РЕШЕНИЕ
№ 2439
гр. Пловдив, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Д.
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Д. Гражданско дело №
20215330103026 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на А. Д. Д., ЕГН
********** от ******************* против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:
********************************, с която е предявен иск по чл.124, ал.1
от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.2 и 3 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за кредит от
*********г., по силата на който е получила от ответника сумата *********
лева, при фиксиран лихвен процент 40.54% и годишен процент на разходите
49.00%. В чл.5.1 от договора било уговорено задължение за
кредитополучателя да обезпечи договора с едно от следните обезпечения:
физическо лице – поръчител, което да отговаря на определени изисквания или
банкова гаранция. При неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, в тежест на кредитополучателя била уговорена неустойка в
размер на 4.95 лева на ден. Ищцата посочва, че е усвоила изцяло заетата сума,
но поддържа, че за нея не е възникнало задължение за плащане на неустойка,
поради нищожността на тази клауза. На първо място счита, че клаузата е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като не отговаря на
действителните параметри по договора, уговорена е в размер, почти равен на
заетата сума, поради което е изгубила присъщата си обезщетителна функция;
кумулирането на неустойката към погасителните вноски ищцата счита за
скрито оскъпяване на кредита, което неправомерно и в разрез с
добросъвестността и добрите търговски практики облагодетелства
1
заемодателя. Поддържа се, че така уговорената клауза е недействителна и
поради заобикаляне на закона, а именно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй
като поставяйки неизпълними условия за обезпечение, ответникът цели да
получи допълнителна печалба в нарушение на посочената разпоредба.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва
иска и твърденията на ищцата за нищожност на атакуваната клауза по
същество, с излагане на подробни съображения. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност, намира за установено следното:
Страните не спорят, че на **************г. са сключили договор за
потребителски кредит №***********/***********г., по силата на който
ответникът е предоставил на ищцата сумата ******* лева. Договорът бил
сключен чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на
електронен документ и по начина, подробно описан в отговора на исковата
молба.
Не се спори и относно съдържанието на атакуваната клауза за
неустойка, намерила израз в т.5.6 от договора. Съгласно т.5.1 и следващите от
договора кредитополучателят е длъжен в срок до края на следващия ден,
считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да учреди обезпечение
чрез поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на
сбора на дължимата главница и лихва със срок на валидност от 30 дни след
крайния срок на погасяване на всички задължения по договора. Предвидени
са множество условия, на които трябва да отговорят поръчителите и
банковата гаранция. В случай, че кредотополучателят не осигури и не
представи в срок обезпечение съгласно подробно разписаните срокове и
условия, същият се задължава да заплаща неустойка за всеки ден, за който не
е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката, посочен в Приложение
№1 е 4,95 лева средно на ден. Предвидено е още, че неустойката ще се
начислява и заплаща заедно със съответната погасителна вноска.
Съгласно нормата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД договорите, които
накърняват добрите нрави са нищожни. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие на неустойката с добрите нрави, се
съдържат в ТР № * от ********** г. по т. д. № */********** г. на ОСТК на
ВКС, а именно - такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
2
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този
смисъл е постановено решение № ****/*********г. на ВКС по т. д. №
***/**** г., ** т. о.
В настоящия случай страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок от
един ден след получаване на сумата по договора, като обезпечението следва
да отговаря на редица конкретно посочени в договора условия и при
неизпълнение да заплати неустойка във фиксиран размер. Или предвидено е
неустойката да санкционира заемателя за виновното неизпълнение на
договорно задължение. Изискванията към обезпечението, което ищцата е
следвало да предостави от гледна точка на неговия вид и срокове, са в
състояние да създадат значителни затруднения и на практика да
възпрепятстват изцяло изпълнението на това задължение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен
заем. Грижата за осигуряване на обезпечение, което да гарантира интересите
му при неизпълнение на насрещните задължения по договора за кредит, е за
заемодателя, който при всеки индивидуален случай следва да прецени
възможностите на заемателя и да поеме риска от предоставяването на заем.
Прехвърлянето на отговорността за осигуряване на гаранции върху
заемополучателя и обвързването на тази отговорност с парична санкция води
единствено до скрито оскъпяване на кредита в разрез с принципа за
добросъвестност и лоялност. Ето защо съдът счита, че предвидената
неустойка по съществото си представлява част от възнаградителната лихва,
която увеличава стойността на договора и в крайна сметка води до
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата. В този смисъл
неустойката излиза извън рамките на присъщата й обезпечителна функция и
се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. При сключване на
договора тази клауза не е произвела целените правни последици и нейната
недействителност следва да се прогласи. Искът е основателен и доказан,
поради което следва да се уважи само на основание противоречие с добрите
нрави, без да се разглеждат останалите основания, посочени в исковата
молба.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50,00 лева –
платена държавна такса.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие, адв.Е.Г.
И. е оказала на ищцата безплатна правна помощ по делото. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката следва да се определи възнаграждение в размер не по-
малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо и на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат И. възнаграждение в
размер на 300 лева.
По изложените съображения съдът
3
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в т.5.6
от договор за потребителски кредит №******** от *******г., сключен между
А. Д. Д., ЕГН ********** от ********************* и „Ай Ти Еф Груп“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
********************************** , като противоречаща на добрите
нрави.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: ******************************* да заплати на А. Д. Д.,
ЕГН ********** от ****************** сумата 50,00 лева – разноски
делото.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: ******************************* да заплати на адвокат Е.Г.
И. с адрес на упражняване на дейността: ************************* сумата
300,00 лева – адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2
от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4