РЕШЕНИЕ
№ 13157
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110152340 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 27.09.2024 г.,
на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Д. Д. (аб. № 137877), с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответницата, че дължи на дружеството следните суми – 919,70 лева – цена за
доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с
адрес С., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ****,, топлинна енергия, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 19.12.2022 г., до окончателното плащане; 175,46 лева – лихва
за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. –
30.11.2022 г.; 10,58 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода 01.11.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 19.12.2022 г., до окончателното
плащане, и 2,35 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 31.12.2019 г. – 30.11.2022 г. – вземания по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 68884/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
1
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Нелбо“ АД, като поради това се иска привличането му
по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Е. Д. Д., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен поради изтичане на
погасителна давност за вземанията и поради това, че не са изпълнени
условията в общите условия на ищеца относно настъпване на падежа, тъй като
фактурите са изпратени по-късно, поради което не се дължи законна лихва, а
освен това не се дължи цена на услугата „дялово разпределение“, тъй като не
е уговорена конкретно и е определена произволно от ищеца. Иска се
отхвърляне на искането.
Третото лице – помагач – „Нелбо“ АД поддържа, че дяловото
разпределение за процесния имот и период е извършено съгласно действащите
през периода нормативни актове.
В съдебното заседание ищецът поддържа исковете, моли за тяхното
уважаване и представя списък на разноски. Ответникът оспорва исковете,
моли за тяхното отхвърляне и представя списък на разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото от 07.02.2025 г. (на лист 57-59
от делото), и с протоколно определение от 02.04.2025 г. съдът е отделил за
безспорни следните факти: че процесният имот се намира в сграда в режим на
етажна собственост и че потреблението за процесния имот и период е на
стойност 919,70 лева.
Съгласно представения на лист 16 – 17 от делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **/**** г., том ***, рег. № ***, дело
№ ****/**** г. на н. Й. Л., вписан под № *** в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие – Софийски районен съд, на 09.11.2006 г.,
поправен с представения на лист 18 – 19 от делото Нотариален акт за
поправка № ***/****** г., том **, рег. № ****, нот. дело № ****/**** г. на н.
Й. Л., ответницата Е. Д. Д. и Ч. В. М. са придобили правото на собственост
върху апартамент № 311б, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет.*.
Съгласно представено на лист 20-21 заявление-декларация на 22.01.2007
г. ответницата Е. Д. Д. е поискала да бъде открита партида на нейно име за
апартамент № ***, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет.*.
2
Съгласно представено на лист 26 – 27 от делото Съобщение към фактура
от 31.07.2020 г., издадената за месец май 2019 г. за процесния имот фактура е
на стойност 71,82 лева; за юни 2019 г. – 59,84 лева, а за юли 2019 г. – 79,25
лева; задължението за периода от август 2019 г. до април 2020 г. включително
е на стойност 968,75 лева (след изравняване); съгласно представеното на лист
28 – 29 от делото от делото Съобщение към фактура от 31.07.2020 г.
задължението за отоплителния сезон от май 2020 г. включително до април
2021 г. възлиза на 622,40 лева, като ответницата не оспорва тези стойности и
те се потвърждават от отчетите на третото лице – помагач – на лист 72 – 73 от
делото.
Безспорно между страните, а и установено от протоколи за отчет на
третото лице – помагач, подписани за ответницата и неоспорени (на лист 76)
е, че в процесния имот е имало потребление на енергия за периода по делото.
Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления с
лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция, за
периода 15.09.2020 г. – 30.11.2022 г. законната лихва върху сумата от 804,74
лева е 180,41 лева.
Съгласно представен на лист 22 – 23 от делото договор от 01.10.2002 г.
между етажните собственици и дружеството, извършващо дялово
разпределение, от 2002 г. цената за отчитане на един уред за отчет в
апартаментите е 6 лева.
Съгласно представени на лист 39 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на
годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната
сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл.
33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ; чл. 140 ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Ответницата излага възражения за погасяване на задълженията по
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
3
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията. Въпреки това искът ще се отхвърли, ако се установи, че е
предявен повече от 3 години след падежа на задълженията.
По претенцията за цена на топлинна енергия – чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ:
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по
въпроса за ползвателите като потребители на топлинна енергия, задълженото
лице да заплаща тази енергия, доставена до апартамент в етажна собственост,
е или този, който изрично е заявил желание да е в договорни отношения, а ако
няма такова лице или тези отношения са прекратени – посочените в чл. 153 ЗЕ
собственик или титуляр на вещно право върху имота.
В настоящия случай с подаването на декларация за откриване на партида
за процесния имот в ищцовото дружество на свое име ответницата е поела
задължение за заплащане на потребената топлинна енергия в имота, която за
процесния период е на стойност 1802,06 лева.
Възражението за погасяване на вземането по давност е частично
основателно – съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД давностният срок е три години, като
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД тече от датата на срока за плащане на фактурите
(падежа) и съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 116, б. „б“ ЗЗД се
прекъсва с подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
На основание чл. 3, т. 2 от ЗМДПИППП за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
давността е спряла да тече. Падежът на най-ранната фактура по делото – за
май 2019 г., е 45 дена след края на месеца за който се отнася, или на 15.07.2019
г., а заявлението е подадено в съда на 19.12.2022 г., поради което са изминали
повече от 3 години, въпреки спирането на давността и следва да се приеме, че
вземанията по фактури за месец май, юни и юли 2019 г. са погасени по
давност. За изчисляване на задълженията, които не са погасени по давност,
съдът използва данните от представените по делото фактурите на ищеца, като
намира, че те са 968,75 лева за първия отоплителен сезон и 622,40 лева за
втория, или общо 1591,15 лева, които ответницата дължи изцяло, тъй като
единствена е поела лично задължение за заплащане на енергията в имота.
Обстоятелството, че в заповедното производство друго лице е признало дълга
си, не може да промени извода на съда относно това какво дължи ответницата,
тъй като поведението на лица, които не са необходими другари, нито ползва,
нито вреди на други участници в процеса – чл. 215, ал. 1 ГПК, а няма
основания да се приеме неистинска солидарност.
Така непогасените по давност задължения на ответницата възлизат на
1591,15 лева, а предявената претенция е за 919,70 лева, поради което на
основание чл. 6, ал. 2 ГПК следва да се уважи в пълния предявен размер.
Следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда.
По иска за лихва за забава върху цената на топлинна енергия – чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
4
Съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва се начислява
от деня на падежа на задълженията, който по общите условия на ищеца е 45
дена след издаване на годишните фактури на 31.07.2020 г. и на 31.07.2021 г.,
или съответно – на 15.09.2020 г. и 15.09.2021 г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват
и акцесорните, макар и за тях давността да не е изтекла, поради което
мораторна лихва върху погасените по давност задължения не се дължи.
Съдът определя размера на задължението за законна лихва по реда на чл.
162 ГПК с лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна
иниституция, като за първата годишна фактура, от която се дължат 968,75 лева
задължението на ответницата за лихва за периода от 15.09.2020 г. до
30.11.2022 г. (крайната дата на претенцията) е 217,18 лева, а по втората
фактура на стойност 622,40 лева за периода от 15.09.2021 г. до 30.11.2022 г. –
76,42 лева. Общият дълг е за 293,60 лева, поради което искът следва да се
уважи в пълния предявен размер от 175,47 лева.
Неоснователно е възражението на ответницата, че не са изпратени
фактури или не били публикувани. Такова задължение на ищеца по общите
условия от 2016 г. няма, а тъй като фактурите са месечни, задължение на
ответницата е да проверява дали са издадени и може да се информира в касите
на ищеца.
По претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ – чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 140 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ:
От представените на лист 74 и 75 протоколи за неосигурен достъп, и
годишен отчет на лист 76 се установява, че услугата е предоставена на
ответницата, съдът установи и договор с конкретна цена, а според общите
условия на ищеца той събира задълженията за тази услуга, извършена по
възлагане от третото лице – помагач.
Следователно ответницата дължи уговорената цена от 6 лева за един
уред годишно за едно измерване, доколкото не се установява в последствие
уговорка за по-висока цена.
Поради това, че се претендират суми за два отоплителни сезона, искът
следва да се уважи в пълния предявен размер от 10,58 лева. Следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда.
По иска за законна лихва върху цената за дялово разпределение преди
образуване на делото – чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Тъй като няма уговорен падеж на задължението по общите условия на
ищеца, ответницата изпада в забава след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Няма доказателства да е отправена такава преди образуване на делото,
поради което този иск следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (1105,75 лева от общо
предявен размер от 1108,10 лева, или 99,79 %) и ответницата –
5
пропорционално на отхвърлената част (0,21 %), на основание чл. 78, ал. 1 и 3
ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 178,00 лева – държавна такса, и
следва да му се присъдят и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което следва да му се
присъдят от признатите общо 328 лева разноски пропорционално на
уважената част от иска 327,31 лева. В заповедното производство от
определени 47,16 лева следва пропорционално да се присъдят 47,06 лева.
Ответницата претендира разноски за безплатна защита от адвокат, като е
представен договор в тази насока на лист 80 от делото, а съдът ги определя
поради ниската фактическа и правна сложност на делото и явяването на
адвоката в открито заседание, на 400 лева, поради което на адвоката следва да
се присъдят пропорционално на отхвърлената част от иска 0,84 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ; чл. 140 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на Е. Д. Д., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. ****, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********,
и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от 919,70 лева
(деветстотин и деветнадесет лева и 70 стотинки) – цена за доставена за
периода август 2019 г. – април 2021 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к.
„Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ****, топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 19.12.2022 г., до окончателното плащане; 175,46 лева (сто
седемдесет и пет лева и 46 стотинки) – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 30.11.2022 г., и 10,58 лева
(десет лева и 58 стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода 01.11.2019
г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.12.2022 г., до
окончателното плащане – вземания по заповед за изпълнение, издадена по
частно гражданско дело № 68664/2022 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за 2,35 лева (два лева и 35
стотинки) – законна лихва за забава за плащане на цена за дялово
разпределение за периода 31.12.2019 г. – 30.11.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. Д., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ****, да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Ястребец“ № 23б, сумите от 327,31 лева (триста двадесет и седем лева и 31
стотинки) – разноски в исковото производство, и 47,06 лева (четиридесет и
седем лева и 6 стотинки) – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
6
ЗАдв „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23б, да плати на адвокат Р. К. Р., с код по БУЛСТАТ:
*********, и адрес на кантората: С., ж.к. „Л.“, бл. **, вх.*, офис на партерния
етаж, сумата от 0,84 лева (осемдесет и четири стотинки) – адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„Нелбо“ АД, с ЕИК: *********, на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7