Решение по дело №88/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Г. СПЕД“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, [улица], представлявано от С. Х. Г., чрез адв. К. А. – АК-Хасково, съдебен адрес: област София – град, с.Казичене, [улица], против Решение №604/14.11.2022г. по АНД №1177/2022г. по описа на РС-Плевен, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № **********, с който на основание чл.187а, ал.2 т.3 вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП от АПИ е наложена на „Г. СПЕД“ ЕООД с ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Посочва се в касационната жалба, че Решение №604/14.11.2022г. по АНД №1177/2022г. по описа на РС-Плевен е незаконосъобразно и неправилно.Твърди се, че съдът не е определил релевантните по делото факти, както и че не е доказан целият фактически състав на твърдяното нарушение от административнонаказващия орган. Сочи се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите правни норми, не е обсъдил целият доказателствен материал, събран по делото, като единствено е коментирал доказателствата, представени от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), без да даде и самостоятелна оценка и на доказателствата, представени от жалбоподателя. Твърди се, че съдебното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено поради наличие на основания по чл. 348 от НПК. Твърди се, че при издаване на съдебен акт е допуснатото от въззивния съд съществено нарушение, както на съдопроизводствените правила, така и на материалния закон, изразяващо се в неспазване на чл. 224 от АПК, установяваща задължителност на указанията на касационната инстанция по тълкуването н прилагането на закона, които указания са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Твърди се, че Районен съд - Плевен не се е съобразил с отменителното Решение № 246 от 30.05.2022 год. на Административен съд - Плевен, постановено от II касационен състав по КАНД № 308/2022 и с всички изрични указания в същото по тълкуването и приложението на закона, като не е обсъдил доказателствата по делото, не е обсъдил доводите на жалбоподателя, както и приложимия закон. Посочва се още в жалбата, че неправилно съдът е приел, че за подобен вид нарушения може да се издава електронен фиш ( EФ) по смисъла на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Според касатора законодателят е предвидил възможност да се издава ЕФ само и единствено за нарушение на чл.179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения но чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Твърди се, че още в касационната жалба, че неправилно РС-Плевен е приел, че ЕФ е издаден в предвидената за това форма и образец поради неиздаването му по образец, утвърден със заповед на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура". Сочи се в жалбата, не е коментирано от съда дали са спазени давностните срокове по издаването на електронния фиш. Твърди се, че ЕФ е издаден след изтичане на законовия шестмесечен срок от заснемане на нарушението, поради което е нарушена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Излагат се твърдения, че в ЕФ не е посочено ясно къде е осъществено нарушението, каква такса не е заплатена, какъв е нейният размер, характеристиките на превозното средство, какво точно нарушение е извършено - незаплащане или допускане и все такива релевантни обстоятелства част от реквизитите на процесния ЕФ. Сочи се, че Районен съд - Плевен не е изследвал доказателствата, които е представило дружеството и с които доказва, че не е допуснато пътното превозно средство да се движи по платената пътна мрежа в разрез с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Твърди се, че жалбоподателят е сключил договор с национален доставчик на услугата за заплащане на пътни такси, оборудвал е превозното средство с бордово устройство, което да предава тол данни и е осигурило финансови средства по този договор за заплащането на дължимите тол такси. По този начин дружеството е положило всички усилия да изпълни вменените му задължения за недопускане и респективно говори за добросъвестност при действията му. Твърди се, че не е изследвано от съда през кои тол сегменти е преминало процесното пътно превозно средство, дали има заплатени тол такси за някои от тях и дали са последователни, какво е изминатото разстояние и размера на дължимата тол такса, имало ли е имало плащания на процесната дата и само за отделни тол сегменти ли не са отчетени тези плащания, съществувала ли е техническа неизправност на устройствата, част от електронната система или загуба на обхват, които обстоятелства изключват вината на жалбоподателя, а от там и наличието на административно нарушение. Страната посочва, че техническите средства, част от електронната система, са средства за измерване, защото измерват величини - място, дата и час на нарушението, като следва да са сертифицирани и да минават съответните проверки за техническа годност вкл. в съответствие с Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза и Делегиран регламент (ЕС) 2020/203 на Комисията от 28 ноември 2019 година за класифицирането на превозните средства, задълженията на ползвателите на европейската услуга за електронно пътно таксуване, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и минималните критерии за допустимост на нотифицираните органи. Като не е изследвал дали техническите средства са подлежали на сертифициране и проверка за годност, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановил неправилно съдебно решение. Твърди се, че ЕФ не съдържа задължителни реквизити - липсва посочването на конкретен издател, дата на съставянето /издаването/ му и подпис на съставителя /издателя/, а мястото на извършване на нарушението е неясно, неточно и неправилно. Сочи се, че неправилно въззивната инстанция е приложила чл. 189е, аз. 9 от ЗДвП в съдебното производство по отношение на ЕФ и докладите по чл. 167а от ЗДвП. Твърди се, че ЕФ е издаден в нарушение на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури по отношение на размера на имуществената санкция, като не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта - размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика например дали е налице липса на плащане или има такова, дали е за различен маршрут и е станало поради грешка. Нарушен е и принципът на пропорционалност, като част от общите принципи на общностното право на Европейския съюз, които държавите членки трябва да спазват, предвид обстоятелството, че с деянието държавният бюджет е ощетен със сума в размер под 30 лв., доколкото целият маршрут е бил на стойност 54, 28 лв. При това положение размерът на наказанието глоба надвишава най-малко 60 пъти стойността, с която се е облагодетелствал наказаният, като е заплатил пътна такса за първокласен път, вместо за автомагистрала. Не е коментирано приложението на чл. 28 от ЗАНН, явяваща се задължителна фаза в преценката за законосъобразност на електронния фиш , а липсата на мотиви в тази насока всякога представлява съществено нарушение, водещо до отмяна на съдебния акт, поради неговата неправилност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 604 от 14.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 1177/2022 г., като неправилно, поради нарушение на материалноправните разпоредби, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и наложеното наказание е явно несъразмерно и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде отменен ЕФ № ********** от 21.04.2021 г., като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът – „Г. СПЕД“ ЕООД, не се представлява. Взема становище в молба с в№ 600/22.01.25г., с която поддържа касационната жалба и моли съда да отмени Решение №604/14.11.2022г. по АНД №1177/2022г. по описа на РС-Плевен, като неправилно, поради нарушение на материалноправните разпоредби, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на европейските принципи, като вместо него бъде постановено друго решение, с което да отмени оспорения ЕФ като незаконосъобразен.

Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Х. К., която излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди Решение №604/14.11.2022г. по АНД №1177/2022г. по описа на РС-Плевен.

Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Ш., който взема становище правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като моли съда да го потвърди.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от страна, която е била призована и участвала в производството пред районния съд, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното Решение №604/14.11.2022г. по АНД №1177/2022г. по описа на РС-Плевен, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № **********, с който на основание чл.187а, ал.2 т.3 вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП от АПИ е наложена на „Г. СПЕД“ ЕООД с ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Съдът приел, че нарушението е установено с устройство №40221, представляващ елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I -3 км 100+471. Констатирал, че административнонаказателното обвинение е конкретизирано, в ЕФ е посочен пътят, по който се е движело превозното средство, както и конкретизирано мястото на нарушението.

Приел оспореният ЕФ за издаден от компетентен орган, като съдържащ всички реквизити, изискуеми от законодателя.

Счел, че нарушението се доказва от писмените доказателства по несъмнен начин. Намерил, че е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид характера на нарушението и обществените отношения, които засяга, които не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.

Приел, че не са налице основания за изменение на санкцията или за прилагане на по-благоприятен закон, поради което потвърдил ЕФ като правилен и законосъобразен.

Съдебното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Касационната инстанция намира, че при издаването на ЕФ е нарушен принципа за пропорционалност и съразмерност при налагането на имуществена санкция във фиксиран размер.

В конкретния случай за процесното административно нарушение е наложена санкция в размер на 2500 лв.

В своята практика по тълкуването на чл.9 от Директива 1999/62/ЕО СЕС приема, че изискването за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В тази насока са решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване, отправено от АС- Хасково, както и по Решение на съда от 22 март 2017г. по съединени дела С – 497815 и С-498/15 (Euro Team Kft. и Spiral Gep Kft. срещу Budapest Rendorfokapitanya).

Принципът на пропорционалност изисква ограниченията на закрепени права и свободи в Хартата на основните права на ЕС, които могат да бъдат наложени по-специално с правни актове на Съюза, да не превишават границите на подходящото и необходимото за постигане на преследваните легитимни цели или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения. Освен това целта от общ интерес не може да се преследва, без да се отчете фактът, че тя трябва да бъде съвместена с основните права, които се засягат от мярката, като се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, за да се гарантира, че причинените от мярката неблагоприятни последици не са непропорционални на преследваните цели. Следователно възможността за оправдаване на ограничаване на гарантираните от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест (решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C401/19, EU:C:2022:297, т. 65 и от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers и Sovim, C37/20 и C601/20, EU:C:2022:912, т. 64; Решение от 8 декември 2022 г. (голям състав), Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU:C:2022:963).

В случая налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени по закон задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на съюза.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил съдебен акт в противоречие с материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени ЕФ.

Предвид изхода на спора основателно е искането на касатора за присъждане на сторените разноски.

Видно от представения списък по чл.80 ГПК – л.128-130 от делото, дружеството претендира сумата от 2990 лв., от които сумата от 500 лв. за изготвяне и подаване на жалба срещу ЕФ и процесуално представителство по АНД № 31/22г. и сумата от 70 лв. пътни разходи; сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение по КАНД 308/22г. и сумата от 70 лв. пътни разходи; сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение по АНД № 1177/22г.; сумата от 600 лв. за изготвяне и подаване на отговор на частна касационна жалба и процесуално представителство по адм.дело № 7602/23г. по описа на ВАС, както и 650 лв. по КАНД № 88/23г. по описа на АС-Плевен.

Видно от материалите по делото, с разпореждане [номер]/02.10.2023г. по адм.дело № 7602/23г. по описа на ВАС- л.56, след подадена молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК съдът е присъдил в полза на „Гичев Спед“ ООД за сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частна жалба, поради което искането следва да се остави без уважение в тази част.

Недоказана се явява претенцията за заплащане на пътни разноски, тъй като не са представени доказателства за изразходваното гориво за личен или служебен автомобил по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. Горната стойност се определя от данните за вида и марката на личното моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари. По делото не са представени доказателства за горните обстоятелства, поради което искането за присъждане на пътни разноски следва да се остави без уважение.

Предвид възражението на процесуалния представител на АПИ в съдебното заседание от 23.01.25г., с оглед фактическата и сложност на делото, на основание чл.18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и депозиарния списък по чл.144 от АПК вр. чл.83 от ГПК, съдът счита, че следва да присъди сумата от 500 лв. за процесуално представителство по АНД № 31/22г. по описа на ПлРС, сумата от 550 лв. по КАНД №308/22г. по описа на АС-Плевен, сумата от 500 лв. по АНД № 1177/22г. и 550 лв. по КАНД №88/23г. по описа на АС-Плевен или общо сумата от 2100 лв., като за разликата до 2990 лв. искането се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, трети касационен състав

ОТМЕНЯ Решение №604/14.11.2022г. по АНД №1177/2022г. по описа на РС-Плевен, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № ********** от 21.04.21г., издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" , с който на „Г. СПЕД“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, [улица], представлявано от С. Х. Г., на основание чл.187а, ал.2 т.3 вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица]да заплати на „Г. СПЕД“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, [улица], представлявано от С. Х. Г. , сумата от 2100 (две хиляди и сто) лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалби и процесуално представителство пред РС-Плевен и АС-Плевен, като за разликата до 2990 лв. оставя искането без уважение.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.