Решение по дело №256/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от И. Т. Й. с постоянен адрес гр.Стара Загора, [улица], подадена чрез пълномощника му адв.Р. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП № 25-1228-000028 от 08.01.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР-Стара Загора, с която заповед на И. Й. е наложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство”, поради неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка, по съображения за постановяването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва извода на решаващия административен орган, че е налице материалноправното основание по чл.171, т.4 от ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство“, поради неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП, като твърди, че не е налице отнемане на всичките му контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, тъй като отнетите контролни точки са 28, а притежаваните от водача такива са 39. В случая административният орган не е съобразил обстоятелството, че И. Й. има валидно издадено СУМПС в Р.Чехия, което е било подменено в Р.България, поради което водачът притежавал изискуемия от закона стаж за да му бъде начислен максималния брой контролни точки, а именно 39. По изложените в жалбата и допълнително наведените от пълномощника му в съдебно заседание съображения, моли обжалваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, и не изразява становище по оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000028 от 08.01.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР-Стара Загора, на жалбоподателя И. Т. Й. е наложена принудителна административна мярка - „изземване на свидетелство за управление на МПС”. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че И. Й. не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП да върне Свидетелство за управление на МПС № *********, поради загубване на придобитата правоспособност с оглед отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления - НП № 23-1228-005674/ 16.01.2024г., влязло в сила на 06.03.2024г – отнети 8 к.т; № 24-0284-000875/ 10.05.2024г., влязло в сила на 05.06.2024г – отнети 10 к.т. и № 24-4332-017392/ 24.07.2024г., влязло в сила на 14.11.2024г – отнети 10 к.т.

По делото е представена справка за нарушител/водач на МПС – И. Т. Й., с посочване на влезлите в сила наказателни постановления, въз основа на които са отнети контролни точки; нарушените правни норми от ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат за всяко едно от нарушенията. Видно от справката, както и от приетите като доказателства по делото наказателни постановления, издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на И. Й. са отнети посочените в ЗППАМ общо 28 бр. контролни.

От същата справка се установява, че жалбоподателят е притежавал СУМПС № ЕД414363, издадено в Чехия на 03.02.2021г., което на 31.10.2022г. е било подменено с българско СУМПС № *********, валидно до 31.10.2032г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 25-1228-000028 от 08.01.2025г. е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.4 от ЗДвП - неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП от водача на МПС И. Й. за доброволно връщане на свидетелството за управление на МПС, поради загубване на придобитата правоспособност, вследствие на отнемане на всички контролни точки, при посочване на наказателните постановления, с които е постановено отнемане на контролните точки за извършени от Й. нарушения по ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН).

В случая ЗППАМ № 25-1228-000028 от 08.01.2025г.е издадена на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление” на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Приложената на И. Й. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП от фактическа страна се основава на неизпълнение на задължението от водача на МПС доброволно да върне СУМПС № ********** поради загубване на придобитата правоспособност, с оглед отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления - НП № 23-1228-005674/ 16.01.2024г., НП № 24-0284-000875/ 10.05.2024ги НП № 24-4332-017392/ 24.07.2024г.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на И. Й. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването на следните две кумулативни предпоставки, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ „изземване на СУМПС”, а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗДвП е регламентирано, че при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл. 165, ал. 1, т. 6 се съхранява информация за контролните точки за отчет на извършените нарушения. Според чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредба № Iз-2539/ 2012г/, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение по пътищата, която последица настъпва по силата на закона, с влизане в сила на наказателното постановление. Следователно за да е налице релевантно отнемане на контролни точки по смисъла на закона, е необходимо да бъде установено, че наказателното постановление за санкциониране на нарушение, при извършването на което нормативно е предвидено отнемане на контролни точки на водача, извършил нарушението и съотв. с което НП е постановено отнемане на точки, е станало окончателен, изпълняем т.е. влязъл в сила акт и пораждащ предвидените в чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. правни последици. От удостовереното в представените и приети като доказателства по делото наказателни постановления и в Справка за нарушител/водач на МПС – И. Т. Й., съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на жалбоподателя, за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, са му отнети общо 28 контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП. Наказателни постановления са редовно връчени лично на Й., което обстоятелство е удостоверено с неговия подпис. Жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че тези наказателни постановления са били обжалвани от него в законово установения срок; няма и данни да са били отменени по реда на чл.63 от ЗАНН. С оглед на което и по аргумент от разпоредбата на чл.64 б. „б” от ЗАНН съдът приема, че тези наказателни постановления са влезли в законна сила.

Спорният по делото въпрос е относно броя на притежаваните от водача И. Т. Й. Й. контролни точки и съответно дали с отнемането на 28 бр. от тях, въз основа на горепосочените влезли в сила наказателни постановления, водачът е останал без контролни точки, поради което е загубил правоспособността за управление на МПС и е възникнало задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от НАРЕДБА № Iз-2539/2012 г. на министъра на вътрешните работи при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. След придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. Според ал. 4 на сочената норма, стажът по ал. 2 се определя съгласно чл. 154а от ЗДвП, регламентиращ, че стажът като водачи се зачита от датата на връчване на свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, която е необходима за придобиване на по-висока категория. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.

Установено е по делото, в т.ч. и от представената Справка за нарушител/водач, че жалбоподателят е притежавал чешко СУМПС № ЕД414363 от 03.02.2021г. за придобити категории М и В, което е било подменено с българско СУМПС № **********, издадено на 31.10.2022г.

В разпоредбата на чл.161 от ЗДвП са посочени случаите, в които свидетелството за управление на МПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, като сред тях е посоченият в т.5, предл.първо случай, когато свидетелството е издадено в държава-членка на Европейския съюз. Безспорно и общоизвестно е обстоятелството, че Чехия е държава-членка на ЕС, съответно издаденото от тази държава СУМПС е валидно на територията на Република България за категориите, за които е издадено. Следователно И. Т. Й. е придобил правоспособност за управление на МПС на 03.02.2021г., въз основа на валидно издаденото му чешко СУМПС и именно от този момент е започнал да тече и предвидения в закона 24 месечен срок, чието изтичане е свързано с настъпването на предвиденото в закона благоприятни за водача правни последици – придобиване на 13 бр. допълнителни контролни точки. Действително към датата на подновяване на чешкото СУМПС с българско такова, което е извършено на 31.10.2022г., не са били изминали 24 месеца, за да получи водачът 39 бр. контролни точки, но на 03.02.2023г. този срок е изтекъл и съгласно чл.157, ал.1, изр.второ ЗДвП, при липса на ангажирани доказателства по делото в периода 03.02.2021г. – 03.02.2023г. да е било отнемано издаденото на жалбоподателя СУМПС, се налага извода, че от 04.02.2023г. жалбоподателят е придобил пълния брой контролни точки /39/. По аргумент от правната норма този ефект настъпва ex lege, без да е необходимо издаване на нарочен административен акт.

Трите наказателни постановления, посочени в оспорената ЗППАМ, са издадени през 2024г, към който момент И. Й. вече е притежавал 39 контролни точки, поради което след отнемането на общо 28 контролни точки въз основа на влезлите в сила наказателни постановления, на водача са останали 11 бр. контролни точки. Ето защо към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят не е загубил правоспособност да управлява моторно превозно средство по см.на чл.157, ал.4 от ЗДвП, за него не е възникнало и задължение да върне свидетелството си за управление на МПС и съответно – не е налице материалноправната предпоставка на чл.171 т.4 от ЗДвП за изземването му.

С оглед на изложеното обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000028 от 08.01.2025г, като издадена в несъответствие с приложимия материален закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ по жалба на И. Т. Й. с постоянен адрес гр.Стара Загора, [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП № 25-1228-000028 от 08.01.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР-Стара Загора, с която на И. Й. е наложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство”, като незаконосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.