№ 115
гр. Козлодуй, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20221440100353 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, чрез пълномощник адвокат А. М. К. с ЕГН **********,
против Ц. О. К., ЕГН **********, с адрес общ.Козлодуй. ....... и А. М. С. -
съдлъжник с ЕГН **********, адрес: общ.Козлодуй, ......, за сумата от
5412,41лв.(пет хиляди четиристотин и дванадесет лева и четиридесет и една
стотинки), от които: 3508,60лв.(три хиляди петстотин и осем лева и шестдесет
стотинки) - главница, дължима и изискуема за периода от 07.06.2017г. до
22.10.2019г.; 1903,81лв.(хиляда деветстотин и три лева и осемдесет и една
стотинки) - договорна лихва, дължима за периода от 07.06.2017г. до
22.10.2019г., главни установителни искове, обективно съединени при
условията на кумулативност, с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр.с
чл.422 ГПК, вр.с. чл.415, ал.1, т.1 ГПК - за установяване съществуването на
вземането по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1209/2021 г., 4-ти състав по описа на PC Козлодуй.
Материално правна квалификация по чл.79, ал.1, вр. с. чл.86 ЗЗД.
В писмен отговор от ответника А. М. С., ЕГН **********, постъпил в
срока по чл. 131, ал. ГПК, се излагат твърдения, че предявения иск по
отношение на ответника Ц. О. К., ЕГН **********, е недопустим, тъй като
същата е починала преди подаването на исковата молба. Счита, че иска по
отношение на нея е неоснователен.
Съдът е изискал служебно справка от системен администратор при РС,
Козлодуй, относно данни за смърт на лицето. Видно от справката ответника
Ц. О. К., ЕГН **********, е починала на 08.12.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК - Искът за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1.
1
Ответника Ц. О. К., ЕГН **********, е починала след датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 25.10.2021г.
С протоколно определение № 397 от 02.06.2022г. производството е
спряно на основание чл. 229, ал. 2 ГПК, а срокът, в който ищецът е следвало
да изпълни задължението си по смисъла на чл. 230, ал. 2 ГПК в шестмесечен
срок от съобщението да посочи правоприемниците на ответника Ц. О. К.,
ЕГН **********, адресите им или да вземе мерки за назначаване на
управител на незаетото наследство е изтекъл на 15.12.2022г., като съдът е
указал последиците по чл. 231, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх № 7866 от 21.12.2022г. от А. М. С., ЕГН **********, чрез
адв. Р. Н. Г., АК-Пловдив е поискано прекратяване на производство на
основание чл. 230, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради неспазване на установеното в
разпоредбата на чл.230, ал. 2 ГПК задължение на ищеца, в шест месечен срок
от смъртта на ответницата Ц. К., да посочи нейните правоприемници,
адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото
наследство, или за призоваваме на наследниците по реда на чл. 48.
Претендира и присъждане на направените в производството разноски,
както и тези в производството по ч. гр. д. № 1209/2021г., за които е приложен
списък с разноски.
В шестмесечния срок ищецът, не е посочил правоприемниците на Ц. К.,
адресите им, не е взел мерки за назначаване на управител на незаетото
наследство, или за призоваваме на наследниците по реда на чл. 48, поради
което с оглед разпоредбата на чл. 230, ал.2 от ГПК са налице предпоставките
за прекратяване на производството по отношение на Ц. О. К., ЕГН
**********, починала на 08.12.2021г.
Съгласно т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г.,
ОСГТК на ВКС, е прекратено производството производството по гр. дело №
353/2022 г. по описа на Районен съд, Козлодуй, по отношение на ответника Ц.
О. К., ЕГН **********, починала на 08.12.2021г. , като издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени по отношение на починалата
Ц. О. К., ЕГН **********.
Производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, съответно
чл.422 от ГПК, e продължило по отношение на ответника А. М. С., ЕГН
**********.
Сочи, че вземането по Договор за потребителски кредит № ТV14-
046153, e сключен на 22.10.2014г. между „СИБАНК" АД, в качеството му на
Кредитор и Ц. О. К. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател
и А. М. С. с ЕГН **********, в качеството на съдлъжник. По силата на този
договор, Кредиторът отпуска на кредитополучателят потребителски кредит в
размер на 6500лв.(шест хиляди и петстотин лева). Кредитополучателите се
задължават да ползват кредита съобразно уговорените в настоящия договор
цел, условия и да го върне ведно с дължимите лихви. Кредитът е отпуснат със
срок на усвояване до 22.10.2019г. Кредитът се усвоява еднократо. чрез
заверяване на банкова разплащателна или картова сметка с титуляр
длъжника.
Редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на
2
13,25%/осем цяло и осемдесет и пет стотни/ годишно. Лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на договора. Годишният процент на разходите /ГПР/
към датата на отпускане на настоящия кредит, определен съгласно Закона за
потребителския кредит в размер на 14,36%.
След усвояване на Кредита, длъжникът е извършвал погасявания, с
които е изплатил част от месечните си вноски, след което е преустановил
плащанията си. След преустановяване на плащанията останала непогасена
сума по кредита в общ размер на 5412,41лв.(пет хиляди четиристотин и
дванадесет лева и четиридесет и една стотинки), от които: 3508,60лв. -
главница, 1903,81лв. - договорна лихва, дължима за периода от 07.06.2017г. -
дата на изпадане в забава до 22.10.2019г. - датата на падежиране на кредита.
Съгласно Договора за потребителски кредит от 22.10.2014г., ответникът се е
задължил да погасява задължението си на 60 месечни вноски ежемесечно.
Месечната вноска включва изплащане на главницата и лихвата. Крайният
срок за издължаване на кредита е с дата 22/10/2019г.
На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания
(цесия) от 25.06.2019г. и приложенията към него между „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с
ЕИК *********. задължението на Ц. О. К. с ЕГН ....... и А. М. С. с ЕГН
**********. произтичащи от Договор за потребителски кредит № ТУ 14-
046153 от 22,10.2014г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
В исковата молба се излагат твърдения, че до длъжниците са изпратени
уведомления, че кредитор спрямо тях по отношение гореописаното парично
вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Уведомленията са изпратени на ответниците по пощата с обратна
разписка на посочените от тях адреси, в договора за кредит. Писмата,
съдържащи уведомлението за извършената цесия са получени от Д.С - снаха
на 17.11.2020г.
Ищецът сочи, че се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК /по частно
гражданско дело № 1209/2021 г. по описа на Районен съд гр.Козлодуй, по
което е издадена Заповед за парично изпълнение. Твърди, че в
законоустановения срок срещу издадената заповед ответниците Ц. О. К. и А.
М. С. са подали възражения, чрез адвокат Р. Н. Г., за което ищецът е уведомен
със съобщение, надлежно връчено ми на 21.02.2022г.
Във възражението ответниците, твърдят, че не дължат изпълнение по
издадената заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на
задължението по Договора не е осъществено.
Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея и препис от
разпореждане по чл.131 ГПК са редовно връчени на ответника А. М. С., който
чрез процесуалния си представител - адвокат Р. Н. Г., вписан в АК Пловдив
писмен отговор.
Заявява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че С.
има качеството на поръчител по договора, а срокът по чл. 147 от ЗЗД е
изтекъл и преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което
отговорността на А. С. е била погасена изцяло.
В самия договор, изготвен по образец от страна на банката, А. С. е
3
записана с фигурата „съдлъжник".
Релевира възражение за погасяване на иска за договорна лихва по
давност.
На следващо място сочи, че договорът за потребителски кредит е
недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 от ЗПК,
поради което на основание чл. 23 от ЗПК кредиторът е имал право да получи
единствено чистата стойност на кредита, а именно сумата от 6500 лв. Твърди,
че сумата е изцяло погасена, с всички извършени плащания по кредита.
Към делото е приложено ч.гр.д. № 1462/2022 г. по описа на Районен
съд-град Козлодуй. За ищеца в съдебно заседание се явява.
процесуален представител А. К.. Същата депозира писмена защита, с която
моли, да се постанови решение, с което съдът да признае за установено, че
ответникът А. М. С. с ЕГН **********, дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД -
гр.София, сумата 5412,41лв.(пет хиляди четиристотин и дванадесет лева и
четиридесет и една стотинки), от които главница 3508,60лв. и договорна
лихва 1903,81лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № № ТV 14-046153 от 22.10.2014г., ведно със законни
лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски -държавна такса и депозит за
назначена съдебно счетоводна експертиза също така и направените в
заповедното производство разноски, представляващи внесени държавни
такси.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи предявеният
иск и предвид обстоятелството, че ответникът претендира да бъдат заплатени
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, прави
възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа
сложност на делото. Моли, на основание чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди
минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при
условие, че ответникът докаже заплащането им -
арг. т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС от
06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС.
/
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Явява се пълномощник
адв. Р. Г.. Същият депозира писмена защита с която моли, да бъде отхвърлен
предявения срещу ответницата иск като неоснователен и недоказан по
основание и размер.
Моли да бъдат присъдени направените в настоящото производство
деловодни разноски, както и тези в производството по ч.гр.д. № 1209/2021 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства -
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 22.10.2014г. в гр.Козлодуй е
сключен Договор за потребителски кредит № TV 14-046153, между
„СИБАНК” АД, в качеството му на кредитор и Ц. О. К. с ЕГН **********, в
4
качеството му на кредитополучател и А. М. С. С ЕГН **********, в
качеството му на съдлъжник. По силата на този договор, кредиторът е
отпуснал на кредитолучателите потребителски кредит в размер на 6500лв.
(шест хиляди и петстотин лева). Кредитополучателите се задължават да
ползват кредита съобразно уговорените в настоящия договор цел, условия и
да го върне ведно с дължимите лихви. Кредитът ще бъде отпуснат със срок на
усвояване до 22.10.2019г. Кредитът се усвоява еднократо, чрез заверяване на
банкова разплащателна или картова сметка с титуляр длъжника.
Редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на
13,25%/осем цяло и осемдесет и пет стотни/ годишно. Лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на договора. Годишният процент на разходите /ГПР/
към датата на отпускане на настоящия кредит, определен съгласно Закона за
потребителския кредит в размер на 14,36%.
Кредитът е усвоен по сметка с IBAN BG ............ в банката на името на
кредитополучателя Ц. К..
След усвояване на кредита, длъжникът е извършвал погасявания, с
които е изплатил част от месечните си вноски, след което е преустановил
плащанията си. Крайният срок за издължаване на кредита е с дата
22.10.2019г.
По силата на Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от
25.06.2019г. и приложенията към него между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД, с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********.
задължението на Ц. О. К. с ЕГН ....... и А. М. С. с ЕГН **********.
произтичащи от Договор за потребителски кредит № ТУ 14-046153 от
22,10.2014г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Изпратени са уведомления, че кредитор спрямо длъжниците по
отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Уведомленията са изпратени на ответниците по пощата с обратна разписка на
посочените от тях адреси, в договора за кредит. Писмата, съдържащи
уведомлението за извършената цесия са получени от Д.С - снаха на
17.11.2020г.
Установи се, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се е снабдил със заповед по
чл.410 ГПК /по частно гражданско дело № 1209/2021 г. по описа на Районен
съд гр.Козлодуй, по което е издадена Заповед за парично изпълнение.
В законоустановения срок срещу издадената заповед ответниците Ц. О.
К. и А. М. С. са подали възражение по чл.414 от ГПК, с което е
оспорили съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, чрез
адвокат Р. Н. Г., за което ищецът е уведомен със съобщение, надлежно
връчено на 21.02.2022г.
В тази връзка заповедният съд е указал на заявителя възможността да
предяви установителен иск за вземането си по заповедта за изпълнение, в
едномесечен срок от получаване на съобщението, което същият е сторил.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установява, че сумата от 6500,00лева договорена в кредита по
Договор № ТV 14-046153 е усвоена на 22.10.2014г., видно от разпечатка от
счетоводната банкова сметка с титуляр Ц. О. К., като е преведена по IBAN ВG
5
............ - сметка собственост на Ц. О. К.. На същата дата Ц. О. е изтеглила от
сметката на каса 6480.00лeва в брой, за която операция е събрана такса
теглене -13,92 лева.
По кредита са извършени следните плащания: Главница 2991,40лева;
Договорна лихва - 475.67лева; просрочена лихва - 314,27лева; Застраховка -
221,00лева.
След извършване на проверка при „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
констатирано, че в счетоводната система на компанията след датата на цесия,
а именно 21.08.2020г. до 06.03.2024г. дата на проверката не са постъпвали
плащания за погасяване на задължението по Договор за потребителски кредит
№ ТV 14-046153.
Към 15.10.2021г. - датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - задължението е 5412,41 лева /пет хиляди
четиристотин и дванадесет лева и четиридесет и една стотинки/
Размерът на неизплатеното задължение към 22.03.2022г. - датата на
подаване на исковата молба е 5412,41 лева включващо: 3508,60лв - главница
за периода от 07.06.2017г. до 22.10.2019г.; 1903,81лв - договорна лихва, за
периода от 07.06.2017г. до 22.10.2019г.
В посочения в договора размер ГПР е включен договорен лихвен
процент 13,25% на годишна база и такса 35лева за разглеждане.
Застрахователната премия не е включена. Същата се заплаща при кредитора,
но тази такса не е за него, а се плаща на застрахователя, който е друго
юридическо лице.
ГПР е изчислен правилно като са включени всички разходи по кредита.
Застрахователната премия не е включена, но тя се заплаща при кредитора, но
същата такса не е за него, а се плаща на застрахователя, който е друго
юридическо лице. Застраховката не е задължително условие за отпускане на
кредита. Това е допълнителна услуга.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК.
Претенцията е допустима – в срока по чл.415, ал.4 ГПК е предявен
установителен иск от кредитора, снабдил се със заповед за изпълнение на
паричното вземане – предмет на иска; срещу заповедта е подадено в
законоустановения срок възражение, с което длъжникът оспорва
съществуването на вземането; в указания на заявителя срок същият депозира
установителен иск за вземането-предмет на издадената заповед по чл.410
ГПК, т.е. предявен е от и срещу надлежна страна, налице е правен интерес за
ищеца, сезиран е родово компетентният съд.
По основателността на претенцията:
За да бъде уважена претенцията по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи
възникването на твърдяната облигационна обвързаност между страните,
6
възникването на основание тази обвързаност на ликвидно и изискуемо
вземане на ищеца от ответника. Ответникът носи тежестта да установи
твърдяните правоизключващи/правопогасяващи възражения.
От събраните по делото категорични писмени доказателства се установи
по несъмнен начин валидно сключен Договор за потребителски кредит № TV
14-046153, между „СИБАНК” АД, в качеството му на кредитор и Ц. О. К. с
ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и А. М. С. ЕГН
**********, в качеството му на съдлъжник. По силата на този потребителски
кредит е отпусната сума в размер на 6500лв.(шест хиляди и петстотин лева), а
ответниците са се задължили да я заплатят.
Безспорно се доказа по делото, че към
датата на депозиране на процесното заявление в съда – 25.10.2021г., както и
към датата на приключване на съдебното дирене в исковото производство –
08.04.2024 г., по кредита са извършени частични погашения, а именно на:
Главница 2991,40лева; Договорна лихва - 475.67лева; просрочена лихва -
314,27лева; Застраховка - 221,00лева, като размерът на непогасената част е
5412,41 лева /пет хиляди четиристотин и дванадесет лева и четиридесет и
една стотинки/ към 15.10.2021г. - датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Размерът на неизплатеното
задължение към 22.03.2022г. - датата на подаване на исковата молба е 5412,41
лева включващо: 3508,60лв - главница за периода от 07.06.2017г. до
22.10.2019г.; 1903,81лв - договорна лихва, за периода от 07.06.2017г. до
22.10.2019г.
Съдът приема за безспорно установено по делото качеството на
ответника С. за неизправна страна по
процесния Договор за потребителски кредит.
Относно възражението на ответника за настъпила погасителна
давност: Считано от 22.10.2019г. кредитът е станал изискуем в пълен
размер. От тази дата е започнала да тече и предвидената в закона
погасителна давност - пет годишна давност за вземанията представляващи
главница и три годишна за вземанията представляващи лихва. При
неизпълнение от страна на кредитополучателят, кредиторът има две
възможности.
Първата: ако желае съдебно да претендира дължимата сума преди
крайния срок на договора, да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
задължително следва да бъде доказано надлежно уведомяване на
кредитополучателя за това решение.
Втората: да не претендира дължимата сума преди крайния срок. След
изтичането на крайния срок на договора, да претендира дължимите суми и
няма да е необходимо доказване на обявена предсрочна изискуемост.
В настоящият случай е налице обективният елемент, а именно -
неплащането на погасителни вноски, но субективният елемент, не е
осъществен, изразяващ се във волята, изразена в съответно волеизявление на
кредитора да обяви кредита за предсрочно и незабавно дължим. Следва да се
отбележи, че както обективното настъпване на условията за предсрочна
изискуемост, така и субективният момент -обявяването й, има значение за
определянето на момента, от който цялото вземане е станало изискуемо и
7
оттам - началната дата на наказателни лихви и/или на погасителна давност и
пр.
С изтичане на петгодишната давност се погасяват всички вземания
съгласно чл.110 от ЗЗД, за които законът не предвижда друг срок.
Безспорно не представлява периодично плащане по смисъла на чл.111,
б."В" от ЗЗД вр. ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задължението на ответника
да върне заетата сума на месечни анюитетни вноски. Между страните е
налице уговорка за частично изпълнение на едно делимо задължение, което е
в унисон с разпоредбата на чл.66 от ЗЗД, което обуславя и приложението на
петгодишния давностен срок в настоящия случай.
В този случай началния момент на давността започва да тече от момента,
в който вземането е изискуемо съгласно чл.114 ЗЗД. Задължението, поето от
главния длъжник, е да внася анюитетни вноски за погасяване на
задълженията по договора за кредит, съобразно погасителния план.
Крайният срок за плащане на задължението за главница е 22.10.2019г.
На основание чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня , в който
вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б."б" от ЗЗД давността
се прекъсва с предявяването на иск за вземането. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 25.10.2021г., от която дата давността е
прекъсната, доколкото искът по чл.422 от ГПК се счита за предявен от този
по-ранен момент.
За вземането за главница намира приложение общата 5-годишна
давност за погасяване на вземанията, тъй като отделните погасителни вноски
за главница не превръщат договора за кредит като такъв с периодично
изпълнение. В случая се касае за задължение, имащо един правопораждащ
факт, а именно - сключен договор за кредит, като за възникване на
задължението не е необходимо да се осъществяват други юридически факти,
извън правопораждащия факт и изтичането на срока за плащане. Срокът за
заплащане на главница е изтекъл на 22.10.2019г., а петгодишният давностен
срок е прекъснат с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
В Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. №1157/2018 г. на ВКС, II т.о. е
прието, че приложима по отношение на задължението за главница по договор
за банков кредит е общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД,
изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не
кратката 3-годишна давност по чл.111, б. „в" ЗЗД, изчислена от датата на
падежа на отделните погасителни вноски, като са изложени аргументи, че
уговореното между страните връщане на предоставена по договор за кредит
сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части на
основание чл.66 ЗЗД.
В мотивите на решението от състава на ВКС е прието, че за вземанията
на банките по договори за банков кредит с погасителен план давността е 5-
годишна и започва да тече от крайния падеж на кредита.
Същите мотиви са изразени и в редица други съдебни актове: (решение
№38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. по описа на II т. о. на ВКС, решение
8
№ 28/05.04.2012г. по гр. д. № 523/2011 г. по описа на III г. о. на ВКС и
решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д.№ 795/2010 г. по описа на IV г. о. на
ВКС; решение № 345 от 12.11.2012 г. по гр. д. №481/2012 г. на III г. о. на
ВКС, решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о" решение
№ 130 от 27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г. на I т. о" решение № 23 от
24.03.2015г. по т. д. № 1717/2013 г. на I т. о. и решение № 40 от 17.06.2015 г.
по т. д. № 601/2014 г. на I т. о., ВКС).
Видно от горецитираната съдебна практика, плащането на вноски на
задължението по банков кредит не променя характера на вземането на
банката, като същото представлява единно и неделимо вземане, което е
прието от страните да се издължи на части. А след като вземането е единно,
то и погасителната давност за вземането започва да тече от един и същ
момент - крайният падеж на кредита.
С решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр.д. №4674/2021 г. на ВКС, III
г.о. е даден отговор на правния въпрос „Кой е началният момент, от който
започва да тече давностният срок за вземанията за главница и/или за
договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за
който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост?".
Констатирано е наличието на противоречива съдебна практика по въпроса,
като е формиран извод, че това противоречие следва да се счита за
преодоляно посредством решаващите мотиви на ТР № 5/2019 от 21.01.2022 г.
по т.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Разяснено е, че при постигнато съгласие плащането на дължимата сума
да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният
срок за погасяването му е или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. Прието е, че началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена, респ.
не е настъпила, предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита. Ето защо съдът приема тезата на ответника за
несъстоятелна.
Във връзка с направените възражения в отговора на исковата молба,
както и по време на целия процес, че А. С. е поръчител, а не съдлъжник,
както е посочено в договора за кредит, считам за неоснователни и
недоказани.
В самия договор за кредит качеството на ответника А. С. е съдлъжник,
полагайки подписа си, същата се е съгласила да обезпечи главното
задължение. Налице са редица различия между съдлъжника/ също така
солидарен длъжник/ и поръчителя.
Първата и основна, както е и в настоящия случай, касае давността -
поръчителят се ползва за кратък срок с давност от 6 месеца, по време на който
кредиторът може да му потърси отговорност за неизплащането на кредита.
След изтичането на този шестмесечен срок, отговорността му отпада.
Съдлъжникът има същите задължения и отговорности, каквито и другия
длъжник/кредитополучател.
9
Поръчителят има правото да си възстанови платената на кредитора
сума, като я изиска от длъжника или съдлъжниците, то един съдлъжник си
връща само пропорционална сума.
При наличието на повече поръчители, сумата може да бъде изплатена
на части от всички поръчители, докато съдлъжникът е длъжен да изплати
цялата сума.
Солидарният длъжник няма право на възражения спрямо другия
длъжник, докато поръчителят има такива права.
Когато едно лице е подписало договора за кредит, като съдлъжник,
банката/кредитор има пълното право да предяви претенциите си спрямо него,
тъй като самият договор гласи, че в случай на не изплащане на задължението
от страна на кредитополучателя, следва да се започне процедура по
погасяване на кредита от съдлъжника. Кредиторите преминават към
процедурата на принудително събиране на дълга от платежоспособното лице,
подписало се да бъде солидарен длъжник.
Кредитът е отпуснат както на кредитополучателя, така и на съдлъжника,
независимо каква част всеки от длъжниците получава или както е в случая
цялата сума е усвоена от кредитополучателя. Ако лицето е подписало договор
за съдлъжник по кредита, солидарно е поело задължението да върне цялата
сума на банката.
Съдът намира, че не може да се направи извод относно качеството на
ответника А. С. - поръчител. В конкретния случай се установи по безспорен
начин, че средствата са усвоени от Ц. К., което се потвърди и от
свидетелските показания на Дилян Симов, който в съдебно заседание заяви,
че не прави разлика между поръчител и съдлъжник и заяви, че не е сигурен в
качеството на какъв е подписала кредита сестра му А. С.. Съдът не кредитира
показанията на Дилян Симов, тъй като в тях присъства само думата
„поръчител“, освен това същият е свидетел на ответната страна и негова идея
е да убеди съда, че ответника е поръчител, а не съдлъжник.
В настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от
ЗЗД, уреждаща преклузивен срок за запазване отговорността на поръчителя.
Видно от приложеното по делото доказателства Договор за прехвърляне
на парични вземания (цесия) от 25.06.2019г. и приложенията към него между
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, с ЕИК 00694959/в качеството на
правоприемник на кредитора „СИНАК" ЕАД/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК
*********, задължението на Ц. О. К. с ЕГН **********, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № ТУ 14-046153 от 22.10.2014г., е изкупено
от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
По делото е представено заверено копие от Договора за цесия, ведно с
Приложение към потвърждения за извършената цесия, в което приложение
фигурират длъжниците и прехвърлените вземания. Вземането на Ц. О. К. е
индивидуализирано както следва: номер на договора; дата на договора, име на
длъжника, ЕГН, общата дължима сума главница, лихва.
Съдът приема за неоснователни и направените възражения за
недействителност на договора за кредит.
От представените доказателства и видно, че ищецът в настоящето
10
производство при условията на пълно и главно доказаване изпълни
задължението си, с оглед разпределянето на доказателствената тежест в
процеса, и доказа фактите и обстоятелствата, които са от значение за
спорното право.
Налице е валидно облигационно правоотношение, между банката и
ответникът. Договорът за потребителски кредит е сключен в предвидената от
закона писмена форма, подписан е от двете страни, от банката, чрез нейния
търговски пълномощник от една страна и от друга, от кредитополучателя.
Налице е реално предаване на думата по договора: Отпуснатата сума по
кредита е била преведена на сметката на кредитополучателя.
Налице е валидно сключен договор за цесия - по делото е представено
копие от сключения между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА " АД, с
ЕИК 00694959 и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК ********* договор за
прехвърляне на вземания от 25.06.2019г., заедно с потвърждението за
извършената цесия. Същите са подписани от страните по договора. Размерът
на прехвърленото вземане фигурира разбито по пера в приложеното по
делото Приложение № 1 към договора за цесия.
Налице е надлежно уведомяване на длъжникът за извършената цесия -
веднъж с получаването на писмо и втори път с връчване на препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея. Представителната си власт за
уведомяването, пълномощниците черпят от представените пълномощни по
делото, същите са нотариално заверени и са изцяло в полза на
упълномощеното лице.
Кредитът се олихвява с годишен лихвен процент, който е описан ясно,
точно и недвусмислено, а размерите на обезщетенията при липса на
доброволно изпълнение не надхвърлят размера на предвидимите време. В
представеното и прието заключение, вещото лице потвърди, че ГПР-то е
изчислено правилно, спазвайки изисквания на закона, като в него са
включени всички разноски по кредита.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че
невключването на застрахователната премия в ГПР-то, води до
недействителност на договора, тъй като застрахователната премия не се е
изплащала на банката, а на трето лице - застраховател.
Договорът е изготвен от служител на кредитора, но също така до
знанието на кредитополучателите е сведено съдържанието му, като те са
изразили съгласие с всички клаузи в него полагайки подписите си.
Съдът намира, че клаузите на договора са в съответствие с
материалноправните разпоредби, обективирани в ЗЗП.
Въз основа на гореизложеното и събраните по делото доказателства
следва да се признае за установено, че ответникът А. М. С. с ЕГН **********,
дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София, сумата 5412,41лв.(пет хиляди
четиристотин и дванадесет лева и четиридесет и една стотинки), от които
главница 3508,60лв. и договорна лихва 1903,81лв., представляваща
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № TV 14-
046153 от 22.10.2014г., ведно със законни лихви за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда
11
25.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски -държавна такса и депозит за назначена съдебно счетоводна
експертиза също така и направените в заповедното производство разноски,
представляващи внесени държавни такси.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед решението по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2013г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с
правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и
по дължимостта да разноските и по заповедното. Съдът се произнася с
осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по
отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац
от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2013г. по тълк.
дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК, ответника
следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски по делото,
както в заповедното производство, така и в исковото такова. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на размер на 108.25лв. за
платена държавна такса и 58.00лв. В исковото производство 108.25лв. за
платена държавна такса, и 150.00лв. депозит за ССЕ.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, поради
което не следва и да му се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 ГПК във връзка
с чл.41 ГПК,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. С., ЕГН
**********, че дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София, сумата
5412,41лв.(пет хиляди четиристотин и дванадесет лева и четиридесет и една
стотинки), от които главница - 3508,60лв. (три хиляди петстотин и осем лева и
шестдесет стотинки) и договорна лихва 1903,81лв. (хиляда деветстотин и три
лева и осемдесет и една стотинки), дължима за периода от 07.06.2017г. до
22.10.2019г., представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № TV 14-046153 от 22.10.2014г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 25.10.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. М. С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД - гр.София, направените разноски по делото в размер на
108.25лв. за платена държавна такса в заповедното производство, както и в
исковото производство в размер на 108.25лв. за платена държавна такса и
150.00лв. депозит за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
13