№ 38452
гр. С., 27.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110133141 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Подадена е искова молба с вх. № 283567/24.02.2021 г. по описа на СГС от В. Б.
А., с която е предявен иск за прогласяване нищожност на разпореждане от 10.02.2021
г., постановено по ч. гр. д. № 13557/2020 г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ – ІV състав, а
именно: „Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на ЧСИ М.П.,
рег. № ****, по и. д. № 2014****0401383, с адрес на кантората: гр. С., /адрес/“.
Предявен е и иск за прогласяване нищожността на определение от 10.02.2021 г.,
постановено по посоченото частно гражданско дело, с което е отменено Определение
№ 116219/10.06.2020 г. по гр. д. № 23156/2020 г. по описа на СРС, 62-ри състав, за
допускане обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК чрез
налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело №
2014****0401383, и е обезсилена издадената на 10.06.2020 г. по гр. д. № 23156/2020 г.
по описа на СРС, 62-ри състав, обезпечителна заповед.
В исковата молба се твърди, че процесното разпореждане следвало да бъде
обявено за нищожно, тъй като било постановено извън пределите на
правораздавателната власт на съда, а процесното определение – защото не било
подписано от съда.
С Разпореждане № 85604/15.09.2022 г. (л. 52 от делото) исковата молба е
оставена без движение с указания до ищеца да обоснове правния си интерес от
установяване нищожността на процесния съдебен акт, както и да посочи надлежните
ответници. В изпълнение на указанията е подадена уточняваща молба с вх. № 203303
от 29.09.2022 г., но поради необходимостта от конкретизация на релевираните в
уточняващата молба твърдения, на ищцовата страна са дадени нови указания с
1
Разпореждане № 94246/06.10.2022 г. (л. 61 от делото). В тази връзка е постъпила молба
с вх. № 146637/25.05.2023 г., в която ищцата твърди, че е налице висящо производство
по иска, допуснатото обезпечение по който е отменено с атакуваното определение от
10.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 13557/2020 г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ – ІV
състав, което обуславяло интереса от предявяването на иска за установяване
нищожността на този съдебен акт. Поддържа, че допустимостта на исковата претенция
следвала и от възможността за ищцата да са възникнали вреди от нищожността на
атакувания съдебен акт.
Съдът, като прецени така изложените факти по делото, на основание чл.
130 ГПК намира следното:
Съгласно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята
на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си
материално право има нужда при възникналия правен спор. Ограничение на този
принцип е допустимо само в изрично предвидени случаи, в зависимост от характера на
правото, защитата на което е предмет на предявения пред съда иск. Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на всеки иск е наличието на правен интерес
за ищеца от търсената от него защита. Абсолютният характер на тази предпоставка се
откроява най-вече при установителните искове, каквито са и предявените в настоящото
производство.
Настоящият съдебен състав намира, че предявените от В. Б. А. искове са
недопустими. На първо място, процесното разпореждане не е сред актовете, които
могат да бъдат прогласени за нищожни по смисъла на чл. 270, ал. 2 ГПК. Актовете,
които постановява съдът, са решения, определения и разпореждания. С решения съдът
се произнася по съществото на спора, с който е сезиран, с определения се произнася по
процесуални въпроси, касаещи движението на делото (за насрочване на делото, за
спиране и възобновяване на производството, за прекратяването му в предвидените от
закона случаи, по събирането на доказателствата и др.), а с разпореждания - по други
въпроси с технически или организационен характер (оставяне без движение на искова
молба или жалба, връщане на искова молба или жалба и др.). В разглеждания случай
процесното разпореждане има технически характер (изпращане на препис от
постановеното определение на съдебния изпълнител) и не поражда правни последици
между страните по делото, поради което не може да бъде предмет на иска по чл. 270,
ал. 2 ГПК (в този смисъл - Решение № 131 от 01.06.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3652/2020 г., III г. о., ГК).
Според възприетото в посоченото решение на ВКС, от комплексното тълкуване
на чл. 270 ГПК се обосновава извод, че предмет на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК може да
бъде само една категория съдебни актове – решенията, и то онези съдебни решения,
които са влезли в законна сила и пораждат правни последици между страните по
2
делото, тъй като невлезлите в сила решения подлежат на инстанционен контрол, в
рамките на който съдът следи служебно за валидността на целия акт (не само на
обжалваната част), а и всяка страна може да релевира доводите си в тази насока, както
и да ангажира доказателства за установяването им. Останалите две категории съдебни
актове са извън приложното поле на разпоредбата, тъй като законодателят изрично е
посочил само съдебните решения като предмет на този иск, а в гражданското
процесуално право разширителното тълкуване е недопустимо, като приложението по
аналогия е допустимо само в изрично посочени случаи, какъвто не е настоящият.
Съобразявайки така възприетото от върховната съдебна инстанция, съдът
намира, че процесните разпореждане и определение не могат да бъдат обект на иск по
чл. 270, ал. 2 ГПК.
Дори да се възприеме противното, ищцата не изложи твърдения, обосноваващи
наличието на правен интерес за нея от прогласяване нищожността на атакуваните
определение и разпореждане по ч. гр. д. № 13557/2020 г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ – ІV
състав. Касателно процесното разпореждане правен интерес изначално липсва,
доколкото този съдебен акт има единствено административен характер и не поражда
права и задължения за страните по делото. Що се отнася до определението, следва да
се съобрази, че същото има за предмет проверка законосъобразността на определение
за допускане обезпечение на бъдещ иск. Следователно, то не разрешава правен спор
между страните и не ги обвързва със сила на пресъдено нещо, предвид особения
характер на обезпечителното производство. Нещо повече - за ищцата не са
съществували пречки да отправи ново искане за допускане на обезпечение в хода на
вече образуваното исково производство, като по този начин тя би защитила интереса
си от спиране на изпълнителното дело. Видно от изисканите по делото справки, такова
исково производство действително е образувано - гр. д. № 55776/2021 г. по описа на
СРС, 38-ми състав, като към датата на изготвяне на справката то е на етап насрочване
за разглеждане в о. с. з. Твърденията на ищцата, че въпреки хода на това исково
производство и на изпълнително дело № 2014****0401383, не било невъзможно за нея
да са настъпили правни последици и да са били причинени вреди от атакуваните като
нищожни съдебни актове, не обуславят правен интерес от иск по чл. 270, ал. 2 ГПК.
Така изложените твърдения са неконкретизирани и хипотетични, а възможността за
отправяне на искане за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнителното
дело е налична, с оглед висящността на гр. д. № 55776/2021 г. по описа на СРС, 38-ми
състав, на основание чл. 389, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че производството следва да бъде
прекратено като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК, поради липса на правен
интерес.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответната страна /фирма/ следва да се
3
присъдят сторените по делото разноски в размер на 800,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, предвид изричното искане в този смисъл, отправено с
молба с вх. № 106112/10.12.2021 г. и представения с нея договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 283567/24.02.2021 г. по описа на Софийски градски
съд, приложена към гр. д. № 2547/2021 г., ГО, І-7 състав, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 33141/2021 г. по описа на Софийски районен съд, І-во
гражданско отделение, 47-ми състав, поради недопустимост на предявените от В. Б. А.
искове с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА В. Б. А., ЕГН: **********, с адрес гр. С., /адрес/, на основание чл.
78, ал. 4 ГПК да заплати на /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление гр. В. /адрес/, сумата от 800,00 лева, представляваща сторени от ответника
разноски в хода на производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4