Решение по дело №311/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 314
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20224400500311
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Плевен, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-

СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500311 по описа за 2022 година
Депозирана е жалба вх.рег.№ 5231/26.10.2021 г. от В. ИВ. Н., взискател
по изп.д.№ 378/2021 г., срещу постановлението на ДСИ от 28.09.02021 г. за
прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на производството по
събиране на присъдено парично вземане по изп.д.№ 378/2021 г. по описа на
СИС при РС-Плевен срещу длъжника В. Л. Х..Направено е искане за спиране
действието на постановлението.Прави се искане да се отмени обжалваното
постановление като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата - В. Л. Х. не изразява становище.
Депозирано е становище от ДСИ З. Н., която счита, че жалбата срещу
постановление на ДСИ за прекратяване на ИД следва да бъде оставена без
разглеждане като недопустима поради неотстраняване на допуснатите
нередовности в срок, а по същество неоснователна поради изтичане на
двугодишния преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по
чл.435, ал.1, т.3 ГПК, поради което е процесуално допустима, а по същество -
1
неоснователна.
С постановление от 28.09.2021 г. на ДСИ при ПлРС на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК е прекратено производството по събиране на присъдено парично
вземане по изп.д.№ 378/2021 г. по описа на СИС при РС-Плевен срещу
длъжника В. Л. Х., като са отказани последващи изпълнителни действия.
В разпореждането за изпращането на изпълнително дело № 20274/2011 г.
на СИС при СРС е посочено, че до 31.07.2015 г. по делото са постъпвали
плащания в изпълнение на запор върху банкова сметка, наложена на
основание чл.427, ал.3 ГПК.
Към 16.04.2021 г., когато е направено искането за изпращане на
изпълнителното дело на ДСИ при РС - Плевен задължението не е изплатено,
видно от сметка за размера на дълга с изх.№ 24540/05.05.2021 г. (в нея е
посочен и размерът на последното постъпило плащане по делото на
31.07.2015 г. в размер на 18.07 лв.).
Правилно е приетото от ДСИ въз основа на постъпилите по делото молби
от взискателя В.Н., че за периода от 31.07.2015 г. насетне до 11.11.2020 г.,
когато е направено искане за налагане на запор върху товарен автомобил ***,
взискателят В.Н. не е поискала извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
В молбата от 14.09.2016 г. е направено искане да се наложи запор, което
е условно - ако пенсията на длъжника надвишава 420 лв. да се запорира
остатъка.
В следващите молби от 16.02.2017 г., 25.01.2018 г., 04.12.2018 г.,
14.05.2019 г., 23.08.2019 г., 25.11.2019 г., 20.02.2020 г., 23.06.2020 г. няма
искания за извършване на изпълнителни действия.
Правилно е приложена от съдебния изпълнител т.10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато визскателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява.Прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар.“перемпция“ настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
2
съответните правно релевантни факти.
Правилно съдебният изпълнител въз основа на исканията на взискателя
В.Н. в горепосочените молби е приел, че изпълнителното производство
следва да бъде прекратено, тъй като не са изпълнителни действия
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Изпълнителни действия са: насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, налагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
На 31.07.2015 г. е последното постъпило плащане от длъжника В.Х..
Следователно за периода от 31.07.2015 г., когато е последното постъпило
плащане, респ. 14.09.2016 г., макар и искането за налагане на запор да е под
условие, до 11.11.2020 г., когато е поискано налагането на запор върху МПС и
възбрана върху имоти на длъжника, в продължение на повече от две години
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради
което са налице основанията за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че следва да бъде потвърдено
постановление от 28.09.2021 г. на съдебния изпълнител по изп.д.№ 378/2021
г.
Предвид произнасянето по същество по жалбата, искането за спиране на
изпълнението по реда на чл. 438 ГПК следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 28.09.2021 г. на държавен съдебен
3
изпълнител З. Н. при Плевенски районен съд по изп.д.№ 378/2021 г. по описа
на СИС при РС - Плевен.
ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на изпълнението по реда на
чл. 438 ГПК до разглеждането на така постъпилата жалба, като
неоснователно.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4