Р Е
Ш Е Н
И Е № 260183
06.10.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ състав,
в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова въззивно
гражданско дело №1615/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С
Решение № 1442 от 15.04.2020 г. постановено по
гр. д. № 14355 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с. осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх. „В”, да върне на П.В.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 435.36
лева, платена от последния като възнаградителна лихва по сключен помежду им на
26.05.2017 г. Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
**********, и получена при начална липса на основание ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2019 г., до окончателното
й изплащане; осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, да върне на П.В.Д.
с ЕГН **********, сумата от 1080.48 лева, платена от последниия като
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги към сключен помежду им на 26.05.2017 г. Договор
за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********, и получена
при начална липса на основание ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 04.09.2019 г., до окончателното й изплащане; осъжда
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на П.В.Д. с ЕГН **********,сумата
от 100 лева разноски по производството; осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на адвокат Д.Г.Б. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита на ищеца по гр. д. № 14355 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г. – П.В.Д. с ЕГН **********, в
размер на 605.63 лева.
Първоинстанционното
решение е изменено с определение № 6435 от 25.06.2020 по същото делото в частта
на разноските, като се завишава присъдения на адв.Б. хонорар с още 121, 12
лева.
Недоволен от
постановеното първоинстанционно решение е останал ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, който е подал чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Ирина П., въззивна жалба против решението в частта, с която се осъжда да върне
на П.В.Д. с ЕГН **********, сумата от 435.36 лева, платена от последния като
възнаградителна лихва по сключен помежду им на 26.05.2017 г. Договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********, и получена при
начална липса на основание ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.09.2019 г., до окончателното й изплащане, както и в
частта на присъдените разноски.
Във
въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваната част на решението. Възразява се, че не е налице нарушение на чл.
11, ал.1 т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Поддържа се,
че в ЗПК не се съдържа изискване за разясняване на начина на формиране на
годишния процент на разходите (ГПР) в
договора за потребителски кредит. Развиват се съображения за съответствие на
съдържанието на договора с изискванията в ЗПК. Позовава се на общите условия
към договора за потребителски кредит като се сочи, че в т.5.2 от същите взетите
предвид при изчисляване на ГПР допускания са изрично посочени, като общите
условия са надлежно приети от кредитополучателя и са част от договора. Моли се
за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск. На
основание чл.78, ал.5 от ГПК се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендират се разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна
по въззивната жалба- въззиваемата страна П.В.Д. с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си по делото адвокат Д.Б.,
оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че въпросите за
недействителността на договора за потребителски кредит не следва да бъдат
пререшавани, тъй като решението в останалата си част, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 1080.48 лева, платена при начална липса на
основание по недействителния договор за потребителски кредит от 26.05.2017 г.,
е влязло в сила. Намира, че макар жалбата да е формално допустима, то е
неоснователна, защото следва да се зачете силата на присъдено нещо, установена
с влязлото в сила частично съдебно решение. По същество излага доводи за
недействителността на договора за потребителски кредит. Моли за оставянето на жалбата
без уважение и за присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да се
извърши проверка на неговата правилност в обжалваната част.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от П.В.Д. с ЕГН ********** против „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 26.05.2017 г. е сключил Договор за
потребителски кредит № **********, с „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, по който му
е предоставен заем в размер на 900 лева, който следвало да бъде върнат в срок
от 24 месеца ведно с възнаградителна лихва в размер на 41.17% на месечни вноски
в размери от по 55.64 лева при годишен процент на разходите /ГПР/ 49.90 %, като
общата дължима сума по кредита възлиза на 1335.36 лева. Към договора било
сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за
което дължал възнаграждение в размер на 1080.48 лева. Така общото задължение по
кредита възлизало на 2415.84 лева. Счита, че договорът е недействителен на основание чл.
22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 и т.12 от ЗПК, както и че
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна порад противоречието й с добрите
нрави, а клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал.3 от ЗПК и не се дължи на основание чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, както и че с
начисляването му се надвишава ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид изложеното, искането
на ищеца към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 435.36 лева - платена по клаузата за
възнаградителна лихва и получена при начална липса на основание, а също и
сумата от 1080.48 лева - платена по
клаузата за пакет от допълнителни услуги и получена при начална липса на
основание ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване
на исковата молба в съда – 04.09.2019 г., до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е подал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни, излата доводи за действителността на оспорените
клаузи за възнаградителна лихва и възнаграждение за пакет допълнителни услуги,
моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
С първоинстанционното решение
районният съд е приел за безспорно, че на
26.05.2017 г. между страните е сключен „Договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № **********“, по който ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски кредит
при следните условия: сума на кредита: 900 лева; срок на кредита: 24 месеца;
размер на вноската по кредита: 55.64 лева; ГПР /%/: 49.90; годишен лихвен процент
: 41.17 %; лихвен процент на дена: 0.11; дължима сума по кредита: 1335.36 лева;
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: 1080 лева; размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги: 45.02 лева; общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: 2415.84 лв.; общ размер на вноска : 100.66 лв. /раздел VІ
от договора/. Също така е приел за безспорно,че към 13.01.20202 г. по договора
са платени от ищеца общо 2798.99 лв., в това число 900 лв. – главница; 435.36
лв. – възнаградителна лихва; възнаграждение за пакет от допълнителни услуги –
1080.48 лв.; лихви за забава – 33.15 лв.; такси по Тарифа – 350 лв., което се
удостоверява и от представеното от ответника заверено копие на извлечение по
сметка към процесния договор.
За да уважи
предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД за връщане на
платените суми за възнаградителна лихва от 435, 36 лева и възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги от 1080, 48
лева, първостепенният съд е установил, че процесният договор за
потребителски кредит, в изпълнение на задълженията по който са платени сумите,
е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради нарушение на разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Поради това
районният съд е приел, че претендираните суми са платени от ищеца при начална
липса на основание и ответникът дължи тяхното връщане.
С
въззивната си жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД обжалва решението в частта му,
с която е уважен иска за връщане на сумата от 435, 36 лева, платена като
възнаградителна лихва по процесния договор за потребителски кредит, както и в
частта на разноските. Затова и производството пред въззивният съд е висящо в тези
му части. Решението не е обжалвано в частта му, с която ответното дружество е
осъдено да върне на П.В.Д. платената от него сума в размер на 1080, 48 лева като възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, поради недействителност на договора за потребителски
кредит на осн.чл.22 ЗПК с оглед нарушение на разпоредбата чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
В
необжалвана част решението е влязло в сила по смисъла на чл. 296, т.
2, пр. 1 от ГПК, съгласно чл. 297
и чл. 298, ал.
1 от ГПК е задължително за страните в настоящето производство и за
съда, като съгласно чл. 299, ал.
1 от ГПК спорът в тази му част не може да бъде пререшаван. Това се
отнася както за съществуването на задължението за връщане на сумата и неговия
размер, така и за правопораждащите факти,
без които задължението не би съществувало. Така според задължителните
разяснения в ТР 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението се ползва със сила на
пресъдено нещо досежно правопораждащите факти
за спорното материално право. С
оглед на изложеното, съдът приема, че
между страните по делото вече има формирана сила на присъдено нещо по отношение
на установените по делото факти, правопораждащи за правото на ищеца да
претендира връщането на платените суми по договора - установената
недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит. Така
със сила на присъдено нещо е установено, че сключеният на 26.05.2017 г. договор
за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********, е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Ето
защо, съдът приема, че релевантните за настоящия спор факти, които са общи за
двете искови претенции, са обективно установени по делото с оглед влязлата в
сила част от първоинстанционното решение. След като със силата на присъдено
нещо е установена недействителността на договора за потребителски кредит на
осн.чл.22 ЗПК, поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, оплакванията
в жалбата касателно недействителността на договора на приетото от районния съд
основание са преклудирани и не могат да бъдат предмет на повторна преценка от
въззивния съд.
С
оглед на изложеното и предвид установената със сила на присъдено нещо недействителност на договора за потребителски
кредит, се налага извода, че възнаграждението за възнаградителна лихва, чието
заплащане от ищеца по договора не е спорно, е платено при начална липса на
основание и подлежи на връщане от ответника.
По
така изложените съображения въззивната жалба ще се остави без уважение, а
решението в обжалваните части ще бъде потвърдено, включително и в частта на
разноските.
При този изход на делото основателно е
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за производството.
Процесуалният представител на въззиваемата
страна адв. Д. Б.
е оказал безплатна
правна помощ на същата
основание чл.38, ал.1 от
Закона за адвокатурата, предвиждаща, че
адвокатът може да оказва
безплатна правна помощ
на материално затруднени лица. Ето
защо, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата
жалбоподателят следва да
бъде осъден да
заплати на адв. Д. Б.
адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.,
представляващо минималния размер за производството, съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1
на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1442 от 15.04.2020 г. постановено по гр. д. № 14355 по описа за 2019 г. на Районен
съд Пловдив, XIX гр.с., изменено с определение
№ 6435 от 25.06.2020 г., в частта, с която се осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, да върне на П.В.Д. с ЕГН **********,***,
сумата от 435.36 лева, платена от последния като възнаградителна лихва по
сключен помежду им на 26.05.2017 г. Договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № **********, и получена при начална липса на основание
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.09.2019 г., до окончателното й изплащане, както и в частта на присъдените
разноски.
В останалата си част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”,
да заплати на адв. Д. Г. Б., сумата от 300
лв. /триста лева/-
адвокатско възнаграждение за въззивното
производство на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|