№ 733
гр. Стара Загора, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501786 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от Граждански процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба Л.Т.С., действащ чрез адв.Ц.Т., против
определение № 1018 от 04.11.2021 г. постановено по гр.д. № 3077/2021 г. по
описа на Районен съд – Казанлък, с което е прекратено производството по
делото и е изпратено по подсъдност на Районен съд-Пловдив.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на съдебния акт,
като навежда твърдения, че настоящият адрес на детето по смисъла на чл.127,
ал.2 от Семейния кодекс (СК) е в пределите на юрисдикцията на Районен съд
– Казанлък.
Въз основа на аргументите си, претендира за отмяна на определението
за прекратяване на производството и връщане на делото на Районен съд –
Казанлък за продължаване на съдо-производствените действия.Претендира и
присъждането на сторените в настоящото производство разноски.
В законоустановения едноседмичен срок е постъпил писмен отговор на
частната жалба от насрещната страна П.С.М., действаща чрез адв.М.К., с
който същата се оспорва като неоснователна.
Излагат се съображения за правилност на обжалваното определение и
се претендира неговото потвърждаване
Въззивният съд, след като обсъди становищата на страните и взе
предвид данните от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство пред Районен съд – Казанлък е
образувано по искова молба на Л.Т.С. срещу П.С.М., с която е предявен иск
по чл.127, ал.2 от СК за разрешаване на спор между родители относно
родителската отговорност по отношение на малолетната Р.Л.С. В исковата си
молба ищецът е изложил твърдения, че с ответницата са във фактическа
1
раздяла от края на м.септември 2021 г., като П.С.М. заедно с детето се е
преместила да живее в дома на своите родители в гр.К..
Препис от исковата молба е бил връчен на ответницата чрез нейната
майка М. М., със задължение да й я предаде.
С подадения отговор на исковата молба ответницата е направила отвод
за местна неподсъдност на делото на Районен съд – Казанлък и е поискала
изпращането му по подсъдност на Районен съд – Пловдив.
В отговора на исковата молба е направила изявление, че практикува
адвокатска професия на територията на гр.П. и е в процес на наемане на
квартира в този град. Представила е и доказателство за регистриран
постоянен адрес на територията на гр.П..
Във връзка с производство по привременни мерки Отдел „Закрила на
детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.К. е уведомил съда, че е
в невъзможност да изготви социален доклад, т.к. при проведен телефонен
разговор с П.С.М. социалният работник е бил уведомен, че ответницата и
детето живеят на територията на гр.П..
От извършената служебна справка от Районен съд – Казанлък в НБД
„Население“ е установено, че малолетната Р.Л.С. е с регистриран настоящ
адрес в гр.П..
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
местно компетентен да разгледа делото е Районен съд –Пловдив, поради
което е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на
посочения първоинстанционен съд.
При така установените факти, съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.275,
ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е
допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения
по закона срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК спорът между родители
относно родителската отговорност по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца се решава от районния съд по настоящият адрес на детето.
По смисъла на тази законова разпоредба настоящият адрес на детето се
определя от неговото фактическо местопребиваване към момента на
предявяване на иска, а не от регистрирания по Закона за гражданската
регистрация настоящ адрес.
В настоящият случай обаче по делото липсват категорични
доказателства за верността на твърденията на частния жалбоподател в
исковата му молба, че към момента на предявяване на иска – 13.10.2021 г.
малолетната Р.Л.С. фактически е пребивавала в дома на своите баба и дядо по
майчина линия на територията на гр.К..
2
В действителност не може да се направи обосновано категоричен
извод, че фактическото местопребиваване на Р.Л.С.към датата на предявяване
на иска е било на територията на гр.П., но по делото са налице доказателства,
които макар и да не доказват пряко коркретното местопребиваване на детето,
могат да послужат като индиции в тази насока, а именно регистрирани
постоянен адрес на майката и настоящ адрес на детето в гр.П.,
невъзможността на служителите на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.К. да осъществят среща с П.С.М., за да изготвят
социален доклад, получаването на препис от исковата молба от ответницата
чрез трето лице, живущо на посочения в същата адрес за призоваване, като в
случая следва да се имат предвид и твърденията на ответницата, че е в процес
на наемане на жилище в гр.П., на чиято територия детето е живяло от своето
раждане, и където П.С.М. практикува като адвокат, без значение дали в
момента е в отпуск за отглеждане на малко дете (което твърдение в частната
жалба не е подкрепено с доказателства).
Нормата на чл.127, ал.2 от СК предвижда специална местна подсъдност
на този тип дела, за чието спазване съдът следи служебно, а уреждането със
закон на такава специална подсъдност представлява законодателен израз на
един от основополагащите принципи на всички международноправни и
вътрешноправни актове за закрила на правата на децата, а именно защитата
на най-висшия интерес на детето.
При липсата на категорични доказателства, че настоящият адрес по
смисъла на §1 т.15 от ДР на СК на Р.Л.С.се намира на територията на гр.К., и
при наличието на индиции за обоснована вероятност този адрес да е на
територията на гр.П., където детето е живяло от своето раждане, следва да се
приеме, че висшия интерес на детето изисква делото да се разгледа от
Районен съд – Пловдив.
По този начин пълноценно ще се гарантира участието на детето в
съдебното производство, което засяга основно негови права, наред с правата
на родителите му, т.к. ще се осигури възможността за събиране на нужните
доказателства, които да послужат на съда при постановяване на решението
му.
До този извод е достигнал и първоначално сезираният Районен съд-
Казанлък, поради което и обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 и чл.271,
ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1018 от 04.11.2021 г. постановено по
гр.д. № 3077/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е прекратено
производството по делото и е изпратено по подсъдност на Районен
3
съд-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4