№ ……………
гр. С. 10.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, І-15 състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова гражданско дело
№ 4529 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.49
от ЗЗД.
Ищцата Р.Б.Й. твърди, че на 04.02.2020 г., около 11:30 часа, се е
движела по тротоара в гр. С.,***. Имало извадени плочки, които стърчали с
ръбове нагоре и пред къща № 17 ищцата се спънала и паднала на земята върху
извадена плочка. В резултат на инцидента получила следното травматично
увреждане: счупване на горен крайник. Била й поставена гипсова шина. На
12.02.2020 г. била приета в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за операция, извършена на
17.02.2020 г. за възстановяване на лакатна става, фиксирана с плака и винтове.
Отново била поставена гипсова имобилизация. Лечението продължило и
медикаментозно с фраксипарин. Ищцата твърди, че е търпяла изключително
интензивни болки и страдания, които и до момента не са отшумели. Инцидентът бил
причинен от служители на ответника в резултат на пропивоправно бездействие за
поддържане на тротоара. Претендира осъждане на ответника да й заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В уточнителна молба от 21.10.2021 г. ищцата сочи, че инцидентът е
настъпил на тротоара на ул. “**********”, пред къща на № *** която се намира
срещу блок *** в ж.к. “********
В отговор ответникът С.О.оспорва иска. Посочва, че липсва яснота относно
мястото на настъпване на процесния инцидент. При твърдение това да е тротоар
пред къща на № 17 на ул. „**********“ се касае за прилежаща част към сграда, за
поддръжката на която е отговорно трето на спора лице по арг. от Наредба за
управление на отпадъците и опазване на чистотата на територията на С.О.и
Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони, Приложение 1. Твърди пред бл. ** да няма изграден тротоар.
Посочва, че е възможно здравословното състояние на ищцата да е било влошено
поради вторична хипертония и това да е причината за инцидента. Липсват
доказателства за пряка причинно-следствена връзка между евентуално наличие на
необезопасен тротоар с последващия инцидент, тъй като той е в резултат на
невнимание на ищцата. Посочва се, че вредите са недоказани, евентуално – че
петендираното обезщетение е прекомерно.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв.Н.,
поддържа предявените искове. Ответникът
не изпраща представител.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Д.В.. Свидетелят сочи, че е
съсед на ищцата, живеят врата срещу врата. Процесният инцидент се случил пред
него. Ищецът бил отишъл до магазина, където се засякъл с ищцата, която вече
излизала от магазина. Малко след това ищецът я засякъл пред блок **. Изведнъж
видял как ищцата се спъва и пада на тротоара пред вх. “б” на бл. **. В хода на
разпита ищецът уточнява, че мястото на инцидента е на срещуположния тротоар -
срещу вход “б”.
Към отговора на исковата молба ищецът представя
извадка от ПУП за местност “Надежда”, на който е отразено, че по проект за ул.
“**********” са предвидени два прилежащи тротоара с ширина по 2 м., изграден е
само северният, като поради липса на достатъчно ресурс южният прилежащ тротоар
от страната на бл. ** все още не е изграден, но е предвиден за изпълнение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелката К.Н.. Свидетелката сочи, че познава ищцата повече от 4 години,
ищцата е съседка на приятеля на свидетелката. Посочва, че през 2020 г. ищцата
паднала пред блока, в който живеела. Ударила и двете си ръце. Когато
свидетелката я видяла ищцата вече била ходила до УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” и
дясната й ръка била бинтована, а лявата - силно подута. Поради силната болка
свидетелката и приятеля й накарали ищцата отново да отиде до УМБАЛСМ
“Н.И.Пирогов”, където оперирали ръката й. Ищцата не можела да се храни,
свидетелката й помагала да се нахрани, да се изкъпе. Други съседи също
помагали. Поради силните болки ищцата се чувствала като опиянена. Според
свидетелката възстановяването на ищцата й отнело не по-малко от шест месеца.
Идвал човек в дома й за рехабилитация и раздвижване. И досега ищцата се оплаква
от болки при претоварване на ръката или дейност, свързана с физическо
натоварване, както и при смяна на сезоните.
От приложен амбулаторен лист от УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”
е видно, че ищцата е прегледана на 04.02.2020 г., 15/29 часа с оплаквания за
болка в областта на десен лакът, отбелязано е, че отказва болнично лечение.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.К.. Експертът посочва, че на
04.02.2020 г. ищцата е получила фрактури в областта на дясна лакътна става,
засягащи лакътния и короноидния израстъци на дясната лакътна кост, главата на
лъчевата кост, както и увреди на връзковия апарат на ставата, изразяващи се в
разкъсвания на пръстеновидния и външния страничен лигамент. Двете посочени
фрактури от травматологична гледна точка се разглеждат като сложна комплексна
травма на цялата лакатна става - “злощастна триада на Хочкис”. Тази фрактура
възниква винаги в резултат на индиректен механизъм, който се състои в падане
върху изпънат и изведен напред горен крайник, при което лакътната става е
подложена на натоварване. Фрактурата е довела до трайно затруднение в
движенията на десен горен крайник за период по-голям от 30 дни. Фрактурата е
лекувана оперативно, като фрактурите са репонирани и фиксирани в анатомична
позиция с титаниеви плаки, винтове. Въпреки това е била необходима и гипсова
имобилизация за ранния постоперативен период (14-21 ден) с цел протектиране на
извършената остеосинтеза и предотвратяване на риск от ранен разпад на фиксацията.
Ищцата е хоспитализирана на 12.02.2020 г., оперативната интервенция е извършена
на 17.02.2020 г., изписана е на 21.02.2020 г. Данните са гладко протичане на
постоперативния период, без усложнения. При проведен на 27.10.2021 г. клиничен
преглед на ищцата експертът констатира, че ищцата е в задоволително общо
състояние. Съобщила е за леки до умерени болки в областта на лакътния израстък,
проявяващи се при промяна в климатичните условия, както и сутрешна скованост на
лакътната става. Констатиран е белег с дължина 17 см. и втори белег с дължина 8
см. Няма данни за хипотрофия на мускулите на дясна предмишница. Активните и
пасивни движения в лакътната става са частично ограничени спрямо нормата -
дефицит при разгъване. Липсват данни за оток, сетивни и циркулаторни смущения.
Налице са данни за пълна консолидация на фрактурите. Вещото лице констатира
постравматична артроза на лакътната става. Експертът уточнява, че това
усложнение обяснява описаните от ищцата болки и скованост на ставата, както и
ограничен обем при някои движения. Според вещото лице едва ли е възможно да
бъде постигнат максимален обем в движението на ставата именно поради наличието
на описаните усложнения. Не може да се прогнозира дали артрозата ще продължи да
се влошава с оглед напредналата възраст на ищцата. Ищцата ще продължи да има
болки в областта на дясна лакътна става и за в бъдеще, най-отчетливо при
промяна на сезоните.
В съдебно заседание експертът допълва, че белезите,
макар и видими, не могат да се определят
като загрозяващи. Вещото лице определя обема на движение като задоволителен и
дефинитивен към настоящия момент. Към настоящия момент физиотерапия или
балнеолечение не биха оказали ефект. Единствено медикаментозната терапия може
да помогне в някаква степен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правна
страна.
За да е възникнало спорното право за
обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под
хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна
връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране
на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване
на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината
на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини
виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това
положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на
своя работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява
в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва
работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите
действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът или
служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той
се намира с лицето, което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически
обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск,
настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на ищеца
неимуществени вреди е доказан по своето основание.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да
управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. От
събраните гласни доказателства се установява, че процесния инцидент е настъпил
на северния тротоар на ул. “**********” в гр. С.,***, а не на неизграден южен
тротоар. Свидетелят подчертава, че това е тротоарът в частта на улицата срещу
бл. **, вх. Б. Ето защо по отношение на мястото, на
което е реализиран процесния инцидент, не се касае за прилежаща площ към
сграда, определена като такава със заповед на кмета на общината. Не са
представени и доказателства в тази насока. Ето защо съдът приема, че по
аргумент от чл. 30 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на
ЗП се касае за тротоар като част от земното платно, по отношение на който на
основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"а" ППЗП
задължението за поддръжка е в тежест на ответника.
Установява се, че на мястото на инцидента
е имало разместени тротоарни плочки, част
от тях определени като “стърчащи”, което сочи
проявено от страна на ответната община бездействие по отношение изпълнение на
вменените й със закон задължения за поддръжка.
Съдът намира, че не може да се вмени в
тежест на ищцата неизбягването на този участък от тротоара. За да достигне до
този извод съдът съобрази приетите гласни доказателства, установяващи ищцата да
се е спънала в наличните разместени плочки и това да е причинило последващото й
падане. Следва да се отчете, че задължението за поддръжка на тротоарите
предполага изправност на същите, която да позволи безпрепятственото им
използване и по отношение на уязвими групи – възрастни хора или деца, които
обичайно се придвижват с намалено внимание.
По изложените съображения съдът приема, че
в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му
неимуществени и имуществени вреди. По отношение на последните съдът съобразява
изводите на вещото лице твърдяните и доказани разходи за лечение да са
необходими.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен
период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това
фактически и психологически последици за увредения, възраст (Постановление N 4
от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на
вредите.
Съдът отчита, че ищцата е изпитвала
интензивни болки първите 30 дни от деликта, като следоперативно се е нуждаела
от помощ на трети лица - при хранене,
поддържане на хигиена. Месец по-късно правила упражнение за раздвижване. С
днешна дата макар фрактурата да е консолидирана, движенията на лакътната става
не са в изцяло възстановен обем, като това ограничение е дефинитивно поради
развитата като усложнение артроза. Възстановяването е
траело 6 месеца. С днешна дата ищцата
изпитва трудности при продължително физическо натоварване на дясната ръка,
както и болка при смяна на сезоните.
Като се вземе предвид всички горепосочени
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
би била сумата от 20 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
(подобно и Определение по гр. дело № 1433 по описа
за 2019 г. на ВКС, ІV ГО, Определение № №175 по т.дело № 1102/2021 година на
ВКС, ІІ Т.О). Върху тази сума ищецът дължи заплащане на законна лихва считано
от настъпване на деликта - 04.02.2020 г.
По
разноските:
Ищцата е частично освободена от заплащане на държавна
такса за сумата над 50 лв., не е освободена от заплащане на разноски. Сторените
разноски са в общ размер 450 лв., от които в тежест на ответната страна на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложи сумата от 301,50 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
дължи заплащане на сумата от 750 лв. – държавна такса.
Ответникът дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38а ЗАдв. съобразно уважената част от иска в размер на 958,10 лв.
Съобразно отхвърлената част от иска на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 33 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О.,
адрес: гр. С.,*** 33, да заплати на на Р.Б.Й.,
ЕГН ********** :
-
основание чл. 49 във
връзка с чл. 45 от ЗЗД - сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания от травматично увреждане настъпило на 04.02.2020
г., ведно със законната лихва върху горната главница,
считано от датата на увреждането - 04.02.2020 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 30000
лв., ведно с претенцията за законна лихва върху главницата;
-
на основание чл.
78, ал. 1 ГПК - сумата от 301,50 лв., представляваща
държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА С.О.,
адрес: гр. С.,*** 33, да заплати на адв. С.К.
Н.от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 958,10 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.О.,
адрес: гр. С.,*** 33, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 750 лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА Р.Б.Й.,
ЕГН ********** *** 33 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 33 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
СЪДИЯ: