О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е № 260468
Гр.Пловдив, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ
РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
като изслуша
докладваното от съдия Иванова гр.д.N1809/2020 г., констатира следното:
Производство по реда на чл.248, ал.3
ГПК.
Постъпила е молба от „Ес Джи
Финанс“ ООД, ЕИК: ****,
чрез пълномощника му адв. Д.Т. против определение №5741/10.06.2020 г. по гр.д.№21111/2019 г. на
ПРС,16
гр.с. с което е оставена без уважение
молбата вх.№27617/29.05.2020 г. за изменение на постановеното решение № 951 от
16.03.2020 г. по гр. дело № 21111/ 2019 г. на ПРС, XVI гр. с-в, в частта за разноските, чрез намаляване на
размерите на определеното по реда на чл. 32 ал. 2 от ЗА на адвоката на
ответника възнаграждение в заповедното и в исковото производства.
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението
в частта на присъдените разноски в размер на
сумата от 300.00 лева –
платено адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 ГПК в
заповедното производство. Иска се неговата отмяна и да се редуцира присъдения
адвокатски хонорар от 600 лв. на 300 лв., алтернативно – до 350 лв.
Ответникът по молбата–К.И.П.,
чрез адв.Е.И.– взема становище, че молбата е неоснователна.
Съдът намира,
че молбата е подадена в срока за обжалване, тъй като е подадена на 06.07.2020 г.,
а определението е получено на 22.06.2020 г., поради което е допустима, а
разгледана по същество - е основателна, поради следното:
С обжалваното определение,
съдът е присъдил разноски по делото в полза на пълномощника на ответника по
реда на чл.38,ал.2 ЗА, в размер на сумата
от 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 ГПК в заповедното
производство и
300 лв. за исковото производство по чл.422 ГПК.
Доводите на жалбоподателя са, че присъдените разноски
сапрекомерни на осн.чл.78,ал.5 ГПК и несъответствуват на фактическата и правна
сложност на делото и присъденото адвокатско възнаграждение. Възнаграждението за
проц.предстатилество за подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение не е изрично предвидена в Наредба №1/9.7.2004 г-
за мин.адв.възнаграждения – в случая проц.представител на ответника е подал
бланкетно възражение в утвърдения образец; заповедното производство е с
едностранен характер, съгласно чл.414,ал.1,изр.2 ГПК обосноваване на
възражението не се изисква, освен при изпълнение в срока за доброволно
изпълнение, което не е налице. Цит. се съд.практика на ПОС –о.482/11.3.20 по
в.ч.гр.д.525/20 на 9 гр.с., където е прието, че „в Наредба №1/2004 г. не е
предвидено за подаване на възражение от длъжника по чл.414 ГПК да бъде
заплащано възнаграждение за адвокат, тъй като процедурата е уредена максимално
опростена за дължника – чрез изпратен от заповедния съд формуляр на
възражението, в който е посочено, че е достатъчно да впише в него, че не дължи
на заявителя, т.е. законът не изисква каквато и да е обосновка, поради което не
е необходима и правна помощ.“
В отговора на ЧЖ са изложени
доводите, че действително, възражението по чл.414 ГПК се подава по утвърдени от
Министъра на правосъдието образец, но длъжникът може да ангажира адвокат, който
преди да депозира възражението да поучи изцяло делото, включително и
приложените писмени доказателсва; че присъждането на разноските е санкциониране
за неправомерно въвличане на страната в съдебно производство; че според т.12 от
ТР по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разноските в заповедното производство се
присъждат според изхода на спора по чл.422 ГПК.
По направените доводи ПОС намира
следното: В заповедното производство заедно със заповедта за изпълнение се
изпраща на длъжника готова бланка за
възражение с указания, че е достатъчно в
бланката да се впише, че не дължи, за да се приеме, че е подадено такова
възражение, т.е. не е необходима адвокатска правна помощ на длъжника за
подаване на възражение по чл.414 ГПК. Такова бланково възражение е подадено и
от пълномощника на ответника в заповедното производство по ч.гр.д.№18197/19 г.
на ПРС,17 гр.с. Затова изрично в предложение 2 на чл.414/1/ ГПК е записано, че
обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл.414а ГПК,
какъвто настоящият не е. Действително, съгласно разясненията на ВКС, ОСГТК в ТР
№4/2013 г. е казано, че разноските в заповедното производство се присъждат
според изхода на делото по чл.422 ГПК, но се има предвид разноските на
заявителя и на длъжника по чл.414а ГПК, но не и такива за подаване на
възражение по чл.414 ГПК.
Горното налага извода, че
ч.жалба е основателна, съобразно изложените по-горе мотиви, поради което
обжалваното определение на РС следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което да се измени решението на ПРС в частта за разноските
като се редуцират същите от 600 лв. на 300 лв. На основание чл.248,ал.3 ГПК настоящето определение не
подлежи на обжалване.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №5741/10.06.2020 г. по гр.д.№21111/2019
г. на ПРС,16 гр.с. с което е оставена без
уважение молба вх.№27617/29.05.2020 г. на „Ес Джи Финанс“ ООД, ЕИК: ****
за изменение на постановеното решение № 951 от
16.03.2020 г. по гр. дело № 21111/ 2019 г. на ПРС, XVI гр. с-в, в частта за разноските досежно присъденото адвокатско
възнаграждение от
300 лв. по чл.38,ал.2 ГПК на
пълномощника на ответника за подаване на възражение по чл.414 ГПК в заповедното производство
по ч.гр.д.№18197/2019 г. на ПРС,17 гр.с. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 951 от 16.03.2020 г. по гр. дело № 21111/ 2019 г. на ПРС, XVI гр. с-в, в частта за разноските по делото като РЕДУЦИРА присъденото адвокатско възнаграждение на адв.Е.И. от 600 лв. на 300.00 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: