РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 25 23.04.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори
въззивен граждански състав
На: шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 2877 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Бургаският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Д.Д.Т. ***, подадена чрез пълномощник адв.Е.Вълканова,
против решение № 260068/02.11.2020
г., постановено по
гр.д.№ 320/2020 г. по описа на РС-Несебър, с което са отхвърлени исковете на Д.Д.Т.
***, представлявана
от Кмета на Общината, с които се иска от съда да признае за
незаконно прекратяването на трудовия му договор и да отмени като
незаконосъобразна Заповед № 20/02.03.2020 г. издадена от Кмета на Община
Несебър; да възстанови ищеца Д.Д.Т. на предишната длъжност – „***“ в Специализирана
администрация на Община Несебър, Дирекция „****“ /преименувана на „***“/, Отдел
„***" /преименуван на „***"/ и да осъди ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а
именно за максимално допустимия от закона 6-месечен срок, в размер общо от 4950
лв., брутно възнаграждение за целия срок /6 м. по 825 лв./, ведно със законната
лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение в неговата цялост, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на
процесуалните правила. Счита се, че районният съд не е изложил мотиви, изводите
му не съответстват на материалния закон и на съдебна практика, като са напълно
погрешни и не са основани на доказателствения материал. Според въззивника,
съдът не е извършил преценка на събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, а ги е тълкувал превратно и едностранно изцяло в полза на
ответната страна, като са пренебрегнати важни обстоятелства или са тълкувани
погрешно, вследствие на което съдът е стигнал до неправилни правни изводи,
които не кореспондират на фактическата обстановка и на закона. Счита се, че
първоинстанционното решение е нищожно и страда от съществени пороци, тъй като
диспотизивната част не съответства на изложените мотиви и не кореспондира на
правните изводи на съда, а от мотивите не става ясно какви са били съображенията
на НРС да отхвърли исковете. Сочи се на допуснати нарушения в доклада, като
съдът не е посочил обстоятелствата, които се считат за ненуждаещи се от
доказване и не е допълнил доклада, въпреки изрично направеното за това искане от
ищеца. Според въззивника, тези процесуални нарушения са довели до нарушаване на
правото му на защита, както и до недопустим отказ да се съберат относими и
необходими доказателства от значение за спора. В тази връзка се сочи, че съдът
е допуснал преклудирани доказателства на ответника, въпреки изричното
възражение на ищеца, на който е допуснал само един свидетел за установяване на
датата на връчване на предизвестието и на уволнителната заповед, като искането
му за свидетели не било уважено, независимо от уточнението, че с тях ще се доказва
злоупотреба с право от страна на работодателя и истинските мотиви за
уволнението. Сочи се също, че НРС неправилно не е допуснал и важни писмени
доказателства, установяващи злоупотребата с право на ответника и явяването на
работа на Кмета на 02.03.2020 г., поради което той е следвало да подпише
предизвестието и уволнителната заповед. По този начин, въззивникът счита, че
съдът го е лишил от възможността да докаже твърденията си за
незаконосъобразност на уволнението, извършено при липса на компетентност.
Въззивникът излага подробни доводи и аргументи за основателност на исковата
претенция, идентични със заявените от него в исковата му молба, като прави
собствен анализ на събраните по делото доказателства и сочи, че същите не са
коментирани от съда. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявените искове. Претендират се разноски.
Във въззивната жалба са направени
доказателствени искания, част от които са уважени от настоящия съд при
условията на чл.266, ал.3 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Община Несебър, представлявана от Кмета на общината, подадена чрез
юрисконсулт Веселин Радев, в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения. Моли
въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от Д.Д.Т. *** – за признаване
за незаконно
прекратяването на трудовия му договор и за отмяна като незаконосъобразна
Заповед № 20/02.03.2020 г. издадена от Кмета на Община Несебър; за възстановяване
на ищеца на предишната длъжност – „***“ в Специализирана администрация на
Община Несебър, Дирекция „****“ (преименувана на „***“), Отдел „***" (преименуван
на „***“); за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради уволнението за допустимия от закона
6-месечен срок, в общ размер от 4950 лв., при брутно трудово възнаграждение от
825 лв. на месец, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът
е изложил твърдения, че е
бил в трудово правоотношение с
ответника по трудов договор №
*/28.02.2008
г., съгласно който е бил назначен на
длъжност „***“ в Община Несебър, Дирекция
„***“, Отдел „***“, като с
допълнително споразумение № */01.09.2009
г. изпълнявал длъжността „***“, а с допълнително
споразумение №
*/03.02.2011 г. –
заел
длъжността „***“. Ищецът
твърди, че трудовото му
правоотношение е прекратено от работодателя със Заповед №
20/02.03.2020 г. на основание чл.328,
ал.1, т.6 КТ, връчена на 04.03.2020 г., заедно с предизвестието за прекратяване, което уволнението му е
извършено незаконосъобразно, вследствие на което е останал без работа и се
регистрирал в Бюрото по труда. В тази връзка са изложени твърдения, че
процесната заповед е незаконосъобразна, поради пороци в нейната форма,
съдържание и реквизити, като не става ясно по какви причини и на какво
основание се прекратява трудовото правоотношение; заповедта не е подписана от
работодателя, който е Кмета на общината, а от друго неизвестно лице, за което
не е ясно дали е оправомощено; заповедта и предизвестието са антидатирани, като
отразеното върху тях връчване на 02.03.2020 г. не отговаря на действителното
положение. Твърди се, че на ищеца не е бил даден срок да представи
доказателства, че отговаря на новите изисквания за образование, нито е бил
известен за такива нови изисквания, като към момента на уволнението му не е
било въведено с длъжностна характеристика ново изискване за образование за заеманата
от него длъжност, което препятства прилагането на състава по чл.328, ал.1, т.6 КТ. Счита се, че не е налице валидно проведена процедура по преструктуриране на
общинската администрация, като промяната и въвеждането на нови изисквания е
извършено фиктивно. Твърди се, че по новото щатно разписание липсва длъжност,
върху която да са преминали точно и само функциите на длъжността, изпълнявана
от ищеца, поради което се счита, че длъжността му е реално премахната и е
налице съкращаване на щата, което е основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ, а не посоченото в заповедта основание. Сочи се също, че работодателят не е
взел предвид, че ищецът притежава необходимото минимално образование и
квалификация, тъй като е завършил семестриално специалност „***“ във *, с образователно-квалификационна
степен „Бакалавър“ и защитата на дипломната му работа е била насрочена за месец
март 2020 г., но не се е състояла, поради обявеното в страната извънредно
положение, които обстоятелства са били известни на работодателя. Твърди се също,
че ако работодателят е считал, че ищецът не отговаря на изискванията за заемане
на длъжността е следвало да прекрати трудовото му правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.11 КТ, тъй като изменението им е след назначаването му, поради
което в случая неправилно е приложена друга правна норма. Според ищеца, всички
тези обстоятелства и действия от страна на работодателя са целели единствено
неговото уволнение, поради политическите му пристрастия и представляват
злоупотреба с право, като са изложени твърдения за нарушение на чл.8, ал.1 КТ. Твърди
се също, че работодателят не е поискал разрешение за уволнението от
синдикалната организация КНСБ, в която ищецът е членувал. По горните
съображения се счита, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, поради
което се иска същата да бъде отменена и ищецът възстановен на заеманата от него
преди уволнението длъжност „***“, както и ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4950 лв. за времето, през
което е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, за 6-месечен
срок, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ответникът
е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите претенции като неоснователни.
В отговора са изложени съображения за законосъобразно издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, като се сочи, че административната
структура на общината е приета с Решение № 66 на ОбС – Несебър по протокол №
4/
07.02.2020
г., в сила от 01.03.2020
г., въз основа
на което със Заповед №
258/02.03.2020
г. на Кмета на общината е утвърден
нов Устройствен правилник на Общинска администрация – Несебър. Сочи се, че
съгласно правилника за отдел „****“ са предвидени допълнителни функции, които изискват
и съответното образование, като освен извършваните до този момент контролни
функции, от служителите в отдела се предвижда да извършват пазарни проучвания,
анализи и изготвяне на необходимите документи за определяне и обосноваване на
прогнозна стойност на обществена поръчка за строителство, възлагана от общината
и именно това е мотива за решението на работодателя служителите да имат висше
образование с минимална степен „Бакалавър“.
Сочи се също, че одобрената нова структура съответства на новото щатно разписание, в сила от 01.03.2020
г., с което длъжностите в отдела
са предвидени като „експертни“ с минимално необходимо образование за заемането
им – Бакалавър,
а ищецът е със средно
образование
и на това основание е
издадена заповедта за прекратяване на
трудовото му
правоотношение.
Ответникът
признава, че предизвестието и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение са връчени лично на ищеца на
04.03.2020
г., но същият е
отказал да ги подпише и да
получи заповедта, като отказът му е удостоверен с подписите на двама свидетели.
По делото са ангажирани от страните
писмени и гласни доказателства.
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че за да е налице фактическия състав на
чл.328, ал.1, т.6 КТ е нужно към датата на уволнението работникът/служителят да
не отговаря на образователното изискване за длъжността, като по делото този
факт не е спорен. В тази връзка е прието, че със Заповед № 258/02.03.2020 г. на
Кмета на общината е утвърден нов Устройствен правилник на Общинската
администрация на Община Несебър и одобрената нова структура съответства на новото
щатно разписание, като считано от 01.03.2020 г. длъжностите в отдела, в който е
работил ищеца, са предвидени като „експертни“ с минимално необходимо
образование за заемането им – Бакалавър, а ищецът е със завършено средно
образование и незавършено висше, което висящо състояние е продължило повече от
десет години. За неоснователни е счетено становището на ищеца, че заповедта за уволнение
е подписана от лице, без съответната компетентност, както и че кметът следвало
лично да подпише заповедта, тъй като бил на работа и изпълнявал представителни
функции през същия ден. Не са споделени от съда и твърденията на ищеца за
злоупотреба с право от страна на работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, като е прието, че промяната в образователния ценз е следствие на утвърден
от Общинския съвет устройствен правилник на общинската администрация, който е
колективен акт и не води до намеса в правната сфера само на този служител. В
тази връзка, съдът е приел, че преценката относно изискванията към работниците
е предоставена изцяло на работодателя и не подлежи на съдебен контрол,
доколкото обхваща целесъобразността на акта, поради което е ирелевантно за
спора дали е имало обективна необходимост или не за такава промяна. От значение
е обстоятелството, че повишението на образователните изисквания е настъпило при
действащо трудово правоотношение и произтича от нормативен акт. Съдът счел за
неоснователни и възраженията, че направените промени представляват злоупотреба
с правото на работодателя, в нарушение на изискванията за добросъвестност. По
горните мотиви, НРС е отхвърлил предявения иск за отмяна на уволнението като
неоснователен и недоказан, както и обусловените от него искове за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното
решение за валиден и допустим съдебен акт. Същото е постановено в писмена форма от
надлежен орган, функциониращ в законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда,
подписано е и има необходимото съдържание по
чл.236, ал.1 ГПК, като волята на съда е изразена по ясен и разбираем
начин. В тази връзка, БОС намира за неоснователни възраженията на въззивника за
нищожност на първоинстанционното решение, тъй като оплакванията му за
пороци при формиране на правните изводи на съда, липсата на
мотиви по някои възражения или погрешни и противоречиви мотиви не
водят до нищожност на решението, а имат
отношение към неговата правилност, разбирана като съответствие с материалния
закон, спазване на съдопроизводствените правила и обоснованост.
Не са налице и твърдяните във въззивната жалба
процесуални нарушения във връзка с доклада, като съдът правилно е разпределил
доказателствената тежест между страните, в съответствие с което са ангажирали
доказателства пред първата инстанция, както и пред въззивния съд, поради което
правото на защита на въззивника не е нарушено.
След самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е неправилно, а въззивната жалба на ищеца Д.Т. е
основателна.
По делото се
установява следната фактическа обстановка:
Между
страните не се спори, че на основание трудов договор № */28.02.2008 г. и
допълнителни споразумения към него от 01.09.2009 г. и 03.02.2011 г. ищецът Д.Т. е заемал длъжността „***“ в Отдел „***“, Дирекция „****“ при Община
Несебър. Безспорно е също, че Д.Т. е със
средно специално образование от ***“ – Бургас и е завършил семестриалното си
обучение във ***“ – В., но все още не притежава образователна квалификационна
степен „Бакалавър“.
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от
работодателя със Заповед № 20/02.03.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ,
поради това, че с Решение № 66 от протокол №
4/
07.02.2020
г. на Общински
съвет – Несебър е приета нова структура на Общинска администрация – Несебър, считано от 01.03.2020
г., а от
02.03.2020 г. е в сила нов Устройствен правилник на Общинска
администрация – Несебър, като с така приетия правилник са възложени нови
функции на преименувания вече отдел „***“ и в резултат на това, с одобреното
ново длъжностно разписание от 02.03.2020 г. длъжностите в отдела са експертни с
изискване за минимално образование висше – бакалавър. С оглед изявленията на страните,
съдът намира за безспорно, че заповедта е връчена на ищеца, заедно с
предизвестието за прекратяване на трудовия договор, на 04.03.2020 г., макар и в
тях да е отразена дата 02.03.2020 г., при условията на отказ, удостоверен с
подписа на двама свидетели. По делото не се спори, че уволнителната заповед е подписана от Зам.кмета на Община
Несебър – Виктор Борисов на основание заповед № 1919/11.11.2019 г. (л.51),
съгласно т.1 от която Кмета на общината е възложил правомощията си на неговия
заместник, при отсъствие по служебни или обективни причини. По делото е
представено заявление от Николай Димитров – Кмет на Община Несебър от 28.02.2020
г. (л.52) за ползване на платен годишен отпуск за времето от 02.03.2020 г. до
04.03.2020 г., като по време на отпуска да бъде заместван от Виктор Борисов –
Зам.кмет, съгласно заповед № 1919/11.11.2019 г. В тази връзка, съдът намира, че
уволнителната заповед е подписана от надлежно оправомощено от работодателя
лице, като изложените в този смисъл възражения на ищеца са неоснователни, тъй
като обстоятелството, че кметът е присъствал на обществени празненства не води
до обратен извод.
Безспорно е също, че след
процесното уволнение ищецът не е постъпвал на работа по трудово правоотношение,
като видно от представената регистрационна карта на
„Бюро по труда“ – Несебър е регистриран като безработен от 09.03.2020 г. и
трудовата му книжка липсват отбелязвания за сключването на трудов договор при
нов работодател. От представения фиш за работна заплата за м.март 2020 г. е
видно, че основното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 825 лв., за
което няма спор между страните.
За
установяване на твърденията си за наличие на основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ, ответният работодател е ангажирал по делото писмени доказателства. С Решение № 66 по протокол №
4/
07.02.2020
г. на Общински
съвет – Несебър е приета нова структура на Общинска администрация – Несебър, считано от 01.03.2020
г., като е
видно, че Отдел „***“ в Дирекция „****“ е преименуван в отдел „***“ с 8
щатни бройки, в т.ч. и началник отдел. Въз основа на утвърдената с посоченото
решение на ОбСІНесебър нова структура на Общинска администрация-Несебър, със
заповед № 258/02.03.2020 г., издадена от Зам.кмета Виктор Борисов, е утвърден
Устройствен правилник на Общинска администрация-Несебър, в сила от 01.03.2020
г., с който са предвидени нови функции за служителите в преименувания отдел „***“
(а преди промяната – Отдел „***“).
Представени
са длъжностни разписания – едното в сила
от 02.01.2020 г. и второ – в сила от 01.03.2020 г. От първото длъжностно
разписание е видно, че в Отдел „***“ са съществували длъжностите „Старши
експерт“ – 2 щ.бр., експертно ниво, минимална степен на образование- бакалавър,
„***“ – 2 щ.бр., ниво специалист, минимална степен на образование- средно
образование, и „Главен експерт“ – 2 щ.бр., експертно ниво, минимална степен на
образование- бакалавър. А от новото длъжностно разписание в сила от 01.03.2020
г. (след промяна структурата на общинската администрация) е видно, че в
преименувания отдел „***“ съществуват длъжностите „Главен експерт“ – 3 щ.бр.,
експертно ниво, минимална степен на образование- бакалавър и „Старши експерт“ –
4 щ.бр., експертно ниво, минимална степен на образование- бакалавър, като в
новото щатно разписание не е предвидена длъжността „***“, която е била заемана
от ищеца преди уволнението. В писмения отговор ответникът твърди, че така
извършената промяна на длъжностното разписание е въз основа на прието решение №
66 по протокол № 4/07.02.2020 г. на ОбС-Несебър за нова структура на Общинска администрация-Несебър
и новия Устройствен правилник на общинската администрация, целящи по-ефективно
разходване на бюджетни средства във връзка с възлаганите от общината обществени
поръчки.
Пред въззивната инстанция е
представено поименно щатно разписание към 02.01.2020 г. и такова към 01.03.2020
г., от които е видно, че преди уволнението двете щ.бр. за длъжността „***“ са
били заети от ищеца Д.Т. и от С. Д. М., за длъжността „Старши експерт“ – 1
щ.бр. е заета от Т. И.и 1 щ.бр. е незаета, и за длъжността „Главен експерт“ – 2
щ.бр., заети от А. Ш. и Н. К., а след прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца в отдела съществуват длъжността „Главен експерт“ – 3 щ.бр., заети от Г.
Н., А. Ш. и Н. К. и длъжността „Старши експерт“ – 4 щ.бр., от които само 1
щ.бр. е заета от Т. И.и 3 щ.бр. са незаети.
По делото е представена и длъжностната характеристика за
заеманата от ищеца длъжност „***“ в Отдел „***“, а във въззивното производство
е представена длъжностна характеристика за длъжността „Старши експерт“ в преименувания
отдел „***“, за която са променени изискванията за образование. От
същите е видно, че новата длъжностна характеристика за длъжността „Старши експерт” включва нови
функции и отговорности в сравнение със старата длъжностна характеристика на
заеманата от ищеца преди
уволнението длъжност „***“, като новите функции са – следи за изпълнението на подписани
договори за строителство, като своевременно сигнализира и предлага решения при
тяхното просрочване или неизпълнение; следи за изпълнението на задълженията на
строителния надзор; следи за изпълнението на авторския надзор в проектирането;
приема работата на строителния и авторския надзор, като съставя и подписва
заедно с тях необходимите протоколи; следи за промените в цените на
строителните материали, отразени в специализираната литература, както и пазарните
такива; прави пазарни проучвания във връзка с определянето на финансовата
стойност на обектите, предстоящи за възлагане и изпълнение; изготвя
количествено-стойностни сметки за обектите, подлежащи на включване в
строителната програма на общината; изготвя експертни оценки и становища по
постъпили жалби, молби и сигнали в съответствие с неговата компетентност;
разглежда постъпили заявления за прокопаване на настилки, подготвя разрешенията
и ги представя за подпис.
При така установените факти, за съда се налагат следните
правни изводи:
Атакуваната заповед № 20/02.03.2020 г., с която
работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищеца на основание
чл.328, ал.1, т.6 КТ, е
издадена от Зам.кмета
на Община Бургас, съгласно надлежно оправомощаване от Кмета на общината, в установената в чл.336, вр. чл.335, ал.1 КТ писмена форма, съдържа ясно
фактическо и правно основание за издаването и е мотивирана.
В тази връзка,
съдът намира за неоснователни доводите на въззивника-ищец за наличие на пороци
във формата, реквизитите и съдържанието на заповедта. Не се споделят и доводите
в исковата молба за липса на мотиви и текстово описание на основанието за
уволнение, тъй като видно от заповедта, в същата е посочено конкретното правно
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.6 КТ,
както и причината за това – променени изисквания за образование за длъжността
вследствие променената с решение на ОбС-Несебър структура на общинската
администрация, нов устройствен правилник и ново длъжностно разписание, като
това е достатъчно за ищеца да разбере защо е прекратен трудовият му договор.
Спорният въпрос по делото, който е пренесен и пред
настоящата инстанция е относно наличието на визираното в процесната заповед
основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по чл.328, ал.1,
т.6 КТ – работникът не притежава необходимото образование. Съдебната практика е категорична в становището, че основанието по чл.328,
ал.1, т.6 КТ е налице когато работодателят е въвел нови изисквания за
образование или професионална квалификация за заемане на длъжността, след като е
възникнало трудовото правоотношение, каквато е и настоящата хипотеза. Несъмнено,
с оглед спецификата и
нуждите на работата,
работодателят
има право да въведе по-високи изисквания за образование или професионална квалификация за заемане на определена
длъжност с щатното разписание и/или с длъжностната характеристика, когато
изискванията не са определени в нормативен акт, което е въпрос на
целесъобразност. Съдът не може да преценява дали има обективна необходимост от
въведената промяна в изискванията за съответната длъжност и да осъществява
контрол за това. На съдебен контрол подлежи спазването от страна на
работодателя на принципа за добросъвестно упражняване на правата, съгласно чл.8, ал.1 КТ, само при
наведени
доводи в този смисъл в исковата
молба, каквито в случая са заявени от ищеца.
Злоупотреба с право от страна на работодателя, в хипотезата на
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
е налице, когато се установи, че единственото му желание, ползвайки се от
законово допустимо средство, каквото е правото да въведе нови изисквания за
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа чрез промяна
в длъжностната характеристика и/или в щатното разписание, е постигне на една единствена
цел –
прекратяване на трудовия договор само с конкретен служител, която цел не би
могъл да постигне по друг начин или резултатът би се забавил, оскъпил или
предполага сбъдване и на друго условие, което работодателят не желае или не
може да изпълни. Съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация
налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост
от въведената промяна, като тези
обстоятелства са без значение за преценката дали работодателят е действал при
злоупотреба с право. В тази връзка, злоупотребата
с правото на уволнение от страна на работодателя се изразява в упражняването му
в противоречие с неговото предназначени, да прекрати трудовоправната връзка поради настъпване на
предвидените в закона основания с цел да се увреди работника като страна по
трудовото правоотношение, т.е.
отличителен
белег е неговата субективна страна – намерението на работодателя да вреди на конкретния служител.
Следва да се отбележи, обаче, че
съгласно чл.8, ал.2 КТ, добросъвестността при
упражняване на правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение
се предполага до установяване на противното. Тази оборима презумпция възлага тежестта на
доказване на злоупотребата с права в нарушение на чл.8, ал.1 КТ да се носи от страната,
която се позовава на нея. В случая, ищецът е ангажирал гласни
доказателства пред първата инстанция – св.Ж. (негова *), от чиито показания,
преценени от съда по реда на чл.172 ГПК, не се установяват твърденията за
злоупотреба с право на уволнение от страна на работодателя. Показанията на тази
свидетелка не се подкрепят от останалия доказателствен материал и не може да се
приеме, че ответника е имал намерение да вреди на ищеца и само заради него е
изменил изискванията за образование, за да прекрати единствено неговия трудов
договор на посоченото в заповедта основание, доколкото от новото поименното
длъжностно разписание от 01.03.2020 г. е видно, че в същото освен Т. не
фигурира и колегата му С. М., който е заемал същата длъжност като на ищеца – „***“.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира,
че в случая не е осъществен фактическия състав на чл.328, ал.1, т.6 КТ. Налице
е съдебна практика на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия състав –
Решение № 350/17.01.2013 г. по гр.д.№ 75/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 730/19.11.2010 г. по
гр.д.№ 28/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., в които е прието, че за да е налице това
основание за прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо изменението
на изискванията за образование и/или квалификация да е предвидено при запазване
на заеманата по трудовия договор длъжност от работника. Прието е също, че ако
наред с въвеждането на нови изисквания за образование или квалификация се
променят и трудовите функции на длъжността (изцяло или отчасти), работодателят
може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание
съкращаване на щата на съответната длъжност по чл.328, ал.1, т.2 КТ, а не на основание
чл.328, ал.1, т.6 КТ.
В случая, от
представеното длъжностно разписание
от 02.01.2020 г. се установява, че в Отдел „***“ са включени освен началник-отдел още 6
длъжности, от които 2 бр. „***“, 2 бр. „Старши експерт“ и 2 бр. „Главен експерт“,
като за длъжността „*** се изисква средно образование. Посочената длъжност е била
заемана от ищеца
преди прекратяване на трудовия му договор, като изискването за средно образование за заемане на длъжността,
на което ищецът е отговарял, съответства и на
представената длъжностна характеристика за длъжността „***“, връчена му на 01.11.2012 г. А от представеното ново длъжностно
разписание, в сила от 01.03.2020 г., утвърдено от Кмета на Общината и изготвено въз основа на промяната в структурата на общинската администрация,
приета с решението на ОбС-Несебър от 07.02.2020 г.,
се установява, че след промяната Отдел „***“ е преименуван в
отдел „***“, който включва освен началник-отдел още 7 длъжности, от които:
3 бр. „Главен експерт“ и 4 бр. „Старши
експерт“, като за последната длъжност се изисква
висше образование- бакалавър. Това изискване съответства и на представената длъжностна
характеристика за длъжността Старши
експерт“, която не е била връчена на ищеца.
Предвид горното, съдът намира, че въведеното от
работодателя изискване за образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ е предвидено в длъжностната характеристика за длъжността „Старши експерт“,
която обаче не е била заемана от ищеца преди уволнението му. Ищецът е заемал длъжност,
различна от посочената и това е установено от всички доказателства по делото и е безспорно между страните,
поради което не може да се приеме, че с
оглед утвърденото изменение на длъжностното разписание
работодателят законосъобразно е прекратил трудовия договор на Т. на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Данните по делото сочат на извода, че
в случая длъжността на ищеца е била закрита, поради което и
основанието за прекратяване на трудовия му договор е различно от посоченото в уволнителната заповед. От друга страна, длъжностите „Старши експерт“ „***“ са различни, видно от описанието им в нормите на чл.7, ал.2 и чл.9, ал.2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, като
различията произтичат от нормативно определените функции на тези длъжности в
Наредбата, а не от функциите на същите, описани в длъжностните характеристики. Длъжността
„Старши
експерт“
е свързана с изготвянето на анализи, доклади, отчети и с обработка на документи
във връзка с дейността на съответната администрация, с предоставянето на
административни услуги, с поддържането на регистри и бази данни, с извършването
на дейности във връзка с осъществяване правомощията на ръководителя на
администрацията, като старшият
експерт носи пряка отговорност за извършваните от него действия във връзка с
изпълнението на длъжността. Длъжността „***“
е свързана с техническата обработка на документите, с практическото прилагане
на законодателството, със систематизирането на информация и с административното
обслужване, като главният
специалист носи пряка отговорност за извършваните от него действия във връзка с
изпълнението на длъжността и осигурява професионални съвети на младшите
специалисти. Независимо
от това,
при съпоставката на областите на дейност и преките задължения, включени в
длъжностните характеристики за двете длъжности, е видно, че има различие, тъй като в
новата длъжност „Старши експерт“, на чиито
изисквания за образование ищецът не отговаря, са включени изцяло нови функции, различни от тези по длъжностната характеристика на „***“ – да следи за
изпълнението на подписани договори за строителство, като своевременно
сигнализира и предлага решения при тяхното просрочване или неизпълнение; следи
за изпълнението на задълженията на строителния надзор; следи за изпълнението на
авторския надзор в проектирането; приема работата на строителния и авторския
надзор, като съставя и подписва заедно с тях необходимите протоколи; следи за
промените в цените на строителните материали, отразени в специализираната
литература, както и пазарните такива; прави пазарни проучвания във връзка с
определянето на финансовата стойност на обектите, предстоящи за възлагане и
изпълнение; изготвя количествено-стойностни сметки за обектите, подлежащи на
включване в строителната програма на общината; изготвя експертни оценки и
становища по постъпили жалби, молби и сигнали в съответствие с неговата компетентност;
разглежда постъпили заявления за прокопаване на настилки, подготвя разрешенията
и ги представя за подпис. Следователно, към трудовите функции на заеманата от
ищеца длъжност по трудов договор, са прибавени нови функции и отговорности и по
този начин на практика е създадена нова длъжност, извод за което се извлича и
от обстоятелството, че е променено наименованието на длъжността. Именно с тази длъжност „Старши експерт“ е
свързано и въведеното изискване за образователна степен „Бакалавър“, а както бе
посочено по-горе промяната на изискванията може да
има, когато длъжността се запазва и продължава да съществува, но вече при различни
условия за заемането й от тези, които са били досега.
Видно от длъжностна характеристика, връчена на ищеца на 01.11.2012 г., същата касае
длъжността „***“,
която длъжност Т.
е заемал преди прекратяване на трудовия договор и която към момента на уволнението му не е била идентична по характеристики и
трудови функции с изискванията за длъжността „Старши експерт“, за която е предвиден и по-висок образователен ценз,
като същата включва нови функции и отговорности. С оглед на това, съдът намира, че в резултат на
разширяването на трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност, за която е
сключен трудовия договор, чрез прибавянето на нови трудови функции и
отговорности, както и предвиждането на по-високи изисквания за образование,
длъжността е трансформирана в в нова такава, а заеманата от ищеца длъжност „***“ е закрита. При това положение не е налице хипотезата на чл.328,
ал.1, т.6 КТ и трудовото правооотношение е могло да бъде прекратено– поради
съкращаване на щата по чл.328, ал.1, т.2 КТ, а не на посоченото в заповедта
основание – поради промяна на изискванията за образование.
С оглед изложените съображения и при установените по делото данни,
въззивният съд намира, че към момента на уволнението на ищеца не е било налице
основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради което прекратяването
на трудовото му правоотношение на соченото в процесната заповед основание е
извършено незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Това е достатъчно
основание за отмяна на уволнението, поради което е безпредметно да се обсъждат
останалите наведени от въззивника-ищец доводи. Ето защо, приетият от районния
съд извод за неоснователност на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е
неправилен и несъответен на събраните по делото доказателства и на материалния
закон.
Предвид
основателността на главния иск за отмяна на уволнението, основателен се явява и
обусловения от него акцесорен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в Отдел „***“ (преименуван
в отдел „***“)
в ответната Община Несебър, поради което този иск също следва да бъде уважен.
Основателен се явява и иска за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
за процесния период от шест месеца, считано от датата на
уволнението, тъй като от представените по делото писмени
доказателства, е видно, че в резултат на незаконното уволнение ищецът е останал без работа,
вследствие
на което е претърпял щети в размер на неполученото трудово възнаграждение. По отношение размера на обезщетението и предвид
липсата на спор между страните, че основното трудово възнаграждение на ищеца е
в размер на 825 лв., въззивният съд приема, че дължимото обезщетение по чл.225,
ал.1 КТ възлиза в размер на 4950 лв., за периода от 04.03.2020 г. до 04.09.2020
г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното му плащане.
Предвид горното, Бургаският
окръжен съд намира въззивната жалба за основателна. Поради несъвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на НРС, обжалваното решение следва да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него се
постанови ново решение за уважаване на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
С оглед изхода на делото и направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на въззиваемата Община Несебър такива не й се следват, предвид уважаване на исковете, като на основание чл.78, ал.1 ГПК същата следва да заплати на въззивника-ищец Д.Т. направените от него разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер от 2050 лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК, въззиваемата община следва да заплати дължимата държавна такса за уважените искове в общ размер от 298 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Бургас.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260068/02.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 320/2020
г. по описа на РС-Несебър, с което са отхвърлени исковете на Д.Д.Т. ***, против
Община Несебър, с адрес гр.Несебър, ул.“Еделвайс" № 10, представлявана от Кмета на Общината, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението
на Д.Д.Т. ***, ЕГН **********, и ОТМЕНЯ Заповед № 20
от 02.03.2020 г., издадена от Зам.кмета на Община Несебър (съгл. заповед за
заместване № 1919/11.11.2019 г.), с което трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ – поради липса на изискуемото
образование – висше-бакалавър, считано от 04.03.2020 г.
ВЪСТАНОВЯВА Д.Д.Т. ***, ЕГН **********, на заеманата
преди уволнението длъжност „***“ в Отдел „***“ (преименуван в отдел „***“), Дирекция
„****“ при Община Несебър.
ОСЪЖДА Община Несебър, с адрес гр.Несебър, ул.“Еделвайс" № 10, представлявана от Кмета на Общината, да заплати на Д.Д.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 4950 лв. (четири
хиляди деветстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение, за периода
от шест месеца, а именно от 04.03.2020 г. до 04.09.2020 г., включително, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от подаване на исковата молба
– 11.05.2020 г, до окончателното плащане, както и сумата от 2050 лв. (две хиляди и
петдесет лева) за направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Община Несебър, с адрес гр.Несебър, ул.“Еделвайс" № 10, представлявана от Кмета на Общината., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Бургас държавни
такси в размер на 298 лв.(двеста
деветдесет и осем лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.