МОТИВИ към присъда по НОХД № 2211/15 г. по описа на
Пловдивския Окръжен съд.
Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу Ю.Р.Ю. и същият е предаден на съд за това, че на 15.04.2015 г. в
землището на с. М.К., общ.Хисар, обл.Пловдив, умишлено е умъртвил другиго – С. И.
Ю., с ЕГН **********,***, като деянието е извършено предумишлено – престъпление
по чл.116, ал.1, т.9 вр с чл.115 от НК.
Производството по делото бе проведено по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371 т.2 от НПК – направено от подсъдимия Ю. признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изрично изразено съгласие да не се събират доказателства за същите.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция,
представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа повдигнатото обвинение
със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и квалификация на
деянията. Счита, че събраните в рамките на наказателното производство
доказателства установяват по несъмнен начин извършването на деянието и неговото
авторство. Относно реализацията на наказателната отговорност счита, че предвид това, че производството по
делото бе проведено по реда на съкратено съдебно следствие, наказанието на подсъдимия Ю. следва да се наложи при баланс между отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства, в
границите между 20 и 30 години лишаване от свобода, като следва да е
ориентирано към долната граница на така посочено в закона наказание, което
да се изтърпи при първоначален СТРОГ
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Предлага също така да
се зачете времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 17.04.2015
г. до влизане на присъдата в сила. Отделно от горното, всички боеприпаси и
оръжието да бъдат отнети в полза на държавата като вещи, послужили за
извършване на престъплението. Да бъдат отнети бинокълът, прожекторът, калъфът
на оръжието, съответно и документите, които до този момент са давали право на
подсъдимия да ловува с това оръжие, да му бъдат върнати калъфът с очилата, като
заплати направените по делото разноски.
Подсъдимият Ю.Р.Ю. се признава за виновен и изразява съжаление за
случилото. Заявява, че сам не може да реши какво наказание
заслужава и иска, но счита, че около 8 до 10 години е нормално наказание, което
следва да му се определи. Твърди, че преди да извърши убийството е имал
лични проблеми, вследствие на което бил изпаднал в депресия и не искал да убие
съпругата си, но му причерняло.
Защитникът на подсъдимия Ю., адв.К.И. счита,
че липсва какъвто и да е предумисъл в
действията на подзащитния му относно извършеното
убийство и деянието следва да се преквалифицира, като подс.Ю.
бъде признат за виновен за извършено престъпление по основния състав на чл.115
от НК и оправдан по повдигнатото му обвинение деянието да е извършено
предумишлено по чл.116, ал.1, т.9 от НК. По отношение размера на наказанието счита, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства – възрастта на подсъдимия, изразеното
съжаление и разкаяние, чистото съдебно минало, постоянната трудова
ангажираност, добри характеристични данни, невисоката опасност на дееца, а от друга
страна само едно единствено отегчаващо - високата обществена опасност на
деянието, което е едно от най-тежките престъпления и е високо укоримо. Иска съдът да наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и да приложите чл.58а, ал.4 от НК. В случай,
че деянието бъде преквалифицирано по чл.115 от НК, искането му е да се наложи
наказание от 8 години лишаване от свобода след редукцията, а ако бъде признат
за виновен за престъплението, за което е обвинен, моли на подс.Ю.
да се наложи наказание в размер на 10 години лишаване от свобода след
редукцията.
По делото няма предявен за съвместно разглеждане с
наказателното производство граждански
иск.
Пловдивският Окръжен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимият Ю.Р.Ю. е роден на *** ***, обл.П.. Тай е български гражданин от турски произход, със
средно образование и вдовец. Работи като овчар и не е осъждан, ЕГН *********.
Подсъдимият Ю. и пострадалата С.
Ю. ЕГН ********** били съпрузи, като от брака си имали двама сина - Н., роден
**** г. и Р., роден **** г. Подсъдимият Ю. болезнено ревнувал 14 години
по-младата си съпруга, която през годините, според обясненията му /л.91/,
няколкократно му изневерявала с различни мъже. Последната й връзка, подозирана
от подс.Ю., била с работодателя им - св.В.И. /л.110/,
при когото живеели и работели в продължение на около две години като овчари в
бившето ТКЗС с.М.К., обл.Пловдив.
Веднага след новогодишните
празници на 2015 г., С. Ю. си тръгнала
за С., откъдето била родом, а подс. Ю. ***. Една
вечер, през м.февруари 2015 г., подс. Ю. се обадил на
С. по мобилният телефон и поискал от нея да се върне, като я заплашил, че ако
тя откаже - ще се обеси. Същият приготвил въже в обора, но синът му Р. го
заварил в този момент и му попречил.
В свидетелските си показания
/л.110/ Р. заявява, че след раздялата между родителите му, баща му изпаднал в
депресия, употребявал алкохол всяка вечер и многократно заявявал, че ще убие
съпругата си.
След раздялата на съпрузите, подсъдимият
Ю. често се обаждал и на бившия си работодател В.И. и го питал дали С. се е
върнала в с.М.К.. В началото на м. април 2015 г., В.И. му заявил, че
действително С. е започнала отново работа при него.
По времето, когато подсъдимият
и съпругата му живеели при В.И., той забелязал, че Ю. държи пушка в стая на обора.
Обвиняемият бил ловец с валидно разрешително за ловно оръжие до 2017 г.,
издадено от РУП гр.П. и притежавал такова - ловна пушка „ИЖ 58", 16-ти
калибър с № ***** и неизвестно количество патрони за нея. Въпреки изискването,
оръжието и боеприпасите да се съхраняват в неподвижно закрепена метална каса по
постоянния адрес, и въпреки декларацията на Ю. /л.48/, че това ще се осъществява
в с.Щ., общ. Л., обл.П., това задължение не било
изпълнявано от подсъдимия. Многократните закани, че ако И. отново вземе на
работа С., ще ги избие, намерили израз в решението му да осъществи заявеното.
На 15.04.2015 г., сутринта, подс. Ю. се приготвил, взел пушката си, 30-тина патрона, снарядени със сачми
за едър дивеч, и бинокъл. Наел св.М.С. /л. 115/ да го закара до с.М.К. и му дал
50 лв. за гориво.
Към 9 часа видял как жена му
излязла пред овчарника и се целунала с В.И.. Малко по-късно, В. забелязал
промъкващия се покрай храстите Ю. с пушка в ръце и предупредил по телефона С.
за опасността, за да се скрие, но тя му отвърнала, че Ю. вече отива към нея. В.
се обадил и на тел. 112 за помощ. Свидетелят И.М. - работник в обора /л.113/
малко преди това наблюдавал как Ю. вади и сглобява оръжието си, постоянно
оглеждайки стадото овце, с което била С.. Когато го видял да тръгва в нейната
посока М. се затичал към В.И., а после и двамата се завтекли към С.. В това
време Ю. вече бил стигнал до съпругата си, крещял й на турски език и я ритал.
Същевременно свидетелят Р.Б.
/л.119/ - работещ като пастир при В.И., чул разправията и понеже бил в близост
до мястото на свадата, се опитал да се намеси. Подс. Ю.
насочил пушката към него и го заплашил да не се намесва, след което се прицелил
в корема на С. и стрелял. Тя изохкала и паднала, а Ю. още веднъж я прострелял
вляво в областта на гърдите. След това презаредил пушката, подпрял я на земята
и произвел един изстрел към гърдите си вляво, твърдейки впоследствие, че искал
да се самоубие.
Тъй като нараняването било
съвсем повърхностно, той произвел още един изстрел, надвесвайки се над дулото,
който разкъсал тангенциално гърдите му вляво.
Междувременно, на мястото на произшествието
пристигнал полицейският служител от РУП гр.Х., С. Г. /л.117/, който заедно с
екип на спешна помощ отстранили оръжието от Ю., намерили патрони в джобовете му
и около него и му оказали спешна помощ.
При разговора с полицейския
служител Ст. Г. подс.
Ю. потвърдил, че той е застрелял съпругата
си, защото много я обичал, а тя му изневерявала.
Пристигналите на
местопроизшествието медицински лица констатирали, че С. вече била мъртва.
От заключението на назначената
на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп се
установява, че смъртта й се дължи на двете огнестрелни наранявания - първото в
лявата коремна област и второто в областта на гръдния кош отляво. И двете
наранявания били смъртоносни, тъй като навлезлите през общите входни отвърстия
под формата на сноп едри сачми, са се разпръснали в гръдната и в коремната
кухина, като са довели до тежки и несъвместими с живота травматични увреждания
на жизнено важни органи: пълно прекъсване на гръдната аорта, разкъсване на
долния лоб на левият бял дроб, разкъсвания на тънки и дебели черва, разкъсвания
на мускулатура и кръвоносни съдове, от които е настъпила остра кръвозагуба - като непосредствена причина за смъртта.
И двете огнестрелни
наранявания са причинени от възпроизведени изстрели с гладкоцевно
ловно оръжие или друго подобно оръжие, което е способно да бъде заредено и да
изстрелва ловни патрони с 9 милиметрови сачми и с концентратор
за сачмите.
Огнестрелните наранявания в
лявата гръдна и в лявата коремна област са причинени от възпроизведените
изстрели с посочения вид огнестрелно оръжие от близко разстояние, т.е. от
разстоянието, при което сачмите излизат от дулото на оръжието и вървят под
формата на общ плътен сноп, като причиняват една обща входна рана, без
разсейване на сачмите около нея.
Съгласно заключението на
назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на живо
лице, нараняванията, които подс. Ю.Ю. си е причинил,
довели до разкъсване на лявата част на гърдите и разкъсване и контузия на левия
бял дроб, които се явяват леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 и 2
от НК.
Видно от заключението на
балистичната експертиза /л.55, т.ІІ/, намерените на местопроизшествието три
гилзи и една в лявата цев на пушката са били снарядени
като ловни патрони със сачми № 13/10 и са изстреляни от ловната пушка „ИЖ
58", 16-ти калибър по 70, със сер.№ *****,
технически изправна и годна да възпроизвежда изстрели със стандартни ловни
патрони кал. 16 х 70. Намереният в дясната цев ловен патрон 16 х 70 е също
снаряден с 13/10 сачми. Разстоянието, от което е била простреляна С. е в
границите до 1 м.
Съгласно заключението на
комплексната тройна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.93, т.ІІ, Ю.
не страда от психични заболявания. В инкриминирания момент е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Психичното му състояние е било
обичайното му - изпитвал е собственически чувства, ревност и озлобление към
убитата.
Видно от съдебномедицинска
експертиза /л.100, т.ІІ, Ю. е в състояние след огнестрелно нараняване в лявата
гръдна половина и наличието на голям кожен дефект в тази област. Това му
състояние не пречи да участва в наказателното производство като обвиняем.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание и
от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите В.И.,
Л. И., И.М., М.С., В. А., С. Г. и Р.Б., както и
от обясненията на подсъдимия Ю.; в писмените доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, два броя съдебно – медицински експертизи,
химически експертизи, съдебно-психиатрична
експертиза, комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза,
характеристична справка, справка за съдимост, както и от веществените
доказателства по делото.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници
установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признати от подсъдимия. Показанията на свидетелите В.И., Л. И.,
И.М., М.С., В. А., С. Г. и Р.Б., съпоставени с обективните данни в протоколите
за оглед, и в съответствие с научните мнения на вещите лица в експертните
заключения, еднопосочно подкрепят направеното самопризнание на подсъдимия
относно релевантните за решаване на делото обстоятелства и убедително го
закрепват. От тях без съмнение се установява хронологията на инкриминираните
събития и авторството на подсъдимия в извършване на деянието, предмет на
обвинението.
Съдът изцяло възприема изготвените на досъдебното
производство експертни заключения, като пълни, ясни, точни и обосновани,
изготвени от компетентни вещи лица. Заключенията не се оспорват от страните и
не пораждат каквито и да било съмнения за тяхната достоверност.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият Ю.Р.Ю. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
116 ал.1 т.9 вр. чл. 115 от НК, като на 15.04.2015 г. в землището на с. М.К., общ. Х., обл. П., умишлено е
умъртвил другиго - С. И. Ю., ЕГН ********** ***, като деянието е извършено
предумишлено.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА :
Основен признак на обективната страна на деянието,
инкриминирано в диспозицията на чл. 115 от НК е неговото изпълнително деяние,
състоящо се в умъртвяване на другиго - такова въздействие върху организма на
пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт.
По делото се установи, че на 15.04.2015 г. в землището на с. М.К., общ. Х., обл.П.,
подсъдимият, с носена от него пушка, се прицелил в корема на С. и стрелял
веднъж, уцелил я, след което още веднъж я прострелял вляво в областта на
гърдите.
Изстрелите са били насочени и са имали за цел
умъртвяване на пострадалото лице, за което може да се направи извод от
местоположението, броя и локализацията им – в корема и в лявата част на
гърдите, където се намират жизненоважни системи и органи, при засягането на
които се създава непосредствена опасност за живота на пострадалия. Аргумент в
тази насока е и употребеното оръжие - ловна пушка. Подсъдимият е причинил двете наранявания на починалата, които били смъртоносни, тъй като
навлезлите през общите входни отверстия под формата на сноп едри сачми, са се
разпръснали в гръдната и в коремната кухина, довели са до тежки и несъвместими
с живота травматични увреждания на жизнено важни органи: пълно прекъсване на
гръдната аорта, разкъсване на долния лоб на левият бял дроб, разкъсвания на
тънки и дебели черва, разкъсвания на мускулатура и кръвоносни съдове, от които
е настъпила остра кръвозагуба, като е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между двете огнестрелни
наранявания и настъпилата биологична смърт на място на С. И. Ю..
Това се установява безусловно и от назначената на досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза на труп.
Съдът намери за безспорно установено, че
деянието е извършено предумишлено. За да е налице квалифицирано убийство по чл.
116 т.9 от НК, е необходимо доказателствата да сочат, че деецът го е извършил
по предварително решение, взето в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние
след обсъждане на мотивите за и против извършването му. Най- точно предпоставките на наличие на предумисъл са
посочени в Постановление на Пленума на ВС № 2/1957 г. Там се посочва, че за
предумисъл може да се съди по
изработването на план за извършване на убийството, снабдяване с оръжие, взети мерки за укриване, избор на
място, устройване на засада, разузнаване
пътя на движение на жертвата, общо взета при преценка на времето, изминало от
вземането на решение до осъществяване на деянието.
В конкретния казус престъплението е
планирано в един немалък период от време, което означава, че подсъдимият Ю. е
взел решение за осъществяването му в спокойна обстановка и след внимателно
обмисляне на начина на осъществяване на замисъла. В тази насока се анализира
фактът, че подсъдимият често се обаждал на И., за да пита дали жена му е отново
на работа, както и че безспорно е доказано /видно от показанията на свидетеля С./,
че подс. Ю. е знаел, че пострадалата се е върнала да
работи при В.И.. Пред сина си, св. Р.Р., подсъдимият е заявил изрично и
многократно, че ще убие майка му, защото го е напуснала. Св. Л. И. в показанията
си заявявя, че пострадалата С. му е споделила по
телефона, че не иска да се върне при подс.Ю., защото
той ще я убие. За да заключи, че е налице предумисъл, съдебният състав взе
предвид и обстоятелството, че подсъдимият е тръгнал към с. М.К. въоръжен с ловна
пушка, ведно с 30-на патрона, снарядени със сачми за
едър дивеч и бинокъл. Наел е срещу пари и св.С., за да го превози до цитираното
село, промъквал се в храстите, наблюдавал е отдалеч в засада с бинокъла
пострадалата, а и най-вече - хладнокръвно
извадил и сглобил оръжието си, като в последствие произвел в С. два изстрела, въпреки призивите на Б. да
не го прави. Горните действията на подсъдимият водят до извод за проявена изключителна
последователност и упоритост.
Ето защо и бяха възприети като
неоснователни възраженията на защитата в противната насока - категорично в съдебната практика е
застъпено становището, че за да е налице квалифицирано по т.9 на чл. 116 от НК
- убийство, е необходимо доказателствата да сочат, че деецът е извършил
престъпното деяние по предварително решение, както бе посочено, взето при
сравнително спокойно състояние, след преценка на мотивите за и против осъществяването
му. От това следва, че по съдържание на волевия и интелектуалния момент,
предумисълът и внезапният умисъл не се различават. Различието помежду им е във
връзка с начина на формиране, свързан с повече или по-малко продължително обмисляне
и във връзка със състоянието, при което се обмисля посегателството. В
конкретния случай посочените по - горе доказателства, наложиха категорично
направения и аргументиран извод на съда за наличие на предумисъл у подсъдимия Ю..
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Престъплението е осъществено от подс.
Ю. при пряк умисъл. Той е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е настъпването на конкретните общественоопасни
последици и пряко е целял престъпния резултат. До този извод съдът достигна
изхождайки от характера на причинените телесни увреждания, и най-вече оръжието,
с което са причинени раните и тяхната локализация. Обсъденото обстоятелство, а
и фактът, че деецът е действал предумишлено, според съда изключват възможността
подсъдимият да не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието.
От събраните по делото доказателства може да се
направи извод, че в съзнанието на подсъдимия е имало оформени представи относно
това, че чрез действията си лишава от живот друго човешко същество, а също и
относно квалифициращия признак, което е условие за приемането му като елемент
от състава на деянието - че е сторил това след хладнокръвно обмисляне и
съставяне план за стореното.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че делото се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр.
с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 9 вр. чл. 115 от НК, законодателят е предвидил алтернативни
наказания - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна.
За индивидуализацията на наказанието на подсъдимия,
съдебният състав съобрази указанията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2
от 19.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г.,
ОСНК, съгласно които разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 и 2 от НК предвиждат
различни правила за определяне на наказанията, спрямо които правният институт
се отнася, със специфични предпоставки за прилагане и различни правни
последици. Съпоставката им разкрива, че единственият критерий за тяхното
правилно прилагане е видът на наказанието. Когато това наказание е лишаване от
свобода, неговата индивидуализация се извършва съобразно общите правила и
определеният размер допълнително се намалява с една трета, според изискванията
на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Върховният съд е подчертал, че правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК се прилагат
за всяко наказание лишаване от свобода, предвидено в норма от особената част на
НК, като законът не прави разлика дали наказанието лишаване от свобода е
самостоятелно предвидено в престъпния състав, алтернативно предвидено с други
по-леки наказания без лишаване от свобода, или е алтернативно предвидено с
други по-тежки от него в системата на наказанията (доживотен затвор и доживотен
затвор без замяна), или е част от комплексна санкция с други кумулативни наказания.
Настоящия съдебен състав, съобразявайки се с
критериите на чл. 57 НК и ръководейки се от степента на обществена опасност на
деянието и дееца, с подбудите за извършване на деянието и смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, прие, че в разглеждания случай най-подходящото
по вид наказание, измежду алтернативно предвидените в нормата на чл. 116, ал. 1 НК е „лишаване от свобода”. Този извод се обоснова с факта, че съдът, за да определи наказание доживотен затвор следва съгласно разпоредбата на чл. 38а ал.2
от НК извършеното престъпление да е изключително тежко – т.е. да е с
изключително тежка обществена опасност, надхвърляща значително тази на други
престъпления от този вид, както и да е
налице такава изключителност и по отношение степента на обществена опасност на
дееца. Въз основа на гореобсъденото, съдебният състав
прие, че всичко изложено в своята съвкупност не разкрива изискуемата от закона
изключително висока степен на обществена опасност на извършеното престъпление и
дееца, надхвърлящи значително тази на други престъпления от този вид и именно
поради това определи като най-подходящо наказанието лишаване от свобода.
При индивидуализацията на самото наказание лишаване от
свобода, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът отчете като отегчаващи
вината обстоятелства все пак високата степен на обществена опасност на деянието; престъпната упоритост при
неговото осъществяване – въпреки, че имало и свидетел на инцидента – Б. ,
подсъдимият го заплашил с пушка, за да не се намесва и пак осъществил
предварително намисленото. Като допълнителни отегчаващи вината обстоятелства
съдът прецени наличието на многобройни закани за убийство, отправени от
подсъдимия към починалата Ю., предхождащи престъплението по чл. 116 НК, а също
и много тежките последици от извършеното престъпление – от брака си те имали
две деца, които остават без майка. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът възприе и факта, че престъплението
е извършено с огнестрелно оръжие, което въпреки изискванията на закона не се
съхранявало по установения ред. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът
отчете чистото съдебно минало на подсъдимия и трудовата му ангажираност. Според
настоящия състав самопризнанието на подсъдимия Ю. в конкретния случай не следва
да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, тъй като то не е
елемент от цялостно, обективно проявено в досъдебната
фаза процесуално поведение, съществено допринесло за своевременно разкриване на
престъплението и неговия автор. В тази връзка следва да се има предвид
Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2008 г., ОСНК - т. 7.
В случая не са налице и предпоставките за
индивидуализиране на наказанието спрямо подс. Ю. при
условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и не е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото,
предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. При така отчетените
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че индивидуализацията
на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 9 вр. чл. 115 от НК следва да се извърши при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Воден от тези аргументи, настоящият състав на
Пловдивския окръжен съд намери като най-подходящо по размер наказание лишаване
от свобода за срок от ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Тъй като в настоящия казус –
производството е проведено и е приключило по съкратената процедура –
предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, то следва да
се съобрази разпоредбата на чл. 58 А ал.1 от НК, поради което съдът НАМАЛИ така
определеното от съдебния състав на подсъдимия наказание лишаване от свобода с
една трета и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА като според преценката
на съда именно това наказание, като вид и размер, се явява съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и
справедливо.
Съдът постанови така определеното наказание да бъде
изтърпяно ефективно от подсъдимия, предвид на което и на основание чл. 61, т. 2
вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи
първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на същото в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл.59, ал.2 вр.
ал.1, т.1 от НК Съдът приспадна времето, през което подсъдимият Ю. е бил
задържан по реда на чл. 63 от ЗМВР, чл. 64 от НПК, считано от 17.04.2015г до
19.04.2015г, както и времето през което спрямо същия се е реализирала мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 20.04.2015 г. до влизане на
присъдата в сила, като един ден задържане
да се зачита за един ден лишаване от свобода.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С оглед изхода на делото, съдът постанови веществените
доказателства: - 1 брой разрешително
за ловно оръжие № 231470 и -1 брой билет за лов номер 150886 да се изпратят на
инспектор КОС на РУ Хисар, веществените доказателства - 1 брой ловна пушка
16-ти калибър, двуцевна ИЖ-58 с номер на ложа П 0440, Р 0440; -22 броя ловни патрони 16-ти калибър,
-1 брой ловен патрон, предадена гилза, -1 брой гилза, -1 брой ловен патрон, -3
броя ловни гилзи 16-ти калибър, -1 брой оловна сачма, 1 гилза, находящи се на
съхранение при домакина на РУ Хисар да се отнемат в полза на Държавата след
влизане на присъдата в сила, а веществените доказателства -1 брой членска
карта, -1 брой мобилен телефон „Самсунг; -1 брой
временен пропуск, -1 брой калъф с очила,
- 1 брой прожектор, - 1 брой бинокъл,
-1 брой кожен калъф за ловно оръжие, раница с дрехи, находящи се на
съхранение при домакина на РУ Хисар да се върнат на собственика й Ю.Р.Ю., след
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати по сметка на ОД на
МВР гр. Пловдив, направените разноски по досъдебното производство в размер на
1 490.74лв (хиляда четиристотин и деветдесет лева и 74ст).
Причини за извършване на престъплението са ниското
правно съзнание и слабите морално-волеви задръжки на подсъдимия, както и
незачитането на установения в страната правов ред, свързан със запазване живота
на личността.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН - СЪДИЯ: