Решение по дело №2391/2023 на Административен съд - Варна

Производството e образувано по жалба от П. Т. Т., от гр. Варна, с искане за прогласяване на нищожността на Заповед № 201/15.10.2012 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна в частта й по т. I.2, изменена с негова Заповед № 201-1/17.10.2012 г.

В жалбата и в уточнителни молби са изложени съображения, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, в нарушение на материалния закон, при превратно упражнена власт. Оспорва доказателствата за публикуване на оспорената заповед, като излага съображения за нарушени подзаконови нормативни актове. Счита се, че липсват публично оповестени мотиви, съответно доклад при издаване на Наредбата за обществения ред, действаща на територията на община Варна, с които на заинтересованите лица се предоставя срок за изразяване на предложения и становища по проекта. Сочи се, че при издаване на процесната заповед не са спазени разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и по конкретно липсва одобрена схема по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Иска се от съда оспорената заповед да бъде прогласена за нищожна. Претендира се присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът – Кмета на район „Младост“, при Община Варна, в писмено становище депозирано чрез процесуалния си представител С. С. – старши юрисконулт, оспорва жалбата и счита, че изложените в нея и уточнителни молби съображения са неоснователни и недоказани. Посочва се, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и с целта му. Иска се от съда жалбата да бъде отхвърлена, а оспорения административен акт оставен в сила като правилен и законосъобразен.

С Определение № 3848/12.04.2024 г. по настоящото дело, съдът е оставил без разглеждане жалбата от П. Т. Т., от гр. Варна, против Заповед № 201/15.10.2012 г. на Кмета на Район „Младост“, при Община Варна, в частта на т. I.2 за определяне на места за разходка на кучета – домашни любимци в ж.к. Възраждане – III микрорайон за имот ПИ 10135.3511.273, изменена със Заповед № 201-1/17.10 2012 г. на Кмета на Район „Младост“, при Община Варна с искане за обявяването им за унищожаема.

С Определение № 1002/07.02.2025 г. на ВАС, е отменено Определение № 3848/12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2391/2023 г. по описа на Административния съд – Варна в частта, в която жалбата на П. Т. Т. против Заповед № 201/15.10.2012 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна в частта й по т. I.2, изменена с негова Заповед № 201-1/17.10.2012 г., с искане за прогласяването й за нищожна е преценена, като допустима и връща на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора относно нищожността на Заповед № 201/15.10.2012 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна в частта й по т. I.2, изменена с негова Заповед № 201-1/17.10.2012 г.

Административен съд - Варна, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, за да се произнесе съобрази следното от фактическа и правни изводи:

С писмо от 29.09.2012 г. (л. 143 от делото) е възложено на кмета на район „Младост, издаването на заповед на районния кмет за определяне на терен – място за разхождане на домашни любимци.

С оспорената Заповед № 201/15.10.2012 г. на Кмета на Район „Младост“, при Община Варна, в частта на т. I.2 за определяне на места за разходка на кучета – домашни любимци в ж.к. Възраждане – II микрорайон за имот ПИ 10135.3511.264, изменена със Заповед № 201-1/17.10 2012 г. на Кмета на Район „Младост“ се определят места за разхождане на кучета – домашни любимци на територията на район „Младост“, при Община Варна, въвежда се забрана за разхождане на кучета - домашни любимци на публични места и изрично е указано, че при разхождане на кучета – домашни любимци следва собствениците да се съобразяват с разпоредбите на Наредбата за обществения ред, като при констатирани нарушения на виновните лица ще бъде търсена административнонаказателна отговорност.

Заповедта е публикувана на 19.10.2012 г. 08:53 на интернет страница на район Младост, при Община Варна - https://www.varna-mladost.com/news.php?lng=bg&pg=&id=33 (л. 137 от делото).

Заповед № 201/15.10.2012 г. на Кмета на Район „Младост“ (л. 134 от делото), изменена със Заповед № 201-1/17.10 2012 г. на Кмета на Район „Младост“ (л. 135 от делото) е оспорена от жалбоподателя на 27.10.2023 г.

Жалбата е процесуално допустима. Този извод се налага по следните съображения:

С определение № 1002/07.02.2025 г. по адм. д. № 11090/2023 г. на ВАС, определен предмета по жалбата, а именно нищожност на оспорения административен акт в посочената част.

С процесното определение ВАС е приел, че по отношение наведените доводи за незаконосъобразност (унищожаемост), е преклудирана възможността за обжалване, респ. навеждане и обсъждане на такива възражения поради просрочие на оспорването. Изтичането на преклузивния срок за обжалване погасява самото процесуално право на жалба. Заповедта е публикувана на 19.10.2012 г. – понеделник, присъствен ден, съответно срокът за обжалване изтича на 19.11.2012 г. – понеделник, присъствен ден, а жалбата е подадена на 27.10.2023 г. Горното обуславя наличието на хипотезата по чл. 159, т. 5 АПК, във вр. с чл. 184 АПК.

С оглед така определения предмет на спора при извършената задължителната проверка за по чл. 168 АПК, съдът намира от правната страна следното:

Условията за валидност на административните актове се извличат от разпоредбата на чл.146 АПК. Тълкуването на тази разпоредба налага извода, че за да е законосъобразен един индивидуален административен акт то той трябва да е 1.издаден от компетентен орган; 2.в установената форма; 3.при спазване на административнопроизводствените правила; 4.в съответствие с материалноправните разпоредби; 5. и с целта на закона.

По аргумент за противното, за да бъде нищожен един административен акт, трябва при издаването му да са допуснати изключително съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му, които да го правят нетърпим за правния мир и да доведат до прогласяването на неговата нищожност.

В хода на съдебното производство не се събраха доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за нищожност на атакуваната заповед.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му чл. 46, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с Наредба за обществения ред (в сила 10 март 2011 г., актуална до 19 декември 2012 г.), във вр. с задължението за осигуряване на жизнена среда и установени здравни изисквания, произтичащи от чл. 31 от Закона за здравето и Закона за ветеринарномедицинската дейност. Горната заповед е издадена и по повод получено писмо от 29.09.2012 г. (л. 143 от делото), с което е възложено на кмета на район „Младост, издаването на заповед на районния кмет за определяне на терен – място за разхождане на домашни любимци.

В настоящата хипотеза, оспорените актове са издадени в изискуемата, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, писмена форма и съдържа необходимите реквизити, а именно: наименование на органа - издател, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването им, налице е разпоредителна част, с която са определени правата и задълженията, начинът и срокът на изпълнението, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. При издаване на оспорената заповед е спазена изискуемата писмена форма.

В административното производство по издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет. В оспорената заповед изрично е посочено, че същата е издадена при съобразяване с разпоредбите на Наредбата за обществения ред, а фактическите основания на същата са именно насочени към предотвратяване на инциденти с кучета - нарушения на обществения ред свързани с обществения ред, което е превенция и защита живота и здравето на гражданите, осигуряване опазването на жизнената среда и установените здравни изисквания, което обуслава приложените на чл. 73 АПК, а именно постановяването му без уведомяване и участие на заинтерисованите лица в производството по издаването му. За пълното следва да се посочи, че евентуално допуснато от органа нарушение на административнопроизводствените правила не в състояние да доведе до нищожност на административния акт. Този извод се налага доколкото съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, наличието на което да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. ако това нарушение не е допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание. При наличие на компетентност на органа да издаде акта, преценката за законосъобразността – спазване на правилата при издаването му, е преценка по съществото на акта (в този смисъл са (така Решение № 11247 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13748/ 2017 г., VII о., Решение № 2532 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2016 г., VII о. и др.). Ето защо, дори и да са допуснати съществени процесуални нарушения, те имат отношение единствено към унищожаемостта, но не и към валидността на акта.

Противоречието на административен акт с материалноправна норма е в състояние да обоснове извод за неговата нищожност в хипотеза, в която предметното съдържание на разпореждането в неговото съдържание нарежда извършване на едно явно престъпление, респ. административно нарушение или явно невъзможни положения или изобщо да е лишен от законова опора. Невалиден би бил и административният акт, постановен при превратно упражняване на власт, ако преследваната с него цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт на нито един орган. (в този смисъл са Решение № 11247 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13748/ 2017 г., VII о., Решение № 701 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2015 г., VII о., Решение № 8315 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2014 г., VII о. и др.).

В настоящата хипотеза, оспорените актове не страдат от пороци в толкова тежка степен, при която да не са в състояние да породят своите правни последици. Наведените от жалбоподателя твърдения за нарушения на материалния закон и целта на закона са релевантни при преценка за нищожността на административния акт, но не и за неговата нищожност.

С оглед горното, налага се извод на валидност на оспорената заповед – същата е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Дали волеизявлението е направено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона е извън предмета на настоящото произнасяне, доколкото твърдените пороци могат да обосноват унищожаемост, но не и нищожност на оспореният акт.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи и че в действащата към издаването на оспорения акт Наредба за обществения ред, действаща на територията на община Варна, са регламентирани обществени отношения, свързани с отглеждането на домашни животни на територията на общината и са възложени задължения на органите на местната власт, свързани с това. В оспорената заповед изрично е посочено, че същата е издадена при съобразяване с разпоредбите на Наредбата за обществения ред, а фактическите основания на същата са именно насочени към предотвратяване на инциденти с кучета, което е с цел превенция и защита живота и здравето на гражданите. Наред с това, съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за здравето държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори. С процесната заповед се определят места за разхождане на кучета – домашни любимци на територията на район „Младост“, при Община Варна, въвежда се забрана за разхождане на кучета - домашни любимци на публични места и изрично е указано, че при разхождане на кучета – домашни любимци следва собствениците да се съобразяват с разпоредбите на Наредбата за обществения ред, като при констатирани нарушения на виновните лица ще бъде търсена административнонаказателна отговорност. Несъмнено всичко това са мерки насочени към предотвратяване на инциденти с кучета, което е превенция и защита живота и здравето на гражданите, както и осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори.

Неоснователно е възражението, че оспорения административен акт не е публикуван на интернет страницата на общината. По делото са налице доказателства, че процесната заповед е публикуване на електронната страница на район „Младост“, при Община Варна на 19.03.2012 г. в 08:53. Въпросът вече е обсъден в Определение 1002/07.02.2025 г. по адм. д. № 11090/2024 г. на ВАС, където е прието надлежно публикуване на заповедта.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при издаване на процесната заповед са нарушение разпоредбите на ЗУТ и по конкретно чл. 56, ал. 2 от същия закон. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ „Преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 56 ЗУТ, тъй като с процесната заповед се определят места за разхождане на кучета – домашни любимци на територията на район „Младост“, при Община Варна, а дава съгласие за поставяне на преместваем обект, респ. не е налице изискване за спазване реда по чл. 56 ЗУТ и по конкретно ал. 2.

Не следва да се обсъжда възражението на жалбоподателя, че липсват публично оповестени мотиви, съответно доклад при издаване на Наредбата за обществения ред, действаща на територията на община Варна, с които на заинтересованите лица се предоставя срок за изразяване на предложения и становища по проекта, тъй като наредбата не е предмет на настоящото съдебно производство.

По изложените съображения, се налага извода, че жалбата е неоснователна, а оспорената Заповед № 201/15.10.2012 г. на Кмета на Район „Младост“, при Община Варна, в частта на т. I.2 за определяне на места за разходка на кучета – домашни любимци в ж.к. Възраждане – III микрорайон за имот ПИ 10135.3511.273, изменена със Заповед № 201-1/17.10 2012 г. на Кмета на Район „Младост“ е валиден административен акт, който не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от П. Т. Т., от гр. Варна, с искане за прогласяване на нищожността на Заповед № 201/15.10.2012 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна в частта й по т. I.2, изменена с негова Заповед № 201-1/17.10.2012 г.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.