2024г.
В писмения отговор ответникът признава, че сумата за неустойка не е включена в
посочения размер на ГПР в договора за кредит, предмет на иска.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният установителен иск за нищожност на договора за
предоставяне на кредит поради противоречие със закона – чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във
връзка с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК е допустим, тъй
като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Разгледан по същество искът за признаване за установено по отношение на
ответника, че сключеният между тях Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1384420 от 17.09.2024г. е нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
/Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19,
ал.4 от ЗПК е основателен и следва да бъде уважен като доказан, по следните правни
съображения:
Сключеният между страните Договор за потребителски кредит № * от 19.04.2024г.
има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал. 1 от ЗПК /Закон
за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на
договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца
основания.
Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция
3
доказателства – писмени и приетата ССчЕ, която съдът кредитира като компетентна и
обоснована, се установи, че релевираното от ищеца и посочено в исковата молба основание
за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК за посочване на общо дължимата сума е основателно. Горното изискване е въведено, за
да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.
В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на заема/кредита/,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.15%, а лихвен процент е 40.65%, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което
дължи и в това именно е недействителността като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
Съдът намира, че предвидена в процесния договор клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна.
Съгласно ТР No 1 от 15.06.2010 г. по т. д. No 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради
противоречие с добрите нрави е клауза за неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави
към момента на сключване на договора и въз основа на конкретните условия за всеки
конкретен случай, като естеството и размерът на обезпеченото с неустойката задължение,
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство,
залог, ипотека и др., вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнение на
задължението - дали е съществено или за незначителна негова част, съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, и
др.
В случая страните са предвидили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора до края на следващия ден от сключването на
договора, като при неизпълнение са уговорили неустойка, който размер в случая от 2004лв. е
около размера на цялата заета сума от 2500 лв. Така предвидената неустойка цели да
обезпечи изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Самото
задължение за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение, което е за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора. С оглед на последното, то
санкционната функция на клаузата се явява вън от предмета на задължението, тъй като само
по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на кредитополучателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е
уговорена като санкционна - доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката в случая води всъщност до скрито оскъпяване на кредита със сума
4
близка по размер със заетата сума. Начинът, по който е предвидено изплащането й- на
разсрочени погасителни вноски заедно с основните вноски по договора, и посочени с
предвиден в самия договор погасителен план, също сочат на извод, че неустойката излиза
извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят й определя, както
и че по своето естество и предназначение същата представлява допълнителна
възнаградителната лихва, с която се увеличава печалбата на кредитора от договора. При това
съдът приема, че доколкото основната цел на уговорката за неустойка поради неизпълнение
на договорно задължение за представяне на обезпечение е именно получаването на
допълнителна печалба от кредитора за сметка на кредитополучателя, то така предвидената
клауза е нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която нищожна е всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, като в случая със същата се цели заобикаляне на изискванията на
чл. 19 от ЗПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които
се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни
главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК. Систематичното тълкуване на
посочените разпоредби налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето от
кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен обявената
договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания
като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, свързани със събирането, респ.
управлението на кредита. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от
неизправен длъжник не може да се включва в ГПР, именно защото размерът им зависи от
конкретните (а не абстрактно предвидени при сключване на договора) разноски, направени
поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по
силата на самия договор и въвеждането на отделна такса, т. нар. “разходи“ при изискуем
кредит, за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер.
Същият извод се налага и от константната съдебна практика на съдилищата по тези
клаузи, формирана както в исковото, така и в заповедното производство. При съобразяване
характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен
риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване
ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес.
В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
Съдът намира, че описаната по-горе неустойка не е включена при формирането на
ГПР, тъй като, независимо от нейната незадължителност, чрез нея се прикрива част от
действителните разходи по заема, поради което тя попада в обхвата на общите разходи по
кредита за потребителя по смисъла на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета (арг. от решението на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22).
По тези съображения съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР по
5
договора за кредит води до посочване на некоректен негов размер. Съгласно разпоредбата на
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, това е основание не за частична недействителност на
договора, а за пълна.
Последиците от нея са регламентирани с разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно
която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Съдът приема, че в представения договор за кредит е посочен процент на ГПР 49.15
%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК /годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин/. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК/ Годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България/. Този размер обаче както твърди ищеца, не
отразява действителния такъв, тъй като не включва посочения размер на възнаграждение за
неустойка от общо 2004лв. и съгласно приетата ССчЕ се установи, че ГПР с включена
неустойка е в размер на 103.52%. Съобразно правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 68.95% от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи
определените са нищожни – чл.19, ал.5 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в &1,т.1 от ДР на ЗПК,
според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя, което включва и таксата за разглеждане.
Според практиката на СЕС – Решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
6
При това положение се налага извод, че договорът за предоставяне на кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена
за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето. Процесният договор е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В тази хипотеза
съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност
на кредита.
С оглед изложеното съдът намира, че искът за признаване за установено по отношение
на ответника, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № * от
19.04.2024г. е нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от
ЗПК е основателен и следва да се уважи. Всички направени от ответника възражения
свързани с действителността на процесния договор за кредит, изложени в писмения отговор,
са неоснователни.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и приложените писмени доказателства -договор за правна
защита и съдействие съдът приема, че съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от общо 1023.52лв./хиляда двадесет и три лева и 52 стотинки/ за
направени разноски по делото, включващи платена държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от Р. Б. В. от Б., ул.С. С.№*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник
адв. Б. Г. Й. от САК срещу „Н.“ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-
н И., ул.Л.С. /Л. Т./№*, ет.* ОБЯВЯВА за нищожен сключения Договор за потребителски
кредит № * от 19.04.2024г. между „Н.“ООД като кредитор и Р. Б. В. като кредитополучател
поради противоречие със закона-чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1,т.10
от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Н.“ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н И.,
ул.Л.С. /Л. Т./№*, ет.* да заплати на Р. Б. В. от Б., ул.С. С.№*, с ЕГН:********** сумата от
1023.52лв./хиляда двадесет и три лева и 52 стотинки/ за направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7