№ 169
гр. П., 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500236 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260032 от 07.03.2022г., постановено по гр.дело
№560/2020г. по описа на Окръжен съд-П., е отхвърлен предявения от
„Ф.“ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.В.,
*********, против „О.***“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул. О. № **, и Н. а. с адрес за призоваване: гр.П., ул.“С., №
**, иск за признаване за установено, че „О.***“ЕООД, ЕИК *******, не
дължи на Н. а. сумата от 25626,16лв., която е предмет на принудително
изпълнение по изп.дело №******г. по описа на ЧСИ М. О. и която
представлява начислен ДДС по издадени от ответното дружество фактури за
продажба, както следва: 1. Фактура на стойност 19750,00лв. без ДДС
/начислен ДДС в размер на 3950,00лв./ от 31.12.2019г. по договор със страни
„О.***“ЕООД и „В. к.“ЕООД; 2. Фактура на стойност 36550,00лв. без ДДС
/начислен ДДС в размер на 7310,00лв./ от 31.12.2019г. по договор със страни
1
„О.***“ЕООД и „О. Д. р.“ЕООД; 3. Фактура на стойност 5620,00лв. без ДДС
/начислен ДДС в размер на 1124,00лв./ от 31.12.2019г. по договор със страни
„О.***“ЕООД и „ОЛ“ЕООД; 4. Фактура на стойност 35325,00лв. без ДДС
/начислен ДДС в размер на 7065,00лв./ от 30.12.2019г. по договор със страни
„О.***“ЕООД и „Е. с.“ООД; 5. Фактура на стойност 15200,00лв. без ДДС
/начислен ДДС в размер на 3040,00лв./ от 30.12.2019г. по договор със страни
„О.***“ЕООД и „ОЛ“ЕООД; 6. Фактура на стойност 2750,00лв. без ДДС
/начислен ДДС в размер на 550,00лв./ от 30.12.2019г. по договор със страни
„О.***“ЕООД и „ОЛ“ЕООД; 7. Фактура на стойност 3500,00лв. без ДДС
/начислен ДДС в размер на 700,00лв./ от 09.12.2019г. по договор със страни
„О.***“ЕООД и „ОЛ“ЕООД; 8. Фактура на стойност 1981,67лв. без ДДС
/начислен ДДС в размер на 396,33лв./ от 09.12.2019г. по договор със страни
„О.***“ЕООД и „О. Д. р.“ЕООД; 9. Фактура на стойност 8018,33лв. без ДДС
/начислен ДДС в размер на 1603,67лв./ от 04.12.2019г. по договор със страни
„О.***“ЕООД и „О. Д. р.“ЕООД, като „Ф.“ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр.В., *********, е осъдено да заплати на
„О.***“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.
О. № **, сумата от 2668,00лв. – разноски по делото, а на Н. а. с адрес за
призоваване: гр.П., ул.“С., № **, сумата от 300лв. – възнаграждение за
юрисконсулт.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
„Ф.“ЕООД, който чрез пълномощника адв.К. Д. го обжалва изцяло като
неправилно. Изложените в жалбата оплаквания са за: нарушаване на чл.12 от
ГПК поради липса на мотиви за отмяна на допуснатия на ищеца свидетел и на
такива защо се кредитира една група изявления и доказателства за сметка на
друга група; необоснованост и допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила във връзка с изискването за изготвяне на
пълен и точен доклад и правилно приложение на материалния закон и
процесуалните правила по чл.235,ал.2 от ГПК, тъй като при въведени
твърдения всяка от страните доказва фактите обуславящи за съществуването
или несъществуването на правото на собственост, поради което при
възникналият спор кой представлява ЕС съдът е следвало да включи за
изследване и този въпрос и да предостави възможност по чл.154,ал.1 от ГПК
2
на страните да докажат фактите, на които основават твърденията и
възраженията си; нарушение на разпоредбата на чл.146,ал.1,т.4 и т.5 и ал.2 от
ГПК поради липса на указания към страните кое е безспорно и
неразпределена в пълнота доказателствена тежест; липса на мотиви, свързани
с преценката на доказателствата при наличие на противоречиви такива и
приетите за установени въз основа на тях факти, включително настъпилите в
хода на производството до фазата на устните състезания. По тези
съображения се претендира за отмяна на решението и за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна Н. а. е депозирала чрез пълномощника
юрисконсулт М. М. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за
нейната неоснователност, според които по делото е бил изготвен надлежен
доклад с разпределение на доказателствената тежест, по който ищецът
изрично е заявил, че няма възражения, като не е допуснато процесуално
нарушение относно доказателствените искания на ищеца за свидетел и за
информация по преписка №***********г. на ГДНП, и решението е
мотивирано и обосновано. Претендира жалбата да бъде оставена без
уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Въззиваемата страна „О.***“ЕООД е подала чрез пълномощника адв.И.
Й. писмен отговор на въззивната жалба с аргументи за нейната
неоснователност, според които по делото е бил изготвен подробен доклад, с
който на ищеца изрично е указано, че не сочи доказателства за твърдяната от
него симулативност на сделките, и му е вменена доказателствена тежест да
установи позитивните твърдения за съществуващите пороци на
фактурираните сделки, което той не е сторил, осуетявайки с процесуалното си
поведение събирането на допуснатите му гласни доказателства, а събраните
по делото установяват реално преминаване на стоки и услуги от един
стопански субект към друг и генерирането на данъци. Претендира за
отхвърляне на въззивната жалба и за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от „Ф.“ЕООД против
3
„О.***“ЕООД и Н. а. иск с правна квалификация чл.464,ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че ответното дружество не дължи на ответната
агенция сумата от 25626,16лв., представляваща начислен ДДС по уточнени с
молба вх.№23230/13.08.2020г. девет договора с издадени фактури по тях,
което вземане е предмет на принудително изпълнение по изп.дело №******г.
по описа на ЧСИ М. О. с рег.№***, образувано от ищеца по изпълнителен
лист за общата сума от 101502,48лв., и включено за погасяване като
привилегировано по чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД в Протокол за разпределение от
03.02.2020г., съгласно който от цялата постъпила за разпределение сума в
размер на 27702,38лв. процесната следва да се преведе в полза на Н. като
присъединен на основание чл.458 от ГПК взискател. Искът се основава на
твърдения договорите за доставка на стоки и услуги, за които е начислено
оспореното вземане за ДДС, да са нищожни като симулативни, поради липса
на реална доставка по тях и като сключени между свързани с длъжника лица в
изключително кратък срок единствено с цел да се увреди ищеца в качеството
му на взискател.
С първоначалния и допълнителния след уточнението на исковата молба
отговор ответникът Н. е оспорил предявения иск като недопустим, поради
наличието на специален ред по ДОПК за установяване на данъчни
задължения в рамките на ревизионно производство. Оспорил е иска като
неоснователен, позовавайки се на извършени от органите по приходите
проверки и установените по тях въз основа на представени писмени
доказателства и счетоводни данни факти и обстоятелства с констатации да не
са установени нарушения на разпоредбите на ЗДДС, както и данни за липса на
доставка, съответно за симулативни действия и сделки.
С отговора на исковата молба ответникът „О.***“ЕООД е оспорил иска,
излагайки твърдения дружеството да е създадено през 2008г. с широк спектър
от дейности, а през 2013г. да е регистрирано холдингово дружество „О.“ООД,
чиято цел е да създаде група от компании, в които да се отделят различните
видове дейности на ответното, според тяхната спецификация, в изпълнение на
която през 2015г. били създадени „Е. с.“ООД, което да поеме услугите
свързани със софтуерни тестове, и „В. к.“ЕООД, което да стопанисва кафе-
аперитив „К.“, а в края на същата година било създадено „ОЛ“ЕООД, което
след преговори с „Е. е.“ приело от „О.***“ЕООД правото да оперира по
4
договор за търговско представителство – франчайз трите офиса на „Е.“,
стопанисвани до този момент от „О.***“ЕООД, и през 2019г. било създадено
„О. Д. р.“ЕООД, което да поеме дейността по предлагане на маркетинг и
рекламни услуги, като оспорваните сделки били част от този процес и
обективирали преминаване на активите на дружеството към
правоприемниците на дейността, обединени в една холдингова структура.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно
ищецът да е взискател по изп.дело №******г. на ЧСИ М. О. въз основа на
изпълнителен лист от 30.12.2019г., издаден по ч.т.дело №1093/2019г. на
Окръжен съд-П. срещу длъжника и ответник „О.***“ЕООД, както и, че Н. а. е
взискател по същото дело с вземане в размер на 25626,16лв., видно и от
Протокол от 03.02.2020г., с който е разпределена сумата 27702,38лв., от която
за Н. е предвидена сумата от 24944,44лв., като разпределението е предявено
на ищеца на 07.02.2020г. и същият е предявил исковата си претенция в срока
по чл.464,ал.1 от ГПК – на 04.03.2020г. Приел е за безспорно и, че вземането
на Н. от 25626,16лв. представлява сбор от дължим ДДС по оспорените
сделки, за които са издадени описаните от ищеца фактури. На база
заключението на ССчЕ е приел за установена редовността на воденото
счетоводство в дружествата, с които ответното е договаряло по процесните
доставки, за които са издадени девет броя данъчни фактури, както и, че
активите, предмет на сделките, са били налични към момента на сключването
им, били са заведени в счетоводството на контрагентите на ответното
дружество, които са начислявали амортизации след придобИ.е на активите,
използвани в дейността им, като по сделките са извършени плащания – една
част по банков път, а друга – чрез протоколи за прихващане на вземания,
отразени са в дневника за продажби на ответното дружество за
м.декември.2019г. и в справка-декларация за същия месец, а приходите са
отразени по сметка 709 „Други приходи“, като съответно отразяване на
сделките е осъществено в дневниците за покупки на съконтрагентите за
същия период. Прието е въз основа на заключението на съдебно-техническа
експертиза да е налице идентичност между софтуера, предмет на оспорените
сделки, и този, който е наличен и се използва към настоящия момент от
дружествата-купувачи. Прието е въз основа на показанията на св.ВА, че
оспорените от ищеца сделки са осъществени във връзка с дейността по
преструктуриране/оптимизация/ на отделните компании в холдинга,
5
включваща прехвърляне на активи на ответното дружество, която дейност е
започнала през 2015г. и приключила до края на 2019г. Представените
протоколи за извършени от ТД на Н.-П. проверки съдържат констатации, че
за данъчния период м.декември.2019г. ответното дружество е издало
процесните фактури за реално осъществени доставки, като дължимият ДДС е
начислен съгласно изискванията на ЗДДС и при проверките не са установени
нарушения на разпоредбите на този закон. Въз основа на така събраните
доказателства и установеното посредством тях съдът е приел за доказано
съществуването на оспореното вземане на Н. като взискател по
изпълнителното дело. Приел е ищецът да не е събрал доказателства в
подкрепа на твърдението си за нищожност поради симулация на
фактурираните сделки, по които е начислен ДДС, а събраните доказателства
да установяват обратното – реално осъществени сделки по прехвърляне на
активи от страна на ответника в полза на купувачите, които са заплатили
полученото и го използват понастоящем при осъществяваната от тях
търговска дейност, поради което съответно начисленият ДДС е дължим от
ответното дружество и искът се явява неоснователен.
При осъществяване на служебната проверка по чл.269 от ГПК
настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Безспорно и видно от представените от ищеца протокол от 03.02.2020г.
и удостоверение от 19.05.2020г. по изп.дело №******г. по описа на ЧСИ М.
О. с рег. №*** е, че изпълнителното производство е образувано по молба на
същия и представен изпълнителен лист от 30.12.2019г., издаден по ч.т.дело
№1093/2019г. на Окръжен съд-П., за парични вземания спрямо длъжника и
ответник „О.***“ЕООД, като ответната Н. е присъединен на основание чл.458
от ГПК взискател за сумата от 25626,16лв., представляваща дължим ДДС по
оспорените сделки. По наложен запор върху банковата сметка на длъжника е
постъпила на 24.01.2020г. сумата от 27702,38лв., разпределена на 03.02.2020г.
за погасяване на ползващите се с привилегии вземания по чл.136,ал.1,т.1 от
ЗЗД за разноски по принудителното изпълнение от 2757,94лв. и по
чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД за вземанията на държавата по сметка на Н. от
24944,44лв., което разпределение е предявено на страните на 07.02.2020г. и
исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е подадена
6
по пощата на 04.03.2020г. Налице е при това положение конкуренция между
двамата взискатели за удовлетворяване на техните вземания от имуществото
на длъжника, като вземането на ответната Н. се ползва с привилегията на
чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД, което обосновава наличието на правен интерес за
ищеца да отрече съществуването на конкуриращото го привилегировано
вземане. Правният интерес възниква от момента, в който взискателят се
присъедини към образуваното вече изпълнително производство, в което той
има същите права като първоначалния взискател и се ползва от извършените
до този момент изпълнителни действия. От този момент обективно възниква
конкуренция помежду им за удовлетворяване на техните вземания, за която е
без значение дали длъжникът разполага с достатъчно имущество или не за
пълното удовлетворяване на всеки от кредиторите му, доколкото по
правилото на чл.133 от ЗЗД всеки от кредиторите има еднакво право да се
удовлетвори от имуществото на длъжника, а в случая вземането на
присъединеният взискател се ползва с привилегия. Правният интерес
съществува до момента, до който сумата по разпределението не е предадена
на взискателя с оспореното вземане, тъй като предявяването на иска спира
предаването на сумата и в зависимост от резултата по него тя или ще бъде
предадена на същия при отхвърлянето му или ще бъде разпределена между
останалите взискатели при неговото уважаване, но с предаване на сумата от
съдебния изпълнител на взискателя с оспореното вземане, правният интерес
от установителна защита за оспорващият взискател отпада, тъй като той вече
не може да я получи в рамките на това изпълнително производство, в какъвто
смисъл е и разпоредбата на чл.464,ал.1 от ГПК, а следва да предяви
осъдителен иск.
Неоснователно е заявеното с отговора на исковата молба възражение на
ответната Н. за недопустимост на иска поради наличието на специален ред по
ДОПК за установяване на данъчни задължения в рамките на ревизионно
производство. По този специален ред се установяват данъчните задължения в
отношенията между Държавата и данъчнозадълженото ревизирано лице, но
не и спрямо ищеца като кредитор на това лице, който не е участник в
ревизионното производство и спрямо който актът за установяване на
данъчните задължения не би имал задължителна сила. С отричането на
вземането по исков ред ще се установи със сила на пресъдено нещо, че такова
не съществува в отношенията между ищеца, от една страна, и ответниците, от
7
друга, а не между самите ответници, за които е приложим реда на ДОПК.
Противно на оплакванията на жалбоподателя, с определението от
18.11.2020г. по чл.140 от ГПК окръжният съд е изготвил проект за доклад по
делото, който отговаря на изискванията на чл.146,ал.1 и ал.2 от ГПК,
включително е посочено, че няма обстоятелства, които да не се нуждаят от
доказване, и е разпределена доказателствената тежест, каквато на ищеца е
вменена за установяване на обстоятелствата, че има качеството на кредитор
на първия ответник, че вземането му е предмет на изпълнение по посоченото
изпълнително дело, че Н. е присъединен взискател по същото дело и, че
съществуват твърдяните пороци на фактурираните сделки, по които е
начислен ДДС, като изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства за
симулативност на сделките. В първото редовно проведено на 21.01.2021г.
открито съдебно заседание на ищеца е бил допуснат поискания свидетел при
режим на довеждане за установяване на обстоятелствата за фиктивност на
оспорените доставки и липса на необходимост от сключване на процесните
сделки. В следващото съдебно заседание, проведено на 11.03.2021г.,
свидетелят не е доведен от ищеца по причина на заболяване на управителя на
дружеството, довело до невъзможност за уточняване на свидетеля, което е
прието за обстоятелство, поставящо под съмнение възможността на страната
да организира и доведе за разпит свидетел, и следващото съдебно заседание е
определено като краен срок за събиране на допуснатите на ищеца гласни
доказателства. С молба вх.№275912/27.05.2021г. ищецът е поискал делото да
се отложи за събиране на информация от Нотариалната камара и да бъде
призован като свидетел РС с посочен адрес. В проведеното на 27.05.2020г.
съдебно заседание, в което е докладвана молбата, представител на ищцовото
дружество не се е явил и съдът е приел да не се сочат причини, препятствали
ищеца да доведе допуснатият му свидетел, както и защо се налага
призоваването на такъв, на когото са посочени само две имена, по които
съображения и тъй като заседанието е определено за краен срок за събиране
на това доказателство е отменил определението, с което такъв е бил допуснат.
В следващото съдебно заседание на 30.09.2021г. ход на делото не е даден,
поради заболяване на управителя и на пълномощника на ищцовото
дружество. В проведеното на 16.12.2021г. съдебно заседание пълномощникът
на ищеца е заявил, че поименно посоченият с две имена в предходно
заседание свидетел не може да бъде призован, тъй като не може да бъде
8
намерен на посочения адрес, и е поискал същият да бъде допуснат при режим
на довеждане. Съдът е оставил без уважение това искане, с оглед отмяната на
определението за допускане на свидетел и етапа на производството, като в
това съдебно заседание е даден ход на устните състезания и делото е обявено
за решаване. Видно е при тези обстоятелства, че на ищеца е бил допуснат в
първоинстанционното производство искания свидетел. Такъв не е разпитан по
причина на процесуалното поведение на ищеца, който, въпреки дадените му
възможности, до последно не е уточнил свидетеля и режимът на явяването му,
поради което правилно в хипотезите на чл.158,ал.1 и ал.2 от ГПК свидетелят е
бил отказан и не е налице основанието на чл.266,ал.3 от ГПК за допускането
му във въззивното производство, както е поискано с жалбата. Такова
процесуално поведение жалбоподателят е демонстрирал и по повод
уваженото в хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК негово искане за събиране на
отказаното му в производството пред първата инстанция писмено
доказателство – обяснения на управителя на ответното дружество по преписка
№***********г. на ГД“НП“, които като изявления на законния представител
на юридическото лице биха имали доказателствена стойност в случай, че са с
характер на извънсъдебни признания, доколкото за период от три месеца от
датата, на която е получил издаденото му за целта съдебно удостоверение, до
датата на последното съдебно заседание, определено за краен срок по смисъла
на чл.158,ал.1 от ГПК, не е предприел действия за снабдяване с искания
документ и неговото представяне.
При проверката относно правилността на обжалваното решение
въззивната инстанция, съгласно чл.269,изр.2 от ГПК, е ограничена от
посочените в жалбата оплаквания досежно фактическата страна на спора,
като следи служебно за правилното приложение на императивна
материалноправна норма. В тази връзка въззивната жалба съдържа общи
оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение относно
подлежащите на установяване факти, преценката на доказателствата при
събрани противоречиви такива и приетото въз основа на тях. Освен, че част
от тези оплаквания са неотносими към настоящия спор като касаещи право на
собственост, каквото не е предмет на иска, и спор кой представлява ЕС,
какъвто не е повдиган по делото, с тях не се оспорват конкретни
доказателства нито конкретни приети за установени факти. Противно на
възраженията, събраните доказателства не са противоречиви, а еднопосочни –
9
представени са процесните договори с издадени фактури към тях и приемо-
предавателни протоколи, активите по които, според приетото заключение на
ССчЕ, са били налични към датата на сключването им и надлежно заведени в
счетоводството на ответното дружество, а след прехвърлянето им в това на
неговите съконтрагенти, които са начислявали амортизации като използвани
в дейността им, и процесните сделки са разплатени една част по банков път, а
друга с протоколи за прихващане на вземания и задължения, както и са
отразени в дневника за продажбите, съответно дневника за покупките, при
редовно водено от дружествата счетоводство, като софтуера по договорите с
„О. Д. р.“ЕООД и „Е. с.“ООД, според приетото заключение на СТЕ, е наличен
и се използва от тези дружества, считано от м.януари.2020г., а рекламните
дейности по договора с „В. к.“ЕООД са реално извършени чрез публикуване
на реклами, и сключването на сделките за кратък период в края на 2019г.
между свързаните дружества, според показанията на св.ВА и вписванията в
търговския регистър, е било наложено от създаването през 2013г. на
холдинговото дружество „О.“ООД и преструктуриране на дейностите му чрез
разпределянето им в отделни дъщерни дружества, създадени в периода 2015-
2019г., свързано с прехвърляне на активи от „О.***“ЕООД, в което
първоначално са били съсредоточени. Всички събрани от ответниците
доказателства и установените посредством тях обстоятелства сочат на
действителност на процесните договори, последиците по които са били
желани и целени от страните и е налице реално изпълнение на задълженията
по тях. Липсват каквито и да са доказателства при тежест върху ищеца,
сочещи на привидност на волята на страните по оспорените от него договори
и абсолютна симулативност на сделките по смисъла на чл.26,ал.2,предл.5 от
ЗЗД. С реалното доставяне на стоките и услугите настъпва данъчното събитие
и ДДС става изискуем, като регистрираното лице, за което данъкът е станал
изискуем, е длъжно да го начисли и да внесе същия в държавния бюджет по
сметка на компетентната ТД на Н. в срока за подаване на справка-
декларацията за този данъчен период, съгласно чл.25, чл.86 и чл.89,ал.1 от
ЗДДС. При това положение за реално осъществените по процесните договори
доставки е дължим начисленият, но неразплатен, според заключението на
ССчЕ, от ответното дружество по сметка на ответната Н. ДДС с лихва.
Обсъденото обосновава извода за съществуване на оспореното вземане,
поради което искът за установяване на неговата недължимост като
10
неоснователен правилно е отхвърлен с обжалваното решение и същото следва
да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемите за присъждане на разноски за въззивното производство,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „О.***“ЕООД сумата от
1560лв. като разноски за адвокатско възнаграждение, а на Н. сумата от 300лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260032 от 07.03.2022г., постановено по
гр.дело №560/2020г. по описа на Окръжен съд-П..
ОСЪЖДА „Ф.“ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., *********, да заплати на „О.***“ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул. О. № **, сумата от 1560лв. /хиляда
петстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Ф.“ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., *********, да заплати на Н. а. с адрес за призоваване:
гр.П., ул.“С., № **, сумата от 300лв. – възнаграждение за юрисконсулт за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11