РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. София , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000502992 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№53273/15.06.2020 г., подадена от Т. В. Г., и от Г. Д. Г., двамата чрез адв. А.П.,
срещу Решение №2417/21.04.2020 г. по гр.д.№2932/2018 г. на СГС, I ГО – 24 състав, с
което е отхвърлена молба с вх.№125957/16.10.2019 г. на Т. В. Г. и Г. Д. Г. с искане на
осн. чл.362, ал.2 от ГПК да бъде обезсилено постановеното по същото дело съдебно
решение №6232/21.08.2019 г. Релевирани са оплаквания за неправилност,
необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон. Не са били
налице „уважителни причини“ по смисъла на чл.63 от ГПК за удължаване на срока за
заплащане на цената, като насрещно задължение по смисъла на чл.362, ал.1, изр. второ
от ГПК. Погрешното вписване в деловодната система на съда, не може да обоснова
наличието на „уважителни причини“ по смисъла на чл.63 от ГПК. Не е било налице
обстоятелство, препятстващо страната да извърши процесуалното действие в
определения срок, което тя да не е можела да преодолее. Съдът неправилно приема, че
най-ранният момент, в който ищците са могли да узнаят за допуснатата неточност в
отразяване на постъпилите документи по делото е получаването на препис от описания
в системата документ, като не отчита обстоятелството, повече от двадесет дни ищците
са могли да извършат справка по делото. Ищците още на 30.09.2019 г. са узнали, че
решението е влязло в сила. Срокът по чл.362, ал.1, изр.2 от ГПК не подлежи на
продължаване - разпоредбата на чл.362, ал.1, изр.2 от ГПК е специална по отношение
на общата, и изключва приложението . Определеният от чл.362, ал.1, изр.2 от ГПК
срок следва да се счита за решителен срок, който не може да бъде продължаван, тъй
като изтичане на срока за изпълнение на решението се погасява и правната
1
възможност за процесуална защита на неизпълнилият ищец. Описанието на имотите -
предмет на продажбата, съгласно съдебното решение, не отговаря на исковата молба.
Настоява се за постановяване на решение, с което да се отмени първоинстанционния
съдебен акт, и да се уважи молбата по чл.362, ал.2 от ГПК. Заявява се претенция за
присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна и в срок е
постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№75064/27.07.2020 г., подаден от Р. Д. А. и
С. К. А., чрез адв. Н.Б.. Поддържа се неоснователност на въззивната жалба.
Цитираната във въззивната жалба съдебна практика е несъотносима към процесния
казус, тъй като е постановена във връзка с бездействие при внасянето на държавни
такси. С Разпореждане от 16.10.2019 г. съдът е удължил срока за заплащане на
покупната цена до 30.10.2019 г., като не се оспорва от ответниците, че банковите им
сметки са заверени в този срок /на 30.10.2019 г./ при условията на съдебното решение.
От събраните по делото доказателства се установява, че е налице обективна причина,
която е възпрепятствала ищците да узнаят, че съдебното решение е влязло в сила.
Извършеното вписване в електронния регистър съставлява удостоверяване от
длъжностно лице в кръга на службата му на датата на постъпване и вида на входящия
документ, което не следва да бъде подлагано на допълнителна проверка.
Непосредствено след официалното уведомяване на ищците, че входящият документ
всъщност представлява частна жалба, ищците са предприели мерки в изпълнение на
указанията на съда за заплащане на покупната цена. Поддържа се правилност на
постановеното решение, и се настоява за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства е
не са направили доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд,
в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен по допустимо производство, от компетентентния съд, по предявено
допустимо искане от процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.
По правилността на обжалвания съдебен акт, във връзка с направените от
жалбоподателя оплаквания, съдът намира следното:
Производството по гр.д.№2932/2018 г. на СГС е било образувано по искова
молба на Р. Д. А. и С. К. А. срещу Т. В. Г. и Г. Д. Г., за обявяване на сключения между
ищците, като купувачи, и ответниците, като продавачи, предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 03.01.2018 г., за окончателен. С Решение
№6232/21.08.2019 г. предявеният иск е бил уважен, при условие, че в двуседмичен срок
от влизане в сила на съдебното решение купувачите Р. Д. А. и С. К. А. заплатят на
продавачите Т. В. Г. и Г. Д. Г. остатъкът от продажната цена, платима на двамата
продавачи по подробно посочен в решението начин:
2
- 90 000 евро по сметка на Т.Г. в „Сибанк“АД;
- 19 558 лева по сметка на Г.Г. в „Сибанк“АД;
- 75 000 евро по сметка на Т.Г. в „Райфайзенбанк“АД;
- 124 250 евро, платими по сметка, във валута, и начин на разпределяне на
сумата между двамата ответници, по избор на Т.Г. и Г.Г., като ответниците са били
задължени в едноседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение да представят
молба, в която да уточнят номерата на сметките, по които да бъдат приведени сумите
от 90 000 евро, 19 558 лева и 75 000 евро, както и вида на валутата, в която да бъде
изплатена сумата от 124 250 евро, в коя/кои банки, номерата на банковите сметки,
титулярите на сметките, и съответно разпределението на сумата по съответните
сметки. Така постановеното решение е подлежало на въззивно обжалване.
Преписи от съдебното решение са били връчени на ищците Р.А. и С.А. на
13.09.2019 г., а на ответниците Т.Г. и Г.Г. – на 16.09.2019 г.
От Извадка от деловодната система на СГС /на л.270/ се установява, че:
С вх.№116812/26.09.2019 г. по партидата на делото е било отразено постъпване
на въззивна жалба от ответниците Т.Г. и Г.Г..
На 30.09.2019 г. в системата е отразено разпореждане на съда, с което
постъпилата жалба е преценена като подадена в срок, и оставена без движение, с
указания: „Да се изпрати съобщение до жалбоподателите, че им се дава възможност в
едноседмичен срок от получаването да представят документ за платена държавна такса
по сметка на САС в размер на 15 лв. Съдът указва на жалбоподателите, че при
неизпълнение в срок на дадените по-горе указания, подадената частна жалба ще бъде
върната.“;
На 30.09.2019 г. е отразено постъпване на молба за поправка на ОФГ, подадена
от Т.Г. и Г.Г.;
На 07.10.2019 г. е отразено постъпване на Молба с приложена вносна бележка,
подадена от Т.Г. и Г.Г.;
На 07.10.2019 г. е отразено постъпване на Молба в изпълнение на указания,
подадена от Т.Г. и Г.Г.;
На 09.10.2019 г. е отразено в системата, че указанията са били изпълнение в
срок, и са изпратени преписи от частната жалба с приложенията на другата страна.
На 07.10.2019 г. по делото е постъпила молба от Т. В. Г. и от Г. Д. Г. /на л.256/, с
която същите са посочили банковите си сметки, по които следва да бъдат приведени
сумите от 90 000 евро, 19 558 лева и 75 000 евро, както и начина, по който желаят да
бъде разпределена сумата от 124 250 евро между тях, валутата, в която желаят да им
бъде заплатена, и банковите сметки по които да им бъде приведена. Към молбата са
приложени удостоверения за откритите сметки. Препис от молбата е бил връчен на
ищците на 15.10.2019 г.
На 15.10.2019 г. по делото е подадена молба от Р. Д. А. и С. К. А., с която
уведомяват в съда, че в резултат от допусната грешка в деловодната система на съда,
3
на 26.09.2019 г. е отразено постъпване на въззивна жалба от ответниците. При
правените от тях ежедневни справки по делото, така отразената в деловодната система
невярна информация им била предоставена от служителите в Информационния
център, при направена от тях справка по делото. Ищците узнали, че решението на съда
е влязло в сила, едва при връчването им на съобщение на 15.10.2019 г., че всъщност с
вх.№116812/26.09.2019 г. по делото е постъпила частна жалба срещу решението в
частта му за разноските, а въззивна жалба изобщо не е постъпвала в съда. По
изложените причини се иска на осн. чл.63 от ГПК удължаване на срока за извършване
на плащането с още поне 2 седмици, или при условията на евентуалност – ако съдът
приеме, че не са налице основания за продължаването му, то на основание чл.64 от
ГПК се иска да им бъде възстановен изтеклия срок, поради особени непредвидени
обстоятелства, които ищците не са могли да преодолеят.
С разпореждане от 16.10.2019 г. съдът е уважил молбата, като на основание
чл.63 от ГПК е продължил срока за изплащане на продажната цена на продавачите по
банков път, съгласно депозираната от продавачите молба от 07.10.2019 г., до
30.10.2019 г. включително.
На 16.10.2019 г. е постъпила по делото молба вх.№125957/16.10.2019 г.,
подадена от Т. В. Г. и Г. Д. Г., за обезсилване на влязлото в сила на 30.09.2019 г.
решение по делото, тъй като до 16.10.2019 г. ищецът не е изпълнил задължението си да
заплати продажната цена.
На 30.10.2019 г. по делото е постъпила молба от ищците /на л.291/, с която са
представени доказателства за изплатената на продавачите продажна цена, съгласно
решението на съда и по начина и по сметките, указани от продавачите с молбата им от
07.10.2019 г. Факта на получаването на сумите на 30.10.2019 г. по съответните сметки
на Т. В. Г. и Г. Д. Г., се потвърждава от получателите в о.с.з. на 19.02.2020 г. /протокол
на л.366/.
При така събраните по делото доказателства във връзка с производството по
чл.362, ал.2 от ГПК, съдът намира за установено следното:
С Решение №6232/21.08.2019 г., предварителният договор за покупко-продажба
на недвижими имоти 03.01.2018 г. е бил обявен за окончателен, при условие, че в
двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение купувачите заплатят на
продавачите продажната цена, разпределена на части по начин, упоменат в
решението, като ответниците – продавачи са били задължени в едноседмичен срок от
влизане в сила на съдебното решение да представят по делото банковите сметки, по
които да им бъдат приведени от купувачите съответните части от продажната цена
/сумите 90 000 евро, 19558 лева, и 75 000 евро/, и да посочат как да бъде разпределена
между двамата продавачи една част от цената /сумата от 124 250 евро/, в каква валута
да им бъде платена, и по кои банкови сметки.
Така постановеното съдебно решение е влязло в сила на 01.10.2019 г. /вторник/,
поради което двуседмичният срок от влизане в сила на съдебното решение е изтекъл в
съответния ден на последната седмица – т.е. на 15.10.2019 г. /вторник/.
Съдът намира обаче, че в конкретния случай ищците са били обективно
възпрепятствани да изпълнят в рамките на двуседмичния срок от влизане в сила на
съдебното решение, поради следните причини:
4
Постановеното първоинстанционно решение е подлежало на въззивно
обажалване, поради което ищците не са можели да знаят отнапред дали то ще влезе в
сила, и на коя дата ще настъпи този факт. На 26.09.2019 г. в деловодната система на
съда е било погрешно отразено, че е постъпила от ответниците въззивна жалба, вместо
да се посочи, че е постъпила частна жалба срещу решението в частта му за разноските.
Същевременно, с постъпването на частната жалба, съгласно чл.38, т.4 от Правилника
за администрация на съдилищата, делото е било докладвано на съдията-докладчик,
поради което в периода от 26.09.2019 г. до 30.09.2019 г. не е било на разположение в
деловодството на съдебния състав, когато в деловодната система е отразено
разпореждането на съда от 30.09.2019 г. с указанията за отстраняване на нередовности
на частната жалба – внасяне на ДТ в размер на 15 лв. Същевременно, на 30.09.2019 г.
по делото е постъпила нова молба - за отстраняване на ОФГ в съдебното решение,
която деловодителят отново е имал задължение да докладва на съдията – докладчик,
поради което в периода от 30.09.2019 г. до постановяване на разпореждането на
съдията-докладчик за последващите процесуални действия, делото отново не е било на
разположение в деловодството. Впоследствие на 07.10.2019 г. по делото са постъпили
молба с приложена вносна бележка, с която частните жалбоподатели са отстранили
указаната им нередовност на частната жалба, както и Молба вх.№121337/07.10.2019 г.,
с която ответниците –продавачи съобразно с дадените им указания в съдебното
решение, са посочили банковите си сметки, по които да им бъде приведена
продажната цена. Следващото разпоредително заседание, на което е от 09.10.2019 г.,
когато съдът се е произнесъл едновременно:
По постъпилата частна жалба – констатирал е, че нередовностите са отстранени в
срок, и е разпоредил да се изпратят преписи от частната жалба на насрещните
страни;
По молбата за поправка на ОФГ – да се изпратят преписи от нея на насрещните
страни, с указания за възможност за подаване на отговор в едноседмичен срок;
Разпоредил е Молба вх.№121337/07.10.2019 г. да бъде изпратена на другата
страна.
Следователно, от така отразеното в деловодната система се установява, че в
периода от 26.09.2019 г. до 09.10.2019 г. делото не е било физически достъпно в
деловодството на състава, поради което и ищците са имали възможност единствено от
деловодната система да се информират за движението по него. Действително, на
30.09.2019 г. в деловодната система са били отразени указанията на съда, от които
може да се направи извод, че се касаят за постъпила частна жалба. Въпреки това,
вписванията в деловодната система са противоречиви, и ищците не биха могли да знаят
със сигурност дали визираната частна жалба е същата, която преди това е отразена
като въззивна, или се касае за подадена частна жалба, наред с въззивната, или съдът е
приел, че във въззивната жалба е инкорпорирана и частна жалба.
Ето защо, съдът намира, че от така отразеното вписване в деловодната система,
до 09.10.2019 г. ищците не са могли да узнаят, че по делото не е постъпила въззивна
жалба. Дори да се приеме, че ищците са имали физически достъп до досието на делото
в периода след 09.10.2019 г., и са можели да установят, че по делото е депозирана
частна жалба, а не въззивна жалба, от това не може да се обоснове извод, че са могли
да узнаят на коя дата влиза в сила съдебното решение. Това е така, тъй като в
деловодната система не се отразява факта на връщането на съобщенията до страните за
постановеното решение, както и липсва информация за датата, на която всяка от
5
страните е получила препис от съдебното решение. Тази информация е могла да бъде
получена от ищците само при осигуряване на физически достъп до досието на делото,
и при положение, че разписката за връчване на съобщението е върнат от служба
„Призовки“, и приложен по делото. Няма данни кога точно са се осъществили тези
технически действия, и не е изключена възможността отрязъкът от съобщението за
връчване на съдебното решение да бъде върнат по делото, след като е изтекъл
двуседмичният срок за извършване на плащането. Същевременно, на ответниците е
било известно на коя дата решението е влязло в сила, тъй като им е бил известен факта
на коя дата им е връчен препис от съдебното решение.
По изложените съображения съдът намира, че ищците не са могли да узнаят, че
решението е влязло в сила, преди датата, на която им е била връчена Молба вх.
№121337/07.10.2019 г., което е сторено на 15.10.2019 г. /видно от Съобщение на л.263/.
Наред с това, съдът намира, че ищците в конкретния случай обективно не са
можели да изпълнят задължението си да внесат продажната цена, и по друга причина -
тъй като изпълнението на това тяхно задължение е било предпоставено от
изпълнението на задължението на ответниците да посочат в едноседмичен срок от
влизане в сила на съдебното решение банковите си сметки, по които да се извърши
плащането на сумите 90 000 евро, 19558 лева, и 75 000 евро, както и да посочат
останалата част от продажната цена в размер на 124 250 евро как да бъде разпределена
между двамата продавачи, в каква валута да им бъде платена, и по кои банкови сметки.
Изявлението на ответниците, с които се уточнява начина, по който следва да бъде
изпълнено задължението за плащане на продажната цена, е достигнало до ищците –
купувачи едва на 15.10.2019 г., която дата е последният ден от двуседмичният срок от
влизане в сила на съдебното решение. Значителния размер на сумите, които е следвало
да бъдат заплатени на ответниците, необходимостта от акумулиране на необходимите
средства по банковите сметки най-напред на купувачите, и от там – извършване на
множеството банкови преводи по различни банкови сметки, в различни банки, и в
различни валути, са изисквали технологично време – доколкото плащането се счита
извършено при заверяване сметката на получателя, а времето от излъчването на
превода до заверяването на сметката на получателя, и то – в рамките на работното
време на банките, е непреодолимо препятствие за купувачите, тъй като не зависи от
тяхната активност, а от реда за извършване на банковата дейност.
Ето защо, правилно съдът е приел, че за купувачите е била налице обективна
невъзможност да изпълнят до изтичането на двуседмичния срок от влизане в сила на
съдебното решение на 15.10.2019 г., поради което и е продължил на осн. чл.63 от ГПК
срока за изпълнение на задължението за плащане на продажната цена. Не се спори
между страните, че плащането е извършено и получено от продавачите преди
изтичането на дадения от съда продължен срок.
Неснователни са оплакванията, че срокът по чл.362, ал.1 от ГПК не подлежи на
продължаване, поради което извършеното плащане в продължения срок, е просрочено.
Дори да се приеме, че срокът не подлежи на продължаване, и съдът погрешно е
приложил разпоредбата на чл.63 от ГПК, когато ищците са изпълнили задължението в
определения от съда срок, макар и след изтичането на двуседмичния срок, действието
не следва да се счита за просрочено /в т. см. Решение №19 от 10.01.1961 г. по гр.д.
№8007/60 г. на ВС – IV г.о./. В производството по чл.362, ал.2 от ГПК съдът не е
обвързан да приеме изпълнението за просрочено и да обезсили съдебното решение,
6
единствено въз основа на факта на изтичане на двуседмичния срок. В това
производство са приложими общите правила на чл.81, ал.1 от ЗЗД и чл.87, ал.3
изр.второ от ЗЗД, и съдът следва да преценява дали неизпълнението се дължи на
причина, която не може да се вмени във вина на длъжника, и може според
обстоятелствата да откаже да обезсили решнието /в т.см. Решение №82/21.03.2012 г. по
гр.д.№844/2011 г. на ВКС, Решение №2341/27.11.1968 г. по гр.д.№1685/68 г. на ВС – I
г.о./.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията на
чл.362, ал.2 от ГПК за обезсилване на влязлото в сила Решение №6232/21.08.2019 г., с
което предварителният договор за покупко-продажба на недвижими имоти 03.01.2018
г. е бил обявен за окончателен. Като е достигнал до същите фактически и правни
изводи, първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което ще следва да се потвърди.
При този изход от спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемите
следва да се присъдят направените от тях във въззивното производство разноски. Те са
претендирали със списък по чл.80 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2700 лв., които въззивниците следва да бъдат осъдени да им заплатят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2417 от 21.04.2020 г., постановено по гр.д.
№2932 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I ГО – 24 състав.
ОСЪЖДА Т. В. Г., с ЕГН **********, и Г. Д. Г., с ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. ***, ул.“***“ №42, вх.А, ет.4, ап.9, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да
заплатят на Р. Д. А., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №90, и С. К. А., с
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв.“***“, ул.“***“ №16, вх.2, ет.3, сумата от общо
2700 лв. /две хиляди и седемстотин лева/, представляваща разноски за процесуално
представителство за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7