Р Е Ш Е
Н И Е
№ 159
гр. Несебър, 08.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на първи август две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.
при участието на секретаря М.Д., като разгледа гр. д. № 308 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 234 вр. чл. 232, ал. 1 вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „П.С.” ЕООД срещу
ответника „Е.Х.” ООД са предявени искове по чл. 234 вр. чл. 232, ал. 1 вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 5317 лв. – главница по фактура № 125
от 23.04.2018г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 494,78 лв. –
лихва върху главницата, дължима за периода 24.04.2018г. – 24.03.2019г.
Претендира се и присъждането на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба. Ищецът сочи, че е наемател на 10 броя стаи,
находящи се в с. Р., ул. „В. Л.” № *. Навежда, че по силата на Договор за наем
от 01.04.2011г. има право да пренаема стаите, без писмено съгласие на
наемодателите. Излага, че е в трайни търговски отношения с ответника, като част
от персонала на ответното дружество е настанен за нощувки в посочените стаи.
Твърди, че първоначално ответникът заплащал точно задълженията си за нощувките
на персонала, с изключение на задължението по фактура № 125 от 23.04.2018г.
Сочи, че в посочената фактура са включени нощувки както следва: в периода
01.10.2017г. – 31.10.2017г. – в 6 броя стаи, с цена на нощувка от 7 лева, общо
163 нощувки; в периода 01.11.2017г. – 30.11.2017г. – в 3 броя стаи, с цена на
нощувка от 8 лева, общо 90 нощувки, в периода 01.12.2017г. – 31.12.2017г. – в 3
броя стаи, с цена на нощувката от 8 лв., общо 85 нощувки, в периода
01.01.2018г. – 31.01.2018г. – в 3 броя стаи, с цена на нощувка от 8 лв., общо
91 нощувки, в периода 01.02.2018г. – 28.02.2018г. – в 3 броя стаи, с цена на
нощувката от 8 лв., общо 84 нощувки, в периода 01.03.2018г. – 31.03.2018г. – в
3 броя стаи, с цена на нощувката от 8 лв., общо 64 нощувки и в периода
01.04.2018г. – 30.04.2018г. – в 4 броя стаи, с цена на нощувката от 8 лв., общо
108 нощувки. Излага, че фактурата е подписана и приета от счетоводителя на
дружеството-ответник, като задължението по нея е станало изискуемо от
24.04.2018г. – на основание чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Навежда, че до момента сумите
не са заплатени от ответника. С тези доводи моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждането на разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника „Е.Х.” ООД не е депозиран отговор на исковата
молба. С подадени извън предвидения срок за отговор на исковата молба „писмен
отговор и становище по исковата молба” с вх. № 5940 от 29.07.2019г. по описа на
Районен съд Несебър и становище с вх. № 5987 от 30.07.2019г. по описа на
Районен съд Несебър, ответникът оспорва исковете като недопустими и
неоснователни. Оспорва твърдението, че страните са сключвали договори за наем.
Твърди, че липсват договорни отношения между тях. Излага, че фактура № 125 от
23.04.2018г. не е подписана от упълномощено лице, а ответникът се
противопоставя по реда на чл. 301 ТЗ на обективираните в нея действия. С оглед
твърденията за липса на валидно правоотношение се оспорва и претенцията за
лихва. От съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира,
че се установява следното от фактическа и правна страна:
На
първо място следва да се има предвид, че в настоящото производство не може да
се постанови неприсъствено решение. Видно от служебна справка на деловодител в
Районен съд Несебър (на л. 38 от делото) становище с вх. № 5987 от 30.07.2019г.
по описа на Районен съд Несебър, подадено от ответника, е докладвано
първоначално по друго дело. Поради тази причина становището не е било известно
на съдебния състав и не е докладвано в откритото съдебно заседание от
01.08.2019г. В становището се съдържа изрично искане на ответника делото да
бъде разгледано в негово отсъствие. Ето защо една от предпоставките на чл. 238,
ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение не е налице. Съдът не е
имал възможност да отхвърли искането за неприсъствено решение в съдебното
заседание по реда на чл. 239, ал. 3 ГПК, тъй като посочената молба към този
момент не е била известна. Обективен факт е, че същата е депозирана в съда
преди датата на съдебното заседание, поради което представлява пречка за
постановяване на неприсъствено решение. Това налага мотивиране на настоящото
съдебно решение по същество.
По предявения иск с правно основание чл. 234 вр. чл. 232,
ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието
на облигационна връзка с ответника (наемно правоотношение, възникнало от
пренаемането на стаи, находящи се в с. Р., ул. „В. Л.” № *), както и
предаването на вещите на пренаемателя. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При доказването на тези факти в тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането.
Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, фактурата може да се приеме като доказателство,
установяващо договор, в случаите когато законът не изисква специално сключен писмен договор, но фактурата трябва да
съдържа всички необходими елементи - вид на стоката или услугата, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място. В този смисъл напр. Решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2008 г., I т. о., ТК., Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК, както и цитираните в него, Решение № 218 от
06.01.2017г. по т.д. № 3572/2015г. по описа на I търг. отделение на ВКС. В настоящия случай по делото е представена фактура № 125 от 23.04.2018г. (на л. 6), която съдържа всички описани по-горе
реквизити, като за получател („Е.Х.” ООД) се е подписало лице с отбелязани имена „Н. Р.”. Посочената
фактура не е оспорена в предвидените за това срокове. Същата е оспорена за пръв
път със становище от 29.07.2019г., а срокът за отговор на исковата молба е изтекъл
на 21.06.2019г. (видно от съобщение за връчване на исковата молба на л. 27 от
делото). Ето защо съдът кредитира процесната фактура като писмено доказателство
по делото и намира, че същата следва да се цени. На следващо място в практиката
на ВКС последователно е прието, че дори съответната фактура да е подписана от
лице без представителна власт, то при липсата на противопоставяне по чл. 301 ТЗ, се приема, че е налице признание на задължението, което доказва неговото
съществуване. Според чл. 301 ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В случая фактура № 125 от 23.04.2018г. е била приложена като доказателство към
исковата молба и е била връчена редовно на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията й на 21.05.2019г. Въпреки това в срока за отговор на исковата
молба (до 21.06.2019г.) от ответника не е направено възражение по чл. 301 ТЗ.
Такова възражение е направено за пръв път над един месец след изтичане на този
срок – в писмено становище от 29.07.2019г. Ето защо съдът приема, че търговецът
не се е противопоставил веднага след узнаването (в срока за отговор на исковата
молба) срещу действията, предприети от негово име от подписалото фактурата
лице. Поради тази причина възражението
му по чл. 301 ТЗ е неоснователно.
С оглед изложеното може да се приеме, че
представената по делото фактура, в комбинация с потвърждаване по реда на чл.
301 ТЗ действията на лицето, което я е подписало, са достатъчни да докажат
наличието на облигационна връзка между страните по делото, по която на ответника
са отдадени посочените в исковата молба помещения за фактурираните нощувки.
Нещо повече, трайните търговски отношения между страните се потвърждават и от
останалите три броя фактури (за предходни периоди), представени към исковата
молба (на л. 11 – л. 13 от делото), които също не са оспорени от ответника и
установяват ежегодното предоставяне на нощувки от ищеца на ответника. Този
извод се потвърждава и от представения договор за наем (на л. 7 – л. 10 от
делото), който потвърждава, че ищецът има обезпеченост да преотдава помещения
за нощувки. От представената фактура се установява и конкретният размер на
задължението на ответника, а освен това е възникнала и изискуемост на вземането
по арг. от чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Поради тази причина съдът приема, че е настъпил падежът
на задълженията по фактурата. Т.е. всички факти от фактическия състав на
предявени иск са доказани по делото, поради което същият следва да бъде уважен.
Доколкото е налице признание на цялото фактурирано задължение (с оглед
посоченото по-горе за приложението на чл. 301 ТЗ), то съдът приема, че в това
признание се съдържа и признание за предаване на вещите на ответника за
ползването им. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен дълг и изпадането на ответника в забава за периода 24.04.2018г. –
24.03.2019г. С
оглед изводите по иска за главния дълг, съдът намира, че такъв е доказан по
делото. Наред с това според чл. 303а, ал. 3 ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга
покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени
преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня,
следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това. В случая не е уговорен срок за плащане,
тъй като във фактурата не е посочена дата на плащане. Ето защо ответникът е
следвало да заплати задължението в 14-дневен срок от получаване на фактурата –
до 07.05.2018г. Следователно същият е изпаднал в забава от 08.05.2018г. Ето
защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за периода 08.05.2018г. –
24.03.2019г. и до сумата от 474,11 лева.
Същият следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 494,78 лв. и за
периода от 24.04.2018г. до 07.05.2018г.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски. От него са заплатени следните разноски – 700 лв. адвокатско възнаграждение
и 262,68 лв. – държавна такса. Съразмерно на уважената част от исковете в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 959,26 лв. От ответника не
е доказано извършването на разноски, поради което такива не следва му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.Х.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, комплекс „Е.” № **, да заплати на „П.С.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 234 вр. чл. 232, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 5317 лв., представляваща цена на нощувки за преотдадени под наем
помещения в периода октомври 2017г. – април 2018г. по фактура № 125 от 23.04.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на иска – 25.03.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, а
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 474,11 лева,
представляваща лихва за забава за периода 08.05.2018г. – 24.03.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 494,78 лева, както и за периода 24.04.2018г. до 07.05.2018г.
ОСЪЖДА „Е.Х.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, комплекс „Е.” № **, да заплати на „П.С.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 959,26 лева, представляваща направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: