към присъда № 11/19.05.2020г. по
НОХД № 353 по описа на Районен съд град Монтана за 2020
година, четвърти наказателен състав.
Подсъдимият В.К.И. - роден на xxx xxx, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx
е обвинен в това,
че на 13.07.2019 година в село Владимирово,
обл.Монтана, в недвижим имот на ул.В. М. №12, в условията на опасен рецидив -
след като е осъждан за извършването на тежки умишлени престъпления с влезли в
сила присъди на РС-Монтана по НОХД №30028/2015 год., в сила от 17.02.2015 год.
на една година лишаване от свобода; РС-Монтана по НОХД №1815/2015 год., в сила
от 15.12.2015 год., на шест месеца лишаване от свобода; РС-Монтана по НОХД
№356/2016 год., в сила от 08.04.2016 год., на две години лишаване от свобода;
РС-Монтана по НОХД №93/2018 год., в сила от 07.03.2018 год. на две години
лишаване от свобода; РС-Берковица по НОХД №174/2018 год., в сила от 24.07.2018
год. на осем месеца лишаване от свобода, като посочените наказания не са били
отложени на основание чл.66, ал.1 от НК и от изтърпяването на наказанията не са
изтекли пет години съгласно чл.30, ал.1 от НК, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот - повредил комарник на прозорец, отнел
сумата от 200 лева в банкноти с номинал от по 20 лева от владението на
собственика В.К.З. xxx, без нейното съгласие с намерение противозаконно ги
присвои- престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във връзка с чл. 195, ал.1,
т.3, предл.2, във връзка с чл. 194, ал.1, във връзка с чл.29, ал. 1, б. а и б.б
от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното
обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и
следва да се наложи съответното наказание на подсъдимия при спазване на
изискванията на закона.
Подсъдимият В.К.И. се признават за виновен по
повдигнатото му обвинение. Служебният му защитник –адв.Н.А. xxx моли съда да
наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371
т.2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от подсъдимия, респ. защитникът му.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът
прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.К.И. е осъждан многократно, като спрямо него са
налице основанията на разпоредбите на чл.29, ал1, б.а и б.б и чл.30, ал.1 от НК
за определяне на деянието - предмет на настоящето наказателно производство като
извършено при условията на опасен рецидив, тъй като той е осъждан за извършването
на тежки умишлени престъпления с влезли в сила присъди на РС-Монтана по НОХД
№30028/2015 год., в сила от 17.02.2015 год. на една година лишаване от свобода;
РС-Монтана по НОХД №1815/2015 год., в сила от 15.12.2015 год., на шест месеца
лишаване от свобода; РС-Монтана по НОХД №356/2016 год., в сила от 08.04.2016
год., на две години лишаване от свобода; РС-Монтана по НОХД №93/2018 год., в
сила от 07.03.2018 год. на две години лишаване от свобода; РС-Берковица по НОХД
№174/2018 год., в сила от 24.07.2018 год. на осем месеца лишаване от свобода,
като посочените наказания не са били отложени на основание чл.66, ал.1 от НК и
от изтърпяването на наказанията не са изтекли пет години съгласно чл.30, ал.1
от НК.
След изтърпяване на
наказанието му, наложено по ЧНД №233/2018 год. по описа на РС-Берковица, на
06.06.2019 год. той се прибрал в село Владимирово, където живеел заедно с дядо
си - св.Б. С..
Св.В.К.З. xxx, като постоянния
и адрес е на ул.Вл.П.. №106, но съжителства на съпружески начала с лице,
ползващо недвижим имот, находящ се на ул.В. М. №12. Жилищната сграда е на два
етажа - първия под нивото на улицата, като се намира на разстояние от улицата.
Тя познавала подс.И., тъй като той и бил съсед по имот.
На 13.07.2019 год. около 08.30
часа св.З. напуснала недвижимия имот на ул.В. М. №12 като заключила входната
врата на имота и на жилищната сграда. Отишла да пие кафе в питейно заведение в
селото, където видяла подс.И., като и направило впечатление, че бил без горна
дреха и я изгледал учудено. След посещението на заведението св.З. отишла в своя
недвижим имот, където нахранила кучетата си и тръгнала обратно за имота на ул.В.
М. №12.
Докато била в имота си, подс.И.
xxx, където пробил комарник на прозорец и проникнал и в жилищната сграда. Там
тършувал в стаите, като търсил пари. Намерил дамската чанта, в който св.З.
оставила предната вечер сумата от 200 лв. в банкноти от по 20 лв., и ги взел.
По същото време св.З. xxx и
първо влязла в лятната кухня, където се преоблякла, и след това отишла в
жилищната сграда. Сложила ключа в ключалката за да отключи входната врата и забелязала
силует вътре в къщата. Разпознала обв.И., който бързо се отправил към
прозореца, през който бил проникнал в къщата, и скочил през него. Св.З. чула
шума от падането на тялото и се отправила натам. Забелязала тичащия към портата
обвиняем. Върнала се обратно и отключила вратата на къщата. Влязла вътре и
забелязала, че нейни вещи били разхвърляни, разпечатани парфюми и чантата и
била отворена, а парите липсвали.
На 13.02.2020 год. В.К.И. бил
привлечен като обвиняем за отнемането на паричната сума от св.З. чрез
повреждането на преграда и в условията на опасен рецидив.
От изложените фактически
обстоятелства се налага извода, че обв.В.К.И. xxx, в недвижим имот на ул.В. М.
№12, в условията на опасен рецидив - след като е осъждан за извършването на
тежки умишлени престъпления с влезли в сила присъди на РС-Монтана по НОХД
№30028/2015 год., в сила от 17.02.2015 год. на една година лишаване от свобода;
РС-Монтана по НОХД №1815/2015 год., в сила от 15.12.2015 год., на шест месеца
лишаване от свобода; РС-Монтана по НОХД №356/2016 год., в сила от 08.04.2016
год., на две години лишаване от свобода; РС-Монтана по НОХД №93/2018 год., в
сила от 07.03.2018 год. на две години лишаване от свобода; РС-Берковица по НОХД
№174/2018 год., в сила от 24.07.2018 год. на осем месеца лишаване от свобода,
като посочените наказания не са били отложени на основание чл.66, ал.1 от НК и
от изтърпяването на наказанията не са изтекли пет години съгласно чл.30, ал.1
от НК, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот -
повредил комарник на прозорец, отнел сумата от 200 лв. в банкноти с номинал от
по 20 лв. от владението на собственика В.К.З. xxx, без нейното съгласие.
От субективна страна подсъдимия
И. е извършил престъплението с пряк умисъл, тъй като съзнавал, че е осъждан
многократно и спрямо него са налице основанията за определяне на деянието като
опасен рецидив и че отнема чужди движими вещи от владението на собственика му,
съзнавал е обществено опасните последици на деянието за собственика на вещите и
е искал настъпването им, воден от желанието да се обогати по неправомерен
начин.
По
доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните доказателства в хода на досъдебното производство, а именно: свидетелските
показания на В.З.
/л.29 и 42 от ДП/; И. И. /л.34-35/; Е. Ф. /л.38/; Л. М. /л.40/; Г. М. /л.47/; Е.
С. /л.46/; Б. С. /л.48/; и Обяснения на подсъдимия И. /л.77/. Писмени
доказателства и доказателствени средства: Справка - характеристика на
обв.И. /л.21/; Експертна справка №19/2019 год. от НТЛ-ОДМВР-Монтана /л.23/;
Протокол за оглед на местопроизшествие от 13.07.2019 год. /л.24-25/; Албум с
фотоси от огледа /л.26-28/; Справка за съдимост на подсъдимия И. /л.51-71/;
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия
и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка
за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват
съответните правни изводи:
Подсъдимият В.И. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото
към момента на деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал
е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.
От обективна страна
според становището на съда, действията на подсъдимият са съставомерни за осъщественото
от него изпълнително деяние на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във връзка с чл. 195,
ал.1, т.3, предл.2, във връзка с чл. 194, ал.1, във връзка с чл.29, ал. 1, б. а
и б.б от НК.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на
основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимия е
доказано по несъмнен начин.
Предвид на горното съдът призна подсъдимия В.К.И. за
ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение.
Причина за извършване на престъплението са утвърдените
престъпни навици на подсъдимия и желанието му за облагодетелстване по лек и
престъпен начин без труд.
При
определяне на конкретния размер на наказанието съдът взе предвид като смекчаващо
вината обстоятелство лошото материално състояние водещо подсъдимия към извършването
на това противоправно деяние. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе
предвид високата степен на обществена опасност на
подсъдимия и липсата на поправителен ефект от търпените от него наказания.
При така изложените обстоятелства съдът определи на
подсъдимия наказание три години лишаване от свобода /36 месеца/. Съдът съобрази
и разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, която визира, че при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /какъвто е настоящият случай/ съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Съобразявайки горното и намалявайки наказанието с една трета /една година/
съдът осъди подсъдимия да изтърпи наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По
отношение на подсъдимия са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1
от НК – същият е с положителна съдимост. Нещо повече изтърпявал е вече
наказание лишаване от свобода ефективно. Предвид на това съдът постанови
наложеното наказание на подсъдимия да се изтърпят ефективно като на основание чл.57
ал.1 т.2 б.Б от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
първоначален “строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”.
Разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. Б от ЗИНЗС визира,
че съдът определя първоначалния режим на изтърпяване на наказанието да бъде
строг, когато не са изтекли повече от 5 години от предходно наложеното
наказание лишаване от свобода, което не е било отложено по реда на чл.66 от НК
и е за умишлено престъпление. Предвид на гореизложеното съдът счете, че в
конкретният случай намира приложение разпоредбата на чл. чл.57 ал.1 т.2 б.Б от
Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража и определи
първоначалният режим да бъде „строг”.
На основание чл.25 във връзка с чл.23 ал.1 от НК съдът
определи на подсъдимия В.К.И. едно
общо наказание измежду наложеното по НОХД № 1437/2019г. по описа на РС-Монтана,
в сила от 16.09.2019г. и наказанието по настоящето дело /НОХД № 353/2020г./ до
размера на най – тежкото от тях, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален „СТРОГ” режим.
Съдът ПРИСПАДНА на основание чл.25
ал.2 от НК изтърпяната част от наказанието по присъдите участващи в
групирането.
Съдът ПРИВЕДЕ на основание чл.70 ал.7
от НК в изпълнение наказанието в размер на два месеца и 26 дни, изразяващо се в
остатъка от условно предстрочно освобождаване по ЧНД № 233/2018г. по описа на
РС-Берковица, като ПРИСПАДНА изтърпяната част от това наказание, в случай, че
има такова.
С така наложеното по вид и размер общо най–тежко наказание
съдът, счита, че по отношение на подсъдимия ще могат да се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по
отношение на останалите граждани.
Предвид изхода на делото съдът не осъди
подсъдимия И. да заплаща разноски, тъй като такива не са направени по делото.
По горните мотиви, съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: