Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262086
23.07.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХV-
ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6178 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „А1
България” ЕАД, ЕИК ********* против И.Ф.Т., ЕГН **********, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, вр. чл.
205, ал. 1, вр. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се
претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми- главница
в общ размер от 619, 09 лв., от която 0.30 лв.- дължима сума за предоставени електронни съобщителни
услуги по Договор с индивидуален абонатен номер ******* от *******г. за мобилен
номер „*******“ за периода 09.06.2016г.- 08.07.2016г. и 618, 79 лв.- дължим сбор от вноски за предоставено устройство на
изплащане “*******” по силата на Договор за
продажба на изплащане от *******г. към Договор с индивидуален абонатен номер *******
от *******г.; 133, 94 лв.- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода
03.08.2016г.- 17.12.2018г.; 250 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор с индивидуален абонатен номер ******* от *******г. (
идентичен с номер на договора ******* от *******г. в регистърната система на
„А1 България“ ЕАД ) за предпочитан мобилен номер „*******“, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /21.12.2018г./
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № ******/ 09.01.2019г., по описа на РС- Пловдив, IX- ти гр. с-в.
В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор № ******* от
******* г., като на ответника бил предоставен индивидуален абонатен номер *******. Именно под този индивидуален
абонатен номер фигурира самият договор
и всички сключени към него анекси. Към договора било подписано Приложение 1 от *******
г., с което бил избран тарифен план за телефонен номер *******, като месечната
абонаментна такса за него била в размер на 30 лв. /25 лв. без ДДС/. Съгласно
чл. 5.2.1 от Приложение 1, срокът за ползване на услугата бил 24 месеца и
същият изтичал на 06.08.2017 г. Към посочения договор с индивидуален абонатен
номер ******* е сключен и договор за продажба на изплащане от ******* г., със
срок на договора – 23 месеца, като били уговорени една първоначална вноска и 23
месечни вноски, всяка от които в размер на 62 лв. Първоначалната вноска била
платима при подписване на договора, а всяка следваща била описана в Приложение
№ 2 към договора за продажба на изплащане. Предмет на договора бил телефонен
апарат – *******.
Твърди се, че ответникът не е заплатил задълженията си
по горепосоченото правоотношение за периода 13.07.2016 г. – 12.10.2016 г. в общ
размер на сумата от 619,09 лв. , в която се включва – 0, 30 лв. - дължима сума
за предоставени електронни съобщителни услуги за тел. номер ******* за периода
09.06.2016г.- 08.07.2016г. и 618, 79 лв.- дължим сбор от вноски за предоставено
устройство на изплащане “*******” по силата на Договор за продажба на изплащане
от *******г. По отношение на договорите за продажба на изплащане, се излага, че
същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко 2 последователни
месечни вноски. В настоящия случай, била налице тази хипотеза и всички суми,
дължими до края на срока по договора за продажба на изплащане стават изискуеми
от датата на издаване на фактура за тези суми – фактура № ******* от 12.10.2016
г.. Допълнително, договорът се счита прекратен от датата на издаване на
фактурата. Поради неизпълнение в определения срок на задължението на заплащане
на предоставените услуги, договорното правоотношение било прекратено
едностранно от страна на ищцовото дружество. В тази връзка била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Размерът на неустойката бил
определен на база всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки и
без ДДС/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване на услугата. В тази връзка, начислената неустойка за предсрочно
прекратяване на договора е в общ размер на 250 лв. ( 10 месечни вноски по 25 лв. ) за мобилни
услуги за телефонен номер „*******“ по Приложение № 1 от ******* г. към Договор
с индивидуален абонатен номер ******* от *******г.
Сочи се, че поради неизпълнение в срок на
задълженията, потребителят дължи на дружеството и обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода от първия ден след
настъпване на падежа по фактурите до деня на депозиране на заявлението чл. 410 ГПК в съда, в размер на сумата от 133,94 лв. Моли се, така предявените искове да
бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му
особен представител, е подал писмен отговор, с който оспорва предявените
установителни искове по основание и размер.
Твърди, че представените данъчни фактури не са
подписани от ответника, като същите следва да се ценят по реда на чл. 182 ГПК.
Заявява, че ответникът не е представил доказателства, че е доставил услугите,
заплащането на чиято стойност претендира в производството по делото, поради
което предявените установителни искове са неоснователни. Не ставало ясно как е
формирана сумата за вменените задължения на ответника, за кои периоди се отнася
и какви конкретни задължения включва; на какво основание са начислени неустойки
и как е формиран размерът им; налице ли е предсрочно прекратяване на договор за
услуги – кой е договорът, обосновал претенцията за неустойка, на коя дата и на
какво основание е прекратен, както и какво точно отразяват представените
фактури – незаплатено мобилно устройство или за предоставени мобилни услуги. Оспорва
издадените от ищцовото дружество фактури. Не става ясно фактури с № *******, № *******
за какво се твърди да са издадени, при условие, че в основанието е записано
изплащане на устройство, а в исковата молба единствената цитирана фактура за
това е тази с № ******* на стойност 558 лв. Не били представени доказателства,
че ответникът бил информиран, че сумата следва да бъде платена в срок до
01.11.2016 г., като това означавало, че ищцовото дружество нямало основание да
начисли лихви и да преустанови достъп до мрежата или да прекрати договора за
далекосъобщителни услуги, още по-малко пък да начислява неустойка за предсрочно
прекратяване на договора.
Счита, че клаузата за неустойка е нищожна на основание
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП във вр. с чл. 143, т. 5, т. 9 и т. 14 ЗЗП. Освен
това така както е уговорена неустойката е в нарушение на разпоредбата на чл.
68, ал. 1 ЗЗП. Клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави. С оглед
изложеното моли предявените установителни искове да бъдат отхвърлени.
Следва да се посочи и че съдопроизводствените действия
по настоящото дело се развиват след
задължителни указания, дадени с Определение № 1305/ 11.08.2020г., по
в.ч.гр.д. № 1616/ 20г., по описа на ОС- Пловдив, IX- ти въззивен с-в.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 20328/ 2018 г. по описа на РС- Пловдив, IX-
ти гр. с- в, в
полза на ищеца е издадена заповед № ***** от 09.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Вземанията, обективирани в издадената
заповед по чл. 410 ГПК, по пера са идентични с тези, заявени с исковата молба и
уточненията към нея ( с уточнението към
исковата молба от 25.05.2021г.- л. 134- 135 от настоящото дело, се
поясняват и включените в главницата компоненти, съответстващи като обща сума и
пера на отразеното в заповедта по чл. 410 ГПК). Допълнително, в исковата молба изрично
е посочено и че договор с № ******* от *******г.
е представен по делото и заведен в електронната система на ищцовото дружество
чрез предоставения на потребителя- ответник индивидуален абонатен номер *******. Предвид това, то за настоящия
съдебен състав не съществува съмнение, че представеният по делото Договор № *******
от *******г. и анексите към него ( л. 26- 36 ) е този, за който е подадено
заявлението по чл. 410 ГПК и впоследствие е издадена заповед № **** от 09.01.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
Така издадената заповед по чл.
410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Впоследствие,
в предоставения на ищеца от съда едномесечен срок, е подадена настоящата искова
молба ( съобщението с указанията е връчено 11.03.2019г., а исковата молба е
изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на 10.04.2019г. ). Ето защо и
предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими и следва
да бъдат разгледани по същество.
По претенцията за заплащане на предоставени телекомуникационни услуги:
От приетия по делото Договор №
*******/ *******г. и анексите към него ( за който бе посочено по- горе, че е
индивидуализиран посредством абонатния номер на потребителя в електронната
система на мобилния оператор ) се установява, че между страните е възникнало
правоотношение с предмет предоставяне на телекомуникационни услуги. Ищецът
претендира заплащане на сумата от 0, 30 лв.- предоставени електронни
съобщителни услуги, за които е издадена фактура ******* за периода
09.06.2016г.- 08.07.2016г. / л. 37 от делото/. В настоящия случай, съдът счита,
че ищцовото дружество не доказа по несъмнен начин обстоятелството, че за процесния
период от време ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, предоставяни
от ищеца. По делото липсват каквито и да е доказателства за това дали по силата
на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е предоставил на
клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните
средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук – и
дали са коректно фактурирани. Налице е изрично възражение в тази насока от
процесуалния представител на ответната страна, предвид което ищецът е следвало
да ангажира съответните информационни източници, за да обоснове основателността
на претендираните суми за далекосъобщителни услуги. За да бъде присъдена
главницата, включваща цена на ползвани далекосъобщителни услуги и абонаментни
такси, ищецът следва да докаже, че абонатът е имал достъп и е използвал
услугите, описани в издадените фактури, което обстоятелство, както вече се
посочи, се оспорва от ответната страна. Тоест, самият факт на сключване на
договора не е достатъчен, за да се обоснове предоставянето, съответно
потребяването на услугата. Нужно е да се установи наличието на услуга, даваща
възможност да се реализират входящи, изходящи обаждания и други, свързани с
това трафични данни. По отношение на приложените по делото фактури, следва да
се отбележи, че същите изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти
/възникване на вземания за доставени услуги под формата на разговори, съобщения
и др. на посочените стойности/, като същите не са подписани от получателя на
доставката – ответницата по настоящото производство. Само по себе си наличието
на фактури, удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за
тяхната дължимост. Фактурата като частен писмен документ не притежава
обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания ( в тази връзка- Решение № 30/12.07.2011 г. по
т.д. № 284/2010 г. на ВКС ). По делото, както вече се посочи, не бяха
ангажирани доказателства, установяващи по един несъмнен и убедителен начин
достъпът и ползването от страна на ответника на предоставените от ищцовото
дружество услуги ( напр. ангажирането на искане за изготвяне на съдебно-
техническа експертиза ). Последиците от недоказването на основанието и размера
на вземането следва да се отнесат във вреда на ищеца и след като същият не
доказва факта, от който произтича вземането му – предоставени на ответника
мобилни услуги, както и цената им, претенцията
за главница в тази й част досежно цената на далекосъобщителните услуги и
месечните абонаментни такси, определена в размер на 0, 30 лв., следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на претенцията за главница за предоставено мобилно устройство
на изплащане:
Както вече бе посочено, по
делото не е налице съмнение, че между страните е възникнало правоотношение по
силата на Договор № ******* от *******г., като анекс към него, отново под
индивидуалния номер на потребителя ( № ******* ), е сключен и Договор за
продажба на изплащане за мобилно устройство *******.
/ л. 34- 35/. Нормата на чл. 205 ЗЗД предвижда възможност страните да договорят
продажба на изплащане, като в този случай продавачът може да запази
собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, като в такъв
случай рискът преминава върху купувача от предаването на вещта. Следва да се
посочи, че и в хипотезата на продажба на изплащане по реда на чл. 205 ЗЗД, то
купувачът дължи заплащане на продажната цена, като единствено се ползва от
предимствата на разсроченото погашение. В конкретния случай, в договора от *******г.
изрично е отразено, че ищецът, в качеството си на продавач е предал мобилното устройство *******. на потребителя, за което
последният е положил и своя подпис /
л. 35 гръб, Приложение № 1- приемо- предавателен протокол /. Предвид това, за
потребителя- ответник е възникнало корелативното задължение да заплати
продажната цена. Договорът е сключен и устройството е предадено на *******г.,
като съобразно погасителния план към договора / л. 36 от делото/, устройството
следва да се заплати на 23 месечни вноски. Към момента на приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция ( а и още към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК ), всички вноски са станали изискуеми, поради което
е ирелевантно дали и по какъв начин ищецът е упражнил правото си да обяви за
предсрочно изискуеми вземанията ( аргумент
в тази насока са и изричните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 8/2017
г. от 02.04.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС ). За претендираната в настоящия процес продажна цена са издадени две
фактури- № ******* от 13.09.2016г. за
сумата от 62 лв. / л. 38 от делото / и № ******* от 12.10.2016г. за сумата от
558 лв./ л. 39 от делото /. Общата стойност на продажната цена на устройството
по двете фактури възлиза на сумата от 620 лв., но в рамките на настоящото
производство ищецът претендира сумата от 618, 79 лв. ( съобразно уточняваща
молба от 25.05.2021г.- л. 134- 135 от делото ). С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, именно сумата от 618, 79 лв. е релевантната за настоящия
процес величина. Ответникът не установи да е заплатил посочената сума, поради
което претенцията за главница в тази й
част досежно продажната цена на мобилно устройство *******., определена в
размер на 618, 79 лева., следва да бъде уважена като основателна.
Върху посочената сума от 618, 79 лв. се дължи и
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда / 21.12.2018г./ до окончателното й погашение.
По отношение
на претенцията за заплащане на мораторна лихва върху главницата:
Ищецът претендира заплащане на мораторна лихва върху
главницата в размер от 133, 94 лв. за периода 03.08.2016г. – 17.12.2018г.
Доколкото бе изцяло отхвърлена претенцията за заплащане стойност на
телекомуникационни услуги, то не се дължи и мораторна лихва по това перо.
Що се касае до продажната цена на предоставеното
мобилно устройство: ищецът обвързва претенцията си за заплащане на мораторна
лихва върху главницата в размер от 618, 79 лв. с факта, че всички вноски за
продажната цена на устройството са станали предсрочно изискуеми ( поради
незаплащане от страна на потребителя на поне две последователни месечни вноски
). След като кредиторът е упражнил потестативното си право и е обявил всички
оставащи дължими суми по продажбата на изплащане за предсрочно изискуеми, той
променя и техния падеж. Тоест, вместо да бъде поетапно изискуема съобразно
погасителния план, цялата продажна цена става изискуема веднага ( чл. 69 ЗЗД ).
Кредиторът може да иска пълно изпълнение незабавно, но това не означава, че
длъжникът е поставен в забава. При това положение, длъжникът не е поставен в
забава автоматично с изтичането на определен срок (доколкото погасителният план
вече не се прилага), а следва да му се изпрати нарочна покана за изпълнение, за
да настъпят неблагоприятните последици от забавата. В конкретния случай,
ищцовото дружество е издало две фактури- № ******* от 13.09.2016г. / л. 38 от
делото / и № ******* от 12.10.2016г./ л. 39 от делото /, но не са налице данни
същите да са връчени на ответника, нито на последния да му е връчено
уведомление под друга форма, че цялата продажна цена на устройството е станала
предсрочно дължима. Предвид това, съдът приема, че ответникът не е надлежно поканен
да заплати предсрочно изискуемата продажна цена, поради което и не е поставен в
забава. Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който
се претендира да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца мораторна лихва
в размер от 133, 94 лв. за периода 03.08.2016г.- 17.12.2018г. следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение
на претенцията за неустойка:
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката,
са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да
се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В процесния случай,
ищецът претендира установяване дължимостта на неустойка в размер от 250 лв. С
уточняваща молба от 25.05.2021г. / л. 134- 135/ ищцовото дружество
конкретизира, че неустойката се претендира предвид предсрочното прекратяване на
договора от *******г. за мобилен номер „*******“ и се формира от 10 месечни
такси, всяка от по 25 лева за периода 30.09.2016г.- 06.08.2017г. Предвид
изложеното, съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че
претенцията на ищеца за неустойка е неясно формулирана. Ищецът е посочил размера,
конкретното основание, на което се претендира неустойката и методиката, по
която формира своята претенция.
Съдът счита обаче, че предвидената в чл. 5.3.1 от Договор
за мобилни услуги № ******* от *******г. за предпочетен номер „*******“ / л. 30
от делото / клауза за неустойка при прекратяване на договора по вина или
инициатива на потребителя, определена в размер на сумата от стандартните за
съответната програма/ пакет месечни абонаменти такси до изтичане срока на
договора, е нищожна. Критериите дали
е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в тази насока- Решение № 107/25.06.2010 г.
на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Тази преценка следва да се базира
преди всичко на характерните особености на договора за мобилни услуги и вида на
насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
Следователно, уговорената по горепосочения начин неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор. Следва да се посочи, че чрез задължението за
заплащане на неустойка, равна на месечните вноски за потребена услуга до края
на периода на действие на договора, мобилният оператор цели да капитализира
доход в размер, който би получил, ако бе предоставял услугата на потребителя до
самия края на срока на съответния договор. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение за
неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази
си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори за
предоставяне на телекомуникационни услуги и допълнителното споразумение към
тях.
Предвид изложеното,
претенцията за неустойка в размер на 250 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор с индивидуален абонатен номер ******* от *******г. (
идентичен с номер на договора ******* от *******г. в регистърната система на
„А1 България“ ЕАД ) за предпочитан мобилен номер „*******“., следва да бъде
отхвърлена изцяло като неоснователна.
По
отговорността за разноски:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца възниква право да бъде възмезден за сторените в рамките
на производството разноски. Ищецът претендира и е представил доказателства за
направени разноски в заповедното производство в размер от 25 лв. В исковото
производство ищецът претендира разноски в общ размер от 428, 30 лв. Съобразно
уважената част от исковете, на ищеца му се дължат разноски за заповедното и
исковото производство в размер от 279, 65 лв.
Ответникът не е представил доказателства за сторени
разноски, поради което и такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Ф.Т., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, вр. чл. 205, ал. 1, вр. 200, ал.
1 ЗЗД сумата от 618, 79 лева,
представляваща продажната цена на предоставено устройство на изплащане- “*******”
по силата на Договор за продажба на изплащане от *******г., сключен към Договор
с индивидуален абонатен номер ******* от *******г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /21.12.2018г./ до
окончателното й изплащане, за която сума в полза на ищеца „А1 България” ЕАД,
ЕИК ********* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** от 09.01.2019 г. по ч. гр. д. № 20328/ 2018 г., по описа на Районен
съд – Пловдив, IX- ти гр. с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 0, 30 лв.- дължима главница за
предоставени електронни съобщителни услуги по Договор с индивидуален абонатен
номер ******* от *******г. за мобилен номер „*******“ за периода 09.06.2016г.-
08.07.2016г.; 133, 94 лв.- мораторна
лихва върху главницата, дължима за периода 03.08.2016г.- 17.12.2018г.; 250 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор с индивидуален абонатен номер ******* от *******г. (
идентичен с номер на договора ******* от *******г. в регистърната система на
„А1 България“ ЕАД ) за предпочитан мобилен номер „*******“.
ОСЪЖДА
И.Ф.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 279, 65 лв., представляваща сторени разноски в рамките на
настоящото производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 20328/
2018г., по описа на РС- Пловдив, IX- ти гр. с-в.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно
с оригинала!
КЯ