Мотиви към присъда по НОХД №1241 по описа за 2020г. на ШРС
На 13.07.2020г. от Районна прокуратура - Шумен е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД №87/2020г., по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Х.О.Р. с ЕГН ********** за извършени
престъпления от общ характер наказуеми по чл.183 ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че :
- в периода 06.12.2019г. до 06.06.2020г. вкл.,
след като бил осъден с Решение №1047/05.11.2019г.
по гр.дело №1997/2019г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна
сила на 03.12.2019г. да издържа свой низходящ – син О.Х.О., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 7
месечни вноски по 180 лева, общо в размер на 1260.00 лева;
- в периода 06.12.2019г. до 06.06.2020г. вкл., след като
бил осъден с Решение №1047/05.11.2019г.
по гр.дело №1997/2019г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна
сила на 03.12.2019г. да издържа свой низходящ – син Т.Х.О., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 7
месечни вноски по 160 лева, общо в размер на 1120.00 лева;
В хода на съдебните прения представителят на ШРП поддържа повдигнатото
обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия за всяко едно от деянията наказание
“пробация“, вкючваща следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца.
Подсъдимия моли моли да бъде наложно наказание „пробация“. В
поседната си дума изразява съжаление.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът приема за установени от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Х.О.Р. и св. А.Т.Ш. на 24.08.2008г. сключили граждански брак. От
брака си имали родени две деца - О.Х.О. и Т.Х.О.. С Решение №1047/05.11.2019г. по гр.дело №1997/2019г. по
описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна сила на 03.12.2019г., бракът
между тях бил прекратен. Със същото решение подсъдимият бил осъден да заплаща на децата месечна издръжка в размер на 180 лева за детето О.Х.О. и в размер на 160 лева на
детето Т.Х.О.,
считано от 09.07.2019г. с падеж пето
число на текущия месец.
След влизане в сила на съдебния акт
подсъдимият не изплащал алиментното си задължение, поради което на 12.02.2020г.
св. А.Т.Ш. депозирала жалба в Районна прокуратура гр.Шумен.
След депозиране на жалбата подсъдимият , чрез своя баща, по банков път превел
на св.Ш. следните суми за издръжка на
децата – 800 лева на 13.04.2020г., 396 лева на 11.05.2020г., 600 лева на
10.06.2020г. и 250 лева на 04.0.2021г. /след образуване на съдебното
производство/.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подсъдимия, показанията на св. А.Т.Ш., както и събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните доказателства по делото по безспорен начин доказват, че подсъдимият е
осъществил състава на чл.183 ал.1от НК.
Съдът намира, че събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183
ал.1от НК защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да
доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и
не могат да се издържат от собственото
си имущество;
* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на свои низходящи по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил
осъден да ги издържа на месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение за всяко от децата е в размер на повече
от две месечни вноски. Въз основа на събраните
гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че след
влизане в сила на решението по гр.д. №1997/2019г. по
описа на Районен съд – гр.Шумен до дата на привличане на подсъдимия като обвиняем /10.06.2020г./ по ДП №337/2020г.,
подсъдимият е внесъл по банков път суми за издръжка на децата, както следва – 800 лева на
13.04.2020г., 396 лева на 11.05.2020г. и 600 лева
на 10.06.2020г. Общият размер на дължимата месечна издръжка за двете
деца е 340 лева.
Неправилно прокурорът е приел, че доколкото не било
посочено за кои месеци подсъдимият е
заплатил издръжката, доколкото дължал такава от 09.07.2019г. , със заплащането,
същият изпълнил задължението си за периода 09.07.2019г. – 06.12.2029г., т.е. за
период преди влизане в сила на решението.С оглед
инкриминирания период на неизпълнение на гражданско-правното задължение за
издръжка, предвид направените плащания през м.април, м.май и
м.юни 2020г.,/ от които суми всяка една е по – голяма от общия размер на
дължимата месечна издръжка за двете деца/, настоящият съдебен състав намира,
че подсъдимият е изпълнил задължението
си и към двете деца за изплащане на издръжка за месеците
април,май и юни 2020г. и следва да бъде
оправдан за този период. Съгласно Решение №135 / 17 юни 2016 г. на ВКС, 1 н.о. по наказателно дело № 455/2016 г., натрупаните
забавени плащания следва да се погасяват от остатъка от внесените от подсъдимия за съответния месец парични средства. Зачитайки плащане, което не може да покрие всички просрочени вноски
за издръжката от най-старото задължение напред, то при неизплащане на следващи
две и повече месечни вноски деецът винаги ще следва да понесе наказателна
отговорност за забавата, което е в разрез с разума на закона, тъй като при
задълженията за издръжка ежемесечното им заплащане цели задоволяване на
настоящите нужди на децата от определените от съда средства за живот, а не
санкциониране на дееца за бездействието му в миналото въобще. Натрупаните
забавени плащания следва да се погасяват от остатъка от внесените от длъжника
за съответния месец парични средства. В такъв смисъл е и решение № 484 от 16.10.1980
г. по н.д. 486/1980 г. на ВС, според което
постъпващите нови плащания следва да се прихващат най-напред към
задължението за периода след осъждането, тъй като плащанията съгласно чл. 76
от ЗЗД погасяват най-напред най-обременителното за длъжника задължение, а
поради наказателната отговорност за тези периоди то е най-обременително;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свои низходящи;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжките в размер на повече от две месечни вноски;
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи финансовото затруднение
на подсъдимия за инкриминирания период и неотговорното му отношение към
задълженията му като родител.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента
на обществената опасност на конкретното деяние; степента на обществена
опасност на дееца - от данните за личността му може да се направи
извод, че той не е личност с висока степен на обществена опасност; както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимия:
* смекчаващите вината обстоятелства – неосъждан, самопризнания,
добросъвество поведение в наказателното производство,
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира
такива;
За престъплението по чл.183 ал.1 от НК е предвидено
наказание «лишаване от свобода» до 1 година или "пробация". Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и
съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание “пробация“, вкючваща следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо наказание от
така наложените, а именно - “пробация“,
вкючваща следните пробационни мерки - задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично
и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца.
Съдът определи това наказание с оглед обществената
опасност на подсъдимия според данните за личността му, както прецени и факта,
че следва да му бъде даден шанс да се поправи и превъзпита.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: