Р Е Ш
Е Н И Е
№608/24.8.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при
секретар |
Янка
Вукева |
и с
участието |
|
на
прокурора |
Живко
Пенев |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по адм.
дело № 356 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производство
е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба
на И.Н.Д. с ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
общо 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за периода от 20.05.2019 до
20.02.2020 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до крайното изплащане
на сумата.
В исковата
молба се твърди, че при престоя му в Затвора - Пазарджик, ищецът е бил подложен
на нечовешко и унизително отношение, държан е в пренаселени килии, където са
разполагали с под 3 кв. м. чиста жилищна площ на човек, не му е осигурена течаща топла вода, прозорците са малки без
проветрение, килиите са мръсни, с дървеници, гризачи и хлебарки в тях. От
тавана имало течове, по стените мухъл. Спирали тока и кабелната телевизия за
повече от месец заради нарушение на един лишен от свобода. Храната била с лошо
качество и в малко количество. В лавката се продавала храна с голяма надценка.
Преводите на парите ги бавели. С горното на ищецът са му причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, неравно третиране,
принудата да върши неща, противни на волята му. Тези вреди са оценени на сумата
30 000 лева за периода от 20.05.2019 до 20.02.2020 г. Моли се да бъде призован
и след като докаже верността на изложеното, да бъде осъден ответникът да му
изплати посочената сума, ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до
окончателното й изплащане. Не се претендират направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, ищецът се представлява от адв. В.С.. Моли се да се уважи изцяло
предявения иск. Счита се, че твърдените от страна на ищеца обстоятелства са се
доказали от представените по делото писмени и гласни доказателства.
Ответникът
по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София, се представлява от старши
юрисконсулт Т. Ч., който по изложени съображения моли съдът да приеме, че няма
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, съответно да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан по размер, поради което моли да бъде отхвърлен.
Административен
съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Съгласно
представена по делото справка от Затвора гр. Пазарджик /лист 38/ лишеният от
свобода И.Н.Д. за периода от 21.05.2019 г. до 20.02.2020 г. е изтърпявал
присъда в Затвора гр. Пазарджик.
От 21.05.2019
г. до 11.06.2019 г. е настанен в приемно помещение № 906 заедно с още един
лишен от свобода. Спалното помещение е с нетна площ от 23,3 кв. м. Има достъп
до дневна светлина посредством прозорци, през които се осъществява и
проветряването на помещението, а в тъмната част на денонощието светлината е
изкуствена. Таванът не пропуска вода.
В периода
11.06.2019- 04.07.2019 г. е пребивавал в 808-мо помещение с още седем лишени от
свобода. Помещението е с нетна площ от 22,64 кв. м. Има достъп до дневна
светлина посредством прозорци, през които се осъществява и проветряването на
помещението, а в тъмната част на денонощието светлината е изкуствена. Таванът
не пропуска вода, а подът е покрит с теракота.
В периода
04.07.2019 г. до освобождаването му на 20.02.2020 г. ищецът е пребивавал в
814-то спално помещение с още трима лишени от свобода. Помещението е с нетна
площ от 13,9 кв.м. Има достъп до дневна светлина посредством прозорци, през
които се осъществява и проветряването на помещението, а в тъмната част на
денонощието светлината е изкуствена. Таванът не пропуска вода, а подът е покрит
с теракота.
По отношение
на хигиенните условия, в посочения период е действал договор № 11179/13.11.2018
г. между ГД “ИН“ и „ДДД-1“ ЕООД, като пет пъти са извършвани услуги по
дезинфекция, дезинсекция и дератизация по график и два пъти извънредно.
Представени са съответните протоколи.
Качеството и
количеството на храната, която е предоставяна на ищеца е съобразена с диета за страдащи
от захарен диабет. Същият е получавал добавка към полагащата му се храна,
поради поддържащото лечение с инсулин и е ползвал удължен престой на открито.
Отделението,
в което е бил настанен ищеца е било изцяло ремонтирано през 2018 г. Във всяко
помещение има баня и тоалетна с душ и течаща топла и студена вода, а дограмата
и подовата настилка са изцяло подновени.
По делото в
качеството на свидетели са разпитани св. С.Л. и св. П.Т.. От показанията им се
установяват факти и обстоятелства, свързани с битовите условия в килиите, в
които е пребивавал ищецът в процесния период. Свидетелите твърдят, че в килиите
е имало хлебарки, дървеници и насекоми, имало е проблем с топлата вода,
ограничавана е кабелната телевизия при провинение на някой от лишените от
свобода. Цените в лавката били по-високи от цените в града.
По делото е
изготвено и прието заключение на съдебномедицинска експертиза по писмени данни.
От същото се установява, че към момента ищецът страда от исхемична болест на
сърцето. Нестабилна стенокардия, аорто-остиална стволова лезия и двуклонова
коронарна болест. Състояние след остър миокарден инфаркт. Състояние след
стентиране. Хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност. Лека до
умерена митрална клапна инзуфициенция. Сърдечна недостатъчност трети
функционален клас. Дислипидемия. Инсулинозависим захарен диабет и др. Към
датата на дворяване в затвора, Д. страда от хипертонично сърце без застойна
сърдечна недостатъчност Инсулинозависим захарен диабет Късен дегенеративен
синдром - ретинопатия; нефропатия, невропатия, глаукома, астигматизъм, вторична
множествена артроза. За тези заболявания той провежда медикаментозно лечение,
като съществуващите заболявания повишават риска от миокарден инфаркт.
Последният настъпва два месеца след освобождаването му от затвора, поради което
не може да се приеме наличието на пряка причинно-следствена връзка между
условията в затвора и съществуващите заболявания към момента и впоследствие.
Наличието на сърдечна недостатъчност и късни усложнения на захарния диабет
правят условията в затвора по-тежки, в сравнение със здравите хора.
Съдът
кредитира заключението на изготвената експертиза като компетентно дадено от
лице, притежаващо съответните специални знания в областта на медицината и неоспорено
от страните.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на
държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За
да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат
доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата
на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Предвид
очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди,
причинени от лошите хигиенно-битови условия, с които са му причинени вреди
изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност, стрес, притеснения,
психологически дискомфорт.
Така
предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се
смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Отчитайки
Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно
жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се
изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че лишеният
от свобода през по-голямата част от периода му на престой в Затвора
гр. Пазарджик в периода 11.06.2019 - 20.02.2020 г. /осем месеца и девет дни/ е
живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в
тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м., а
видно от обсъдените по-горе писмени доказателства, за посочения период,
лишеният от свобода е пребивавал на площ под 4 кв. м. Този факт, сам по
себе си е достатъчен, за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите
служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в
частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на
човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да
обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване
нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост
от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото
наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на
човек предполага.
За
част от исковия период /20.05.2019 - 11.06.2019 г./, когато ищецът е бил
настанен в приемно помещение на Затвора Пазарджик, същият е обитавал помещение
с площ от 23,3 кв. м. заедно с още един лишен от свобода, т.е нормативното
изискване за 4 кв. м. жилищна площ е било спазено и ищецът не е живял при
условията на пренаселеност.
Неоснователен и недоказан е иска на
ищеца, че въпреки заболяванията му в затвора Пазарджик не му е оказвана
адекватна медицинска помощ. Същият е провеждал адекватно медицинско лечение,
видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, подкрепено със
съответните експертни доводи в тази насока. Не се констатират и заболявяния у
ищеца, които да са в причинно- следствена връзка с условията в затвора. Неоснователни
са и останалите твърдения в исковата молба за нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Видно
от справката на началника на затвора /а в този насока са и показанията на св. Т./***
е имало топла течаща вода. Видно от същата справка, помещнията, в които е бил настаняван
ищеца са били основно ремонтирани, като във всяко едно от тях е имало баня и
тоалетна с душ. Относно твърденията, че в тези помещения е имало насекоми и
гризачи- в Затвора Пазарджик е създадена
организация за почистване на помещенията, като редовно са извършвани
мероприятия дезинсекция и дератизация от
фирма занимаваща се с такава дейност. Това е потвърдено от приложени по делото
протоколи за извършени услуги. Предвид наличето на писмени доказателста в
обратната насока, а и като съобрази липсата на направени от ищеца оплаквания за
наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, съдът прие да не кредитира показанията
на св. Л. и св. Т. в тази част.
Относно
твъдението, че храната е с лошо качество и малко количество - качеството и
количеството на храната се съобразява със съответния калориен и химичен състав,
а на ищеца е предоставяна храна съгласно диета № 10 за лица, страдащи от
захарен диабет, като е получавал и добавка, поради поддържащо лечение с
инсулин, а също е ползвал и удължен престой на открито. След като на ищеца е
предоставяна храна, съобразена със специалните му нужди, ирелевантни са
оплакванията, че в лавката храната се е продавала с голяма надценка. Отделно от
това, не бяха ангажирани доказателства кои продукти, с каква точно надценка се
предлагат спрямо пазарните цени, за да се формира извод за дискриминационно
поведение спрямо ищеца в тази насока. По делото липсват и доказателства, че на
ищеца са му бавени паричните преводи, с които да си набави евентуално стоки от
затворническата лавка.
Изцяло
недоказани са твърденията на ищеца, че в помещенията е липсвала кабелна кабелна
телевизия и ток. Видно от показанията на св. Л. кабелната телевизия е спирана
само при авария и след 22 часа.
Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства и периода, за който по делото са събрани
категорични доказателства, на търпене на вредите –около осем месеца, характера
и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на
дължимото обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 800 лв. за този
период. За завишения размер на обезщетението следва да се съобрази и
обстоятелството, че предвид констатираните у ищеца заболявания- захарен диабет
и сърдеча недостатъчност, условията в затвора се понасят от него по-тежко/ в
тази насока са и констатациите на съдебномедицинската експертиза/, т.е.
интензитетът на страданията в случая е по-висок
и за тях му се следва по-висок размер на обезщетение. В този размер
искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.
Дължи се и законната лихва върху уважения
размер на иска, съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, считано от
датата на преустановяване на доказаните незаконни фактически действия и
бездействия на администрацията на Затвора гр. Пазарджик, т.е. от деня, следващ
последния ден на съответния исков период до окончателното изплащане на сумата.
В случая ищецът е освободен от Затвор Пазарджик на 20.02.2020 г., т.е. законна
лихва му се дължи от 21.02.2020, а искът за законна лихва от 20.05.2019 до
20.02.2020 г. следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и
предвид разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, при частично уважен иск
ответникът заплаща разноските по производството, както и на ищеца внесената
държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от
иска, ако са поискани своевременно. В исковата молба и в проведеното съдебно
заседание от ищеца и неговия процесуален представител не е направено искане за
присъждане на направените по делото разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по отношение на разноските.
С оглед на изложеното, на
основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на И.Н.Д. с ЕГН **********, обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие
на длъжностни лица на същата
неимуществени вреди за периода от 11.06.2019 г. до 20.02.2020 г. в
размер на 800 /осемстотин/ лева, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.Н.Д. с ЕГН
********** против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" в останалата част за сумата над 800 /осемстотин/
лева до предявения размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, както и за периода
от 20.05.2019 г. - 11.06.2019 г., а също така и за заплащане на законна лихва
за периода от 20.05.2019 г. до 20.02.2020 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/
РЕШЕНИЕ № 98/15.02.2021 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК, Дванадесети състав по КАНД № 1121/2020 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №
608/24.08.2020 г., постановено по АД № 356/2020 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.