№ 1440
гр. Варна, 19.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20233100900245 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Б. Г. С., ЕГН
********** с адрес гр. В., ж.к. „Вл. В.“ №***, вх.*, ет.*, ап.**, срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4-6, иск с
правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в
размер на 25 957,55 евро, представляваща главница по договор за банков
кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс* № BL10096/19.11.2007 г.,
Анекс 1/20.12.2010 г., Анекс 2/20.02.2012 г., договор за поръчителство от
19.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК - 29.04.2013 г., договорна лихва от 4 675,60
евро за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013 г., такса в размер на 196,29
евро, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2
469, 51 лева, от които 1205,94 платена държавна такса и 1263, 57 лв.
адвокатско възнаграждение по заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.04.2013
г. издадени по ч.гр.д. №6141 по описа за 2013г. на Варненски районен съд,
XXIV състав, представляващи предмет на образувано изпълнително дело №
20137110400299 по описа за 2013 г. на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, район
на действие Варненски окръжен съд, вписан с peг. № 711 в Камарата на
частните съдебни изпълнители, поради изтекла погасителна давност.
В срока по чл.367 ГПК ответникът възразява за недопустимост на
производството, посочвайки че е водено производство със същия предмет по
гр.д. №7587/2021г. по описа на СГС, приключило с отхвърляне на иска.
В допълнителната искова молба ищецът настоява, че не се позовава на
същите факти и обстоятелства, а на нови, а именно нов период, посочвайки,
че с втори запор от 10.07.2017г. е установен давностен срок до 10.07.2022г. –
този, за който е настоящото производство.
По допустимостта на производството, съдът намира следното:
Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен
установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на
1
изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело въз
основа на настъпили факти в случая след издаване на заповедта за изпълнение
и изпълнителния лист.
Приложимо във всеки случай, е правилото за непререшаемост на спор,
разрешен с влязло в сила решение.
Видно е от изложените от ответника твърдения и представените към
отговора на исковата молба първоинстанционно и въззивно решения на
софийските съдилища, че предходното исково производство е проведено
между същите страни за недължимост на идентични вземания, предмет на
образувано изпълнително дело № 20137110400299, поради погасяването им
по давност. Вярно е, че първото исково производство е образувано преди
твърдяната в настоящото производство крайна дата на давностен срок –
10.07.2022г. Но е видно от мотивите на съдебните актове, че
първоинстанционният съд е приел, че последно изпълнително действие е
осъществено на 14.09.2017г., при което давност следва да изтече на
14.09.2022г., която дата не е настъпила към датата на приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция. Устните състезания пред
въззивната инстанция са приключили на 17.02.2023г., т.е. след изтичане на
периода, въведен от ищеца с настоящата искова молба, като от въззивното
решение е видно, че въззивният съд е приел, че е установен давностен срок до
10.07.2022г., приемайки и че искът е неоснователен. Т.е., въведеният с
исковата молба период на давност, предмет на настоящото производство е
изтекъл преди приключване на съдебното дирене пред последната инстанция
в предходното производство, този период е и разгледан и обсъден от двете
инстанции.
Разяснено е с Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълк.д. №
8/2012 г., ОСГТК, че при отрицателния установителен иск, за разлика от
всички останали искове, основанието на иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ не е негов
индивидуализиращ белег. Искът по реда на чл.439 ГПК е специфичен, има за
предмет твърдяното от ищеца несъществуване на правото на принудително
изпълнение. В случая въведното от ищеца и по двете дела основание по
чл.439 ГПК е изтекла погасителна давност след образуване на
изпълнителното производство, като от съда подлежат на изследване всички
факти, включително настъпилите в хода на процеса, които са от значение за
приложение на този институт в отношенията между страните.
По правило обективните предели на силата на пресъдено нещо
обхващат момента до приключване на съдебното дирене пред последната
инстанция, постановила влязлото в сила решение. Настоящият съдебен състав
намира, че при вече предявен иск по чл.439 ГПК за недължимост на
вземането поради изтекла погасителна давност, ищецът в рамките на
воденото производство следва да изчерпи всички свои доводи за приложение
на въведения институт в допустимите процесуални срокове. Разпоредбата на
чл.266, ал.2 ГПК дава възможност на въззивника да наведе нововъзникнали в
рамките на въззивното производство обстоятелства. Конкретните доводи,
основани на факти за приложение на давността с оглед извършените
изпълнителни действия не съставляват нови и отделни основания на иска,
когато фактите са настъпили преди приключване на съдебното дирене в
последната инстанция и процесуалният закон дава възможност на страната да
ги въведе. В решения номер 50017/27.03.2023г. по гр.д. №720/2022г. на ВКС,
IV г.о. и №257/30.04.2020г. по гр.д. №694/2019г. на ВКС, III г.о., даващи
2
разяснения по приложение на института на погасителната давност при
предявен от длъжника отрицателен установителен иск също е посочено, че от
процесуална страна длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода
на процеса по предявения ОУИ. Т.е., при въвеждане на основанието
погасителна давност, от процесуална гледна точка на общо основание
подлежат на разглеждане и фактите от значение за спорното право,
настъпили след предявяване на иска и преди приключване на съдебното
дирене пред последната инстанция. С влизане в сила на постановеното
решение се преклудират всички фактически твърдения и настъпили
обстоятелства, имащи значение за спорния въпрос – изтекла ли е погасителна
давност, които са били известни на страните и които е можело да бъдат
разгледани в производството, а в случая са и разгледани.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск е недопустим.
Недопустимостта на предявения иск обуславя връщане на исковата
молба и прекратяване на производството по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг. д. №245 по описа на Окръжен
съд - Варна за 2023г., на основание чл.130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните с частна жалба, пред Апелативен съд - Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3