Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................
град Свиленград, 18.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар: Ренета И., като разгледа докладваното от Съдията
Административно наказателно дело №55 по
описа за 2021година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ №
26-001183/ 08.01.2021г издадено от Директора на
Дирекция”Инспекция по труда” гр.Хасково
с което на ” С.”ООД с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление ***,представлявано от Касим Хакиф Местан, за извършено нарушение по чл. 138,ал.1,изр.
последно от КТ е наложено на основание чл.416,ал.5 от КТ във вр.с чл. 414,ал.1 от КТ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер 1500лв.
В жалбата се навеждат общи оплаквания за незаконосъобразност на НП, без да се
излагат конкретни доводи.Моли съда да отмени обжалваното НП .
В съдебно заседание дружеството жалбоподател,редвоно призовано не изпраща представител. За него се явява
адв.М.К.,който поддържа жалбата по изложените в нея
доводи. По същество пледира за отмяна на обжалваното НП,като излага подробни
съображения в тази насока.
В съдебно заседание не ангажира доказателства в подкрепа на жалбата.
Претендира присъждане на разноски по делото .
Административно наказващият орган /АНО/ - Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
гр.Хасково, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и моли съда
да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение. В
условията на алтернативност ,пледира намаляне на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Страна Районна прокуратура –Хасково,
ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите по делото писмени и гласни доказателства, посредством
разпита на свидетелите Е.И.Л. и Н.Т.Д. се установява,че на 09.12.2020г. горепосочените двама свидетели / инспектори от
ДИТ / при проверка в обект на контрол- магазин хранителни стоки, Автомагистрала
Марица 82км+310м, посока Свиленград,намиращ
се в близост до гр.Любимец, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на дружеството жалбоподател,като по време на проверката
присъствал управителя Касим Хакиф Местан.
При проверката били констатирани множество нарушения/29/,
които били отразени в Протокол за извършена проверка с изведен рег.№
ПР2036550/18.12.2020г. ,като под номер 13 било констатирано ,че между
дружеството жалбоподател в качеството му на работодател по смисъла на параграф
1,т.1 от ДР на КТ и Севгинар Мехмед Емин бил сключен трудов договор
№428/11.11.2020г. на длъжността „товарач“ за непълно работно време-4 часа,но
страните по договора /работник и работодател/ не били определили/уговорили/
разпределение на работното време /начален и краен час на работния ден,ред за
неговото отчитане/, съгласно изискванията на чл.138,ал.1,изр.последно от КТ.
С процесният Протокол за
извършена проверка били дадени предписания /29 на брой/към
работодателя, в това число и по констатираното под номер 13 нарушение,а именно
в срок до 31.12.2020г. дружеството в качеството на работодател и страна по
трудов договор с работника Севгинар Мехмед Емин да определи разпределение на работното време/начален и краен час на
работния ден/,съгласно чл.138,ал.1,изр. последно от КТ.
Същият е подписан
от двамата свидетели и от управителя на дружеството,като екземпляр от същият му
е връчен на 18.12.2020г.
Връчена е призовка на основание чл. 45,ал.1 от АПК на
работодателя,съгласно която е призован да се яви в дирекцията на 14.12.2020г. в
9,30ч. и да представи документи във
връзка с извършената проверка.
Призовката е получена от присъствалото лице –управителя
на дружеството.
За така извършената проверка след явяването на
работодателя и след извършена нарочна
справка в информационната система на ИА ГИТ осигуряваща електронен достъп до
регистъра на трудовите договори в ТД на
НАП и представяни на изисканите документи , в това число и трудов договор
№428/11.11.2020г. сключен между въззивника и
работника Севгинар Мехмед Емин ,бил съставен Протокол за извършена проверка с
рег.№ ПР2036550/18.12.2020г.,който бил подписан от двамата проверяващи и от
управителя ,като му е връчен екземпляр
от същият.
На същата дата/18.12.2020г./ бил съставен , предявен и връчен на представител-управител на
дружеството АУАН №26-001183 за извършено нарушение на чл. 138, ал.1 ,изр.последно
от КТ, установено във връзка ,че дружеството
жалбоподател в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР
на КТ и Севгинар Мехмед Емин бил сключен трудов договор №428/11.11.2020г. на
длъжността „товарач“ за непълно работно време-4 часа,но страните по договора
/работник и работодател/ не били определили/уговорили/ разпределение на
работното време /начален и краен час на работния ден,ред за неговото отчитане/,
съгласно изискванията на чл.138,ал.1,изр.последно от КТ.
Както се посочи-актосъставителят
е изложил в акта подробно фактическо описание на деянието твърдяно като
административно нарушение, посочвайки
неговите обективни признаци, както и цифровата му правна квалификация – чл.138,ал.1,изр.последно
от КТ – вписаната за нарушена разпоредба, така също и излагайки фактическите обстоятелства при
осъществяването и установяването на същото.
След съставянето на АУАН по пощата е изпратено по пощата възражение от дружеството
жалбоподател ,входирано в регистратурата на АНО на 23.12.2020г., в
което се оспорва задължението му да определи разпределение на работното време
/начален и краен час на работния ден,ред за неговото отчитане/, съгласно
изискванията на чл.138,ал.1,изр.последно от КТ,тъй като според дружеството не
било изрично упоменато в чл.66 ,ал.1 от КТ,а отделно от това приема че дори и да имало нарушение същото било маловажно
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО е издал процесното Наказателно
постановление /НП/ №
26-001183/ 08.01.2021г издадено от Директора на
Дирекция”Инспекция по труда” гр.Хасково
с което на ” С.”ООД с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление ***,представлявано от Касим Хакиф Местан, за извършено нарушение по чл. 138,ал.1,изр.
последно от КТ е наложено на основание чл.416,ал.5 от КТ във вр.с чл. 414,ал.1 от КТ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер 1500лв.
Видно от
съдържанието на санкционния акт, неговата обстоятелствена част, АНО е
възприел изцяло, както фактическите констатациите, така и правната квалификация
на нарушението, дадени от контролния орган-вписани в АУАН и същите са
възпроизведени по напълно идентичен начин.
НП е редовно
връчено на нарушителя, по пощата, с писмо с обратна разписка, датирана за
получаване на 19.01.2021г., като същата е приложена в АНПр
– оформена с подпис на получателя и вписа дата на получаването й – лично от
управителя.
По делото са представени доказателства относно компетентността
на АНО да съставя НП по КТ, а именно: Заповед №3-0058/11.02.2014г.на Изп.Директор на ИА „ГИТ“; Заповед №ЧР-920/16.05.2018г. за
назначаване на Кирчо Жеков Кирев на длъжност
Директор в Главна инспекция по труда/Дирекция ИТ в гр.Хасково и
длъжностна характеристика,относно посочената длъжност на АНО.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща
изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и
възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Е.И.Л.
и Н.Т.Д.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни
се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви,
логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установява свидетелите Е.И.Л. и Н.Т.Д. да имат
личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподателя. Основания
за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено
поради служебното им качество – служители на Дирекция „Инспекция по труда” -
Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това
е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително
се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че свидетелите Е.И.Л.
и Н.Т.Д. са в служебно правоотношение с
АНО, но в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат
участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019
година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо,
според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му
извършване от дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател, с оглед
установените факти ,че дружеството
жалбоподател в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР
на КТ и Севгинар Мехмед Емин е бил сключен трудов договор №428/11.11.2020г. на
длъжността „товарач“ за непълно работно време-4 часа,но страните по договора
/работник и работодател/ не били определили/уговорили/ разпределение на
работното време /начален и краен час на работния ден,ред за неговото отчитане/,
съгласно изискванията на чл.138,ал.1,изр.последно от КТ. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха
от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието
си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира
жалбата за допустима, като подадена
от надлежна страна в процеса и в законно установения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
Разгледана по същество, жалбата
се явява неоснователна по следните
съображения:
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.416, ал.1 от КТ и чл.47,
ал.1, б.”б” от ЗАНН, вр.чл.416, ал.5 от КТ.
При издаването на Акта и НП са
спазени предвидените от разпоредбите на изречение второ на ал.1 и ал.3 на чл.34
от ЗАНН срокове.
Налице е пълно фактическо и
правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на вмененото
административно нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин
възпроизведени в съдържанието на двата акта. В контекста на изложеното, спазени
са всички останали процесуални изисквания от формална страна досежно съдържание,
като съдът не констатира недостатъци във формата на оспорения санкционен акт, с
оглед липсата на някой от императивно изискуемите реквизити, предвидени в чл. 57 ЗАНН. Ето защо, обжалваното НП се
прецени за изцяло законосъобразно от процесуална страна, издадено в напълно
редовно учредено и развило се производство по ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения в тази фаза, поради което не се
предпоставя санкцията на отмяна на същото, на процесуално основание/съобразявайки
и мотивите на касационната инстанция в тази насока/.
Досежно материалноправната законосъобразност на НП.
Дружеството жалбоподател е наказано за извършено
от него нарушение на чл.138,ал.1 от КТ.
Сочената за нарушена
разпоредба /чл.138,ал.1 от КТ/ урежда възможността страните по трудовия договор
да уговарят работа за част
от законоустановеното работно време (непълно работно време).Съгласно изр. 2 на чл.
138, ал. 1 КТ в случаите
когато страните уговорят непълно работно време те
определят продължителността
и разпределението на работното време.
Както в чл. 139, ал. 1 ,така
и в чл. 66, ал. 1 КТ са уредени правила,
съответно за разпределението на работното време и за съдържанието на трудовия договор,
но касаещи общите случаи относно
трудово правоотношение на пълно работно
време, а в нормата на чл. 138, ал. 1, изр. 2 КТ урежда едно изключение от общите правила,
което изключва или по - точно
в случая допълва приложимостта на общите правила.
В кодекса
на труда е предвидена възможност за въвеждане на
непълно работно време от страна
на работодателя, при определени законови предпоставки –чл. 138 а ал.1 от КТ, но тази хипотеза
е извън предмета на настоящият правен
спор/- тя се отнася или
до цялото предприятие, или до негово звено,
които работят на пълно работно
време.
Както бе
посочено по - горе чл. 66, ал. 1 от
КТ определя задължителното
минимално съдържание на трудовия договор
в случаи на възникване на едно
трудово правоотношение отговарящо на общите
правила за такова, уредени в КТ.
КТ обаче съдържа немалко изключения от общите
случаи на трудово правоотношение, които изключения съдържат изисквания за съдържание на
трудовия договор различно и в повече от минимално уреденото
в чл. 66, ал. 1 КТ, при това изисквания
за императивно, а не факултативно садържание.
Например такива
изисквания за императивно съдържание в повече от това установено в чл. 66, ал. 1 КТ се съдържат в нормите
на чл. 107в, ал. 2 КТ относно съдържанието на трудов договор
за надомна работа; чл. 107з, ал. 3 КТ при работа от
разстояние и други.
Но най-важният
аргумент в горния смисъл е нормата на чл. 115 КТ озаглавена "Съдържание" на трудовите договори по Раздел IX на
КТ "Допълнителен труд по трудов договор",
според която с трудовите договори по този раздел
освен условията по чл. 66, ал.
1 се уговарят продължителността и разпределението
на работното време.
Именно тази
норма напълно опровергава становището, че чл. 66, ал. 1 КТ изчерпателно урежда съдържанието на трудовия договор, а също така, че
начинът на разпределението на работното време е определен в чл. 139, ал. 1 КТ.
Нормите на
чл. 115 КТ и чл. 138, ал. 1 КТ са специални по
отношение на чл. 66, ал. 1 и чл. 139, ал. 1 КТ. В тях се уреждат
изключения от изискванията за съдържание на трудовия
договор и начин на разпределение на работното време,
които изключения се обосновават от необходимостта за засилена защита
на правата на работниците, а също така и за
контрол и борба със "сивия сектор" на икономиката, в който основен способ за укриване на
действителни доходи, невнасяне на данъци,
осигуровки и за експлоатация на работниците е сключване на трудови договори
за непълно работно време.
Нормата на
чл. 115 е категорична, че разпределението на работното време
се уговаря между страните с трудовия договор.
Нормата на
чл. 138, ал. 1 КТ не си служи
с такива категорични изрази, но след
като закона задължава страните сключили договор за непълно работно
време да определят заедно, а не едностранно, продължителността и разпределението
на работното време, то това
може да стане
единствено чрез акт на съглашение
между тях, а такъв акт на
взаимно съгласие, може да бъде
единствено договора - трудовия договор, включително чрез допълнително споразумение, като част от
него.
Смисловото и граматическо тълкуване на тази норма
ясно сочи на извод, че
разпределението на работното време не може да
се извърши с едностранен акт на работодателя, като правилник за вътрешния трудов
ред, графици за работното време
и други подобни, които да бъдат
единствено сведени до знанието на
работника.
Определянето на
разпределението на работното време при работа на
непълно работно време може да
се извърши единствено по взаимно
съгласие между страните. А след като е необходимо взаимно съгласие, то следва да
бъде обективирано в съответно двустранно споразумение постигнато между тях. Следователно
уговорката за разпоределението на работното време следва да бъде
включена в съдържанието на трудовия договор,
включително чрез допълнително споразумение към него, което,
естествено, е неразделна част от самия
трудов договор.
В горния смисъл нормата на чл. 138, ал. 1, изр. 2 КТ се явява специална по отношение на
нормата на чл. 139, ал. 1 КТ, а също и по отношение
на нормата на чл. 66, ал. 1 КТ.
В конкретният случай от събраните
по делото писмени и гласни доказателства категорично
се установи, а и не е спорно, че
на 11.11.2020г. между дружеството - жалбоподател и работника Севгинар Мехмед Емин е бил сключен трудов договор №428/11.11.2020г.за длъжност
"товарач" за непълно работно
време - 4 часа, като в трудовия договор, включително
след съставяне на АУАН и даване на задължителни предписания, дружеството не уговорило разпределението
на работното време с работника.
С това дружеството не изпълнило задължението си по чл. 138, ал.
1, изр. последно от КТ и е осъществило състава на нарушението
по чл. 414, ал. 1 КТ, според който работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лева.
Ето защо, решаващият съдебен състав, формира безспорния си правен извод за укоримо поведение от страна на ООД, който в качеството си
на работодател е субект на задължението по чл. 138, ал.1 КТ, но не е изпълнило същото,
поради това правилно, обосновано и законосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и последната
реализирана с наложено му наказание - имуществена санкция, на посоченото правно
основание - чл.414,ал.1 от КТ.
С оглед, правосубектността му на ООД -търговец,
търговско дружество, субективните измерения на деятелността му -т.е.вината са ирелевантни и не се изследваха от съда, по аргумент от чл. 83 ЗАНН тъй като тяхната отговорност е
обективна, безвиновна. В обобщение от изложеното,
налага се крайно правно съждение, процесното НП да е материалноправно законосъобразно и правилно, съотв. санкционираната с него административна простъпка субсумира нарушение във ФС с посочената правна квалификация.
Що се отнася до размера на наложеното наказание, съдът
приема същото за правилно определен, при спазване правилата на чл. 27 ЗАНН,доколкото е наложено такова в
минимално предвидения от закона размер от 1500лева,поради което липсва правна
възможност за неговата ревизия.
Съдът намира,
че не е налице
маловажно нарушение по смисъла на
чл. 415в, ал. 1 КТ, доколкото същото не е отстранено по законоустановения начин, а именно чрез включване в съдържанието на трудовия договор между страните на клауза относно
разпределението на работното време
или в допълнително споразумение в предоставения от АНО срок за това. Уреждане
на разпределението на работното време
чрез правилник за вътрешния трудов
ред или график /седмичен или
месечен/ е без правно значение по изложените
по-горе съображения.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал
такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендират и от двете страни
разноски,като от АНО се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение,а от страна на жалбоподателят се претендира присъждане на
разноски в размер на 500лева.
С оглед изхода на делото неоснователно е
искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,доколкото жалбата
се оставя без уважение.
Основателно се
явява искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които
съдът приема,че са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл.
37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение
от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна
и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в съдебно заседание , поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
По отношение на Решението в частта за разноските
жалбоподателят и АНО не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха
представени Списъци на разноските от тяхна страна.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление
/НП/ № 26-001183/
08.01.2021г издадено от Директора на Дирекция”Инспекция по труда”
гр.Хасково с което на ” С.”ООД с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***,представлявано
от Касим Хакиф Местан, за
извършено нарушение по чл. 138,ал.1,изр. последно от КТ е наложено на основание
чл.416,ал.5 от КТ във вр.с чл. 414,ал.1 от КТ
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер 1500лв.
ОСЪЖДА жалбоподателят ”
С.”ООД с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление ***,представлявано от Касим Хакиф Местан ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда „ гр.Хасково с
адрес гр.Хасково,ул.Патриарх Евтимий №2, сумата в размер на 80,00лв. (осемдесет лева),
представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска
защита по АНД №55/2021г. по описа на
РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:.........................