Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 28.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 1602 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 656 от
03.01.2020 г. по гр.д. №12557 по описа на СРС, 82 с-в за 2018 г. е признато за
установено, че П.С.П. не дължи на “Ч.Е.Б.”
АД сумата от 1520 лева –
представляваща стойност на електрическа енергия за имот, находящ се в с.
Рибарица, общ Тетевен, ул**********, начислена по констативен протокол №
3021776 от 27.01.2018 г. по фактура № **********/05.02.2018 г.
Ответникът “Ч.Е.Б.” АД,
в срок е подал въззивна жалба, в която излага доводи за неправилност на
решението на СРС. Счита, че Общите условия не противоречат на чл. 47 от ПИККЕ.
Освен това последните обвързват страните без изричното им писмено приемане.
Отмяната на ПИКЕЕ /отм./ от ВАС няма обратно действие, а според ВКС дори и без
ПИКЕЕ корекцията е дължима по чл.183 ЗЗД. Отмяната на разпоредбите на ПИКЕЕ не
се отразявала на правото на крайния снабдител да извърши процесната корекция –
чл. 83 и чл. 98а ЗЕ. В чл.17 ал.2 от ОУ съществува ред за уведомяване на
клиентите за извършената корекция и е спазен чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ. Без значение е
след измененията в ЗЕ /2012 г/ че не са приети и одобрени нови ОУ. Освен това
според актуалната практика на ВКС дори и в ОУ да не е предвиден ред за
уведомяване за корекцията, от това не следва че сумата по корекцията не е
дължима.
Отправя искане за отмяна
на решението на СРС и отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П.С.П.
е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявява,
че към момента на съставяне на констативния протокол не са действали чл.48-51
ПИКЕЕ и не е имало основание за извършване на корекция. При отмяната на
чл.41-47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на метрологични и други
проверки на изправността на СТИ и тези разпоредби не могат да се заместят от ОУ.
По делото не е доказано неточно измерване/неизмерване на ел.енергия. В ОУ не е
предвиден ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция и не е спазен
чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ. Потребителят не е търсен да присъства на проверката и е
трябвало да има полицейски служител.
В срок е подадена частна
жалба от “Ч.Е.Б.” АД срещу постановеното от СРС по реда на чл. 248 ГПК определение от 26.08.2020 г., с което е оставено
без уважение искането му за изменение на постановеното решение в частта на
разноските. Излага доводи за липса на
предпоставки по чл. 38 ЗАдв., като ищецът не е материално затруднено лице или
близък.
Подаден е отговор на
частната жалба от адв.К. ***** като пълномощник на П.С.П., като счита, че
последната е недопустима и следа да бъде оставена без резглеждане, евентуално
да бъде оставена без уважение. Счита, че не следа да представя доказателства за
наличието на някое от основанията по чл. 38 ЗАдв. Адвокатът сам определя кои
лица са негови близки.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведеното във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт приема за установено
следното:
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми. Относно
правилността му намира следното:
За да уважи иска СРС е
приел, че корекцията е извършена при действието на чл.48-51 ПИКЕЕ /отм./ .
Ответникът не е доказал, че е спазил чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ - не е предвидил в ОУ
ред за уведомяване на клиента за корекцията, поради което корекцията е незаконосъобразна
и без основание.
Решението на СРС
валидно, допустимо и неправилно.
Според решение
№118/18.09.2017 по дело №961/2016 на ВКС, ТК, II ТО крайният снабдител на
електрическа енергия не следва да доказва виновно поведение на потребителя при
доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83,
ал.1, т.6 и чл.98а ал.2 т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ направени със Закона
за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012 г, в сила от 17.07.2012г./
и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./. С изменението
в Закона за енергетиката с ДВ чл.54/12 г съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а,
ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия.
В случая в чл.17 , чл.18
и чл.49 ал. 2 от ОУ ответникът е предвидил ред за уведомяване на потребителя на
ел.енергия за извършената корекция. Чл.17 ал.2 от действащите Общи условия на
ответното дружество установява задължение за уведомяване на потребителя за
сумите, които дължи, а редът за това е определен в чл.49 ал.2 от тези общи
условия. Освен това според Решение №124 от 18.06.2019 г по гр.д.№2991/18 г
на ВКС , III ГО съдът не може да се позовава на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърли иск за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а е длъжен да се произнесе по съществото на
спора въз основа на събраните по делото доказателства. Извънсъдебната процедура
по корекция на сметки предвидена в ОУ е само предварителна процедура. И да има
нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, то е пречка
единствено потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата , когато това задължение се установява по съдебен
ред.
Предмет на настоящото
производство не е административно наказание или имуществена санкция, която
следва да бъде отменена при процесуални нарушения, а начисляване на корекция –
на задължение за плащане на ел.енергия , която не е била отчетена. Дори да не е
възразил извънсъдебно потребителят има възможност да реализира правата си и да
възрази по корекцията в съдебното производство.
В ПИКЕЕ са
регламентирани две хипотези, при които е допустимо извършването на корекции на
сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и начините, по които следва да бъде осъществено
преизчисляването на количеството потребена такава. Първата хипотеза е при
констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване, а
втората хипотеза – е при субективно въздействие върху измервателната
система. И в двете хипотези се съставя констативен протокол, подписан от
представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две независими
лица, присъстващи като свидетели. Втората визирана група обхваща случаите, при
които при извършената проверка е установено нарушение на целостта и/или
функционалността на измервателната система,
добавяне на чужд елемент – обстоятелства, които предполагат наличието на външна
намеса, при която се променя схемата на свързване, какъвто е и разглежданият
случай, като извършената промяна в дадената хипотеза е довела до неотчитане на
потребената от абоната електрическа енергия за обекта.
Действително с решение №
12 897/01.12.2015 г. по адм.дело № 9 462/2014 г. на ВАС, потвърдено с решение №
1500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС по адм.дело № 2385/2016 г.
са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с
изключение на нормите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018
г. по адм.дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд. са отменени и последните четири
разпоредби от ПИККЕ. Отмяната на норми от ПИКЕЕ /отм./ няма обратно действие . Освен това според решение №124 от
18.06.2019 г по гр.д.№2991/18 г на ВКС , III ГО и решение №150 от 26.06.2019 г
по гр.д.№4160/18 г на ВКС , III ГО и
след отмяната на част от ПИКЕЕ трябва да се приложат разпоредбите на чл.48-51
от ПИКЕЕ, които са действали през процесния период . Дори да е налице непълнота
в ПИКЕЕ , тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
С констативния протокол
от проверката, констативния протокол на БИМ и показанията на св.В. по делото е
установено, че СТИ не е отчитало изцяло ползваната ел.енергия, поради
неправомерно въздействие върху него. При липса на доказателства за предходно
извършена проверка на уреда за търговско измерване, както е в случая, периодът
на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, именно с цел да бъде
ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, предвид вероятността неизмерената или неточно измерената
електрическа енергия да е, както за малък период от време преди констатацията,
така и в пъти повече от 90 дни . Тази законова регламентация е въведена именно
защото е практически невъзможно всички СТИ да се проверяват ежемесечно или за
по-малък период. Чл.48 ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение
на риска от обективно установено неточно отчитане на СТИ между страните по
доставките на електрическа енергия . Не е необходимо ответникът да доказва , че
СТИ е действително е отчитало неточно за целия 90-дневен период, а в тежест на
ищеца е да докаже , че това реално не е било така. СТИ е от одобрен вид и е преминало
метрологична проверка. Не е доказано от ищеца , че СТИ е повредено след
демонтажа му.
Корекцията има
нормативно основание за извършване на корекция и това са чл.86 ал.1 т.6 ЗЕ, чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ и издадените при
надлежна законова делегация чл.48-51 ПИКЕЕ /отм./ - решение №118 от 8.09.2017 по дело
№961/2016 на ВКС, ТК, II ТО , решение №115 от 20.09.2017 г по т.д.№1156/16 г на
ВКС , II ТО , решение №111 от 17.07.2015 г по т.д.№1650/14 г на ВКС , I ТО . Чл.86
ал.1 т.6 ЗЕ изрично предвижда издаване на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база
данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Чл.48 ПИКЕЕ предвижда максимален 90 дневен
срок за изчисляване на “корекцията” и то по предварително установена методика
като чрез “корекцията” се установява количество на доставена ел.енергия . Не е
надхвърлена законовата делегация и е налице специална уредба спрямо тази на
чл.82 ЗЗД . Според решение №115 от 20.09.2017 г по т.д.№1156/16 г на ВКС ,
II ТО отмяната на части и на целия ПИКЕЕ /2013 г/ няма обратно действие –
чл.195 АПК. Чл.48-51 ПИКЕЕ не противоречат на нормативен акт от по-висока
степен т.е. не противоречат на материалния закон и не са издадени от некомпетентен
орган, за да са нищожни.
От
заключението на вещото лице е видно, че изчислението на корекцията е
математически вярно, а именно че е консумирана ел. енергия от 8280 kWh, на стойност 1 520 лв.
Върху СТИ е осъществен нерегламентиран достъп, което е пречело то да измерва
точно консумираната ел.енергия. Не се
доказа от ищеца СТИ да е бил негоден още в деня на монтирането му т.е. че е
налице вина на ответника. Както се посочи по-горе разпоредбите уреждащи
корекцията почиват на разпределение на риска между страните за неотчетено
количество ел.енергия, поради което не се изследва вина на потребителя.
Според
св.В. ищецът е търсен, за да присъства
на проверката, но не е намерен.
Налага
се изводът, че решението на СРС трябва да бъде отменено и искът да се отхвърли
като неоснователен.
По частната жалба:
В настоящия случай на ищеца - ответник по частната жалба, е
оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна
защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на
безплатна помощ е чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание за присъждане
на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото във
въззивното производство процесуално представителство. За да упражни правото си
на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., като наличието на
конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай,
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.
С оглед на което частна
жалба следва да бъде уважена, но с оглед изхода на спора, няма да бъдат
присъждани разноски в полза на ищеца.
По разноските:
С оглед изхода на спора
разноските следва да бъдат оставени в тежест на ищеца. В първоинстанционното
производство ответникът е сторил разноски в размер на 550 лв. Във въззивното
производство са сторени разноски в размер на 15 лв – държавна такса за частна
жалба; 30,40 лв. – държавна такса за въззивна жалба; и съдът определя, на
основание чл. 78,ал. 7 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното
, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 656 от 03.01.2020 г. по гр.д. №12557 по описа на СРС, 82 с-в за 2018 г.
/както и в частта на разноските/, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.П.,
ЕГН ********** срещу “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******,
иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че П.С.П. не дължи на “Ч.Е.Б.” АД сумата от 1520
лева – представляваща стойност на
електрическа енергия за имот, находящ се в с. Рибарица, общ Тетевен, ул**********,
начислена по констативен протокол № 3021776 от 27.01.2018 г. по КП №
3021776/27.01.2018 г. и фактура № **********/05.02.2018 г.
ОСЪЖДА П.С.П.,
ЕГН ********** да заплати на “Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ******* на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 550 лева разноски
пред СРС и 145,40 лева
разноски пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.