№ 608
гр. В., 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20231420101483 по описа за 2023 година
Б. А. Й. с ЕГН ********** от гр.В., ул.”Р.”№31, чрез адв.Г. Г. от АК С.
гр.С. ул.”Х.Б.”№12 ет.3,против О*******ОДМВР/ гр.В. гр.В. ул.”Б.”№10 за
сумата от 1892.23 лв./нето/ обезщетение за неизплатено допълнително
възнаграждение за периода 16.07.2022 г.-15.06.2023 г.,ведно с 69.91 лв.
мораторна лихва от 01.08.2022 г. до 15.06.2023 г. Претендира се законната
лихва върху главницата и разноските по делото.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правни основания чл.179 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи/ЗМВР/ и чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.
Ищецът твърди, че от 16.07.2022 г. заема длъжността за държавни
служители ”старши полицай” в сектор ”Охранителна полиция” РУ”АЕЦ К.”
ОДМВР.Съгласно т.6 б.г от решение №282/15.07.1993 г. на МС, на полицаите,
участващи пряко в защитните дейности по охрана на АЕЦ”К.”,се изплащали
допълнителни възнаграждения, чийто размер бил определен в колона 5 от
приложение №4 ”Ценово предложение” към действащите за периода
договори за охрана на ядрените съоръжения,ядрения материал и
радиоактивните вещества на АЕЦ”К.”,сключени между АЕЦ”К.” и
ОДМВР,съответно договор №**/ 12.06.2017 г. и договор
№*********/20.05.2021 г.. Допълнителните възнаграждения се изплащали
ежемесечно на служителите,ангажирани в охраната.
Като старши полицай,на ищеца била дължима сума в размер на 70% от
МРЗ.Ищецът бил участвал пряко в защитните дейности,но бил получавал
само част от дължимата сума - 60%.Освен това,за м.12.2022 г., ответникът не
1
бил изплатил допълнително възнаграждение,с неоснователния довод,че
ищецът не бил показал добри медицински показатели при прегледи.
За периода 16.07.2022 г.-15.06.2023 г г.,ищецът следвало да получи
по-висок размер от изплатеното му на това основание от работодателя.
В срока по чл.131 от ГПК,ответникът/чрез юрисконсулт Д.П./ е
представил отговор.Оспорва исковете,като неоснователни и недоказани.
Не спори,че ищецът е служител през периода,с работно време на
сменен режим на работа.Не спори и че между ОДМВР и АЕЦ”К.” е бил
сключен договор за охрана.
Допълнително възнаграждение се дължало,като работна
група,утвърдена от двете страни по договора,определяла с протокол и на
основание изпълнението на договора и личния принос на всеки служител
размера на допълнителното възнаграждение.Страните се били споразумели за
максималния размер на сумата за всяка длъжност,като индивидуалният
размер за служител ще се определя ежемесечно от работната група.Всеки
месец началникът на РУ”АЕЦ К.” изготвял до работната група обобщени
доклади, в които предлагал размер на поощрението,на база личния принос на
служителя и Вътрешните правила на изп. директор на АЕЦ”К.”.В работната
група бил гласуван и приеман предложения с доклада списък на служители и
размер на поощрение.
В заключение,не споделя,че допълнителното възнаграждение се дължи
в абсолютен/максимален/ размер, доколкото възложителят има право да го
заплаща като поощрение съобразно своята преценка.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи
преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз
основа на които прие следното:
Между страните по делото не е налице спор, че през процесния период
са били обвързани от служебно правоотношение, като ищецът е заемал
длъжността „старши полицай” в сектор „Охранителна полиция” в РУ АЕЦ К.
към Областна дирекция на МВР - В., т.е. бил е със статут на държавен
служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 ЗМВР.
По делото е безспорно и между страните няма спор, че за процесния
период ищеца е получил допълнително възнаграждение по силата на Решение
№ 282 от 15 юли 1993г. на МС и договори за охрана на стратегически обект
„АЕЦ К.” ЕАД сключени в изпълнение на същото министерско решение, в
размер на 60% от минималната работна заплата и претендира в настоящия
спор за същия период заплащане на допълнително възнаграждение в размер
на още 10%, като твърди, че му се дължи допълнително възнаграждение в
размер на 70% от минималната работна заплата.
„АЕЦ К.“ ЕАД, гр. К. е стратегически обект от значение за
националната сигурност, по отношение на който може да бъде осъществявана
охрана от полицейски органи, въз основа на сключен договор с
2
Министерството на вътрешните работи, на основание чл.92, ал.1, т.1 ЗМВР
(съгласно Постановление № 3 от 10 януари 2013г. за изм. на Постановление
№ 181 от 2009г. на МС). С Решение № 282 от 15.07.1993г. на МС „АЕЦ К.”
ЕАД е определено за обект с особен статут на защита, по отношение на който
се пР.гат засилени мерки за сигурност и съгласно т. 6, б. „г“ от същото
решение на полицаите, участващи пряко в защитните дейности по охрана на
„АЕЦ К.“, се изплащат допълнителни възнаграждения.
В изпълнение на това министерско решение, за процесния период -
15.06.2020г. до 15.06.2023г. между „АЕЦ К.” ЕАД като Възложител и ОДМВР
- В. като Изпълнител са били сключени два Договора за охрана на ядрените
съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества“ на АЕЦ „К.“ -
Договор № *******
Видно от т. 1.1 от Договор № ** от 12.06.2017г., с него възложителят
възлага и заплаща, а Изпълнителят приема да организира и осъществява
физическа охрана и пропускателен режим на обекти на „АЕЦ К.”, съгласно
Приложение №1 - Общи условия на договора, Приложение №2 - Техническо
задание №16.УС.ТЗ.01/11.01.2016г., Приложение №3 - Концепция за
изпълнение на дейностите, Приложение №4 - Таблица за средномесечната
цена на услугата за охрана, извършвана от полицейските звена и Приложение
№8 - Схема за класификация на етапите, неразделна част от договора. В
т.4.1.6 е уредено, че резултатите от защитната дейност по договора и личният
принос на служителите се преценяват ежемесечно от работна група,
определена от ръководителите на страните, за което се изготвя протокол,
който се утвърждава от Директора на ОДМВР- В. и Изпълнителния Директор
на „АЕЦ К.“ ЕАД.
Видно от т.4.1.7 на договора, съгласно Решение №282/1993г. на МС в
протокола от предходната точка, работната група предлага допълнителни
възнаграждения на служителите на Изпълнителя, участващи пряко в
осъществяване на защитните дейности на „АЕЦ К.“ ЕАД в размер, както
следва: за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока
длъжност, със специфично наименование на длъжността „инспектор“,
„старши инспектор“ и „главен инспектор“: до една минимална работна
заплата за страната; за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-
висока длъжност, със специфично наименование на длъжността „младши
експерт“: до 80% от минималната месечна работна заплата за страната; за
държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със
специфично наименование на длъжността „младши инспектор “: до 70% от
минималната месечна работна заплата за страната; за служители по трудово
правоотношение, с наименование на длъжността „младши специалист“ и
„системен оператор“: до 60% от минималната месечна работна заплата за
страната.
Съгласно т.2.3 от договора изпълнителят уведомява писмено
Възложителя при всяко изменение на размера на минималната работна
3
заплата, приет с постановление на Министерски съвет. Уточнено е, че
минималната работна заплата представлява база за изчисление на
допълнителното възнаграждение по решение №282/1993г. - колона 5 от
Приложение № 4 към договора.
Договорът е изменян с Допълнително споразумение №1 от 03.01.2018г.;
Допълнително споразумение №2 от 30.04.2018г.; Допълнително споразумение
№3 от 14.06.2018г.; Допълнително споразумение №4 от 25.04.2019г.;
Допълнително споразумение №5 от 15.04.2020г. и Допълнително
споразумение №6 от 05.04.2021г..
Установява се от Вътрешни правила за организацията на работа в РУ
АЕЦ - К. при определяне, отразяване и обработване на реално отработени дни
от служителите във връзка с получаването на допълнителни възнаграждения
за работа при специфични условия на труд, поощрения по 282 РМС и
предпазна храна с рег. №5735р-5587 от 20.08.2018г. на ОДМВР- В.,
съгласувани от Ръководител Управление Сигурност на АЕЦ и Началник РУ
АЕЦ - К. и утвърдени от Директора на ОДМВР - В., че те вътрешните правила
са изготвени, въз основа на вътрешни правила за определяне на размера на
допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение
№282/1993г. на МС, утвърдени от Изпълнителния Директор на „АЕЦ К.“
ЕАД, както и Заповед №АД-89/12.01.2017г. на Изпълнителния Директор на
„АЕЦ К.“ ЕАД.
В т. III.2 е прието, че съгласно Вътрешните правила за определяне
размера на допълнителните възнаграждения на служителите от МВР по
Решение №282/1993г. на МС, утвърдени от Изпълнителния Директор на
„АЕЦ К.“ ЕАД се изготвя списък на служителите от РУ АЕЦ - К. за
съответния месец със следните данни за служителите: име, презиме, фамилия;
категория; % по т.1.3.1; отработени дни; сума за 1 ден и обща сума. Прието е
в т. III.3 и т. Ш.4, че ежемесечно се изготвя обобщен доклад до Ръководител
Управление Сигурност на „АЕЦ К.“ ЕАД за изпълнение на основните
задължения и дейности, както и мотивирано писмено предложение при
наличие на случаи за изплащане на поощрение над договорения размер или
под договорения размер, който се регистрира в АИСДО на РУ АЕЦ - К. и се
предава в Управление сигурност на „АЕЦ К.“ ЕАД най-късно до два дни
преди провеждане на заседанието на комисията за преглед.
По делото са приети и Вътрешни правила за определяне размера на
допълнителните възнаграждения на служителите от МВР по Решение №282
МС, които са утвърдени със Заповед №АД-1960 от 16.07.2019г. на
Изпълнителния Директор на „АЕЦ К.“ ЕАД гр. К.. В т.1 Общи положения е
уредено, че вътрешните правила са приети на основание т.6, буква „г“ от
Решение №282 МС за подобряване на физическата и противопожарна защита
на „АЕЦ К.“ ЕАД.
Според уреденото в т.1.3.1-Принципи и основни изисквания при
определяне на допълнителните индивидуални възнаграждения на
4
служителите от МВР, допълнителните възнаграждения се заплащат според
личния принос на всеки служител в защитната дейност за съответния месец с
цел стимулиране повишаване качеството на изпълнение на основните му
задължения и дейности. Посочено е, че размерът на допълнителните
индивидуални възнаграждения на служителите от МВР се определя
ежемесечно от работна група, назначена със заповед на Изпълнителния
Директор на „АЕЦ К.“ ЕАД, на база мотивиран доклад на Началника на
Районно управление АЕЦ К., Началника на Гранично полицейско управление
К. и Началника на районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението АЕЦ К.“. В т.4.5 от вътрешните правила е уредено, че
Началниците на подразделения на МВР, представят на Председателя на
работната група обобщен доклад с изложени мотиви относно участието на
служителите на съответното подразделение в осъществяване на защитните
дейности на централата, като доклада съдържа и мотивирани предложения за
изплащане на допълнително възнаграждение на служителите в съответните
проценти, определени в договорите и вътрешните правила. Определянето на
индивидуалните допълнителни възнаграждения на служителите на МВР е
уредено в т.6 от вътрешните правила, като в т.6.1 е посочено, че за
изпълнение на основните си задължения и дейности, служителите на МВР,
вкл. началниците на съответните подразделения, получават индивидуални
допълнителни възнаграждения в размер на 60 % от договорения максимален
размер за всеки договор с определеното подразделение на МВР, за
съответната длъжност. В т.6.2 е уредено, че допълнително възнаграждение в
намален размер от максимално определения по т.6.1 за съответната длъжност,
се изплаща на служител допуснал пропуски при изпълнение на служебните си
задължения, свързани с дейностите по съответния договор. В т.6.4 е посочено,
че за срочното и качествено изпълнени дейности по договорите, изпълнение
допълнителен обем дейности /извън договорените/ и дейности довели до
запазване имуществото на „АЕЦ К.“ ЕАД при извънредни ситуации от
служителите на МВР, се изплаща максимален размер на договореното
допълнително възнаграждение, след писмено мотивирано предложение,
разгледано на заседание на работната група.
Видно от т. 1.1 Договор № ********* от 20.05.2021г., възложителят
възлага и заплаща, а Изпълнителя приема да осъществява охрана на ядрените
съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „АЕЦ К.,
съгласно Приложение №1 - Общи условия на договора, Приложение №2 -
Техническо задание №20.АЕЦ.ТЗ.117, Приложение №3- Техническо
предложение, Приложение №4 - Ценово предложение, Приложение №4.1 -
Типова калкулация за услугата по чл.92, ал.3 от ЗМВР и Приложение №5 -
Схема за класификация на етапите по договора, неразделна част от договора.
В т.4.1.6 е уредено, че резултатите от охранителната дейност по
договора и личният принос на служителите се преценяват ежемесечно от
работна група, определена от ръководителите на страните, за което се изготвя
протокол, който се утвърждава от Директора на ОДМВР - В. и
5
Изпълнителния Директор на „АЕЦ К.“ ЕАД. В т.4.1.7 е уговорено, че
съгласно Решение №282/1993г. на МС в протокола от предходната точка,
работната група предлага допълнителни възнаграждения на служителите на
Изпълнителя, участващи пряко в осъществяване на защитните дейности на
„АЕЦ К.“ ЕАД в размер, както следва: за държавни служители, заемащи
изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на
длъжността „инспектор“, „старши инспектор“ и „главен инспектор“: до една
минимална работна заплата за страната; за държавни служители, заемащи
изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на
длъжността „младши експерт“: до 80% от минималната месечна работна
заплата за страната; за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-
висока длъжност, със специфично наименование на длъжността „младши
инспектор“: до 70% от минималната месечна работна заплата за страната; за
служители по трудово правоотношение, с наименование на длъжността
„младши специалист“ и „системен оператор“: до 60% от минималната
месечна работна заплата за страната. Договорът е изменян с Допълнително
споразумение №1 от 28.01.2022г..
Съгласно Вътрешни правила за определяне размера на допълнителните
възнаграждения на служителите от МВР по Решение № 282/1993г. на МС,
утвърдени със Заповед №АД-2630 от 14.09.2021г. на Изпълнителния
Директор на „АЕЦ К.“.
В т.1 Общи положения е уредено, че те са приети на основание т.6 от
Решение № 282/15.02.1993г. на МС за подобряване на физическата и
противопожарна защита на „АЕЦ К.“ ЕАД. В т.6 от вътрешните правила е
уредено определянето на индивидуалните допълнителни възнаграждения на
служителите на МВР, като в т.6.1 е посочено, че за изпълнение на основните
си задължения и дейности, служителите на МВР, вкл. Началниците на
съответните подразделения, получават индивидуални допълнителни
възнаграждения в размер на 60% от договорения максимален размер,
определен в договора със съответното подразделение на МВР, за съответната
длъжност. В т.6.2 е посочено, че допълнително възнаграждение в намален
размер от максимално определения по т.6.1 за съответната длъжност, се
изплаща на служител допуснал пропуски при изпълнение на служебните си
задължения, свързани с дейностите по съответния договор.
Установява се от приета Заповед №369з-1142 от 23.05.2022г. на
директора на ОДМВР-В., че служителите на РУ АЕЦ-К. – А.П.-Началник РУ
АЕЦ - К.; П.Р.- Началник група „Охранителна полиция“ и Д. Д.- „Разузнавач
V ст. /ИП/ в група „Криминална полиция“ са определени като представители
на ОДМВР-В., които да участват в работна група за предлагане на
допълнително възнаграждение на служителите на РУ АЕЦ - К., съгласно
т.4.1.7 от Договор №*********/20.05.2021г. и Решение №282/15.07.1993г. на
Министерски съвет.
Със Заповед №5735з-54 от 05.03.2020г. на Началник РУ АЕЦ-К. са
6
определени служители от РУ АЕЦ-К., които да изготвят списъци за предпазна
храна и предложения по РМС 282 от 15.07.1993г..
Приложено е техническо задание №20АЕЦ.ТЗ.117 относно охрана на
ядрените съоръжения, ядрения материали радиоактивните вещества на АЕЦ
К. ЕАД.
Приложен е разчет на необходимите сили за изпълнение по постове в
РУ-АЕЦ-К., Ц. таблица към „Осигуряване на физическа охрана и
пропускателен режим на обекти на АЕЦ К., Таблица-1 за средномесечната
цена на услугата за охрана на обекти, извършвана от полицейските органи по
чл.92, ал.1 от ЗМВР от 01.04.2017 г., Ценови таблици към договор
№**/12.06.2017 г.,схема за класифициране на етапите за изпълнение на
договор с предмет „Осигуряване на физическа охрана и пропускателен режим
на обекти на АЕЦ К. ЕАД.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че съгласно Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет т. 6, б. „г" на
полицаите, участващи пряко в защитните дейности по охрана на АЕЦ „К." се плащат
допълнителни възнаграждения като на базата на това решение са подписани договори №
70000013/12.06.2017 г. и № *********/20.05.2021 г. между АЕЦ К. ЕАД и ОДМВР - В., с
които се договарят срокове, цени, начини на плащани и др. вещото лице е посочило, че като
старши полицай на ищеца е била дължима месечна сума, съответстваща на 70% от
минималната работна заплата за съответния месец. Вещото лице е посочило, какви са
размерите на неиздълженията за главница и лихва съобразно исковите претенции.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 179, ал. 4 ЗМВР:
През процесния период от ищецът е заемал длъжността „старши
полицай” в сектор „Охранителна полиция” в РУ АЕЦ К. към Областна
дирекция на МВР - В. по силата на служебно правоотношение, т.е. бил е със
статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1 т.1, пр.1 ЗМВР.
В чл.92, ал.1 т.1 ЗМВР е предвидено, че Министерството на вътрешните
работи, въз основа на сключен договор със заитересованите лица може да
осъществява охрана от полицейски органи, включително със сигнално-
охранителна и друга техника на стратегически обекти от значение за
националната сигурност.
С Решение №282 от 1993г. на МС, „АЕЦ К.“ ЕАД е определена като
обект с особен статут на защита, като режимът и наблюдението на зоната се
осъществява от службите Национална сигурност, Национална полиция,
Национална противопожарна охрана и Гранични войски на МВР с личния
състав, обезпечаващ защитата на АЕЦ-К., като в т.6, б. “г“ от същото решение
е предвидено, че Председателят на надзорния съвет на „НЕК“ ЕАД трябва да
възложи на управителя на „АЕЦ- К.“, да осигурява средства за допълнителни
възнаграждения на служителите на МВР, участващи пряко в осъществяване
защитните дейности на централата, които да се определят за отделните
длъжности и работни места по реда и условията на Наредбата за комплексно
оценяване условията на труд.
Въз основа на същото министерско решение, между „АЕЦ К.“ ЕАД,
7
като възложител и Областна дирекция на МВР - В., като изпълнител са
сключени Договор № ** от 12.06.2017г. и Договор № ********* от
20.05.2021г., с които Възложителят възлага и заплаща, а Изпълнителят
приема да организира, осигурява и осъществява охраната с пропускателен
режим на стратегически обекти на „АЕЦ К.“ ЕАД. И в двата договора, в т.1.3
е уговорено, че изпълнителят осъществява охраната чрез „РУ АЕЦ-К.“ като в
договорите е предвидено, че резултатите от охранителната дейност и личният
принос на служителите се преценяват ежемесечно от работна група,
определена от ръководителите на страните, за което се изготвя протокол,
който се утвърждава от Директора на ОДМВР- В. и Изпълнителния Директор
на „АЕЦ К.“ ЕАД. В т.4.1.7 от договорите е определено допълнителни
възнаграждения на служителите на Изпълнителя, участващи пряко в
осъществяване на охранителните дейности на „АЕЦ К.“ ЕАД За държавни
служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично
наименование на длъжността „инспектор“, „старши инспектор“ и „главен
инспектор“: до една минимална работна заплата за страната; за държавни
служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично
наименование на длъжността „младши експерт“: до 80 % от минималната
месечна работна заплата за страната; За държавни служители, заемащи
изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на
длъжността „младши инспектор“: до 70 % от минималната месечна работна
заплата за страната; За служители по трудово правоотношение, с
наименование на длъжността „младши специалист“ и „системен оператор“:
до 60 % от минималната месечна работна заплата за страната. В конкретния
случай се претендира, че съгласно сключените договори ищецът е следвало
да получи 70% от минималната работна заплата.
От приетите Вътрешни правила за определяне размера на
допълнителните възнаграждения на служителите от МВР по Решение № 282
на МС действащи в ОДМВР В. се установява, че в т.6 е прието, че за
изпълнение на основните си задължения и дейности, служителите на МВР,
вкл. началниците на съответните подразделения, получават индивидуални
допълнителни възнаграждения в размер на 60 % от договорения максимален
размер определен в договора със съответното подразделение на МВР, за
съответната длъжност. Уточнени са и случаите, в които на служителите се
изплаща по-малък размер от възнаграждението и в които се изплаща
максималния размер на същото. Тези правила вкл. за частта на
допълнителните възнаграждения са утвърдени от изпълнителния директор на
АЕЦ К. ЕАД съответно със Заповед №АД-1960/16.07.2019 г. и Заповед №АД-
2630/14.09.2021 г.
Т.е. между ОД на МВР в качеството му на изпълнител и АЕЦ К. в
качеството му на възложител е налице съгласуване приетото за изпълнение на
основните дейности по охрана да се изплаща 60 % от максимално
определеното в договорите между страните възнаграждение (в случая до 70 %
от минималната работна заплата според уговореното в договорите -4.1.7), а
8
съответно в регламентираните случаи под този размер и над него.
Във вътрешните правила на изпълнителя ОДМВР - В. ясно е
регламентирано, че работна група определена със заповед на изпълнителния
директор на АЕЦ К. и сформирана от длъжностни лица от различни
структурни звена имащи опит и познания в областта свързана с физическата
охрана и противопожарната защита на АЕЦ К. ежемесечно разглежда,
обсъжда и оценява изпълнението на дейностите на МВР и размер на
допълнителните индивидуални възнаграждения съгласно решение №282 на
МС от 15.07.1993 г. при съблюдаване на максималния договорен размер
съгласно договореното в договорите за отделните длъжности, работни места и
личния принос на всеки служител в защитната дейност за съответния месец-
чл.2.1
Посочено е, че началниците на подразделенията на МВР представят
обобщен доклад по сключените договори на служителите на съответното
поделение в осъществените дейности ведно с поименен списък на
служителите на съответната структура на МВР-чл.4.5.1
Така изпълнителят по договора за охрана ОДМВР-В., чрез своето
подразделение РУ АЕЦ-К. ежемесечно е осъществявало охрана на
стратегически обект за националната сигурност - „АЕЦ К.“ ЕАД, преценявал
е положения труд на своите служители, чрез прекия им ръководител -
Началник РУ АЕЦ - К. и съобразявайки договорите между страните и
приетите от всяка от тях вътрешноведомствени вътрешни правила е
предлагано заплащане на същия в определените граници. Съгласно
договорите и вътрешните правила за определяне на допълнително
възнаграждение на служителите на МВР това възнаграждение се е
съгласувано и одобрено между двете страните по договорите – АЕЦ К. и ОД
на МВР В.
Както се посочи по–горе страни по приложените Договор № *******,
въз основа на който е да организирала и осъществява физическа охрана и
пропускателен режим на обекти на „АЕЦ К.” са „АЕЦ К.” ЕАД в качеството
му на възложител и ОДМВР - В. в качеството му на изпълнител. Изпълнение
на договорените дейности по този договор дължат обвързаните от правното
му действие страни, а именно „АЕЦ К.” ЕАД в качеството му на възложител и
ОДМВР - В. в качеството му на изпълнител. Изпълнение на договорите е
осъществявано чрез извършване на определена работа (охранителна дейност),
отчитане на извършената съгласно договореното работа и заплащане на
същата.От една страна липсват данни една от страните по договора да е
възразила за неизпълнение на същия или незаплащане на предоставената
услуга впоследствие. От друга страна на ищеца като служител на ответника
изпълнител по договора е изплащано допълнително възнаграждение в размер
уговорен от страните по договорите за охрана на „АЕЦ К.”.
Установи се че ОД на МВР е осъществявало изпълнение на договорите
като е организирало и е осъществявало физическа охрана, срещу заплащане
от страна на АЕЦ К.. А на ищеца като служител на ответника и осъществяващ
физическа охрана на стратегически обект от значение за националната
сигурност - „АЕЦ К.“ ЕАД, е изплащано на основание чл.179, ал.4 ЗМВР
предвиденото в Решение №282/1993г. на МС допълнително възнаграждение в
размер на 60% от минималната работна заплата съгласно Договор № ** от
12.06.2017г. и Договор № ********* от 20.05.2021г. за охрана на ядрените
9
съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества“, сключени между
АЕЦ „К.“ и Областна дирекция на МВР - В. в изпълнение на Решение № 282
от 15.07.1993г. на МС. Това възнаграждение е съответно и на утвърдените от
изпълнителния директор на АЕЦ К. ЕАД със Заповед №АД-1960/16.07.2019 г.
и Заповед №АД-2630/14.09.2021 г. вътрешни правила за определяне размера
на допълнителните възнаграждения на служителите от МВР по Решение №
282 на МС действащи в ОДМВР В., където както се посочи в т.6 е прието, че
за изпълнение на основните си задължения и дейности, служителите на МВР,
вкл. началниците на съответните подразделения, получават индивидуални
допълнителни възнаграждения в размер на 60 % от договорения максимален
размер определен в договора със съответното подразделение на МВР, за
съответната длъжност.
В Решение № 282 от 15 юли 1993г. на МС - т.6, б.“г“ е предвидено, че
„АЕЦ К.“ ЕАД осигурява средства за допълнителни възнаграждения на
служителите на МВР, участващи пряко в осъществяване защитните дейности
на централата, които да се определят за отделните длъжности и работни места
по реда и условията на Наредбата за комплексно оценяване условията на
труд, без обаче да е определен минимален размер на тези дължими
допълнителни възнаграждения. Тъй като Наредбата е отменена на
31.03.2006г. и не следва да бъде съобразена при определяне на дължимото се
допълнително възнаграждение на служителите на МВР, осъществяващи
охрана на „АЕЦ К.“ ЕАД гр. К..
За длъжността на ищеца - „старши полицай“ в сключените между
страните договори е предвидено, че се дължи допълнително възнаграждение
до 70 % от минималната месечна работна заплата за страната, т.е. не е
предвиден минимум на дължимото възнаграждение, като не е уговорено и че
се дължи максимумът от него.
Предвид на това, и тъй като страните по договорите за охрана „АЕЦ
К.“ ЕАД и ОДМВР-В. са приели и постигнали съгласие, че на ищеца не е бил
дължим ежемесечно максимумът на договореното възнаграждение до 70 % от
минималната месечна работна заплата за страната, а в по-малък размер от
60%, който той е получил. Съгласно заключението на назначената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза на ищеца ежемесечно е изплащано
допълнително възнаграждение в размер на 60% от договорения максимален
размер.
Следва да се посочи, че ищецът не е страна по сключените между
„АЕЦ К.“ ЕАД и ОДМВР-В. и действали през процесния период два договора
за услуга, с предмет осъществяване на физическа охрана и пропускателен
режим, нито е трето ползващо се лице, поради което същият не разполага с
материалноправна легитимация да претендира изпълнение на каквито и да
било престации по тези договори. Принципно положение е, че договорите
пораждат действие между страните, които са ги сключили /чл. 21 ЗЗД/ - в
случая права и задължения за възложителя и за изпълнителя. Двата договора
са такива за изработка, сключени са между АЕЦ – К. като възложител и
ОДМВР – В. като изпълнител, а ищецът е служител на изпълнителя. Ищецът
следва да изпълнява трудовите си задължения съгласно длъжностната
характеристика и закона, за което същият получава трудово възнаграждение
съобразно нормативната уредба. Получените въз основа на РМС №
282/15.07.1993 г. допълнителни възнаграждения са именно допълнителни, те
10
произтичат от факт, стоящ вън от служебното правоотношение между ищеца
и ОДМВР-В. и задължението за тяхното плащане не е на ответника. То
произтича от сключените между ответника и АЕЦ – К. договори за изработка
и приложенията към тях. Върху размера на тези възнаграждения и условията
за тяхното изчисляване и изплащане ищецът не може да влияе. В договора
между АЕЦ – К. и ОДМВР – В. са уговорени допълнителни възнаграждения,
условията за тяхното изплащане, както и максималният размер според
заеманата от съответния служител длъжност.
Процедурата по формиране индивидуалния размер на допълнителните
месечни възнаграждения също е уговорена в договора и именно тъй като
ищецът не е страна по същия, той не може да влияе нито върху неговото
съдържание и конкретни уговорки, сключени между възложителя и неговия
работодател, нито върху неговото изпълнение.
Дори и да се приеме, че ищецът има качеството на трето ползващо се
лице по клаузите на договора, уреждащи плащането на допълнителни
възнаграждения по РМС № 282/15.07.1993 г., ОДМВР – В. не е пасивно
материално легитимирана да отговаря по иска.
ОДМВР – В. не е адресат и на РМС № 282/15.07.1993 г., поради което
ищецът не може да претендира сумата и въз основа на това решение, каквито
доводи навежда. В процесната разпоредба – т. 6, б. „г“ се вменява задължения
на председателя на надзорния съвет на „НЕК“ ЕАД да възложи на управителя
на клон „АЕЦ – К.“ да осигурява средства за допълнителни възнаграждения
на служителите на МВР, участващи пряко в осъществяване защитните
дейности на централата, които да се определят за отделните длъжности и
работни места по реда и условията на Наредбата за комплексно оценяване
условията на труд. Видно е, че ОДМВР – В. няма никакви задължения по това
решение, още по – малко да определя, начислява и изплаща допълнителни
възнаграждения в полза на своите служители. Такива се изплащат единствено
от възложителя по договора – АЕЦ – К., със собствени средства, което
означава, че преценката му е по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол.
За да претендира ищецът допълнително възнаграждение от ответника,
размерът на същото и основанието, на което се дължи то, следва да бъдат
определени от работодателя на ищеца с изричен акт. Без такъв акт няма
основание, на което ответникът да дължи на ищеца допълнително
възнаграждение. Не се установи по делото да съществува такъв акт, нито се
твърди да има такъв. Основанието, на което ищецът е получавал
допълнителното възнаграждение, е РМС № 282/15.07.1993 г., по силата на
което е възникнало задължение на ИД на „АЕЦ К.“ ЕАД да изплаща такова
със собствени средства на служителите, които охраняват централата.
Фактически, те са изплащани от „АЕЦ К.“ ЕАД по сметка на ОДМВР – В.,
която ги е превеждала след това на своите служители. Това не променя факта,
че техен платец е именно „АЕЦ К.“ ЕАД.
С оглед така изложеното, искът е неоснователен.
Извън гореизложеното, същият е неоснователен и по следните
11
съображения:
Неоснователни са доводите на ищеца, че размерът на допълнителното
възнаграждение е фиксиран и се дължи в пълния размер, посочен в колона 5 в
Ценовите таблици към договорите, а изплащането в по – нисък размер е
едностранно намаляване на възнаграждението му.
Както бе посочено по – горе, считано от 31.03.2006 г., Наредбата за
комплексно оценяване условията на труд е отменена, поради което и
дължимите се съгласно чл. 6, б. „г“от РМС 282/1993 г. допълнителни
възнаграждения не могат да бъдат изчислени по този ред. Ето защо и след
като тези размери, нито техните долна и/или горна граница не са нормативно
определени, няма пречка размерът и критериите за тяхното изчисляване да
бъдат свободно уговорени между субектите по правоотношението по чл. 92,
ал. 1 ЗМВР, сключили договора за охрана, а именно АЕЦ – К. и ОДМВР – В..
Размерите са уговорени в чл. 4.1.7. от сключените между тях договори –
същите са според заеманата длъжност и са посочени в максимален размер, на
който извод навежда граматическото тълкуване на уговорките – „до една
минимална работна заплата за страната“ и „до ….% от минималната работна
заплата“.
В договорите не са предвидени минимални размери на допълнителното
възнаграждение, в които същото задължително да бъде изплатено, нито пък
се съдържа уговорка, че допълнителното възнаграждение следва да бъде
плащано на всеки служител винаги в максимално уговорения размер.
Доколкото задължение на възложителя по договора, а именно АЕЦ – К.
е осигуряване на финансовите средства за изплащане на тези възнаграждения,
същият е приел Вътрешни правила, в които е определил и редът за
изчисляването им, така че да са индивидуално определени при спазване на
обективни критерии, избягващи неравностойното третиране на служителите.
Във ВП е предвидено, че всеки служител получава 60% от уговорения в
договора според заеманата от него длъжност максимален размер на
допълнителното възнаграждение, за действително отработеното от него
време за съответния месец. В чл. 6.2 е определено кога възнаграждението се
получава в намален размер, а в чл. 6.3. – кога не се получава допълнително
възнаграждение. Във ВП от 2019 г. – чл. 6.4. е определено изплащането на
максималния предвиден в договора размер – за изпълнение на допълнителен
обем дейности /извън договорените/ и дейности, довели до запазване
имуществото на АЕЦ – К. при извънредни ситуации.
При тълкуване на горепосочените уговорки няма как да се сподели
тезата на ищеца, че на всеки служител се дължи максимума от уговореното в
Ц.та таблица към договорите. В колона к5 от ценовите таблици е посочен
максималният размер като % от МРЗ според заеманата длъжност, т.е. това е
сумата, на която се равнява посоченият в чл. 4.1.7 от договора % от МРЗ като
максимално възнаграждение и която сума служи за отправна точка при
изчисляване на индивидуалните допълнителни възнаграждения на
служителите, заемащи съответната длъжност. От тази сума се изчисляват 60%
съгласно чл. 6.1. от ВП и конкретният размер се определя според броя
12
отработени дни за всеки месец след представяне на необходимите документи
от Началника на РУ – АЕЦ – К. на работната група.
И след като това е максималният уговорен между страните размер, а
конкретно изплащаният на всеки служител зависи от уговорените в договора
условия, то неправилни са доводите на ищеца, че му се дължи именно
максималният уговорен в договора размер.
Посочената в договорите обща цена на услугата по охрана е
максимална, а не фиксирана, поради която причина е посочена в ценовото
предложение като абсолютна сума. Приложение № 4 е неразделна част от
договорите, а не от РМС, поради което не може да се приеме тезата на ищеца,
че възложителят едностранно е намалил цената на договора. Напротив, в
случая са били съблюдавани именно клаузите на договорите при определяне
на допълнителното възнаграждение, които с оглед на определения размер „до
...%“ не задължават възложителя да изплати максимално уговорения процент.
В договорите липсва клауза, която да указва, че допълнителното
възнаграждение на служителите следва да бъде изплатено в максимален
размер.
Не може да се споделят и доводите на ищеца, че е недопустимо с
договора по чл. 92, ал. 1 ЗМВР да се договарят механизмите на
допълнителните възнаграждения между държавен орган и частно търговско
дружество.
В случая се касае за смесен фактически състав. Действително, ОДМВР
– В. е държавен орган, а „АЕЦ – К.“ ЕАД – субект на частното право /макар и
със 100% държавно участие/, но в конкретния случай установените между тях
отношения не са такива на власт и подчинение като между държавен орган и
частноправен субект, в който случай ОДМВР – В. щеше да може чрез
властнически актове да определя отношенията между тях, в това число и да
определя размера на възнагражденията. Чл. 92, ал. 1 ЗМВР урежда особена
хипотеза, при която въз основа на сключен договор МВР предоставя услуга
по охрана на обекти с особен статут, сред които са стратегическите обекти от
значение за националната сигурност /т. 1/, какъвто е АЕЦ – К., за което
получава възнаграждение. Т. е. касае се за облигационни взаимоотношения
по договор за изработка между равнопоставени субекти – страни по този
договор. Възложителят заплаща възнаграждение за предоставената му от
изпълнителя услуга, а изпълнителят от своя страна заплаща на служителите
си възнаграждение съгласно уговореното между тях. Компонент от общата
цена по договора за охрана, която възложителят дължи на изпълнителя, е
възнаграждението за служителите, осъществяващи тази охрана. Същото се
определя от министъра на вътрешните работи в утвърдена от него Таблица за
средномесечна цена на услугата за охрана на обекти, извършвана от
полицейските органи по чл. 92, ал. 1 от Закона за МВР /посочена в колона к4
от Ц.та таблица към договора/.
Действително, както твърди ищецът, съществуват две независими и
отделни правоотношения – облигационно по договора за охрана, по който
АЕЦ – К. дължи възнаграждение /цена на услугата/ на ОДМВР – В., и
13
служебно – между ищеца и ОДМВР – В., по което ОДМВР – В. дължи
трудово възнаграждение на своя служител. Ищецът обаче допуска смесване
на тези две правоотношения, като счита, че неговият работодател следва да
му изплаща възнаграждение, чието плащане законът вменява като
задължение на друг правен субект.
Освен това следва да се отбележи, че МВР е единствената структура,
която по закон следва да охранява обекти от стратегическо значение за
националната сигурност. Член 114, ал. 2 от Закона за безопасно използване на
ядрената енергия (ЗБИЯЕ) регламентира, че физическата охрана и
пропускателният режим на обекти с особена важност по отношение на
физическата защита /определени ядрени съоръжения, както и обектите, които
са свързани технологично с тях или ги обслужват/ се осигуряват от
Министерството на вътрешните работи. Следователно МВР има задължение
чрез своите структури по чл. 37 ЗМВР да сключва посочените в чл. 92, ал. 1
ЗМВР договори за охрана със заинтересованите лица. Служителите на МВР
нямат правомощия да влияят върху съдържанието на тези договори.
Плащането на допълнително възнаграждение по т. 6, б. „г“ от РМС №
282/1993 г. действително е нормативно уредено задължение за АЕЦ – К., но
неговият конкретен размер не е определен в нормативната уредба.
Възложителят по договора „АЕЦ К.“ ЕАД не изземва от МВР функциите на
работодател на полицейските служители, ангажирани с изпълнението на
предмета на договорите, а единствено заплаща цена на предоставената
услуга, включително и нормативно уредените допълнителните
възнаграждения, но в размери, договорени между страните по договора.
Следва да се посочи и дебело да се подчертае, че средствата за заплащане на
възнагражденията по РМС № 282/1993 г. са собственост именно на
възложителя по договора – „АЕЦ К.“ ЕАД и след като размерът им не е
нормативно уреден, то негово право е да определи този размер в границите,
за които е постигнато съгласие с изпълнителя – работодател.
Ето защо напълно законосъобразно е както уговореното в сключените
на основание чл. 92, ал. 1 ЗМВР договори, така и възприетият във вътрешните
правила на възложителя подход да определяне на допълнителните
възнаграждения на служителите на изпълнителя.
Неоснователни са всички възражения на ищеца, свързани със
законосъобразността по определяна на състава и структурата на работната
група, предлагаща размера на индивидуалните допълнителни
възнаграждения. Както бе посочено по – горе, поради равнопоставеността на
субектите по облигационното правоотношение и поради факта, че именно
АЕЦ – К. осигурява средствата за тяхното изплащане, негов прерогатив е да
определи механизма за тяхното изчисляване. Всяка от страните по договорите
за охрана е създала свои вътрешни правила, съгласно които всеки месец е
изпълнявала своите задължения в процеса на определяне на индивидуалните
възнаграждения на всеки служител, участвал в охраната на централата.
Съгласно ВП на РУ – АЕЦ – К., командирите на отделения от съответния
взвод попълват списъци за предпазна храна и предложения по РМС 282 с
отработените дни на служителите за всеки месец, като отбелязват всички
14
видове отсъствия /платен отпуск, отпуск по болест, командировка и т. н./.
Тези списъци и предложения се предават на Началника на РУ – АЕЦ – К.,
който ги утвърждава и ги регистрира в АИС ДО. Въз основа на тези
документи се изготвя списък на служителите на МВР за съответния месец,
съдържащ данни за трите имена, категория, % по 1.3.1, отработени дни, сума
за 1 ден и обща сума. Този списък съвпада с образеца, приет с ВП на АЕЦ –
К.. Заедно с това се изготвя обобщен доклад за изпълнение на основните
задължения и дейности, както и мотивирано писмено предложение при
наличие на случаи за изплащане на поощрение над или под договорения
размер. Този обобщен доклад се предава в Управление Сигурност на „АЕЦ
К.“ ЕАД до два дни преди провеждане на заседанието на комисията. Именно
въз основа на представените от Началника на РУ – АЕЦ К. доклади са
определяни възнагражденията. Началникът на РУ – АЕЦ – К., който от своя
страна участва в заседанието на работната група, сформирана от ИД на АЕЦ –
К., предлага, а работната група, назначена от ИД на АЕЦ – К. взема решение
на база именно на данните, представени й от Началника на РУ – АЕЦ – К..
Ясен е механизмът за определянето на възнагражденията. Основа за
изчисляването им е МРЗ или определен процент от нея според заеманата
длъжност. Същите са с постоянен характер, като всеки, който е отработил
работните дни за месеца, получава еднакъв размер – 60% от максимално
определените с договора размери според заеманата длъжност /от една МРЗ, от
70% от МРЗ и т.н./, т.е. служителят просто трябва да е бил на работа, за да
получи допълнителното възнаграждение – за прякото си участие в защитните
дейности на централата, както сочи б. „г“. Достатъчно за получаването им е
служителите да са били на работното си място, да са изпълнявали служебните
си задължения по длъжностна характеристика и да са отработили пълния
брой дни за всеки месец, т. е. точно да са изпълнявали задълженията си в
рамките на установеното им работно време и с оглед възложените им
служебни задължения.
Стимулиращата функция на тези възнаграждения произтича от това, че
същото ще бъде намалено при допуснати от служителя пропуски – чл. 6.2. от
ВП или няма да получи такова при наличието на някой от обективните факти
по чл. 6.3 от ВП.
В този смисъл и възнагражденията не са намалявани едностранно от
АЕЦ –К., както твърди ищецът, напротив, цели се всички служители да
получат еднакви възнаграждения по групи според заеманата длъжност, както
предвижда и т. 6, б. „г“ от РМС № 282/1993 г. да се определени за отделните
длъжности. Само при наличие на обективни факти, изчерпателно изброени
във ВП, това възнаграждение не е било изплащано за съответния месец, в
който е било налице обстоятелството – отпуска, отсъствие, отстраняване от
длъжност, уволнение, налагане на дисциплинарно наказание и т.н.
Преценката дали дисциплинарното наказание е било законосъобразно
наложено, не е от компетентността на АЕЦ – К., тъй като то се налага от
работодателя. АЕЦ – К. следва да отчете простото наличие на обективния
факт, че такова наказание е било наложено.
Ищецът не може да прави възражения от името на ответника,
15
произтичащи от сключения договор, поради което доводите му, че ОДМВР не
била запозната с ВП на АЕЦ К., са ирелевантни. Все пак за пълнота на
изложението, следва да се посочи, че от съдържанието на вътрешните
правила на РУ – АЕЦ – К. може да бъде направен извод, че ОДМВР – В. е
била запозната с приетите от „АЕЦ – К.“ ЕАД вътрешни правила за
определяне на размера на допълнителните възнаграждения на служителите на
МВР съгласно Решение № 282/15.07.1993 г. на МС и утвърдени със Заповед
№ АД-1960/16.07.2019 г. и Заповед № АД-2630/14.09.2021 г., и двете на
Изпълнителния директор на „АЕЦ – К.“ ЕАД. Отделно от това, от
доказателствата по делото се установява, че същите са били изпратени на ОД
на МВР – В. чрез РУ АЕЦ – К..
През процесния период ищецът е заемал длъжността „Старши
полицай“, за която съгласно сключените договори и Приложение № 4 – Ц.
таблица допълнителното възнаграждение е в размер до 70% от МРЗ. Видно от
заключението по изготвената ССчЕ, на същия е изплатен в пълен размер
дължимото му се за периода допълнително възнаграждение при спазване
клаузите на договора и вътрешните правила, а именно 60% от сумата,
представляваща 70% от МРЗ.
Предвид всички гореизложени съображения, предявеният иск с правно
основание по чл. 179, ал. 4 ЗМВР следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Поради акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва и с
оглед неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и искът с правно основание по чл. 86 ЗЗД.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в
размер на 250 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Съдът счита, че не е налице прекомерност на претендираното от
ОДМВР-В. юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото съобразено с
фактическата и правна помощ на делото и е в рамките на предвидените от
Закона за правната помощ и Наредба за заплащането на правната
помощ.Респективно законодателя не е предвидил такова възражение по
отношение на юристконсултското възнаграждение, а само по отношение на
адвокатското .
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от Б. А. Й. с ЕГН
********** от гр.В., ул.”Р.”№31, чрез адв.Г. Г. от АК С. гр.С. ул.”Х.Б.”№12
ет.3,против О*******ОДМВР/ гр.В. гр.В. ул.”Б.”№10 за сумата от 1892.23
лв./нето/ обезщетение за неизплатено допълнително възнаграждение за
16
периода 16.07.2022 г.-15.06.2023 г.,ведно с 69.91 лв. мораторна лихва от
01.08.2022 г. до 15.06.2023 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Б. А. Й. с ЕГН ********** от гр.В., ул.”Р.”№31да заплати на
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - В., с
БУЛСТАТ:**, сумата от 250 лева, представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд В. в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
17