О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на втори януари през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело №
2647 по описа за 2018 год.,
взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Д.Т.П.,
чрез процесуалния му представител – адв. С.Д., срещу определение №
12871/07.11.2018г. по гр.д. №15403/18г. по описа на ВРС, ХХ-ти с-в, с което е
прекратено производството по делото. В жалбата се излагат твърдения, че
атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът
следва да се произнесе по същество по наведените твърдения за погасяване на
правото по давност, а не е въпрос на липса на правен интерес. Твърди се, че
възможността за оспорване на изпълнението по реда на чл.435 ГПК не изключва
правото на иск по чл.439 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Жалбата
е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275 ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което и е допустима.
По същество е основателна поради следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от Д.Т.П., предявена срещу
П.Т.С., Г.С.Я., С.С.С. и „Спедстрой“ ЕООД, за приемане на установено между
страните на основание чл. 439 от ГПК, че изпълнителният лист издаден на
9.11.2009 г. по гр. д. № 1782/1996 г. на ВРС, XII състав,
не подлежи на изпълнение поради изтекла погасителна давност, алтернативно
поради липса на съсобственост и активна легитимация, както и правоприемство,
поради обявеното и вписано саморъчно завещание в полза на ищеца. Сочи,
че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано ИД. №
20188080400597 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, гр. Варна, по което
като страни са конституирани ищецът и ответниците. Твърди се, че до образуване
на изп. дело е изтекла общата пет годишна давност, поради което изп. лист и
принудителното изпълнение са погасени. Излага, че доколкото по тези
обстоятелства не може да се произнесе ЧСИ и да прекрати делото, в случая е
необходимо влязло в сила решение по иск чл. 439 от ГПК. На следващо място
твърди, че в процесния изп. лист фигурират единствено ищеца, Г. Стефанова Я. и
Стоянка Вълчева Попова. Последната е починала на 19.08.2009 г.,
като е оставила саморъчно завещание в полза на ищеца, обявено на 09.08.2011 г.
От това следвало, че П.Т.С. – наследник по закон, няма активна процесуална
легитимация по завеждане на изп. дело, нито останалите ответници. Те не могат
да бъдат взискатели поради липса на активна материална и процесуална
легитимация, тъй като завещанието е променило както страните в
правоотношението, така и съсобствеността. Твърди се, че „Спедстрой“ ЕООД не е
страна по гр. д. № 1782/1996 г. на ВРС, XII състав,
а Г. Стефанова Я. е прехвърлила своята идеална част от имота и не е собственик.
С атакуваното определение
ВРС прекратил производството поради липса на правен интерес.
Определението е
незаконосъобразно.
По делото не е приложен нито издадения на 09.11.2009г. изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изп.д. №20188080400597 по описа на ЧСИ Захари
Димитров, рег. № 808, нито препис от решението по гр. д. № 1782/1996 г. на ВРС,
XII състав, по което е издаден изпълнителния лист. За изпълняемото право и
страните по изпълнителния титул може да се съди само по твърденията на ищеца,
както и по описанието на титула в ПДИ.
Нормата на чл.439 ГПК
сочи, че длъжникът може да оспори чрез
иск изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Твърдението за настъпило погасяване по давност на
изпълняемото право, тъй като изпълнителният лист е издаден през 2009г., а изп.
дело е образувано през 2018г., представлява по същество твърдение за
новонастъпил факт, както и категорично се приема от трайната съдебна практика.
В този смисъл и безспорно е налице твърдение за факт, настъпил след приключване
на съдебното дирене, който би бил релевантен при преценка налице ли е основание
за принудително изпълнение. В случая е без значение дали се касае за същински
изпълнителен процес и дали изпълняемото право е за реализиране на притезание
или изпълнение на решение по спорна съдебна администрация, напр. Нормата на
чл.439 ГПК намира систематичното си място в общите разпоредби, уреждащи
защитата в изпълнителния процес, в частност тази по исков ред. Следователно и
тази норма е приложима по отношение на всички способи на изпълнение без
значение от вида на изпълняемото право. Затова и тази норма е приложима както
по отношение на притезанията, така и по отношение на публичната продан на
недвижим имот, без значение дали се касае за хипотезата на чл.348 ГПК, тъй като
и в последния случай изпълнението на решението се реализира по правилата на
чл.483 и сл. от ГПК. Затова и наведеното твърдение за изтекла давност следва да
се приеме като такова за новонастъпил факт.
Дали по отношение на изпълняемото право давността е изтекла и дали
установеното с влязло в сила решение вещно право би могло да бъде погасено по
давност, доколкото е абсолютно такова, е въпрос по същество на спора, а не по
неговата допустимост. Интересът на ищеца се обосновава от твърдението му, че
принудителното изпълнение не може да бъде реализирано, тъй като е погасено по
давност. Това е достатъчно, за да бъде обоснован извод за допустимост на
предявения иск по чл.439 ГПК. Дали посредством този иск ищецът би постигнал
правната си цел да бъде приет за едноличен собственик на имота /каквато е
възприета тя от ВРС/, е ирелевантно в производството. Макар и искът по чл.439 ГПК да е вид отрицателен установителен иск, той е изрично предвиден като
възможност за оспорване на изпълнението. Следователно и за да бъде допустим
същия, не е необходимо ищецът да установи някакъв конкретен интерес от
предявяването му. Длъжникът /макар и в случая да се касае за сливане на качеството
взискател-длъжник/ винаги има интерес да установи, че не дължи изпълнение.
Достатъчно е да твърди, че са налице новонастъпили факти, т.е. да не е налице
преклузия, за да обоснове допустимост на производството по чл.439 ГПК. Такива
твърдения са налице, затова и предявеният иск е допустим. Изложените от ВРС
мотиви, че е налице друг способ за защита срещу изпълнението, а именно по реда
на чл.435 ГПК чрез обжалване на действията на ЧСИ, не се споделят от настоящия
състав. По какъв начин ще защити своето право е въпрос на преценка на самия
длъжник. Същият може да се брани както чрез обжалване на действия на ЧСИ, така
и по исков ред. При твърдения за липса на предпоставки за образуване на
изпълнително производство, жалбопадателят е избрал исковия ред за защита, за да
установи, че не е налице право на принудително изпълнение. ВРС
незаконосъобразно е упражнил правомощие, с което не разполага, да ограничи
правото на защита на длъжника само в рамките на нормата на чл.435 ГПК.
Останалите наведени
твърдения за липса на активна легитимация за образуване на изпълнителното
производство, тъй като е налице промяна от субективна страна в титулярите по
изпълнителния лист, не представляват твърдения за новонастъпили факти. Същите
касаят настъпило частно и универсално правоприемство след постановяване на
съдебния акт. Ето защо и същите следва да бъдат съобразени от ЧСИ при
конституиране на страните в изп. производство.
По изложените по-горе
съображения настоящият състав намира, че предявеният иск е допустим.
Определението, с което ВРС е прекратил образуваното пред него производство с
правно основание чл.439 ГПК поради липса на правен интерес, следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, а делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 12871/07.11.2018г. по гр.д.
№15403/18г. по описа на ВРС, ХХ-ти с-в, с което е прекратено производството по
делото.
ВРЪЩА
делото на ВРС за продължаване на производствените действия по предявения иск с
правно основание чл.439 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.