М О Т И В И
по н.а.х.д. №442/2021 г. по описа на ВрРС, НО, 1–ви с-в
Производството
е по реда на чл.375–379 НПК, вр. чл.78а НК.
Образувано
е въз основа на постановление на ВрРП, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на Н.И.В., за извършено
престъпление по чл.191, ал.1 НК.
В
съдебно заседание представител на Врачанска районна прокуратура не се явява.
Обвиняемият
В. се явява лично и моли за налагането на минимално наказание.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, съдът намира за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият
Н.И.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование,
неженен, безработен, осъждан, с ЕГН:**********.
В.
и св. М. С. се запознали през месец декември 2018 г. в гр. Монтана, докато
обвиняемият бил на гости на сестра си, която е съсед на семейството на св. С..
Тогава св. С. била на 14 години. След известно време обвиняемият предложил на св. С. да живеят заедно, при
което последната се съгласила. Поради несъгласието на родителите си - св. Олга М.
и Петър П., на неустановена по безспорен начин дата в края на месец юли 2019
г., св. М. С. /вече на 15 години/ избягала от вкъщи и отишла при В.. Двамата
заживели на съпружески начала в дома на В.,***. На 23.02.2020 г. родителите на
св. С. я прибрали в дома им в гр. Монтана. В резултат на връзка между обвиняемия
и св. С., последната забременяла и на 21.03.2020 г. родила дъщеря - В.М.О..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, а именно: показанията на св. Ил. П., Ил. Д., М. С., М. С.,
О. М. и П. П.; от приложената медицинска документация, справка съдимост и
другите писмени доказателства по делото, събрани по реда на НПК доказателства.
Съдът намира, че от показанията на св. Ил. П.,
Ил. Д., М. С., М. С., О. М. и П. П. еднозначно се установява, че за времето от
края на месец юли 2019 г. до 23.02.2020 г. обвиняемият е заживял със св. М. С.
на семейни начала в с. Краводер, обл. Враца, на ул. *******. Установява се и
това, че обвиняемият е бил пълнолетен към този момент, а св. М. С. не е имала
навършени 16 години, както и се установява, че от съвместното им съжителство е
родена В.М.О.. Съдът кредитира гласната доказателствена съвкупност, намирайки я
за обективна, безпристрастна и допълваща се по отношение на релевантните за
доказване факти.
Кредитира
и приобщените по делото писмени доказателства, като приема същите за
кореспондиращи си с възприетата в обвинението теза. Но доколкото в хода на производството
не е налице оспорване на възприетата фактология, съдът намира по-прецизното
обсъждане на доказателствата за ненужно.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената от доказателствения материал по делото фактическа обстановка
съдът прие, че с деянието си обвиняемият В. е осъществил състава на
престъплението по чл.191, ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна,
от доказателствата се установява, че за времето от края на месец юли
2019 г. до 23.02.2020 г. в с. Краводер, обл. Враца, на ул*******, като
пълнолетен, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лицето от женски пол
- М.О.С., която не е била навършила 16
годишна
възраст. Така от обективна страна обвиняемият е извършил престъпление по чл.191,
ал.1 НК.
От субективна страна обвиняемият е извършил
деянието виновно. Същият е знаел, че лицето с което живее на съпружески
начала няма 16 навършени години и сключен с него граждански брак. Въпреки това е извършил деянието, при което съдът приема, че е
реализирано при съзнаване на обществената опасност на същото и неговите
последици.
Предвид изложеното,
съдът призна обвиняемия В. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
по чл.191, ал.1 НК престъпление.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съдът намира, че
са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК: за извършеното
от обвиняемия престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години, същият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от част V на НК, от деянието
няма настъпили съставомерни имуществени вреди.
При определяне размера на глобата,
първоинстанционният съд отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство прецизното
процесуално поведение на обвиняемия и обстоятелствата, при които е извършено
деянието. Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства. При това,
при отчитане на принципа за справедливост на наказанието и съответност на
същото на извършеното престъпление, съдът реши, че най-справедливо и
способстващо за постигането на целите на кумулативно предвидените в закона
генерална и лична превенция е определянето на глоба в минимален размер, а именно
в размер на 1000,00 лв.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: