Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
23.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН
МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 8261 по описа за 2019 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.“ ООД, ЕИК *******, длъжник по изп.д. №
20197900400899 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, срещу постановление
/разпореждане по смисъла на чл. 434 ГПК/ от 16.05.2019г., с което ЧСИ отказал
да намали размера на приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение
на пълномощника на взискателя. Жалбоподателят поддържа, че адвокатското
възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Единственото
действие, извършено от пълномощника на взискателя, било подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело, поради което се дължало само възнаграждение
по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., не и възнаграждение по т. 2 на чл. 10. Не
била налице и фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, а сумата по
изпълнителното дело била платена от длъжника в срока за доброволно изпълнение. Моли
съда да отмени атакуваното постановление и да намали претендирания адвокатски
хонорар до размер от 200 лв.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата Ц.Н.Д.с писмени
възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител - разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК),
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изп.д. № 20197900400899 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, е образувано по молба от 07.05.2019г. на Ц.Н.Данов,
чрез надлежно упълномощения адвокат С.П., въз основа на
изпълнителен лист от 06.02.2019г., издаден по гр.д. № 34902/2016г. на СРС, 66
състав, съгласно който „Б.“ ООД е осъдено да заплати на взискателя сумата
1 575 лв. – разноски по делото.
По изпълнителното дело е приложен договор за правна
защита и съдействие от 30.04.2019г., видно от който е уговорено адвокатско възнаграждение
на пълномощника на взискателя в размер на 500 лв., от които 200 лв. – за
образуване на изпълнително дело, и 300 лв. – за принудителни действия. Удостоверено
е плащането на възнаграждението изцяло в брой.
На 07.05.2019г. ЧСИ изпратил на длъжника покана за
доброволно изпълнение, връчена на 13.05.2019г. На датата на изпращане на
поканата ЧСИ изпратил и запорно съобщение до „ОББ“ АД.
С възражение от 14.05.2019г.
длъжникът поискал от ЧСИ да намали размера на приетия по делото адвокатски
хонорар на взискателя на 200 лв.
На 15.05.2019г. цялата дължима съгласно поканата за
доброволно изпълнение сума е преведена от длъжника по сметка на ЧСИ.
С обжалваното разпореждане /наречено постановление/ от 16.05.2019г.
ЧСИ отказал да намали приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение
на пълномощника на взискателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която
се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните
по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са
отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и
адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата й редакция, за
защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. -
1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая в договора за правна защита и съдействие е
посочено, че уговореното възнаграждение от 500 лв. е заплатено в брой, поради
което и съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 1 на цитираното
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да приеме плащането за извършено. Съдът намира обаче, че това
възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Според настоящия
състав приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004г., тъй като единственото извършено от процесуалния представител на
взискателя действие е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело,
като вземането по изпълнителния лист е вече събрано. Посочването на изпълнителен
способ в молбата за образуване на изпълнителното дело и плащането на такси по
изпълнението не са основание за присъждане на възнаграждението по чл. 10, т. 2
от Наредбата, доколкото не е налице кумулативно изискваното условие от
пълномощника да са осъществени действия с цел удовлетворяване на вземането.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 500 лв. на 200
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Б.“ ООД, ЕИК *******,
постановление /по правната си същност разпореждане/ от 16.05.2019г. по изп.д. №
20197900400899 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, с което е отказано
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „Б.“ ООД,
ЕИК *******, на взискателя Ц.Н.Д.адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20197900400899 по описа на ЧСИ Р.М., рег. №
790 на КЧСИ, както следва: от 500 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.