№ 41
гр. Раднево, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100872 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
материалноправно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9
ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№ 451/6195/88051467 от 10.07.2019 г., банката е предоставила, а ответницата
е усвоила сумата от 1000 лв. Твърди, че ответницата не е погасила
задълженията си по договора в уговорения в т.7 срок до 10.07.2020 г., с оглед
на което цялото задължение е станало предсрочно изискуемо, за което
ответницата била уведомена на 19.10.2020 г. чрез ЧСИ Иван Стръмски.
Твърди, че към датата на предсрочната изискуемост общото задължение по
кредита било главница в размер на 1000 лв., неразрешен овърдрафт – 129,01
лв., лихва за просрочена главница в размер на 77,50 лв., неустойка за
просрочена главница в размер на 60 лв., неустойка за просрочена редовна
лихва в размер на 7,74 лв. Твърди, че ответницата не е погасила задължението
си по кредита. Твърди, че за сумите била издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 199/2021 г. по
описа на РС-Раднево, но ответницата не била открита на известните й адреси,
поради което им било указано да предявят иск по чл. 422, ал. 1 ГПК на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Иска се от съда да установи вземането по
1
заповедта за изпълнение срещу ответницата по договора за кредит, ведно със
законната лихва от датата на заявлението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.
Д. П., чрез особения представител адв. Д., който взема становище за
допустимост и основателност на исковата претенция. Особеният
представител прави изявление за признание на иска, което иска да бъде
одобрено от съда на основание чл. 29, ал. 5 ГПК, с цел избягване
натрупването на повече разноски за ответницата, в това число и за
възнаграждение за вещо лице.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 199 по описа за 2021 г. на РС-
Раднево се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 260093/16.03.2021 г., с
която в полза на заявителя за присъдени сумите, предмет на предявения иск.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с
разпореждане на съда от 16.11.2021 г. и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият
иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
С протоколно определение от 12.04.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че
между страните е валидно сключен договор за банков потребителски кредит
на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
451/6195/88051467 от 10.07.2019 г., банката е предоставила, а ответницата е
усвоила сумата от 1000 лв.; към датата на предсрочната изискуемост
10.07.2020 г. общото задължение по кредита е в размери: главница в размер
на 1000 лв., неразрешен овърдрафт – 129,01 лв., лихва за просрочена главница
в размер на 77,50 лв., неустойка за просрочена главница в размер на 60 лв.,
неустойка за просрочена редовна лихва в размер на 7,74 лв., които не са
2
погасени от ответницата.
По делото не е спорно между страните, че ответницата е усвоила чрез
овърдрафт разрешен й от ищеца кредит в размер на 1000 лв., който същата не
е върнала съобразно уговореното в договора за кредит, като е получила
неразрешен овърдрафт по сметка в размер на 129,01 лв. Ответницата, чрез
особения представител, признава всички факти, описани в исковата молба,
като прави и признание на предявените искове, но тъй като няма искане от
ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, следва
решението да се постанови по реда на чл. 235, ал. 5 ГПК, като направеното
признание на иска да се разгледа като признание на фактите.
По делото е приет като писмено доказателство процесния договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 451/6195/88051467 от 10.07.2019 г. /л.5-8/, от който
е видно, че на ответницата е отпуснат кредит в размер на 1000 лв. за текущи
разходи, при уговорена договорна лихва като ГЛП в размер на 12,95 % и ГПР
в размер на 13,7403 %, която за срока на договора е в размер на 131,65 лв.
/виж чл. 5.1.1 от договора/. Не е спорно, че кредитът е усвоен от ответницата
чрез превод по банковата й сметка при ищцовата банка, разкрита по договор
за разплащателна сметка от 27.08.2018 г. От договора е видно, че началния
срок на усвояването е 10.07.2019 г., а крайния срок на усвояването е
10.07.2020 г., а срокът за погасяване на задължението е до 10.07.2020 г. Видно
е от извлечението от сметката на ответницата, че е усвоила сумата от 129,01
лв. на 22.10.2019 г. и сумата от 1000 лв. на 10.07.2020 г. Няма доказателства
от страна на ответницата да е правила каквито и да било погашения по
кредита, поради което дължи връщане на заетата сума от 1000 лв. и
неразрешения овърдрафт от 129,01 лв., които се явяват чист получен
финансов ресурс.
За получения кредит ответницата дължи на ищеца мораторна лихва за
забава върху просрочената главницата, която е в размер на 77,50 лв. за
периода от 12.08.2020 г. до 15.03.2021 г., изчислена от съда по реда на чл. 162
ГПК и посочена в извлечението от сметка.
Страните са договорили неустойка за забава върху просрочената
редовна лихва /това е договорната възнаградителна лихва/ в чл.5.4 от
договора в размер на 10%, която изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК и
3
съобразно посоченото в извлечението от сметка е в размер на 7,74 лв.
Страните са договорили неустойка за забава върху просрочената
редовна главница в чл.5.4 от договора в размер на 10%, която изчислена от
съда по реда на чл. 162 ГПК и съобразно посоченото в извлечението от
сметка е в размер на 60 лв.
Няма доказателства по делото ответницата да е правила каквито и да
било погашения по кредита, поради което дължи връщане на всички
установени дължими суми, които са предмет на производството и на
заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК и такива ще се присъдят в размер на 813,22 лв. /представени
разходно-оправдателни документи за сумата от 25,49 лв. ДТ за заповедното
производство, сумата от 60 лева адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, сумата от 25,49 лв. ДТ за исковото производство, сумата от
383,04 лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство, сумата от
319,20 лв. възнаграждение на особен представител на ответницата/.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Д. П., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *****, дължи на „УниКредит Булбанк” АД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, действащо чрез
пълномощника адв. Д. от АК-София, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД:
- сумата от 1 000 лв. (хиляда лева) - главница, дължима по договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателната сметка № 451/6195/88051467 от 10.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 16.03.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението,
- сумата от 129,01 лв. (сто двадесет девет лева и 01 ст.) – главница
като неразрешен овърдрафт/нахвърлен лимит по договор за банков
4
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателната сметка № 451/6195/88051467 от 10.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 16.03.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението,
- сумата от 77,50 лв. (седемдесет и седем лева и 50 ст.) – лихва за
забава върху просрочената главница за периода от 12.08.2020 г. до 15.03.2021
г.,
- сумата от 7,74 лв. (седем лева и 74 ст.) – неустойка за забава върху
просрочена редовна възнаградителна лихва за периода от 12.08.2020 г. до
15.03.2021г.,
- сумата от 60,00 лв. (шестдесет лева) – неустойка за просрочена
главница за периода от 12.08.2020 г. до 15.03.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 260093/16.03.2021 г. по ч.гр.д. №
199 по описа за 2021 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
*****, да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, действащо чрез пълномощника адв. Д.
от АК-София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 813,22 лв. (осемстотин
и тринадесет лева и 22 ст.), представляваща разноски за заповедното и
исковото производства.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5