Решение по дело №1394/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 543
Дата: 25 септември 2019 г. (в сила от 22 октомври 2019 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510101394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

25.09.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

24.09.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

   Мирослав Саневски

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

   Райна Боянова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

1394

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Производството е по реда на глава XXV ГПК.

Р.Д.А., ЕГН: **********-малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител И.С.Б., ЕГН: **********, е предявила срещу Д.В.А. искове с правно основание чл.143, ал. 2 и  чл. 149 СК за осъждане на последния да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 200.00 лв., считано от датата на предявяване на иска-28.06.2019г., ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, както и сума в размер на 2400.00 лв. (уточнена в открито съдебно заседание), представляваща дължимата от ответника издръжка за минало време (по 200.00 лв. месечно за една година назад от датата на предявяване на иска). Ищцата поддържа, че ответникът и И.С.Б. са нейни родители, които са живели на семейни начала, до раздялата им през месец януари 2018г. От тогава ищцата живее при майка си, която изцяло поема нейната издръжка, както и непосредствените грижи за нея. Майката поема изцяло и всички разходи, свързани с отглеждането и възпитанието на ищцата: за храна, облекло, отопление и т.н., а не получава трудово възнаграждение, тъй като трябва да се грижи за нея, предвид все още ниската й възраст. Ищцата страда от заболяване „Епилепсия“, което е свързано с допълнителни разходи за лекарства и прегледи.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Същият, редовно призован, не се явява в проведеното открито съдебно заседание.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства (удостоверение за раждане № **********/10.11.2016г., издадено от общ. Благоевград), се установява, че  ищцата е низходяща по рождение от първа степен на ответника. От приложените към исковата молба два броя епикризи, издадени от СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД-София, Клиника по детска неврология, се установява, че ищцата страда и е лекувана от „Епилепсия“.

По делото е приет социален доклад, изготвен от АСП – ДСП – Бобошево, от който се установява, че родителите на малолетната ищца са съжителствали на семейни начала от 2012г. Семейството е живяло в гр. Симитли до 23.12.2017г., след което се разделят, като майката и детето се преместват да живеят в с. Мурсалево, при майката и двете сестри на И.С.Б., в жилище с добри хигиенно-битови условия. Малолетната Р.А. има ЕР на ТЕЛК от 23.11.2018г. с определени 60 % ТНР без чужда помощ. Майката се грижи сама за отглеждането на детето, като режимът му е съобразен изцяло с неговите потребности. Майката на детето е безработна, не е регистрирана в ДБТ. Получава месечна помощ по чл.8д от ЗСПД. За отглеждането и възпитанието на детето разчита на помощ от майка си и сестрите си. По данни на майката, бащата не се интересува от детето, не го е виждал от много време и не се обажда да пита за състоянието му.

Свидетелката Сашка Б.-баба на ищцата по майчина линия, дава показания, че в кР.на 2017г. родителите на ищцата се разделили и дъщеря й дошла с детето да живее при нея. Майката изцяло се грижи и издържа детето, с помощта на свидетелката и сестрите си. Бащата не се интересува от детето и не дава никаква издръжка. Свидетелката споделя, че ответникът работи, като доставя хляб с микробус, но не знае дали има сключен трудов договор. Знае, че ответникът няма други деца, на които да дължи издръжка. Споделя, също така, че малолетната ищца е болна от Епилепсия.

При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и то по начин, позволяващ да бъдат задоволени потребностите на децата с оглед тяхното нормално физическо, психическо и здравословно развитие.

При наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката правото на издръжка е безусловно, като размерът на издръжката, съгласно чл.142 СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата – понастоящем 140.00 лв. Нуждите на детето следва да се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземе предвид възрастта му и здравословното му състояние.

Възможностите на родителя, който дължи издръжка, се определят от доходите му, квалификацията, имотното състояние, обстоятелството, дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но като се има предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, при когото живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители.

От приетия социален доклад се установява, че майката е безработна и единствените доходи, които получава, са от социални помощи за отглеждане на дете. Същевременно малолетната ищца страда от заболяване „Епилепсия“, което налага да бъде под постоянни грижи на възрастен и е свързано с допълнителни разходи за неговото лечение.

От показанията на свидетелката Б., които съдът кредитира, се установява, че ответникът реализира някакви доходи от трудова дейност, без да има събрани доказателства за техния размер, което обаче не го освобождава от задължението му да издържа своето дете. При липса на противни данни, следва да се приеме, че ответникът е в състояние да реализира доходи в размер поне на минималната работна заплата за страната. Като се има предвид, че се касае за мъж в трудоспособна възраст (на 33 години към датата на предявяване на иска), за който няма данни да страда от някакви заболявания и да дължи издръжка на други малолетни деца, следва да се приеме, че той може и следва да участва в издръжката на дъщеря си със сума, по-голяма от минимално определената с чл. 142, ал. 2 от СК.

При така изяснените обстоятелства и с оглед принципа за определяне на нужния и възможен за изплащане от родителите размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, съдът приема, че за отглеждането и възпитанието на малолетната Р.А. е нужна и едновременно с това постижима за родителите й обща месечна издръжка в размер на 350.00 лв., която следва да се разпредели между двамата родители – за бащата 180.00 лв. месечно, а останалата сума в размер на 170.00 лв., ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето, следва да се поеме от майката. Като определи така дължимият размер на издръжка, съдът съобрази и обстоятелството, че майката на детето получава и месечните помощи за деца, предвидени в ЗСПД.

Относно иска за издръжка за минало време, от депозирания социален доклад и показанията на свидетелката Б. се установи, че след раздялата на родителите пв кР.на 2017г., бащата се е дезинтересирал изцяло от детето си и не участва в разходите, свързани с неговото отглеждане. Поради това съдът намира иска за основателен за претендирания период – от 28.06.2018г. до 28.07.2018г. и за определения размер на месечната издръжка – по 180.00 лв. месечно или общо в размер на 2160.00 лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК вр. с чл.83, ал.1, т.2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на 345.60 лв. по исковете за издръжка.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Д.В.А., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, да заплаща на детето си Рая Д.А., ЕГН: **********, чрез нейната майка И.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 28.06.2019г.(датата на подаване на исковата молба), до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване, като за разликата до пълния предявен размер от 200.00 лв. месечна издръжка, ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.В.А., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, да заплати на детето си Рая Д.А., ЕГН: **********, чрез нейната майка И.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 2160.00 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева /, представляваща издръжка за минал период, считано от 28.06.2018г. до 28.06.2019г.,   като за разликата до пълния предявен размер от 2400.00 лв. издръжка за минало време, ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.

ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Д.В.А., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на 345.60 лв. /триста четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ по исковете за издръжка.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: