Определение по дело №47495/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27293
Дата: 3 юли 2024 г. (в сила от 3 юли 2024 г.)
Съдия: Даниела Божидарова Александрова
Дело: 20231110147495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27293
гр. С.., 03.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110147495 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Т..” АД, ЕИК *********, против В. Т. В., ЕГН .. и В. Т. Ф., ЕГН **********, с която
са предявени искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответниците чрез назначения им особен представител.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи.
Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на
представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото за относими,
допустими и необходими за разрешаването на правния спор между страните, предмет
на настоящото производство, с оглед което следва да бъдат уважени.
С оглед изложеното в отговора на исковата молба и направените възражения
следва да бъде отложено произнасянето по искането за допускане на поисканите с
исковата молба експертизи.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и
да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им
бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в
първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът

1
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно –
техническа и съдебно – счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.10.2024 от 11.00 часа, за когато да
се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.



ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди, че между него и ответниците в качеството им на потребители
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по
отношение на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С..т с аб. №
11918. В исковата молба се сочи, че ответниците дължат на ищцовото дружество
сумата от 16,18 лева главница за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., сумата от 4,59
лв. мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. – 04.08.2023 г. и законната лихва за забава върху
сумите, считано от 25.08.2023 г. до окончателното им изплащане. Претенцията на
ищеца е заявена в условията на разделна отговорност при квоти, както следва:
В. Т. В. – 1/2 част от горепосочените суми, а именно: 8,09 лв. –главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.07.2020 г. до м.04.2022 г. , сума в размер на 2,30 лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата, считано от 15.09.2020 г. до 04.08.2023 г. , ведно със законната лихва,
считано от 25.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В. Т. Ф. – 1/2 част от горепосочените суми, а именно: 8,09 лв. –главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.07.2020 г. до м.04.2022 г. , сума в размер на 2,30 лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата, считано от 15.09.2020 г. до 04.08.2023 г. , ведно със законната лихва,
считано от 25.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за
2
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т..” АД на потребители в гр. С..,
приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен
реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът
счита, че насрещните страни по договорното задължение са изпаднали в забава по
отношение на задължението си за заплащане на паричната сума.
Искането е за осъждане на ответниците В. Т. В., ЕГН .. и В. Т. Ф., ЕГН
**********, да заплатят на „Т..” ЕАД при условията на разделна отговорност сумата в
размер на от 16,18 лева главница за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., сумата от
4,59 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 04.08.2023 г. и законната лихва за забава
върху сумите, считано от 25.08.2023 г. до окончателното им изплащане.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответниците чрез назначения им особен представител. Със същия
оспорва предявените искове по основание и по размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за главници, изравнителни сметки и лихви. Счита, че спрямо
ответника В. Т. В. не са налице данни и доказателства същият да е бил абонат на ищеца
през процесния период и на процесния недвижим имот. Видно от представеното
доказателство № 3 се установява, че титуляр на партидата е записана само ответницата
Ф.. Навежда твърдения, че представените съобщения към фактури и счетоводните
справки като частни свидетелстващи документи, обективират за техния издател
обстоятелства и същите не се ползват с доказателствена сила и не могат да установят
твърдените от ищеца обстоятелства. Оспорва размера на посочените в документите
количество топлоенергия като не реално употребена от ответниците, както и
начислената стойност на дължими суми от ответниците. Моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни, недоказани и погасени по давност, ведно със
законните последици, разноски и лихви.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума. С оглед заявената претенция за дължима мораторна лихва, следва да
ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата
изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи,
че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на
погасителната давност.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да установят
погасяване на паричното си задължение.
V. На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК следва да се посочат фактите, за които
страните не сочат доказателства.
3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4