Р Е Ш Е Н И Е
гр. Видин, 23.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданско отделение, 3- ти състав в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : Милена Стоянова
при секретаря О.П. като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 2861 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от С.А.П. от гр. Видин, чрез адв. Р.Д. против „Фанти Фамилия ГТ”АД - София с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало трудово правоотношение с ответника. Посочва, че ищецът е работил при ответника на длъжност „щурман” на различни кораби. На 13.10.2015г. ответникът му е връчил Заповед № 82/17.07.2015г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ за неявяване на работа от 08.04.2015г. до 16.04.2015г. Поддържа се, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като по това време ищецът е бил на моторен кораб „Ваня” собственост на ответника. Посочва се също, че ищецът на 16.07.2015г. е изпратил уведомление до ответника за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие или респективно да се счита за едномесечно предизвестие. Посочва се, че за времето от 15.07.2015г. до 28.07.2015г. ищецът е бил в отпуск по болест, за което му е издаден болничен лист.
Иска да бъде постановено решение, с което да се отмени издадената заповед за прекратяване на трудовия договор като незаконосъобразна, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „щурман”, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от 17.07.2015г. в размер на 2165.62 лева, ведно с дължимата лихва от 17.07.2015г. до предявяване на иска в размер на 83.78 лева, както и да му се присъди лихвата за забава от предявяване на иска в съда до окончателното плащане.
Ответникът в писмения отговор е оспорил исковете по основание и размер. Не е оспорил факта на съществувало трудово правоотношение между страните. Оспорил е твърдението, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна. Посочил е, че ищецът не се е явил на работа от 27.05.2015г. до издаване на заповедта – 17.07.2015г. и с две поредни уведомления – от 09.07.2015г. и 17.09.2015г. е бил известен за причините за прекратяване на трудовото му правоотношение. Моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и да се присъдят разноските по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищецът е работил при ответника на трудов договор на длъжност „щурман”, считано от 01.08.2014г. Договорът е сключен със срок на изпитване за шест месеца в полза на работодателя, но след изтичане на уговорения срок, ищецът е продължил да работи при ответника, поради което съдът приема, че договорът се е превърнал в безсрочен такъв.
С молба от 15.07.2015г. до работодателя ищецът е поискал на основание чл. 325, т.1 от КТ трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, а ако молбата му не бъде удовлетворена, същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовия договор. Молбата е изпратена до ответната страна с препоръчано писмо с обратна разписка и е получена на 16.07.2015г., който факт е признат от ответника.
Със Заповед № 82/17.07.2015г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, чл. 186 от КТ във вр. с чл. 187, т. 1 и 8, с чл. 188, т. 3 от КТ, с чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 4 от КТ. Като фактически основания в заповедта е посочено, че ищецът не се явява на работа от 08.04.2015г. до 16.04.2015г. Заповедта е връчена на ищеца на 23.10.2015г., видно от представеното лично трудово досие.
От докладна от 14.07.2015г. от отчетника в ответното дружество, се установява, че управителя е уведомен, че ищецът е напуснал кораб „Ваня” на 28.05.2015г. и от тогава не се явява на работа.
Представено е и уведомление изх. № 20 от 17.07.2015г. до ищеца, с което са му поискани обяснения за причините за неявяване на работа за периода от 27.05.2015г. до 14.07.2015г., като липсват данни за датата на получаването му.
От представения болничен лист № Е20152758761 от 16.07.2015г. , изд. от МЦ Биомед -99 ЕООД, се установява, че за времето от 15.07.2015г. до 28.07.2015г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност заради заболяване.
От представените сведения за присъствени дни на екипажа на м/к „Ваня” за м. април 2015г. и м. май 2015г., се установява, че ищецът е бил на кораба.
Останалите писмени доказателства – писмо до ищеца от 09.07.2015г., без да е ясно дали е връчено, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. юни 2015г. , кореспонденция между страните във връзка с оформяне на трудовата книжка, съдът не обсъжда, тъй като ги счита за ирелевантни за спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за
нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията
на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез
налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от
работодателя на редица установени от закона формални изисквания относно
установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, за да бъде уволнен един работник или служител дисциплинарно, е необходимо да се установи виновно неизпълнение на служебните задължения. Така вменената от закона доказателствена тежест задължава работодателя да установи твърдението, че са налице виновни (умишлени или непредпазливи) действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му задължения, т. е., че работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на закона. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен начин, тъй като без вина няма дисциплинарно нарушение, а без последното не може да има дисциплинарно уволнение (така Решение № 1158 от 26.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2002 г., III г. о.; Решение № 443 от 6.V.1983 г. по гр. д. № 212/83 г., III г. о.).
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият
текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита
срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката
на законосъобразността на заповедта за наказание, която съдът следва да извърши.
Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно
определен предметът на съдебния контрол. Поради това съдът следи служебно за наличието
на задължената форма по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за дисциплинарно
наказание. Предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е едно от основните
права на всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите
изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на
предвидените в закона защитни норми.
Тъй като дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, е необходимо работодателя да спазва редица установени от закона формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина. Едно от тези изисквания е, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че работодателят не е изпълнил това императивно изискване на закона, тъй като преди налагане на наказанието не е изискал обяснения от ищеца. Представеното уведомление изх. № 20 от 17.07.2015г. до ищеца, с което са поискани обяснения за причините за неявяване на работа касаят съвсем различен период от посочения в заповедта за уволнение, а и липсват данни за датата на получаването му от ищеца. В тежест на работодателя е да докаже по несъмнен начин, че е спазил предвидената в закона процедура преди налагане на дисциплинарно наказание. Това означава, че преди да пристъпи към правото си да упражни дисциплинарна власт, работодателят следва да поиска обяснения от работника или служителя като за последния трябва да е ясно, че обясненията са именно по този повод. Ако работодателят не е сторил това, както е в настоящия случай, приема се че уволнението е незаконно само на това основание, без да се разгледа спора по същество.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че заповедта е немотивирана, тъй като в същата не е посочено по какъв начин с описаното деяние ищецът е нарушил трудовата дисциплина, както и не е посочен конкретен текст от Кодекса на труда, обосноваващ налагане на най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение”. В заповедта е визиран чл. 187, т. 1 и т. 8 от КТ, но в същия са изредени видовете нарушения на трудовата дисциплина, които обосновават налагане на едно от предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания – забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Липсват доказателства работодателят преди прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, да е наложил дисциплинарно наказание „ уволнение” на ищеца.
За пълнота, следва да се отбележи, че от представените доказателства,
се установява, че за времето от 08.04.2015г. до 16.04.2015г., вменено като
неявяване на работа, ищецът е бил на работа при ответника на м/к „Ваня”, т.е. отразеното в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение не отговаря на действителното фактическо
положение.
Предвид горното, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
ще следва да бъде обявена за незаконосъобразна и да бъде отменена, както и да
бъде обявено за незаконно извършеното
уволнение.
По исковете по чл. 344, ал. 1,т. 2 от КТ във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ.
Ищецът е поискал освен да се приеме
уволнението за незаконосъобразно, да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „щурман”, както и да му се заплати обезщетение по чл. 225 от КТ за срок от шест
месеца, считано от 17.07.2015г.
Настоящият съдебен състав намира тези искове
за неоснователни, поради следното:
В исковата молба ищецът твърди, а ответникът
не е оспорил, че преди издаване заповедта за уволнение, ищецът е отправил до
ответника молба, получена на 16.07.2015г., с която е поискал трудовото
правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, като при липса на
такова, молбата да се счита за предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 326, ал.1 от КТ. След получаване на това уведомление от
ищеца, на другия ден ответника е издал процесната заповед, което навежда на
извода, че липсва взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор. При
това положение, считано от 17.07.2015г.
е започнал да тече 30 дневния срок на предизвестието. По делото не се
събраха доказателства за оттеглянето му, както изисква чл. 326, ал. 4 от КТ и
поради това, съдът приема, че с изтичането му на 15.08.2015г., трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 16.08.2015г. Независимо, че съдът е приел
по-горе в мотивите си, че дисциплинарното уволнение е незаконно, преди налагането му ищецът е
предприел недвусмислени действия за прекратяване на трудовото правоотношение с
отправено до ответника предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ, чийто последици са
настъпили, т.е. правоотношението между страните е прекратено по инициатива на
работника. Поради това ищецът не може да претендира възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност. По този
въпрос е постановено ТР № 2/2012г. по т.д. № 2/2012г. на ОСГК при ВКС.
Неоснователна е и претенцията по чл. 225, ал.
1 от КТ за периода от 17.07.2015г. до 17.01.2016г., поради следното:
- за времето от 15.07.2015г. до 28.07.2015г.
ищецът се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност и му се дължи обезщетение за това по Кодекса за
социално осигуряване, а не по КТ.
- съгласно чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание се смята за
наложено не от датата на издаване на заповедта за уволнение, а от деня на
връчването й на работника. В случая
ищецът е узнал за заповедта на 23.10.2015г., поради което претенцията му за
обезщетение би следвало да е от тази дата
занапред, а не както е предявена от датата на нейното издаване.
- в конкретния случай обаче, считано от 16.08.2015г.
трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на ищеца с изтичане на
срока на предизвестието и поради това ищецът не може да претендира заплащане на
обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Неоснователна е и претенцията за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл. 225 от КТ в размер на 83.78 лева за времето от 17.07.2015г. до предявяване на иска в съда – 02.12.2015г., както поради неоснователност на главната претенция по чл. 225, ал. 1 от КТ, така и поради липсата на доказателства ищецът да е поканил ответника да му заплати претендираното обезщетение. В КТ липсва законова разпоредба, която да определя датата на падежа на дължимите обезщетения, поради което и липсва основание за присъждане на обезщетение за забава до датата на получаване на поканата, която в случая е датата на предявяване на иска. Присъждане на обезщетение за забава е предвидено в чл. 245, ал.2 от КТ единствено за трудовото възнаграждение. / Решение № 73 от 13.04.2012г. по гр.д. № 124/2012г. на ВОС/.
Разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца не следва да се присъждат, тъй като видно от представения договор за правна защита и съдействие №**********, е договорено възнаграждение в размер на 780.00 лева, но липсва отбелязване същото да е платено съгласно ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. От представения договор за правна защита и съдействие от 20.01.2016г. на л. 25 от делото, се установява, че договореното възнаграждение е 400.00 лева, а платеното в брой е 200.00 лева. Разноските на ответника съобразно отхвърлената част от исковете следва да се изчисляват като се съобрази само платеното адвокатско възнаграждение и същото възлиза на 189.46 лева.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 50.00 лева, съобразно уважената част от исковете.
Воден от горното , Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на С.А.П. с ЕГН ********** *** Страшимиров № 2, ет. 4, ап. 10 със съдебен адрес:*** – ти септември № 5 и ОТМЕНЯ Заповед № 82/17.07.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, издадена от управителя на „Фанти Фамилия ГТ”АД – София.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.А.П. с ЕГН ********** *** Страшимиров № 2, ет. 4, ап. 10 със съдебен адрес:*** – ти септември № 5 против „Фанти Фамилия ГТ”АД – София иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „щурман”, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.П. с ЕГН ********** *** Страшимиров № 2, ет. 4, ап. 10 със съдебен адрес:*** – ти септември № 5 против „Фанти Фамилия ГТ”АД – София искове за сумата от 2165.62 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 17.07.2015г. до 17.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 02.12.2015г. до окончателното издължаване, както и за сумата от 83.78 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението по чл. 225 от КТ за времето от 17.07.2015г. до предявяване на иска в съда – 02.12.2015г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.А.П. с ЕГН ********** *** Страшимиров № 2, ет. 4, ап. 10 със съдебен адрес:*** – ти септември № 5 да заплати на „Фанти Фамилия ГТ”АД – София с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Овча купел 1, бл. 417, вх. В, ет. 4, ап. 38, представлявано от Илия Трендафилов Йорданов сумата от 189.46 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Фанти Фамилия ГТ”АД – София с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Овча купел 1, бл. 417, вх. В, ет. 4, ап. 38, представлявано от Илия Трендафилов Йорданов да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 50.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :