№ 535
гр. Плевен, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20224400600641 по описа за 2022 година
Производство по чл. 243, ал. 7 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат М.М., пълномощник на М.И.Д. –
управител и представляващ на „Стил Трейд“ ООД, подадена срещу
определение № 536 от 12.08.2022 г., постановено по чнд № 1512/2022 г. по
описа на Районен съд-гр. Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд е оставил без
разглеждане жалбата на адвокат М.М., подадена срещу постановление от
12.07.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура-Плевен за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 6542/2021 г. по
описа на Районна прокуратура-Плевен, и е прекратил съдебното
производство.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното определение и се прави искане за
неговата отмяна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в жалбата и след като провери изцяло правилността на съдебния акт, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, поради което е процесуално
1
допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК препис от
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите
наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват
постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от
получаване на преписа. Следователно кръгът на лицата, които имат право да
обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство е изчерпателно изброен и не може да бъде разширяван от съда.
В производството по чл. 243, ал. 4 НПК съдът проверява правилността на
постановлението на прокурора само ако бъде сезиран от лицата, посочени в
този текст. Тези лица са изчерпателно изброени в закона и кръгът им не може
да се разширява. Това са обвиняемият, по отношение на когото наказателното
производство е прекратено, пострадалите от престъплението и техните
наследници, които в съдебната фаза на процеса могат да се конституират като
граждански ищци и частни обвинители и ощетеното юридическо лице. Само
за тях при прекратяване на наказателното производство не съществува друга
процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на
постановлението на прокурора. В аналогичен смисъл е и непротиворечивата
практика на ВКС, например решение № 536 от 22.11.2002 г. по н. д. №
432/2002 г., ІІІ н. о. и решение № 301 от 20.05.2003 год. по н. д. № 87/2003 г., І
н. о.
В разглеждания случай прокурорът е прекратил наказателното
производство по досъдебно производство, водено за престъпление по член
309, ал. 1 НК. Престъплението по чл. 309, ал. 1 НК – съобразно правната
доктрина и съдебната практика, е на формално извършване, с обект на
увреждане или засягане на обществените отношения, свързани с
документирането – създаването, движението и запазването на документите.
То не съдържа в обективната страна на състава конкретни вредни последици,
относими към определено физическо или юридическо лице. Ето защо М.И.Д.
и „Стил Трейд“ ООД не притежават качеството на пострадал или на ощетено
юридическо лице от това престъпление и не са правно легитимирани да
обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
2
производство. Законът не определя М.Д. като пострадал от престъпление по
чл. 309, ал. 1 НК по смисъла на чл. 75 и 76 НПК и „Стил Трейд“ ООД като
ощетено юридическо лице по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК, които
разпоредби очертават правната характеристика на пострадалия и ощетеното
юридическо лице в наказателния процес. Това е така, тъй като те не са
претърпели имуществени или неимуществени вреди от престъплението по
чл. 309, ал. 1 НК, което е на формално извършване. Тълкуването на чл. 75 и
76 НПК сочи, че пострадали от престъпление може да има единствено при
деяния, за които в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни
последици т. е. вредите следва да са елемент от обективната страна на
престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият
ще може да се конституира и като страна в наказателния процес. Последното
не означава, че при формалните престъпления, при които вредните последици
не са признаци от състава на деянието, вредни последици не са налице. Вярно
е обратното. Но по начало липсата на съставомерни вреди при тях
предпоставя увреждане или застрашаване на по-широк кръг правни субекти
или на обществото като цяло, а не на отделно юридическо или физическо
лице – пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител
или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните
престъпления.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 НПК,
Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 536 от 12.08.2022 г., постановено по
чнд № 1512/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4