Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………..2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 3558 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.И.Б. срещу решение
по гр. дело № 31751/2017г. на Софийски районен съд, 71 състав, в ЧАСТТА, с
която е осъден жалбоподателя да заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата
1 864. 37 лв. представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. за имот, находящ се в гр. София,
ул. „*********, абонатен № *****, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2017г.
до окончателното изплащане.
Въззивникът – ответник обжалва решението в посочената
част, с оплаквания за необоснованост и неправилност. Поддържа, че по делото не
е доказано качеството му на потребител на топлинна енергия, поради липса на представен писмен договор с
въззиваемото дружество. Твърди, че по делото не е доказана връзката му с абонатен
номер 270780, поради липса на представени вторични счетоводни документи,
издадени на негово име. Сочи, че по делото не е представен и първичен
счетоводен документ относно абонатен № 270780 с него. Предвид липсата на
качеството му на клиент по сключен писмен договор между страните,
жалбоподателят оспорва приложимостта на Общите условия на топлофикационното
дружество по казуса, тъй като същите регулират само вътрешните отношения на
същото с неговите клиенти. Сочи, че по отношение на дяловото разпределение и
потреблението за сградна инсталация, не е налице основание за начисляването им,
поради отмяната на т.6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажни собственост с решение по адм.д. № 1372/2016г. на ВАС.
Излага доводи, че не следва да се кредитират заключенията на приетите СТЕ и
ССчЕ, тъй като са обосновани с невярна информация – представените известия към
фактури и не е документално доказана връзката между абонатния номер 270780 и
физическото лице – криент. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалвната част, като вместо него постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач на ищеца по делото „Т.с.”
ЕООД не заявяват становище по въззивната жалба.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила, като необжалвано.
Софийският
градски съд, II-„А”
въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед
доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
В първоинстанционното производство е установено, че
между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150 ЗЕ.
Договорът касае доставка на топлинна енергия до самостоятелен обект,
представляващ процесния апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*****, абонатен
№ *****В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. В
първото съдебно заседание исковете са оспорени по основание и размер, но не е оспорен факта, че процесният по делото
топлоснабден имот е собственост на ответника. Правото на собственост на
ответника се установява и от представения договор за продажба, сключен с нотариален
акт № 003/2003г. на нотариус Алексова и нотариален акт 159/2005г. за учредяване
на договорна ипотека на нотариус Б..
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период, не е спорно между страните, а се и установява от приетите
като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и
отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както
и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост
е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД, с договор от 09.09.2002г.,
също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени
представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.
От изложеното следва изводът, че ответникът, в
качеството му на собственик на имота, е потребител/клиент на топлинна енергия
за битови нужди и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на
отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период. Ето
защо искът е доказан по основание и оплакванията на жалбоподателя пред
настоящата инстанция за липса на облигационно правоотношение между страните, са
необосновани.
Неоснователни са доводите в жалбата за липса на сключен
писмен договор, тъй като облигационното правоотношение възниква по силата на
закона при публично оповестени Общи условия. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
ЗЕ независимо кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя
на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо доводите в жалбата в
тази връзка са неоснователни.
Оплакването в жалбата относно идентификацията на
процесния топлоснабден имот, освен че е преклудирано, тъй като не е релевирано
в срока по чл. 131 ГПК, е неоснователно. Процесният имот е идентифициран като
абонатен № 18550 в исковата молба и във всички представени документи за
топлинно счетоводство, а цитираният в
жалбата абонатен № 270780 не е предмет на делото и не е описан в представените
по делото документи. По делото е напълно доказана идентичността на процесния
топлоснабден имот с описания в горецитараните нотариални актове и документи за
топлинно счетоводство, като към исковата молба е представен и констативен
протокол, подписан от упълномощено лице от ЕС и служители на ищцовото
дружество, в който е удостворена идентичност между процесния имот, описан с
административен адрес в нотариалните актове – гр. София, ул. „*****, без номер,
с описания във фактурите имот като ап. * ул. „*****, абонатен № *****Предвид
изложеното и липсата на изрично оспорване в срока по чл. 131 ГПК на идентичноста
на процесния топлоснадбен имот с описания в документите за собственост на
ответника, доводите в жалбата досежно липсата на облигационно отношение за имот
с абонатен № 270780 са неотносими, а досежно имот с абонатен № 18550 –
неоснователни.
Съгласно
констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. За процесния период отчитането е било редовно, като от отчетеното
количество ТЕ са приспадани технологични разходи за сметка на ищцовото
дружество. Вещото лице е съобразило, че в процесния имот е имало 5 бр. отоплителни
тела, с броя ИРРО, като за един ИРРО не е начисляване топлинна енергия за
отопление. Начислените на въззивника – ответника суми са определени като
дължими на база реален отчет на уредите за индивидуално разпределение и на СТИ
в АС, на база правилно извършени дялово разпределение и остойностяване на
доставеното количество ТЕ. За процесния период абонатът е осигурил безпрепятствен
достъп за отчет на ИРРО и главните отчети са подписани. Присъдената сума от
1864. 37 лв. е определена съгласно заключението на СТЕ като дължима за
процесния период, при отразяване на изравнителните сметки за процесния период,
като е приспадната сума за връщане на абоната. Ето защо, настоящият състав
намира оплакванията на жалбоподателя относно липсата на доказателства, от които
да се установи количеството и качеството на реално ползваната ТЕ, за
неоснователни.
Неоснователни и неотносими са оплакванията в жалбата
относно липсата на първично осчетоводяване, с оглед липсата на представени
фактури по делото. Вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, е
извършило проверка в счетоводството на дружеството, поради което всички доводи
за липса на първичен счетоводен документ
по делото, са без значение за крайния извод. Стойността на доставената
топлинна енергия е доказана на
самостоятелно основание от заключенията на приетите по делото СТЕ и ССчЕ.
Оплакването досежно отмяната на т.6.1.1. от Методиката
за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажни собственост в
редакцията й, приета с Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването с решение от 13.04.2018г. по адм.д. №
1372/2016г. на ВАС, е ирелевантно, по арг. от чл. 195, ал. 1 АПК, тъй като
решението на ВАС за отмяна на подзаконов нормативен акт няма обратно действие,
респ. е ирелевнатно за процесния по делото период. Извън горното, цитираното
решение по ахд № 1372/2016г. на ВАС е обезсилено с решение № 2187/11.02.2020г. по
ахд № 1318/2019г. на ВАС, петчленен състав -
1 колегия.
Други относими за спора доводи не се сочат в жалбата.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е
изцяло неоснователна на релевираните в нея основания и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, разноски за настоящата
инстанция не следва да бъдат присъждани, тъй като липсва искане от въззиваемия.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 20.11.2018г. по гр. дело № 31751/2017г. на Софийския районен
съд, 71 състав в обжалваната част.
Решението в останалата отхвърлителна
част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Т.с.” ЕООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.