Решение по дело №1966/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 325
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Милена Рибчева
Дело: 20215530201966
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. С.З., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Владимира Ст. Писюзева Иванова
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20215530201966 по описа за 2021 година
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № *** от 29.06.2021 год., издадено от
Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З..
Жалбоподателят М. Д. Д. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си защитник поддържа направеното с
жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.С.З. счита жалбата за неоснователна и моли НП да
бъде потвърдено, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № *** (серия АА, бланков № 583642) от 19.06.2021 год.,
жалбоподателят е санкциониран по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – Закон за движението по
пътищата (“Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.”) за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
същия закон (”На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”),
изразяващо се в това, че на 17.12.2020 год. около 23:20 часа в с.Б., общ.С.З. управлявал лек
автомобил марка “Н.”, с рег.№ ***, негова собственост по ул.“Б.“ срещу № 3 в посока юг-
север, с концентрация на алкохол 1,32 на хиляда, установено с техническо средство Дрегер
“Алкотест 7510” с фабр.№ ARDN-0019, като изрично е посочено още, че на жалбоподателя е
бил издаден талон за медицинско изследване № *** и връчени 7 броя холограмни стикери.
При извършената ПХЕ е установено съдържание на етилов алкохол в изследваната кръвна
проба 1,32 промила, за което е образувано досъдебно производство. При извършена
повторна химическа експертиза е установено съдържание на етилов алкохол от 1,20 промила
съдържание на етилов алкохол в изследваната кръвна проба.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че действително
на 17.12.2020 год. около 23:20 часа в с.Б. жалбоподателят е управлявал лек автомобил “Ф.”,
с рег.№ ***, по ул.“Б.“ срещу № 3 в посока юг-север, когато и където е бил спрян или е
1
спрял (в случая това обстоятелство е без правно значение; от значение за съставомерността
на извършеното деяние е, че той е управлявал автомобила) за проверка, след което бил
тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като е установено управление на
МПС с концентрация на алкохол от 1,32 на хиляда, установено с техническо средство
Дрегер “Алкотест 7510” с фабр.№ ARDN-0019, поради което му е бил издаден и връчен
талон за изследване, но му е бил съставен АУАН, серия GA, № *** от 18.12.2020 год. (л.8 от
делото). В последния извършеното от жалбоподателя деяние – управление на МПС след
употреба на алкохол от 1,32 промила, установено с техническо средство Дрегер “Алкотест
7510” с фабр.№ ARDN-0019, съставляващ нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, било
квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Във връзка с образувано ДП №
1228 зм-290/2020 год. по описа на ОД на МВР С.З., съответно прекратено поради липса на
елемент от състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е наложило да бъде издаден нов
АУАН – актът, въз основа на който било издадено обжалваното НП. В случая
административно-наказателното производство, образувано със съставянето на АУАН, серия
GA, № *** от 18.12.2020 год., няма данни да е било прекратено и е неясно причината за
съставянето на АУАН от 19.06.2021 год., респективно последният е бил съставен в
нарушение на принципа ne bis in idem – при образувано по-рано административно-
наказателното производство за същото деяние, с идентична правна квалификация и преди то
да е било прекратено (или АУАН, серия GA, № *** от 18.12.2020 год. да е бил анулиран), а
следователно и без да е било налице легитимно основание за позоваване в АУАН от
19.06.2021 год. на талон за изследване, издаден по друго и то неприключило
административно-наказателно производство (образуваното със съставянето на АУАН от
18.12.2020 год.). Изложеното означава, че обжалваното НП, като издадено в хода на порочно
образувано административно-наказателно производство – въз основа на АУАН от
19.06.2021 год., който не е следвало да бъде съставян преди прекратяването на
административно-наказателното производство по АУАН от 18.12.2020 год. (или преди този
АУАН да бъде анулиран), се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Нещо повече, вместо АУАН от 18.12.2020 год. да бъде анулиран чрез прилагане по
аналогия на процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, доколкото става въпрос за регулиране на
едни и същи обществени отношения – във връзка с правилата за движение по пътищата и
тяхното спазване и/или нарушаване, само по себе си също възпрепятства последващото
ангажиране на отговорността на жалбоподателя за деянието, описано в АУАН от 19.06.2021
год., независимо от правна квалификация в АУАН от 18.12.2020 год. и съответно в НП.
В подкрепа на гореизложеното е разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК (“Не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за
същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на
делото“), намираща приложение към разглеждания случай по силата на чл.11, предложение
трето от ЗАНН (“По въпросите на… обстоятелствата, изключващи отговорността… се
прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се
предвижда друго“).
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените до момента по делото разноски в размер на сумата
от 360 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го
упълномощен защитник съобразно представените договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските (л.45 от делото).
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № *** от 29.06.2021 год., издадено от
Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З., като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР град С.З. да заплати на М. Д. Д. от с.К., общ.С.З., с ЕГН
********** сумата в размер на 360.00 (триста и шестдесет) лева, представляваща направени
до момента разноски по делото.
2
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Обжалвано е НП (наказателно постановление) № *** от 29.06.2021 год., издадено от
Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З..
Жалбоподателят М. Д. Д. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си защитник поддържа направеното с
жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.С.З. счита жалбата за неоснователна и моли НП да
бъде потвърдено, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № *** (серия АА, бланков № 583642) от 19.06.2021 год.,
жалбоподателят е санкциониран по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – Закон за движението по
пътищата (“Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.”) за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
същия закон (”На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”),
изразяващо се в това, че на 17.12.2020 год. около 23:20 часа в с.Б., общ.С.З. управлявал лек
автомобил марка “**”, с рег.№ ***, негова собственост по ул.“Б.“ срещу № 3 в посока юг-
север, с концентрация на алкохол 1,32 на хиляда, установено с техническо средство Дрегер
“Алкотест 7510” с фабр.№ ARDN-0019, като изрично е посочено още, че на жалбоподателя е
бил издаден талон за медицинско изследване № *** и връчени 7 броя холограмни стикери.
При извършената ПХЕ е установено съдържание на етилов алкохол в изследваната кръвна
проба 1,32 промила, за което е образувано досъдебно производство. При извършена
повторна химическа експертиза е установено съдържание на етилов алкохол от 1,20 промила
съдържание на етилов алкохол в изследваната кръвна проба.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че действително
на 17.12.2020 год. около 23:20 часа в с.Б. жалбоподателят е управлявал лек автомобил “Ф.”,
с рег.№ ***, по ул.“Б.“ срещу № 3 в посока юг-север, когато и където е бил спрян или е
спрял (в случая това обстоятелство е без правно значение; от значение за съставомерността
на извършеното деяние е, че той е управлявал автомобила) за проверка, след което бил
тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като е установено управление на
МПС с концентрация на алкохол от 1,32 на хиляда, установено с техническо средство
Дрегер “Алкотест 7510” с фабр.№ ARDN-0019, поради което му е бил издаден и връчен
талон за изследване, но му е бил съставен АУАН, серия GA, № *** от 18.12.2020 год. (л.8 от
делото). В последния извършеното от жалбоподателя деяние – управление на МПС след
употреба на алкохол от 1,32 промила, установено с техническо средство Дрегер “Алкотест
7510” с фабр.№ ARDN-0019, съставляващ нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, било
квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Във връзка с образувано ДП №
1228 зм-290/2020 год. по описа на ОД на МВР С.З., съответно прекратено поради липса на
елемент от състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е наложило да бъде издаден нов
АУАН – актът, въз основа на който било издадено обжалваното НП. В случая
административно-наказателното производство, образувано със съставянето на АУАН, серия
GA, № *** от 18.12.2020 год., няма данни да е било прекратено и е неясно причината за
съставянето на АУАН от 19.06.2021 год., респективно последният е бил съставен в
нарушение на принципа ne bis in idem – при образувано по-рано административно-
наказателното производство за същото деяние, с идентична правна квалификация и преди то
да е било прекратено (или АУАН, серия GA, № *** от 18.12.2020 год. да е бил анулиран), а
1
следователно и без да е било налице легитимно основание за позоваване в АУАН от
19.06.2021 год. на талон за изследване, издаден по друго и то неприключило
административно-наказателно производство (образуваното със съставянето на АУАН от
18.12.2020 год.). Изложеното означава, че обжалваното НП, като издадено в хода на порочно
образувано административно-наказателно производство – въз основа на АУАН от
19.06.2021 год., който не е следвало да бъде съставян преди прекратяването на
административно-наказателното производство по АУАН от 18.12.2020 год. (или преди този
АУАН да бъде анулиран), се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Нещо повече, вместо АУАН от 18.12.2020 год. да бъде анулиран чрез прилагане по
аналогия на процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, доколкото става въпрос за регулиране на
едни и същи обществени отношения – във връзка с правилата за движение по пътищата и
тяхното спазване и/или нарушаване, само по себе си също възпрепятства последващото
ангажиране на отговорността на жалбоподателя за деянието, описано в АУАН от 19.06.2021
год., независимо от правна квалификация в АУАН от 18.12.2020 год. и съответно в НП.
В подкрепа на гореизложеното е разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК (“Не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за
същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на
делото“), намираща приложение към разглеждания случай по силата на чл.11, предложение
трето от ЗАНН (“По въпросите на… обстоятелствата, изключващи отговорността… се
прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се
предвижда друго“).
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените до момента по делото разноски в размер на сумата
от 360 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го
упълномощен защитник съобразно представените договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските (л.45 от делото).
2