Определение по дело №4725/2019 на Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№  261160                                            29.09.2020 г.                                           гр. Бургас 

 

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII – ми граждански състав

на двадесет и девети септември                                         две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                           Председател: Невена Ковачева

 

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 4725 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод молба на Г.Т.Т., ЕГН ********** и Г.Д.О., ЕГН **********, с която се моли за установяване факта на предоставяне на право на ползване на наследодателите на молителите Д.Д.Т.на 10.11.1989 г. върху земеделска земя в местността „Росенец”, сега попадаща във в. з. Росенец, гр. Бургас, представляваща ½ ид. ч. от имот 07079.832.53, с площ 500 кв. м, за което е било издадено удостоверение № 61 от 10.11.1989 г. на Общински народен съвет Бургас.

Изложено е, че на основание Постановление № 26/23.04.1987 г. на Министерски съвет на Тодоров му било предоставено право на ползване върху земеделска земя. Като наследници на Тодоров пожелали от Община Бургас възможност да придобият собствеността върху ползвания от тях имот, но не бил открит оригинал на посоченото удостоверение. Поради липса на съхранен в Община Бургас архив било невъзможно издаване на документ с всички необходими данни, които да обосноват правово на молителите да трансформират правото на ползване в право на собственост върху ползвания от тях имот.

Молят съда да установи, че на наследодателя им е предоставено през 1989 г. правото на ползване върху посочената по-горе земеделска земя, че е издаден и са притежавали оригинал на удостоверение № 61/10.11.1989 г. на Общински НС – Бургас.

Процесуалният представител на Община Бургас е посочил, че искът е недопустим, тъй като целеното установяване на право на ползване не би могло да създаде никакви права, тъй като същото вече е прекратено по силата на закона (§ 4 ПЗР на ЗСПЗЗ). Евентуално са изложени доводи за неоснователност на молбата, тъй като не е представен по делото първичен акт за предоставяне правото на ползване на процесния имот.

Искането е по чл. 542 ГПК за установяване на факт с правно значение.

Районният съд намира искането за недопустимо.

Производството за установяване на факти цели да замести със съдебно установяване несъставен или унищожен (изгубен) официален документ, предвиден от закона за удостоверяване на такива факти, от който лицето черпи някакви права. Не всеки факт с правно значение, а само факт, за чието удостоверяване законът е предвидил да се съставя официален документ, може да се установява по реда на производството за установяване на факти. Съставянето на документ за факта трябва да е задължително (диплом за образование, акт за гражданско състояние), а не факултативно. В Тълкувателно решение № 9 от 3.I.1963 г. по гр. д. № 126/62 г., ОСГК на ВС е разяснено, че „по реда на това охранително производство се установяват факти с правно значение, които законът предвижда да бъдат удостоверявани с документ, съставен по надлежния ред, когато такъв документ не е бил съставен или съставеният е бил изгубен и унищожен, без да има възможност да бъде възстановен. Следователно касае се за документи, като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др., които могат да се противопоставят на всяко трето лице, а не за установяване на конкретно правоотношение“.

В случая обстоятелството, чието установяване е поискано от молителя – предоставяне право на лично ползване на терен по ПМС № 26/1987 г., не е конкретен факт, за чието удостоверяване законът да е предвидил съставяне на официален свидетелстващ документ, какъвто документ да не е бил съставен или ако е бил съставен, впоследствие да е бил изгубен или унищожен. Съставянето на документа трябва да е задължително, а не факултативно. След като за този факт не е предвидено в Постановлението на МС № 26 от 1987 г. да бъде удостоверяван с официален документ, налага се извод, че не е допустимо производството по чл. 542 ГПК (в този смисъл е трайната практика на ВКС – напр. определение № 415 от 9.07.2003 г. по ч. гр. д. № 279/2003 г., определение № 327 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 271/2012 г., I гр. о., определение № 515 от 21.10.2015 г. по гр. д. № 3831/2015 г., I гр. о., определение № 310 от 8.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2396/2014 г., III гр. о., определение № 481 от 20.10.2011 г. по ч. гр. д. № 463/2011 г., I гр. о.).

По реда на охранителното производство по чл. 542 ГПК се установяват само онези факти с правно значение, за чието удостоверяване законът предвижда съставяне на официални свидетелстващи документи, тъй като целта на производството е да се замести със съдебно установяване несъставеният или унищожен официален свидетелстващ документ. Удостоверението за предоставяне право на ползване не е такъв официален документ, което води до извод за недопустимост на производство по реда на чл. 542 ГПК за установяване на обстоятелството, че процесния недвижим имот е предоставен за лично ползване на основание Постановление № 26 от 1987 г. на МС.

Предвид горното, съдът намира, че производството следва да бъде прекратено.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответната Община Бургас следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото.

ОСЪЖДА Г.Т.Т., ЕГН ********** и Г.Д.О., ЕГН ********** ***, представлявана от кмета Д.Н, сумата от 100 лева (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева